№ 12367
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110167318 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 274097/09.12.2022
г., с която от името на т, ЕИК ******** против В. П. Т., ЕГН ********** и Р. М.
К., ЕГН **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 3083496/18.11.2019 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Мануш Кръстев Тимов, ЕГН
********** и В. П. Т., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от
4778,49 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., в имот, представляващ апартамент №
41, находящ се в *************, абонатен № 156345, ведно със законна лихва от
18.11.2019 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 793,15 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 08.11.2019 г., върху главницата за
цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 34,67 лева, представляваща цена
1
на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., имот, представляващ апартамент № 41, находящ се
в *************, абонатен № 156345, ведно със законна лихва от 18.11.2019 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 7,61 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г., върху главницата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
На 18.12.2019 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми,
като е разпоредено, че всеки от Мануш Кръстев Тимов, ЕГН ********** и В. П.
Т., ЕГН ********** дължи в полза на т по ½ част от горепосочените суми.
От извършена справка в НБД „Население“ за длъжника Мануш Кръстев
Тимов, ЕГН ********** е установено, че същият е починал на 23.03.2020 г. По
ч.гр.д. № 66096/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав е
постъпила молба с вх. № 23003370 от 20.04.2022 г., с която заявителят
„Топлофикация София“ ЕАД, в изпълнение на указанията на съда, дадени му с
разпореждане № 20018730 от 06.03.2022 г., е посочил като длъжник по делото, в
качеството му на наследник на починалия длъжник Мануш Кръстев Тимов, ЕГН
**********, лицето Р. М. К., ЕГН **********, с адрес: *************, ап. 41. С
определение № 20032084/26.04.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 66096/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като
длъжник по ч.гр.д. № 66096/2019 г. по описа на СРС, 160 състав – Р. М. К., ЕГН
**********, с адрес: *************, ап. 41, в качеството й на наследник на
починалия длъжник Мануш Кръстев Тимов, ЕГН **********. От Р. М. К., ЕГН
********** се претендират 1/2 част от сумите по издадената в производството
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Преписи от издадената в производството по ч.гр.д. № 66096/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, са връчени на длъжниците по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, като в тази връзка заявителят /т/ е уведомен за възможността да
предяви иск за съществуване на вземането си на 09.11.2022 г. Исковата молба е
депозирана в съда в законоустановения за това срок /на 09.12.2022 г./.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите са клиенти на
топлинна енергия за процесния имот, в качеството си на собственици на
последния. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма Техем Сървисис ЕООД. В тази
2
връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че от страна на ответниците са използвали доставяна до
процесния имот топлинна енергия през процесния период, задължението за
заплащането на което не е погасено, като са изпаднали и в забава по отношение на
последното.
Поддържа, че ответниците дължат и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния
период, поради което изпаднали и в забава по отношение изпълнението на това си
задължение, респективно дължат лихва за забава върху непогасената главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за
установено, че В. П. Т., ЕГН ********** и Р. М. К., ЕГН ********** дължи
разделно /по ½ част за всяка от тях/ в полза на т суми, както следва: 1/ сумата от
4778,49 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., в имот, представляващ апартамент №
41, находящ се в *************, абонатен № 156345, ведно със законна лихва от
18.11.2019 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 793,15 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 08.11.2019 г., върху главницата за
цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 34,67 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., имот, представляващ апартамент № 41, находящ се
в *************, абонатен № 156345, ведно със законна лихва от 18.11.2019 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 7,61 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г., върху главницата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на
18.12.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 66096/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника В. П.
Т., ЕГН ********** e депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват
3
предявените искове. Оспорва се, че през процесния период между страните в
производството е съществувало валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата
молба недвижим имот. Излагат се подробни съображдения в този смисъл. Прави
се възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба. Оспорват се и исковете за главница за цена на услугата дялово
разпределение и за лихви за забава. Оспорва се, че от ответника В. П. Т., ЕГН
**********, през процесния период, е потребена, респективно е доставена от
ищеца, топлинна енергия, в количествата и на стойността, твърдени в исковата
молба.
Моли се за отхвърляне на предявените искове срещу ответника В. П. Т.,
ЕГН **********.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Р. М.
К., ЕГН ********** e депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Оспорва се, че през процесния период между страните в
производството е съществувало валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата
молба недвижим имот. Излагат се подробни съображдения в този смисъл. Прави
се възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба. Оспорват се и исковете за главница за цена на услугата дялово
разпределение и за лихви за забава. Оспорва се, че от ответника Р. М. К., ЕГН
**********, през процесния период, е потребена, респективно е доставена от
ищеца, топлинна енергия, в количествата и на стойността, твърдени в исковата
молба.
Моли се за отхвърляне на предявените искове срещу ответника Р. М. К.,
ЕГН **********.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
4
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума,
поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение
за заплащане на процесната главница, като са изпаднали и в забава за
изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираните в отговорите на исковата молба
възражения за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
5
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
6
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
От събраните по делото доказателства, в това число нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 29, том XXX, дело № 5844/1994 г. на
7
нотариус при СНС - Ксения Белазелкова, се установява в производството, че на
22.03.1994 г. Мануш Кръстев Тимов и В. П. Т., са придобили собствеността върху
недвижим имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в *************.
Предвид обстоятелството, че в договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том
XXX, дело № 5844/1994 г. на нотариус при СНС - Ксения Белазелкова, не е
посочено какви са квотите, които всеки един от Мануш Кръстев Тимов и В. П. Т.
придобиват в съсобствеността на процесния недвижим имот, то по аргумент от
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, следва да се направи извод, че всеки от Мануш
Кръстев Тимов и В. П. Т. е придобил по ½ идеална част от собствеността върху
недвижим имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в *************.
От представеното и приобщено към книжата по делото удостоверение за
наследници РЛН22-УГ51-5488/13.04.2022 г., издадено от Столична община, район
Люлин, за лицето Мануш Кръстев Тимов, се установява в производството, че
Мануш Кръстев Тимов, ЕГН ********** е починал на 23.03.2020 г., като е оставил
за свой наследник по закон дъщеря си Р. М. К..
Следователно, от представените и приобщени към доказателствения
материал доказателства, се установява в производството, че собственици на
процесния имот към настоящия момент са В. П. Т. и Р. М. К.. Собственици на
процесния имот към посочения в исковата молба период /01.05.2016 г. –
30.04.2018 г./, са били Мануш Кръстев Тимов и В. П. Т.. Р. М. К. е конституирана
като страна в заповедното производство, респективно и в исквото такова, в
качеството си на наследник по закона на Мануш Кръстев Тимов, доколкото, по
реда на наследственото правоприемство, в патримониума на Р. М. К. са
преминали, както активите на наследството останало от наследодателя Мануш
Кръстев Тимов, така и пасивите на наследството, включително задължение за
заплащане стойността на доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия.
Същевременно, обаче, от представената и приобщена към доказателствения
материал молба-декларация от 02.11.1998 г. /т.е. подадена преди исковия период/,
се установява в производството, че В. П. Т., ЕГН ********** е заявила желанието
си за откриване на партида за целия топлоснабден имот единствено на нейно име,
поради което настоящият състав приема, че единствено В. П. Т., ЕГН **********
е заявила пред ищцовото дружество, че ще отговаря за заплащането на стойността
на доставената до процесното жилище топлинна енергия след 02.11.1998 г. (датата
на подаване на молба-декларацията). В конкретния случай, съгласно молба-
8
декларацията, чиято автентичност не е оборена по делото, В. П. Т., ЕГН
********** е отправила искане цялата енергия доставена до имота да се заплаща
от нея. При така възприето и като съобрази молба-декларацията на В. П. Т., ЕГН
********** от 02.11.1998 г., и обстоятелство, че ищецът е открил партида именно
на нейно име за целия имот въз основа на това заявление /което обстоятелство е
видно и се установява от представените и приобщени към доказателствения
материал документ за извършено дялово разпределение в процесния имот, през
заявения в исковата молба период и документ за главен отчет на монтираните в
процесния имот уреди за дялово разпределение, в които документи изрично се
сочи ответницата В. П. Т., ЕГН ********** като титуляр на партида открита при т
за имот с абонатен № 156345, посочен посредством резолюция и върху
подадената молба-декларация от 02.11.1998 г./, то съдът приема, че по делото е
установено, че В. П. Т., ЕГН ********** е заявила пред „Топлофикация София“
ЕАД, че тя ще ползва имота и ще заплаща енергията, ищецът се е съгласил със
същото и е открил партидата за имота само на нейно име, поради което и съдът
приема, че след 02.11.1998 г., т.е за исковия период само В. П. Т., ЕГН
********** е следвало да отговаря за заплащането на цялото количество
потребена енергия в имота.
От гореизложеното се налага извод, че през процесния период именно
ответникът В. П. Т., ЕГН ********** е следвало да отговаря за заплащането на
потребената в процесния имот топлинна енергия. Исковете против ответника Р.
М. К., следва да се отхвърлят.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2016 г. – м. 04.2018 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
9
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния период в
посочения в исковата молба недвижим имот е имало монтирани 3 бр. радиатори,
прикачени към отоплителната инсталация на блока, с монтирани на тях уреди за
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се още, че за отчет на
потребената енергия за битово горещо водоснабдяване няма монтирани и
узаконени водомери. Установява се също, че за отчетен период 01.05.2016 г. –
30.04.2017 г., абонатът е осигурил достъп за проверка и отчет на монтираните в
имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия, респективно, че че за
отчетен период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., абонатът не е осигурил достъп за
проверка и отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в
*************, през процесния период е начислявана топлинна енергия за
отопление на имот, като: 1/ за отчетен период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.,
абонатът е осигурил достъп за проверка и отчет на монтираните в имота уреди за
дялово разпределение на топлинна енергия, респективно, топлинната енергия за
отопление на имот е начислявана по реален отчен на монтираните в имота уреди
за дялово разпределение на топлинна енергия; 2/. за отчетен период 01.05.2017 г.
– 30.04.2018 г., абонатът не е осигурил достъп за проверка и отчет на монтираните
в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия, респективно,
топлинната енергия за отопление на имот е начислявана чрез екстраполация по
максимален специфичен разход в сградата, предвид липсата на осигурен достъп за
отчет на монтираните уреди за дялово разпределение на топлинна енергия върху
монтираните отоплителни тела в имота. Установява се още, че за процесния имот,
през заявения в исковата молба период, е начислявана топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем
на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е
138 кубически метра. Установява се също, че през процесния период в имота,
представляващ апартамент № 41, находящ се в *************, е начислявана
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като за процесния период
същата е начислявана на база 3 бр. лица /потребители/ по 140 литра на ден за един
10
човек, поради липса на монтиран и узаконен в имота водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и
отдадена от сградна инсталация на обща стойност от 1077,09 лева и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 2816,43 лева.
Установява се също, че през процесния период фирма за дялово разпределение
„Техем Сървисис“ ЕООД редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни
сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от имота на
ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на
имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е налице
изравнена сума за доплащане в размер на 884,95 лева, която следва да бъде
прибавена към общия размер на стойността на доставена до процесния имот
топлинна енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 4778,48 лева.
От ответницата В. П. Т. се претендира ½ част от сумите за цена на доставена
и потребена в имота топлинна енергия, поради което се налага извод, че същата
следва да отговаря за сума в размер на 2389,24 лева.
В отговора на исковата молба, подаден от името на В. П. Т. е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период. По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните
в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
11
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти;
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от
2014 г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то
число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за
задължението на интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че
изискуемостта на същите настъпва след покана за плащане. Това е така, защото
изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне
на искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за
достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл.
114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на възникването му.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася
задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен
срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и
началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва
да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни
след месеца, за който е възникнало задължението.
12
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2017 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и през юли 2018 г. за
вземания, възникнали за период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2014 г. и
на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с
изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния
момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на
обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 18.11.2019 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014 г. и при действието на ОУ
от 2016 г., то съдът приема, че вземанията за част от процесния период, а именно
за период 01.05.2016 г. – 30.09.2016 г., са погасени по давност, доколкото
изискуемостта на вземането за месец септември 2016 г. е настъпила считано от
15.11.2016 г., поради което 3-годишният погасителен давностен срок е бил
изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.11.2019
г., респективно е обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен
13
давностен срок за вземането за месец септември 2016 г. е следвало да изтече на
15.11.2019 г./. Изискуемостта на вземането за месец октомври 2016 г. е настъпила
считано от 16.12.2016 г.. поради което и 3-годишния погасителен давностен срок
не е бил изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
18.11.2019 г., респективно не е обхванато от погасителната давност /3-годишния
погасителен давностен срок за вземането за месец октомври 2016 г. е следвало да
изтече на 16.12.2019 г./.
Следователно и предвид всички изложени по-горе съображения, се налага
извод, че погасени по давност са вземанията за период 01.05.2016 г. – 30.09.2016
г., респективно непогасени са вземания за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2018 г.
като от събраните по делото писмени доказателства, в това число приобщените
към доказателствения материал счетоводни документи и заключението на вещото
лице по допусната, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза, се установява в производството, че общият размер на дължимите суми
за доставена до топлоснабдения имот топлинна енергия за така посочения период
е 4101,05 лева, като са съобразени и сумите по изравнителни сметки, издадени
през отчетните периоди, включени в процесния период, включително и сумите по
изравнителни сметки, касаещи периоди, обхванати от погасителната давност, като
същите са приспаднати от дължимия размер на доставената и потребена в имота
топлинна енергия през процесния период.
От ответницата В. П. Т. се претендира ½ част от сумите за цена на доставена
и потребена в имота топлинна енергия, поради което се налага извод, че същата
следва да отговаря за сума в размер на 2050,53 лева.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от т на клиенти в гр. София изрично предвижда, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същевременно
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от т на клиенти в гр. София изрично предвижда, че клиентите са
длъжни да заплащат стойността на потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Горните разпоредби са ясни и безпротиворечиво очертават момента на настъпване
на изискуемостта на задълженията за доставена и потребена от клиенти на т
топлинна енергия, през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец,
изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на потребената в
имота топлинна енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на
14
месеца, в който енергията е доставена и потребена. Сумите по изравнителни
сметки отново са за доставена и потребена топлинна енергия в същия отчетен
период, за който именно се издава изравнителната сметка. Такива суми не
представляват ново вземане, доколкото енергията е доставена и потребена в
същия отчетен период, а не след неговото изтичане до извършване, изготвяне и
издаване на изравнителна сметка. Същевременно общите условия на ищцовото
дружество не предвиждат различен момент на настъпване изискуемостта на суми
по изравнителни сметки. Т.Е., доколкото тези суми са за доставена и потребена
топлинна енергия именно през съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта
им настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който е
доставена и потребена енергията /по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от т на
клиенти в гр. София.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното, би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия
доставена и потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе
върху началния момент на погасителната давност. Едно такова разрешение
поставя потребителя в категорично неизгодно и непривилегировано положение и
противоречи, както на разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите,
но и на неписаните правила на морала и добросъвестността в отношенията между
правните субекти. Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество, приложими към процесния период, по никакъв начин не е
предвиден друг ред и момент за настъпване изискуемостта на сумите по
15
изравнителни сметки, различен от този за дължимите суми за потребена топлинна
енергия във всеки отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
От ответника В. П. Т. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна
енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът В. П. Т. дължи на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера от 2050,53 лева
и за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2018 г. и следва да бъде уважен до този размер,
като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 2389,25 лева
/съобразно уточнението на исковата молба, извършено от ищеца с молба вх. №
284243/20.12.2023 г./ и за периода 01.05.2016 г. – 30.09.2016 г., искът следва да се
отхвърли. Върху уважената част от главницата следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /18.11.2019 г./ до
окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 396,58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2017 г. – 08.11.2019 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
16
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация
София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
В раздел IX от горепосочените Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София,
приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите
на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР са уредени въпросите свързани със заплащането на топлинната енергия и
услугата за дялово разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от
2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителни сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 33, ал. 2 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от
датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за задължения по чл. 32,
ал. 2 и то само в случай, че същите не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с
цитираната разпоредба възникването на задължения за обезщетение за забава
върху вземането за потребено количество топлинна енергия е поставено под
условие, доказването на сбъдването на което е в тежест на продавача – ищец в
настоящото производство. По делото не са представени доказателства за сбъдване
на условието по чл. 33, ал. 4 от обвързващите страните по спора Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД
на клиенти в гр. София, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Ето защо съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава за периода, за
който се претендира обезщетение за задължения възникнали при действието на
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
17
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по т.1 от
Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Топлофикация София“
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Следователно върху сумите за главница, по отношение на които са
приложими общите условия от 2014 г. не се дължи лихва за забава и такава не
следва да бъде присъждана.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 2050,53 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.12.2016 г. до 08.11.2019 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2017 г. –
08.11.2019 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на 340,35 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор/, до който именно размер, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
се явява основателен и доказан.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан до размера от 340,35 лева и следва да бъде уважен до този размер, като за
разликата над него до пълния предявен размер от 396,58 лева, искът следва да се
18
отхвърли.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 18.11.2019 г., настоящият съдебен състав
намира, че възражението за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 17,34 лева за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2018 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 34,67 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор от
29.07.2015 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между т и Техем
Сървисис ЕООД, и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на
19
дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
От ответницата В. П. Т. се претендира ½ част от сумите за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, поради което се налага извод, че
същата следва да отговаря за сума в размер на 17,34 лева.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2018 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер от 17,34 лева.
От името на ответника В. П. Т. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за за главница за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответницата В. П. Т. дължи в полза на т сума,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2018 г. за имот, представляващ
апартамент № 41, находящ се в *************, се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер от 17,34 лева и следва да бъде уважен.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
3,81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.12.2016 г. – 08.11.2019 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
20
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 210,59 лева;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 66096/2019
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 112,28 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допусната и приета в производството съдебно-техническа
експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр. д. № 66096/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав в размер на 50,00 лева; 5/ за заплатен депозит за особен представител на
ответниците в размер на 800,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *************, ап. 41, следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца т, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от 69,61 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 66096/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете срещу В. П. Т..
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: *************, ап. 41, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца т, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, сумата от 605,10 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 67318/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
21
От името на ответниците не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 66096/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, поради което и такива не следва да им се присъждат в това производство.
От името на ответниците не е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство по гр.д. № 67318/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, поради което и такива не следва да им се присъждат в това производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *************, ап. 41, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че В. П. Т., ЕГН
********** дължи в полза на т, ЕИК ********, сумата от 2050,53 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., в имот, представляващ апартамент № 41,
находящ се в *************, абонатен № 156345, ведно със законна лихва от
18.11.2019 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 18.12.2019 г. по гр.д. № 66069/2019 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 2050,53 лева до пълния предявен размер от 2389,25 лева и за
периода 01.05.2016 г. – 30.09.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *************, ап. 41, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
В. П. Т., ЕГН ********** дължи в полза на т, ЕИК ******** сумата от 340,35
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 08.11.2019
г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.12.2019 г. по гр.д.
№ 66069/2019 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86,
22
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 340,35 лева до пълния предявен
размер от 396,58 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *************, ап. 41, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че В. П. Т., ЕГН
********** дължи в полза на т, ЕИК ********, сумата от 17,34 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., имот, представляващ
апартамент № 41, находящ се в *************, абонатен № 156345, ведно със
законна лихва от 18.11.2019 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.12.2019 г. по гр.д.
№ 66069/2019 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против В. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: *************, ап. 41, иск с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че В. П. Т., ЕГН ********** дължи в полза на т, ЕИК ********
сумата от 3,81 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2016 г.
до 08.11.2019 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 18.12.2019 г. по гр.д. № 66069/2019 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на т, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Р. М. К., ЕГН
**********, с адрес: *************, ап. 41, обективно кумулативно съединени
искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че Р. М. К., ЕГН ********** дължи в полза на т суми, както следва: 1/
сумата от 2389,24 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., в имот,
представляващ апартамент № 41, находящ се в *************, абонатен №
156345; 2/ сумата от 396,57 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2017 г. до 08.11.2019 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
23
енергия; 3/ сумата от 17,33 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до
30.04.2018 г., имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в
*************, абонатен № 156345; 4/ сумата от 3,80 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г., върху главницата за
цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.12.2019 г. по
гр.д. № 66069/2019 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *************, ап. 41 да
заплати в полза на т, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 69,61 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 66096/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу В. П. Т..
ОСЪЖДА В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *************, ап. 41 да
заплати в полза на т, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 605,10
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 67318/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу
В. П. Т..
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24