Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №

 

                               град Свиленград, 25.09.2020 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, ІІ състав, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  ГЕОРЧЕВ

 

при секретар Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 428 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от А.Т.Т. с ЕГН ********** ***, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2502064 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600лв.

  С Жалбата е релевирано оплакване за незаконосъобразно издаване на ЕФ, сочи се че било допуснато нарушение на процесуалните правила. Обосновава се тезата за изтекла давност.

 Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

Жалбоподателят не се явява редовно призован и не се представлява.

 Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

 На 14.10.2017 година в 14.49 часа в гр. Свиленград  кв. „Изгрев „  по ул. „Сан Стефано „ до бл. № 8, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) марка „БМВ”, модел „530 ХД  лек автомобил с държавен  регистрационен номер Х 8939КА, със скорост 97 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 47 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 2502064 на ОДМВР - Хасково  на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лв.

Фишът е връчен на лицето на дата 29.06.2020 година  видно от Справката за нарушител/водач, като в този смисъл са и изявленията на жалбоподателя в депозираната от него Жалба), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

 За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 14.10.2017 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 14.10.2017 година, времето (14.00 часа до 16.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – Свиленград  кв. „Изгрев „  по ул. „Сан Стефано „ до бл. № 8,  за общото ограничение на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, посоката на задействие, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 8939КА в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 100 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 97  км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., като превишението е 47 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч). Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение.

 От представения Протокол № 6-53-17/13.10.2017 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

 В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

 В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с ЕФ, както и с Наказателни постановления (НП), за нарушения на ЗДвП.

  Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

       В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

       Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело в населено място, при предвидено в нормата на чл. 21, ал. ал. 1 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено като общо ограничение, а  не с пътен знак В26 ,както изисква ал.2 . Същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението има общо ограничение от 50 км/ч, но е посочено, че има  и пътен знак, въвеждащ някаква различна скорост. В съдържащите се в кориците на делото документи дори не се споменава за наличие на пътен знак, въвеждащ конкретно ограничение на скоростта до 50 км/ч в дадения пътен участък. Надлежното оформяне на Протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния случай Съдът констатира противоречия в отбелязванията му спрямо ЕФ, които се отразяват върху вида на нарушението. Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено ограничението на скоростта за контролирания пътен участък – дали важи общото ограничение на скоростта според категорията на пътното превозно средство и мястото на движение или максимално допустимата скорост на движение на водача е сигнализирана с пътен знак. Посоченото е в основата за правилното квалифициране на административното нарушение като такова по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. При противоречивите данни в Протокола спрямо тези в ЕФ за начина, по който е въведено ограничението на скоростта, остава неясно защо нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП. Налице е несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ и от друга страна – в документите, приложени в АНП, което поставя в невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите по АНП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

       В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

Този състав на съда намира , че е безпредметно при това положение да се спираме на обстоятелството , че предварително издадения  ЕФ  на базата на подадена декларация  е бил анулиран и след това издаден такъв  по съответния ред на жалбоподателя.

    Що се отнася , обаче до релевираните доводи на жалбоподателя , относно изтекла давност , съдът счита за уместно да отбележи следното -

           Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че навежданите в жалбата доводи за изтекла погасителна давност са неоснователни.

          С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности- преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция- намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали  имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в административно-наказателния процес (чл. 11 ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно наказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.

          В цитираното Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите когато разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение.

          Трайно установено положение, както в теорията, така и в практиката е че преследвателната погасителна давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.

          В чл. 34 ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност- издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия три месечен/ съответно едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП обаче  не се изчерпват необходимите действия  на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца- след издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за това действие в ЗАНН не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал.1, т.5 НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече обикновена давност в размер на 3 години. В този изричен смисъл и Решение № 378 от 13.03.2017 г. по н. д. № 105 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

          В процесния случай предвид неговата специфика, а именно издаден електронен фиш, при който не се издават едновременно АУАН и НП следва да се приеме, че административно наказващия орган разполага с три годишен срок от извършване на нарушението да връчи ЕФ.

          В процесния случай ЕФ е връчен преди изтичане на тригодишния срок, тоест административно наказателната отговорност на жалбоподателя не е погасена по давност. В случая  не са изтекли нито регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за реализиране на административнонаказателно преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, т.е. Съдът би приел, че сроковете, които трябва да са изтекли следва да са съответно 3 години и 4 години и 6 месеца, които към настоящия момент не са изтекли.

Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия - общо достъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща проверка, както би се установило от приетите доказателства. В обжалвания ЕФ е посочено, че се ползва АТСС, както и номерът му. В този смисъл няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено нарушението. 

ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.

За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се прилага към АНП.

От приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице, като извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което би изключило предвидената в цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша.

        Процесното административно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата. В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение.

Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:

 

                                              Р Е Ш И :

 

 ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 2502064 на ОДМВР - Хасково, с който на А.Т.Т. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                                            

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: