№ 15253
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20221110167603 по
описа за 2022 година
Предявени са кумулативно субективно пасивно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на следните
лица да заплатят на „***“ ЕАД следните суми:
Г. К. Г.: сумата от 2190.03 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2, находящ
се в гр. София, ул. „***“, № 7, вх. Б, ет. 1, сумата от 363.78 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 17.11.2022г., сумата от 20.19 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.64
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 17.11.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 12.12.2022г. до окончателно изплащане на задължението;
Е. Й. Г.: сумата от 2190.03 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2, находящ
се в гр. София, ул. „***“, № 7, вх. Б, ет. 1, сумата от 363.78 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 17.11.2022г., сумата от 20.19 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.64
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 17.11.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 12.12.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците в качеството им на собственици на горепосочения недвижим
имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до
процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си
1
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била
установена в чл. 22 от общите му условия. Изяснява, че съгласно приложимите общи
условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който
е потрeбена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба по
чл. 131 ГПК, в които ответниците излагат подробни твърдения за влошеното си
здравословно и финансово състояние, като в тази връзка ответникът Г. К. Г. заявява искане
за разсрочване на задължението му по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и
ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до
процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в качеството му на
потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/
реално изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца
част от общия дълг.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и
предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както и основанието
да получи плащане на цената й.
Между страните не е спорно осъществяването в обективната действителност на
изяснените по- горе материални предпоставки за възникване на спорното материално право
на ищеца. Същевременно, същите се установяват от надлежно приобщените и неоспорени
писмени доказателства. Така, от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 06.08.1990г. се установява, че ответниците Г. К. Г. и Е.
Й. Г. са придобили правото на собственост върху процесното жилище- апартамент № 2,
находящ се в гр. София, ул. „***“, № 7, вх. Б, ет. 1, поради което, съобразно нормата на чл.
30, ал. 2 ЗС и при липсата на други данни, а и твърдения следва да се приеме, че през
исковия период съобразно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всеки от тях е бил потребител на
доставяната до имота топлинна енергия, материално легитимиран да заплаща цената й
съобразно дела си в съсобствеността- по ½ всеки.
А от представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени от страните
документи, вкл. протоколи за извършен реален отчет на уредите за измерване на
потребената в процесния имот топлинна енергия в края на всеки от включените в процесния
отчетни периоди, се установява, че през исковия период имотът е бил топлоснабден, както и
2
че до същия е доставено соченото в отчета количество топлинен ресурс. Последното е така,
тъй като в случая документите за главен отчет носят подписи за потребител, което по своята
правна същност съставлява извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти с
правно значение- че се касае за топлоснабден имот, до който през посочените в отчетите
периоди е доставено отразеното в тях количество топлинна енергия, както и че услугата
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, в частност по отношение на имота,
е реално предоставена.
При тези мотиви и при липсата на оспорване от името на ответниците на начина на
формиране и стойността на предоставените в имота през исковия период топлинна енергия и
услуга по отчитането и разпределянето й, следва да се приеме, че цената на същите за
исковия период възлиза именно на посочените в исковата молба суми от общо 4380.06 лева-
цена на топлинната енергия, и от общо 40.38 лева- стойност на услугата дялово
разпределение, поради което и съобразно установената квота на всеки от ответниците в
съсобствеността, а с това и в общото задължение, предявените срещу всеки от тях искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ следва да бъдат изцяло уважени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е
при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на главен дълг,
изпадането на длъжника по него в забава, както и размера на вредата, изразяваща се в
пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със
законната лихва за периода.
Страните не спорят, а и се установява от представените от дружеството, извършвало
дяловото разпределение в процесната сграда през исковия период, документи за дялово
разпределение, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял,
като в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което
в случая приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила
от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща
фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи, тъй като в
случая издаването на общите фактури за 2019г.- 2020г. и за 2020г.- 2021г. е извършено след
предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение на
цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото
липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба.
При този изход на спора пред настоящата съдебна иснтанция по правило разноски се
следват и на двете страни.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от общо 262.53 лева (по 131.26 лева от всеки ответник), представляваща част от
заплатената от него държавна такса за разглеждане на иска и от определеното от съда на
основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален
3
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, която част е
съответна на уважената част от исковете.
В полза на ответниците в случая разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото
не е заявявана претенция такива да са реално извършени.
Искането на ответника Г. К. Г., заявено в отговора на исковата молба, с правно
основание чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване на изпълнението на решението следва да бъде
оставено без уважение поради недоказване от негова страна на актуалното му имотно и
здравословно състояние, релевантни при извършване на преценката за наличие на основание
за отсрочване или разсрочване на изпълнението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от
2190.03 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „***“,
№ 7, вх. Б, ет. 1, сумата от 20.19 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 12.12.2022г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 131.26 лева, представляваща разноски за настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на Г. К. Г., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 363.78 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 17.11.2022г., както и сумата от 4.64 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г.
до 17.11.2022г.
ОСЪЖДА Е. Й. Г., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от
2190.03 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „***“,
№ 7, вх. Б, ет. 1, сумата от 20.19 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 12.12.2022г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 131.26 лева, представляваща разноски за настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на Е. Й. Г., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 363.78 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 17.11.2022г., както и сумата от 4.64 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г.
до 17.11.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Г. К. Г., ЕГН **********, за
разсрочване на изпълнението на настоящото решение.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „***“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните, а в частта, с която е оставено без уважение
искането на ответника Г. К. Г. за разсрочване на изпълнението, имаща характер на
определение- с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от
настоящото.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5