Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260279 29.01.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети август през две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от
съдията Живко Желев
гражданско дело номер 11896 по описа за 2019 година.
Предявени са обективно съединени искове с основание
чл.109 ЗС.
Ищците З.П. и Х.К. твърдят, че са собственици на
недвижим имот в с. Б., подробно описан в
исковата молба, а ответникът е собственик на съседен имот. Поддържат, че в
имота на ответника, до самата регулационна граница с имота на ищците се намира
стара жилищна сграда, която е в лошо експлоатационно и техническо състояние,
което води до падане на части от мазилки и строителни материали – тухли,
керемиди от фасадата и от покрива, като част от тях поради разположението на
сградата попадат в имота на ищците и по този начин създават опасност за
живущите в него. Твърди се, че въпреки проведените разговори, ответникът не е
предприел действия по обезопасяване на сградата по подходящ начин така, че
строителните материали, които се откъсват от фасадата, да не падат в имота на
ищците. Искането е да бъде осъден ответникът да прекрати това състояние и да
извърши действия по обезопасяване на собствената сграда.
Ответникът Х.Б.А.Х. не отрича твърденията, че е
собственик на имота, нито пък оспорва правото на собственост на ищците.
Поддържа обаче, че не отговаря на действителността обстоятелството, че сградата
е разположена на самата имотната линия, позовавайки се на последици от
неприложена регулация. Освен това твърди, че състоянието на сградата се дължи
на действията на ответниците, които са посадили увивно растение, което
въздействало върху собствената му жилищна сграда и е довело до увреждане на
конструкцията й. Сочи, че му е отказван достъп за да може да ремонтира сградата
си, въпреки че такъв му е необходим с оглед нейното разположение. Освен това
изтъква, че сградата е паметник на
културата и въздействия върху нея може да се извършват само след
съответните разрешения. Поради това счита иска за неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
Ищците се легитимират като собственици на
недвижим имот УПИ ***** в кв.** по плана на с. Б. ******, ведно с построените в
него сгради, съгласно нотариален акт за продажба № ***************** на
******** при Пловдивския районен съд / лист 8/.
Не се спори по делото, че ответникът Х. е
собственик на съседния имот съставляващ УПИ *********** по плана на с. Б.,
ведно с построените в него сгради като е придобил правото си по силата на
договор за продажба, обективиран в нот. акт *********** на *** при Пловдивския
районен съд / лист 6/.
Установява се от заключението на
съдебно-геодезическата експертиза, че относно двата имота първоначално е бил
съставен план, одобрен със заповед №1126 от 22.04.1936г. в него съществува имот
с пл. № ***, за който съгласно дворищната регулация са отредени парцели ******
и *****. Парцелът ***** съответства на имот *** по плана от 1976г. онагледен в
скица №149, приложена на лист 7 от настоящото дело. Имотът на ответника към
1936г. е отразен с планоснимачен номер ***, като за него е отреден парцел
******* /лист 125/. Границата между имота на ищците и този
на ответника е онагледена от експерта по точки 6,14,15,16,18 на скица №1/лист 125/.
Вещото лице е установило, че в последващия кадастрален план от 1976г., както и
в неговите актуализации тази граница не е била променяна /лист 126/.
В плана изготвен през 1976г. имотът на ищците е заснет с пл.№***, а този на
ответника с пл. № ***.
Безспорно е, че по границата между двата
имота, в дворното място на ответника съществува стара жилищна сграда, която
според свидетелката Я. е на повече от сто години. Както Я., така и другия
свидетел Н. потвърждават, че къщата е в недобро техническо състояние – покривът
е пропаднал, като от зидарията и се откъсват и падат камъни. Поради
разположението на сградата, откъртващите се от нея камъни падали в двора на
ищците. Камъни и керемиди, падали и откъм улицата. Преди години по стената на
къщата, граничеща с двора на ищците имало посадено увивно растение, което
растяло по стената, като било стигнало до покрива. Според свидетелката Я., това
била причината, поради която стената била започнала да се руши. И двамата
свидетели сочат обаче, че към настоящия момент това растение не съществува,
защото е било премахнато от ищците /лист 80/.
Състоянието на старата постройка в имота
на ответника се потвърждава от заключението на експерта С.Ж.. То установява, че
сградата е с каменна зидария с изравняващи дървени греди по стените в южната
част и с дървен скелет и пълнеж от тухли в северната фасада, в част от западната
фасадна стена и по източната фасадна стена, която е към улицата. Покривната
конструкция е дървена, покрита с керемиди. Тя е във видимо в лошо техническо
състояние – започнала да се разрушава и на много места е пропаднала като
липсват керемиди. Това е онагледено на направените от вещото лице снимки /лист 96 -98/. В горния край на южната и западната стени
има участъци с разпадаща се каменна зидария, като част от камъните и от
разтвора са паднали в съседния имот – този на ищците. В голяма част на
посочените по-горе две сетни свързващия камъните разтвор е отмит и на места
липсва изцяло. Наблюдават се прогнили дървени греди в дървения скелет и
изравнителните греди. Тухленият комин на сградата е с частично разрушена
зидария, като съществува опасност от самосрутването му. Разрушени са стрехите
на къщата, като дървената им част е прогнила и на места липсва. Установяват се
и множество вертикални пукнатини от каменните зидове /лист 101/.
В това състояние сградата е опасна за преминаващите в близост до нея хора и автомобили.
Опасност съществува и към дворното място на ищците, тъй като около фасадната
стена, с която граничи техния имот няма изпълнени обезопасителни съоръжения и
предпазни огради, както това е направено на стената гледаща към улицата / лист 102/.
Вещото лице сочи, че над улицата е осигурена предпазна зона, чрез поставяне на
метални колони закрепени в тротоара и разпъната телена мрежа, в която да падат
евентуално откъснали се от фасадата материали, както за тази цел е заградена и
част от тротоара. По останалите фасадни стени на къщата няма обезопасяване,
въпреки че това е наложително предвид състоянието на сградата.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл. 109
ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. Възможността за защита чрез
негаторния иск произтича от абсолютния характер на правото на собственост,
което, освен че предоставя на титуляра си правомощията на владение, ползува и
разпореждане, е свързано и с възможността му да изисква от всички останали да
се въздържат от неоснователно предприети действия, които осуетяват
осъществяването на правото на собственика в пълен обем.
Безспорно е в
настоящия случай, че имотите на ищците и ответника са съседни, като старата
сграда построена в имота на ответника Х. е разположена така, че нейната фасада
се намира на границата с имота на ответниците. Последното обстоятелство се
установява от заключението на геодезическата експертиза, съгласно която
имотната граница не е променяна още от първия план в който двата имота са
заснети – този през 1936г. Предвид това възраженията на ответника свързани с
неправилно отразяване на границата между неговия поземлен имот и този на ищците
са неоснователни.
За да бъде уважен
искът по чл.109 ЗС е необходимо освен да се установи, че ищецът е собственик,
също че са налице въздействия от страна на ответника, които ограничават правото
на собственост. Такова поведение може да бъде осъществено както чрез действия
така и чрез бездействие. Затова основание за търсене на защита е налице дори
тогава, когато собственикът на съседен имот, го поддържа в такова състояние, че
той влияе възможността пълноценно да се ползва съседен имот. В случая
бездействието на ответника води до саморазрушаване на собствената му сграда,
вследствие на което се поражда опасност от увреждане на вещи и лица в имота на
ищците. Обезопасяването на тази сграда, застрашена от самосрутване е задължение
на ответника. Като собственик той следва да извърши всички необходими действия,
така че сградата да не представлява опасност както за трети лица, така и за
самия него. От това му задължение не го освобождава обстоятелството, че е
налична процедура пред Министерството на културата за придаване на постройката
на статут на паметник на културата, което е видно от приложената в копия
преписка /лист 70- 75/. Това е така, защото запазването на
целостта на сградата и ограничаването на опасността падащи от нея предмети да
засегнат съседен имот, не съставлява промяна на съществени елементи в
конструкцията ѝ, а предполага само обезопасавяне и мерки предотвратяващи
продължаването на процеса на саморазрушаване. Такива действия са насочени към
запазване на вещта, която в противен случай би могла да изчезне преди да е
приключила административната процедура за обявяването ѝ за паметник на
културата.
Неоснователни са
и възраженията на ответника относно това, че ищците са станали причина за
възникване на състоянието, тъй като са посадили в двора си растение, което е
причинило разрушаването на неговата вещ, а също не са го допуснали в имота си,
когато е поискА.да извърши обезопасителни и ремонтни действия. На първо място
се установи, че съществувалото увивно растение е било премахнато от ищците, а
освен това, съгласно заключението на техническия експерт, лошото техническо
състояние на къщата се дължи на амортизацията и разрушаването на покрива и част
от дървения и скелет. То се наблюдава навсякъде в сградата, а не само на тази
стена, върху която, според показанията на свидетелката Я., се е намирало
отглежданото от ищцата растение. Що се отнася до показанията на Я., че ищците
са отказали да допуснат ответника и водения от него майстор в двора си, следва
да се има предвид, че това се е случило през есента на 2019г., тоест след
завеждане на настоящото дело и след като вече е било ясно, че спорът е отнесен
пред съда. От тази гледна точка, съдът намира, че не е налице противоправно
поведение на ищците, което да пречи на ответника да изпълни задълженията си,
още повече проблемът със състоянието на имота му е бил известен далеч преди
случката, за която говори Я.. Последното е е видно от приложените документи и
изпращани от ищците жалби до общината, датиращи още от 2016г. /лист 10 – 16/.
Предвид изложеното по-горе съдът намира,
че искът по чл.109 ЗС е изцяло основателен и следва да се уважи.
Съобразно изхода на делото, ответникът дължи на ищците
деловодни разноски в размер на 1250 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на осн. чл.109 ЗС, ответника Х.Б.А.Х. ЕГН **********
със седалище и адрес на управление гр. П.********** да преустанови
неоснователните си действия по отношение на
собствения на ищците З.Г.П. ЕГН ********** и Х.А.К. ЕГН ********** двамата
с адрес *** имот - УПИ ******* по плана на с. Б.********, с административен адрес ул. ************,
ведно с построените в него сгради, като обезопаси построената в югоизточния
ъгъл на собствения му имот УПИ ********* по плана на с. Б., двуетажна паянтова
масивна жилищна сграда, разложена на границата с имота на ищците, чрез
поставяне на предпазна мрежа или друго техническо средство възпрепятстващо
падането на откъртени от сградата строителни материали в дворното място на
ответниците, както и да извърши всички необходими технически действия за
заздравяване на зидовете на сградата и елементите на покривната ѝ
конструкция, разположени гранично към имота на ищците.
ОСЪЖДА Х.Б.А.Х. да заплати на З.Г.П. ЕГН ********** и Х.А.К., на осн. чл.78, а..1 от ГПК, сумата
1250лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД