№ 5580
гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110116911 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация - София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано заедно от ......., със седалище и адрес на управление -
град София, ул. „Ястребец” № 23 Б против Е. Т. ......., ЕГН **********, с адрес: гр. С и
против Е. П. С., ЕГ Н **********, с адрес: гр. С.
Ищцовото дружество твърди, че на 28.02.2022 година е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 срещу ответниците.
Твърди се, че с разпореждане, постановено по ч. гр. дело 10536/2022 г. по описа на
СРС, 143 - ти състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжниците. На основание чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение, получено от дружеството на
01.03.2023г., съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да
предяви иск относно вземането си срещу Е. Т. ......., ЕГН ********** и Е. П. С., ЕГН
**********, в едномесечен срок.
Твърди се, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, за процесния
период, на основание наследствено правоприемство от ............, закупили процесния имот по
реда на ЗОС през 1998 г., като на това основание са клиенти на ТЕ.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София,
които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно
и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите.
Твърди се, че в процесния период са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
1
София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от
10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл.
31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ.
Сочи се, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в
сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са заплатили задължението си за
топлоснабден имот с адрес на топлоснабдения имот: гр. С.
Твърди се, че разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата в
режим на ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, като се сочи, че през 2001 година е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК *********, чрез подизпълнител „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, а след м. 10. 2010 година с основен изпълнител - „ДИРЕКТ“ ЕООД, за
предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от
“Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки,
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от заедно от ......., със седалище и адрес на управление - град София, ул. „Ястребец” № 23 Б и
Е. Т. ......., ЕГН **********, с адрес: гр. С, и Е. П. С., ЕГ Н **********, с адрес: гр. С, че
съществува вземане на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК ********* и ответниците Е. Т.
......., ЕГН **********, с адрес: гр. С и Е. П. С., ЕГ Н **********, с адрес: гр. С, дължат
разделно сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
8518/26.3.2022 година, издадена по ч.гр.дело № 10536/2021 година по описа на Софийски
районен съд, а именно:
- Е. Т. ....... дължи на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК ********* - 1/4/една четвърт/
от общия размер на задълженията - сумата от 402,40 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 28.02.2022г., до окончателното изплащане на вземането и 75,05
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 14.02.2022г., както и цена за услугата
„дялово разпределение“, представляващо 11,92 лв. - главница за периода 01.01.2019г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.02.2022г., до окончателното изплащане на
вземането и 2,02 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 03.03.2019г. до 14.02.2022г.,
- Е. П. С. дължи на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК ********* - - 3/4/три четвърти/
от общия размер, а именно: сумата от 1207,22 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
2
законната лихва от 28.02.2022г., до окончателното изплащане на вземането и 225,05 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 14.02.2022г., както и цена за услугата „дялово
разпределение“, представляващо 35,77 лв. - главница за периода 01.01.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 28.02.2022г. ? до окончателното изплащане на вземането и 6,05
лева - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 03.03.2019г.
до 14.02.2022г.,
които суми се отнасят за топлоснабден имот с административен адрес - гр. С.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски пред заповедния и исковия съд.
С отговора на исковата молба ответниците не оспорват качеството на собственици на
топлоснабдения имот.
И двамата ответници оспорват размера на дълга, като твърдят, че е налице погасяване
по давност и оспорват да са изпаднали в забава.
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на ищеца
– „Директ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Слатина”, ул.
“Николай Коперник” 21, секция А-Б, ет. 2, офис 3.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са
заключенията по назначените съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи в
частта за ответника Е. С., въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е
мотивиран да стори следните фактически констатации:
Доказва се, че към 08.07.2021год. ответниците Е. Т. ......., ЕГН **********, с адрес: гр. С
и Е. П. С., ЕГ Н **********, с адрес: гр. С са били собственици на отопляемия имот със
същия адрес. Доказва се, че сградата, в която се намира имотът е в режим на етажна
собственост, и Етажната собственост по местонахождение на процесния имот е сключила
Договор № 126/27.09.2001г. с “Техем Сервисиз” ЕООД за доставка и монтаж на термостатни
вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия,
както и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
От съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ се установи, че през процесния период -
“Директ” ЕООД редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално
потребеното количество ТЕ от имота на ответника - общо и по компоненти - ТЕ за
отопление на имот, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ, както и тяхното
остойностяване в лева и съответно определени суми за получаване /доплащане/, както
следва:
- За периода 05.2018г. - 04.2019г. отчетите са редовни и за конкретна дата;
- За периода 05.2019г. - 04.2020г. отчетите са редовни и за конкретна дата;
- За периода 05.2020г. - 04.2021г. отчетите са редовни и за конкретна дата;
Заключението на съдебно – техническата експертиза сочи и съдътприема за доказано,
че за периода 06.2019г. - 07.2021г. е потребено количество ТЕ в размер на 9969,06 кВтч , а за
периода 06.2019г. - 07.2021г. е отчитано потребление на топлинна енергия, както следва: - За
периода 06.2019г. - 04.2020г. отчетът е реален; - За периода 05.2020г. - 04.2021г. отчетът е
“служебен”; - За периода 05.2021г. - 07.2021г. отчетът е реален.
От съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ се установи, че общата стойност на
издадените фактури за периода 1.07.2019 г. до 07.2021 г. е на стойност 3 211,10 лв.
Извършените плащания са на стойност 1592,54 лв. Дължимите суми по счетоводни записи в
„Топлофикация София" ЕАД са на стойност 1 618,56 лв.
При прегледа на счетоводната документация на “Топлофикация София” ЕАД за дялово
разпределение се установи, че се претендират суми в размер на 23,48 лв. за процесния имот,
3
които не са платени. В счетоводните записи на „Топлофикация София" ЕАД се претендират
и фактури за изравнителни сметки, които също са дължими и по тях няма извършено
плащане.
Общата сума, която не е платена към „Топлофикация София" ЕАД е за топлинна
енергия - 1618,56 лв.; за дялово разпределение - 23,48 лв.; за изравнителни сметки 15,27 лв. -
Общо дължима сума 1657,31 лв.
През процесния период дяловото разпределение е извършвано от „Директ" ЕООД.
Доказва се от анализа на доказателствата, че ответниците са ползвали топлинна енергия
за отопление на имот през целия процесен период и такава им е била начислявана, както и е
била начислявана топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за
доставка на БГВ /за част от процесния период/.
От м. 05.2018 г. до 04.2021 г. е извършвано дялово разпределение от един брой ИРРО
/Индивидуален разпределител за разход на отопление/, като на втория радиатор разп‐
ределението е на база „служебен отчет", поради липса на измервателно устройство. За
периода 05.2019 г. - 04.2020 г. ТЕ за отопление на имот е отчитана на база "служебен отчет",
поради „неосигурен достъп".
За периода 05.2018 г. - 04.2019 г. и 05.2020 г. - 04.2021 г. потреблението на топла вода е
на база реален отчет на показанията на 1 брой водомер за топла вода и на база „служебен
отчет", поради „неосигурен достъп" за периода 05.2019 г. - 04.2020 г.
За периода 06.2019 г. - 04.2020 г. е потребено количество ТЕ за отопление на имот в
размер на 4 194,826 кВтч на стойност 481,43 лв.; ТЕ за СИ в размер на 654,555 кВтч на
стойност 75,12 лв. и ТЕ за БГВ в размер на 3 093,99 кВтч на стойност 240,74 лв.
Следователно за периода 06.2019 г. - 04.2020 г. е потребено количество ТЕ е на стойност
797,29 лв.;
За периода 05.2020 г. - 04.2021 г. е потребено количество ТЕ за отопление на имот в
размер на 935,532 кВтч на стойност 92,36 лв., ТЕ за СИ в размер на 1 090,157 кВтч на
стойност 107,19 лв. и ТЕ за БГВ в размер на 0 кВтч на стойност 0 лв. Следователно за
периода 05.2020 г. - 04.2021 г. е потребено общо количество ТЕ на стойност 199.55 лв.;
За периода 05.2021 г. - 07.2021 г. /летен период/ ТЕ за отопление на имот, ТЕ за СИ и
ТЕ за БГВ в размер на 0 кВтч на стойност 0 лв. Следователно за периода 06.2019 г. - 07.2021
г. е потребено количество ТЕ е на стойност 996,84 лв.
Установи се, че обща фактура с № ********* от дата 31.07.2019 на стойност 694,67
лв. е за реално консумирана ТЕ за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. По тази фактура има
плащане в размер на 133,87 лв. Срок за плащане 14.09.2019 г. Лихвата се изчислява от
15.09.2019 г. до 28.02.2022г. върху неплатения остатък 560,80 лв. Обща фактура с №
********** от дата 31.07.2020 на стойност 904,85 лв. е за реално консумирана ТЕ за периода
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. По тази фактура има плащане в размер на 379,23 лв. Срок за
плащане 14.09.2020 г. Лихвата се изчислява от 15.09.2020 г. до 28.02.2022г. върху неплатения
остатък 525,62 лв. Обща фактура с № ********** от дата 31.07.2021 на стойност 507,93 лв.
е за реално консумирана ТЕ за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. По тази фактура има
плащане в размер на 21,58 лв. Срок за плащане 14.09.2021 г. Лихвата се изчислява от
15.09.2021 г. до 28.02.2022г. върху неплатения остатък 525,51 лв.
В счетоводството на „Топлофикация София" ЕАД издадените фактури и извършените
плащания са за топлоснабден имот - София, п.к. 1574, обл. София, общ. Слатина, ж.к.
„Христо Смирненски", бл. 22, вх. А, ст. 7, ап. 26 с Аб. №: 229490, Инст. № **********,
ИД номер: 169405.
Няма заведени партиди на съсобственици на топлоснабдения имот и поради тази при‐
чина вещото лице анализира информацията за целия имот.
4
Доказва се от анализа на доказателствата, че общо дължима сума за времето от
01.05.2018г. до 30.04.2021 г. е: Главница вкл. ТЕ, дялово разпределение и изравнителни
сметки - 1657,31 лв.; Лихва за периода /следващия ден след датата на която фактурата е
следвало да се плати до 28.02.2022 г./ - 308,27 лв., като общо дължимата сума към
„Топлофикация София" ЕАД в размер на 1965,58 лв.
Вещото лице по съдебно счетоводната експертиза е установило и съдът приема за
доказано, че за периода от 1.5.2018 година до 1.4.2019 година за дължимите суми за
топлинна енергия е издадена Обща фактура № **********/31.7.2019 година за сумата от
694,67 лева, по която има извършено плащане в размер на 133,87 лева. Срокът за плащане
на задължението по тази фактура е бил до 14.9.2019 година и съответното лихвата за забава
за тази главница за периода от 15.9.2019 година до 28.2.2022 година вещото лице е
определило в размер на 560,80 лева, върху неплатения остатък от главницата.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, които са
безпротиворечиви и взаимно подкрепящи се.
Въз основа на фактическите констатации съдът е мотивиран до стори следните правни
изводи:
В настоящето производство са заявени обективно и субективно съединени
установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:
- иск за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
процесния периода с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за лихва - законна лихва за забава с правна квалификация чл.422 от ГПК във
връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация чл.422 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Заявеното възражение в срока за отговор на исковата молба от ответниците за
погасителна давност е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и
договорите.
Предявените искови претенции са допустими, като заявени от лице, което твърди и
доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд и в срока по чл.415, ал.4 от
ГПК и следва да бъде разгледани по същество.
По същество
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по гр. дело №10536/2022г. по описа на Софийски районен съд.
Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
В казуса се доказа по несъмнен начин от фактическа страна, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот, за процесния период, на основание наследствено
правоприемство от ............, които са закупили имота закупили процесния имот по реда на
Наредбата за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско
имущество на 4.9.1998 година, като на това основание са клиенти на топлинна енергия –
5
така по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката.
Следва да се има предвид, че съгласно §1, т.2а от Закона за енергетиката - "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Доказва се в казуса, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Така в процесния период се установи, че са
били в сила и в отношенията между страните са действали и същите са били регулирани от
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на
ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Несъмнено е, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, както и имат задължение да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед на горното от правна страна се следва извода, че ответниците, като битови
клиенти, които са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и към настоящия момент дължат неплатените суми за доставена топлинна енергия и
услугата дялово разпределение за топлоснабден имот с адрес на топлоснабдения имот: гр. С.
За да се търси ангажиране на отговорността на ответниците за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответниците имат качеството
на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.
Съдът приема за доказано, че ответниците, като титуляр на правото на собственост на
топлоснабдения имот в процесния период дължат заплащане на доставената услуга.
Между ищцовото дружество и ответниците, като собственици на имота е налице
възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на договор за доставка на
топлинна енергия при общи условия. Следва да се посочи, че по правната си характеристика
договорът за продажба на топлинна енергия при общи условия е неформален договор. В
този смисъл и не се изисква при заварени положения задължително договорът да е в
писмена форма. /В този смисъл - Определение № 981 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 3153/2013 г.
на Върховен касационен съд/. В казуса е несъмнено за съда, че общите условия са влезли в
сила, като се има предвид, че общите условия за потребление на топлинна енергия влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им, като не е необходимо писмено приемане от
купувачите. Така съдебната практика приема, че „Те са задължителни и за заварените
купувачи и имат силата на сключен договор между тях и енергийното предприятие.“ – в
този смисъл Определение № 618 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 393/2010 г. на Върховен
касационен съд.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т.68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла
на чл.133, ал.2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
6
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с
оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон - „доставката на отопление в сграда -
етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост.“. В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18,
EU:C:2019:376, т.29).
Със същото решение е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Прието е, че чл.13, параграф 2
от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна
на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
От събраните по делото доказателства, в това число и от изготвените заключения на
вещото лице и приетото за доказано от фактическа страна, че в имота на ответниците е
доставяна и съответно ползвана топлинна енергия, се установява безспорно, че общото
потребление на топлинна енергия за имота е на стойност в процесния период 1.5.2018
година до 30.4.2021 година - сумата в размер на общо 1657,31 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия и цена за извършване на
услугата дялово разпределение.
За процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява
продажба на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за
потребителя – клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане
противостои на задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия за
отопление и подгряване на топла вода.
В казуса се доказа, че ищецът е изпълнил задължението си относно доставката на
топлинна енергия. В този смисъл ищецът е изпълнил договора за доставка при общи условия
в цялост, заради и което исковата му претенция следва да се уважи.
Ответниците в срок са релевирали възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което съдът намира за основателно.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите
за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява
7
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени в
общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и
ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-
годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на
който вземанията за цената на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от
деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, действащи за процесния
период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия
в 45-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят.
Следователно, срокът за изпълнение на задължението за заплащане на доставената
топлинна услуга е уговорен в договора, като не се спори между страните, че срокът за
плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е
изискуемо.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е поставило
началния момент на спора и от която дата се счита по аргумент от разпоредбата на чл.422 от
ГПК, че искът е предявен – 28.2.2022 година се следва, че в период от три години назад, като
се съобрази 45-дневния срок за плащане – т.е. до 13.01.2019 година сумите са дължими.
В процеса се претендира плащане на сумите за период от 1.5.2018 година до 30.4.2021
година, т.е. за този период недължими и погасени по давност са сумите за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение, начислени за периода 1.5.2018 година до
13.1.2019 година, които от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната и
съдебно – техническата експертиза се установява, че са в размер на 290,33 лева за доставени
2715,22 Квтч топлинна енергия. Именно с този размер следва да се намали претенцията на
ищеца по отношение на сумата на главницата за топлинна енергия за имота.
По иска за лихва - законна лихва за забава върху главицата за топлинна енергия и
по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
Във връзка с изложеното и прието от съда от фактическа и правна страна, че не се
дължи претендирания размер на главното вземане на ищеца, съдът следва да прецени дали
върху установеното задължение за главница за топлинна енергия и главница за дялово
разпределение се е дължала законна лихва за забава.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг – главница за топлинна
енергия за отопление в размер на 1389,89 лева и главница на услугата дялово разпределение
– 47,69 лева, като сумата на дялово разпределение не е обхваната от давността и се дължи в
цялост.
Предвид изложеното, за задълженията за потребена топлинна енергия за отопление и
сумата за дялово разпределение за процесния период, ответниците дължат и лихва за забава
в размер на претендирания от 300,20 лева върху главницата за топлинна енергия и 8,07 лева
върху главницата за дялово разпределение.
За ответниците, с оглед наследственото правоприемство и като се съобрази, че Е. С. е
син на ......... се следва, че Е. С. е наследил и е бил собственик в процесния период на 3/4/три
четвърти/ идеални части от правото на собственост, съответно в този размер и дължи
8
сумите за доставена топлинна енергия и услугата дялово разпределение на ищеца, а
ответницата Е. Г........ е наследила 1/4/една четвърт/ от правото на собственост и в този
размер дължи сумите.
В хода на процеса се установи, че ответницата Е. Г........ е заплатила общо 542,65 лева, с
което е погасила изцяло в пълен размер сумите по издадената заповед за изпълнение. Като
се съобрази това плащане по аргумент от разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК се следва
исковата претенция срещу нея да се отхвърли изцяло като неоснователна.
За ответника Е. С. се следва с оглед на горното и предвид основателността на
възражението за погасителна давност се следва съдът да признае за установено, че дължи
част от сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение, а именно: дължи 3/4/три
четвърти/ от общия размер на дълга – главница за отопление в размер на 1042,42 лева и
главница на услугата дялово разпределение – 35,77 лева, и дължи и лихва за забава в размер
на претендирания от 225,05 лева върху главницата за топлинна енергия и 6,05 лева върху
главницата за дялово разпределение.
По разноските
При изводите на съда за частична основателност на исковите претенции на ищеца се
дължат разноски за заповедното и исковото производство, съобразно уважения размер. При
доказани разноски на стойност 1200,00лв. съобразно уважения размер на исковите
претенции ответникът Е. С. следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца в общ
размер на 799,38 лева, като от ответника Е. Т. Г........ разноски не се дължат с оглед
неоснователност на иска поради плащане в хода на процеса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и
на основание чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3, и ал. 8 от ГПК и на основание чл.235, ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените обективно съединени
установителни искови претенции с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.327,
ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от
Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, от
„Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано заедно от ......., със седалище
и адрес на управление - град София, ул. „Ястребец” № 23 Б против Е. Т. ......., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, с които се иска да се да признае за установено в
правоотношенията между „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от заедно от ......., със седалище и адрес на управление - град София, ул. „Ястребец” № 23 Б и
Е. Т. ......., ЕГН **********, с адрес: гр. С, че Е. Т. ......., ЕГН ********** дължи на
„Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, сумите за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 8518/26.3.2022 година, издадена по ч.гр.дело №
10536/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно следните суми: 1/4/една
четвърт/ от общия размер на задълженията - сумата от 402,40 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 28.02.2022г., до окончателното изплащане на вземането и 75,05
9
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 14.02.2022г., както и цена за услугата
„дялово разпределение“, представляващо 11,92 лв. - главница за периода 01.01.2019г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.02.2022г., до окончателното изплащане на
вземането и 2,02 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 03.03.2019г. до 14.02.2022г., които суми се отнасят за топлоснабден имот с
административен адрес - гр. С.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „Топлофикация - София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано заедно от ......., със седалище и адрес на управление -
град София, ул. „Ястребец” № 23 Б и Е. П. С., ЕГ Н **********, с адрес: гр. С, че Е. П. С.,
ЕГ Н **********, с адрес: гр. С дължи на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********
част от сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 8518/26.3.2022 година, издадена по ч.гр.дело № 10536/2021 година по
описа на Софийски районен съд, а именно следните суми: - - 3/4/три четвърти/ от общия
размер, а именно: сумата от 1042,42 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 14.1.2019 година до 30.4.2021 година, ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд -
28.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и дължи 225,05 лева - мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2019г.
до 14.02.2022г., както и дължи цена за услугата „дялово разпределение“, представляващо
35,77 лв. - главница за периода 01.01.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд -
28.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и дължи сумата от 6,05 лева -
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от
03.03.2019г. до 14.02.2022г.,които суми се отнасят за топлоснабден имот с административен
адрес - гр. С, като над този размер до първоначално претендирания за сумата от
1207,22 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 година, т.е. за разликата от 164,80 лева за периода от
1.5.2018 година до 13.1.2019 година – отхвърля исковата претенция като погасена по
давност.
ОСЪЖДА Е. П. С., ЕГ Н **********, с адрес: гр. С да заплати на „Топлофикация -
София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ......., сторените пред заповедния съд по
ч.гр.дело № 10536/2022 година по описа на Софийски районен съд и пред исковия съд по
гр.дело № 16911/2023 година разноски в общ размер на 799,38 лева, съобразно уважения
размер на исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
„Директ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Слатина”, ул.
“Николай Коперник” 21, секция А-Б, ет. 2, офис 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10