Определение по дело №478/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 99 от 05.11.2014 г., постановено по гр. д. № 561/2014 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на „Б.” ЕООД гр.К., че ЕТ „Т. – Р. М.” с.С. г., общ.К., има парично вземане от "Б." ЕООД в размер на законната лихва върху сумата 352 лева за периода от 25.03.2014 г. – датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, до 10.07.2014 г., като е отхвърлил иска по чл.422, ал.1 от ГПК в останалата му част за сумата 5 400.24 лева, от която 4 800 лева главница, произтичащи от неплатена наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2012 г., както и за месеците януари и февруари 2013 г., и 600.24 лева, представляващи лихва за забава, от които 144.12 лева за периода от 04.10.2012 г. до 25.03.2014 г. върху главницата от 960 лева за неплатен наем за месец октомври 2012 г., 130.03 лева за периода от 25.11.2012 г. до 24.03.2014 г. включително върху главницата от 960 лева за неплатен наем за месец ноември 2012 г., 112.79 лева за периода от 28.01.2013 г. до 25.03.2014 г. върху главницата от 960 лева за неплатен наем за месец декември 2012 г., и 213.30 лева за периода от 20.02.2013 г. до 25.03.2014 г. върху главницата от 1 920 лева за неплатен наем за месеци януари и февруари 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4 448, представляваща неплатен наем за м.октомври 2012 г., за периода от 12.11.2012 г. до 30.11.2012 г., за м.декември 2012 г., за месеците януари и февруари 2013 г., считано от 26.03.2014 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 108/26.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 305/2014 г. на РС – Кърджали. С решението съдът е осъдил ЕТ „Т. – Р. М.” с.С. г., общ.К. да заплати на „Б.” ЕООД гр.К. сумата 1 065 лева, представляваща разноски по делото.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от едноличен търговец Р. М. А. с фирма „Т. – Р. М.”, чрез представителя му по пълномощие, който го обжалва като неправилно – незаконосъобразно, постановено в нарушение на, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се в жалбата, че съдът не е обсъдил доказателствата, ангажирани от въззивника, както и е пропуснал да обсъди въпроса за доказателствената сила на показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Х. и М. А., които се разминавали драстично. Освен това, районният съд е следвало да обсъди въпроса дали е връчено по надлежния ред отправеното на основание чл.6.4 от договора от 05.03.2011 г. двумесечно предизвестие за прекратяване на договора. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като въпреки депозираните молби за отлагане на делото бил даден ход по същество, с което въззивникът бил лишен от възможността да зададе въпроси на вещото лице. Моли съда да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част и да уважи иска за сумата от 5 400.24 лева, така както е предявен. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваемия „Б.” ЕООД гр.К. не е постъпил. В съдебно заседание същият, чрез представителя си по пълномощие, излага съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да му се присъдят разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от едноличен търговец Р. М. А. с фирма „Т. – Р. М.” с.Ч., общ. Ч., обл. К., срещу „Б.” ЕООД гр.К., с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане в полза на едноличен търговец Р. М. А. с фирма „Т. – Р. М.” срещу „Б.” ЕООД в размер на 5 400.24 лева, от която 4 800 лева главница, произтичащи от неплатена наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2012 г., както и за месеците януари и февруари 2013 г., и 600.24 лева, представляващи лихва за забава, от които 144.12 лева за периода от 04.10.2012 г. до 25.03.2014 г. върху главницата от 960 лева за неплатен наем за месец октомври 2012 г., 130.03 лева за периода от 25.11.2012 г. до 24.03.2014 г. включително върху главницата от 960 лева за неплатен наем за месец ноември 2012 г., 112.79 лева за периода от 28.01.2013 г. до 25.03.2014 г. върху главницата от 960 лева за неплатен наем за месец декември 2012 г., и 213.30 лева за периода от 20.02.2013 г. до 25.03.2014 г. върху главницата от 1 920 лева за неплатен наем за месеци януари и февруари 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4 800, считано от 26.03.2014 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 108 от 26.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 305/2014 г. на РС – Кърджали.

От приложеното като доказателство ч.гр.д. № 305/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ЕТ „Т. – Р. М.” с.Ч. е издадена заповед 106/26.03.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „Б.” ЕООД за сумата в размер на 5 400.24 лева, от която 4 800 лева главница, произтичащи от дължима наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2012 г., както и за месеците януари и февруари 2013 г., и 600.24 лева, представляващи лихва за забава, от които 144.12 лева за периода от 04.10.2012 г. до 25.03.2014 г. върху главницата от 960 лева за неплатен наем за месец октомври 2012 г., 130.03 лева за периода от 25.11.2012 г. до 24.03.2014 г. включително върху главницата от 960 лева за неплатен наем за месец ноември 2012 г., 112.79 лева за периода от 28.01.2013 г. до 25.03.2014 г. върху главницата от 960 лева за неплатен наем за месец декември 2012 г., и 213.30 лева за периода от 20.02.2013 г. до 25.03.2014 г. върху главницата от 1 920 лева за неплатен наем за месеци януари и февруари 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2014 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 408 лева, от които 108 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

От цитираното ч.гр.д. № 305/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява също така, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът „Б.” ЕООД е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Със съобщение до ЕТ „Т. – Р. М.”, получено на 22.04.2014 г., районният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Видно от подадената искова молба, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, едноличен търговец Р. М. А. с фирма „Т. – Р. М.” е предявил иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането по заповед № 106/26.03.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 305/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

От гореизложеното се установява, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за изпълнение, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Установено е по делото, че на 15.03.2011 г. между едноличен търговец Р. М. А. с фирма „Т. – Р. М.” с.Ч. и „Б.” ЕООД гр. К. е бил сключен договор за наем, съгласно който ищецът е отдал на ответника за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ шивашки цех в с.Ч. за времето от 01.04.2011 г. до 31.03.2013 г., при месечен наем в размер на 650 лева без ДДС за времето от 01.04.2011 г. до 30.06.2011 г., а от 01.07.2011 г. – в размер на 800 лева месечно без ДДС. Във връзка с така сключения договор за наем по делото не се спори по изпълнението му до края на месец септември 2012 г.

Ищецът (въззивник в това производство) претендира неплатени наеми с ДДС за месеците октомври, ноември и декември 2012 г., както и за януари и февруари 2013 г., а ответникът (въззиваем) твърди, че договорът за наем е прекратен от него едностранно с предизвестие, считано от 12.11.2012 г., както и че за м.октомври 2012 г. и за периода от 01.11.2012 г. до 12.11.2012 г. не дължи заплащане на наем, тъй като при сключване на договора заплатил капаро от 800 лева, за което била съставена фактура, а за периода от 01.11.2012 г. до 12.11.2012 г. заплатил дължим наем в размер на 384 лева.

Във връзка с горното, спорни по делото са следните обстоятелства – прекратен ли е договорът за наем, считано от 12.11.2012 г., респективно – дължи ли се наем за периода след 12.11.2012 г. и до края на месец февруари 2013 г., и дължи ли се наем за месец октомври 2012 г. и за периода от 01.11.2012 г. до 12.11.2012 г.

По делото е прието като доказателство предизвестие от 12.09.2012 г. за прекратяване на сключения между страните договор за наем, с което наемателят „Б.” ЕООД отправя до наемодателя ЕТ „Т. – Р. М.” двумесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, на основание чл.6.4 от същия, оформено при отказ на получателя за приемане и подписване, удостоверен с двама свидетели. В тази връзка, по делото са разпитани като свидетели лицата Д. Х. и М. А. – служители на ответника, удостоверили с подписа си връчването на предизвестието нае ищеца. И двамата свидетели установяват, че на 12.09.2012 г. са връчили предизвестието за прекратяване на наемния договор на ищеца, който е отказал да го подпише, като свидетелят Христов сочи, че ръкописният текст за отказ на ищеца да получи предизвестието е бил написан на следващия ден от тяхна работничка, а свидетелят А. сочи, че текста е бил оформен същия ден – на 12.09.2012 г. В тази връзка, с оглед поддържания във въззивната жалба довод за съществуващи противоречия в показанията на двамата свидетели относно деня на оформяне на отказа, следва да се посочи, че разминаването в показанията на свидетеля в тази им част е ирелевантно, доколкото от значение по делото е дали е било връчено предизвестието и ако да – кога, а не кога и от кого е оформен ръкописния текст за отказ на ищеца да го получи. В тази насока и двамата свидетели установяват, че предизвестието е било връчено от тях на ищеца именно на 12.09.2012 г. и същият е отказал да го подпише. Следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи както показанията на свидетелите в тази им част, така и удостоверения от тях отказ на ищеца да подпише предизвестието.

Що се касае до довода за противоречие в показанията на свидетелите относно присъствието на двамата свидетели при връчването на предизвестието на ищеца, то същия е неоснователен. И двамата свидетели установяват в своите показания, че са присъствали при връчването на ищеца на предизвестието за прекратяване на наемния договор, като свидетелят А. уточнява, че е бил на стълбите на близко разстояние.

Съгласно чл.6.4 от договора за наем, страните изрично са уговорили възможността същия да бъде прекратен едностранно от наемателя в срок от 60 дни – с писмено уведомяване от негова страна. При това положение, с оглед обстоятелството, че ответникът – наемател е отправил двумесечно предизвестие за прекратяване на наемния договор, получено от наемодателя – ищец на 12.09.2012 г., то с изтичане на срока, а именно – от 12.11.2012 г., договорът е бил прекратен. С оглед прекратяването на договора на 12.11.2012 г., ответникът не дължи наем след тази дата и до края на месец февруари 2013 г., каквато е претенцията на ищеца.

От първоначалното заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните, се установява, че на основание договора за наем от 15.03.2011 г. за периода от 01.04.2011 г. до 12.11.2012 г. включително, съгласно уговорената в договора наемна цена, са били издадени фактури на обща стойност 18 084 лева с ДДС, а общо платената от ответника сума за периода от 01.04.2011 г. до 12.11.2012 г. включително е в размер на 16 740 лева. Експертизата установява, че разликата в размер на 1 344 лева представлява наем за м.октомври 2012 г. в размер на 960 лева с ДДС и наем за м.ноември – за периода от 01.11.2012 г. до 12.11.2012 г. включително, в размер на 384 лева с ДДС. В тази връзка, от допълнителното заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че с платежно нареждане за кредитен превод на 10.07.2014 г. е извършено плащане от ответника в полза на ищеца в размер на 384 лева с основание „наем за периода от 01.11.2012 г. до 12.11.2012 г. по договор”.

Или, от гореизложеното се установява, че след завеждане на делото ответникът е заплатил на ищеца дължимия наем за м.ноември 2012 г., за периода от 01.11.2012 г. до 12.11.2012 г. включително, в размер на 384 лева с ДДС.

По отношение на претендирания от ищеца наем за м.октомври 2012 г. в размер на 960 лева с ДДС /800 лева наем и 160 лева ДДС/, съдебно – счетоводната експертиза установява, че в счетоводството на ответника "Б." ЕООД е осчетоводена фактура № 104/19.03.2011 г. на стойност 960 лева с ДДС като заплатен депозит по договор за наем на недвижим имот от 15.03.2011 г., като сумата е отнесена като платен наем за м.октомври 2012 година, т.е. установява, че със сумата от 960 лева по тази фактура, представляваща платен депозит, е прихванат дължимия наем за м.октомври 2012 г. В тази връзка, и с оглед твърдението на ответника за заплатено капаро по договора за наем, по делото са приети като доказателство фактура от 19.03.2011 г. и фискален бон за сумата от 960 лева, издадени от ищеца, както и разписка за капаро по договора за сумата от 800 лева. В тази насока е и чл.8 от договора, съгласно който наемателят оставя депозит от 960 лева с ДДС.

От гореизложеното е видно, че платените от ответника суми – 960 лева с ДДС, като депозит при сключването на договора, и 384 лева с ДДС – наем за периода от 01.11.2012 г. до 12.11.2012 г. включително, платени по банков път, изцяло погасяват претенцията на ищеца за дължим наем за м.октомври 2012 г. в размер на 960 лева с ДДС и установения като дължим наем за периода от 01.11.2012 г. до 12.11.2012 г., поради което искът за главницата е изцяло неоснователен.

Несъстоятелен е в тази връзка довода на въззивника за неправилност на решението на районния съд, поради лишаването му от възможност да зададе въпроси на вещото лице от назначената съдебно – счетоводна експертиза. На първо място, след изслушване на вещото лице по назначената по делото допълнителна експертиза, ответникът е имал възможност в проведеното на 21.10.2014 г. следващо съдебно заседание да направи доказателствени искания в тази насока, като такива не са направени. Освен това, доказателствени искания във връзка с назначената пред районния съд и изслушана допълнителна съдебно – счетоводна експертиза не се правят от въззивника и пред въззивната инстанция.

Впрочем, настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд – правилно, поради което същото да бъде потвърдено.

При този изход на делото, следва да се осъди въззивникът да заплати на въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 480 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1, чл.272 и чл.280, ал.2 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99 от 05.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 561/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА едноличен търговец Р. М. А., с ЕГН *, с фирма „Т* – Р* М.” със седалище и адрес на управление в с. Ч., общ.Ч., обл.К., ул.”Т.” № *, ЕИК *********, да заплати на "Б." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.К., бул.”Х. Б.” *, вх.*, ет.*, ап.*, ЕИК *, направените за въззивната инстанция разноски в размер на 480 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.