№ 321
гр. Перник, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720105203 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба с вх. № 19 531/30.09.2022 г. на
О. М. Ж., родена 25.05.1980 действаща лично и в качеството си на представител на
малолетната Е. Ц. Ц.
и като родител на непълнолетната М. А. Ж.,
всички на адрес чрез Отдел Закирла на детето Перник
срещу
Ц. Л. Ц., ЕГН ********** гр.*****
с която се иска прилагането на мерки по Закона за защита от домашно насилие.
В молбата се излагат твърдения, че молителката и ответника са съпрузи, той е баща
на малолетната Е. Ц. Ц., а непълнолетната М. А. Ж. е нейна дъщеря, пострадала от
осъществен акт на домашно насилие на 08.09.22 г..
Уточнява, че ответникът е обиждал и унижавал молителката и М. Ж., което било в
присъствието на детето. Моли се за издаване на заповед за незабавна защита.
Към молбата са приложени писмени документи: Декларация по чл.9 ЗЗДН,
1
удостоверение за раждане, регистрационна карта, свидетелство за раждане.
По делото са разпитани свидетели.
По делото е изискано становище от Отдел « Закрила на детето» гр. Перник
По тези съображения се моли страните да бъдат призовани на съд и
след като съдът се убеди в основателността на молбата да се издаде заповед
за защита за пострадалите лица.
Иска се от съда :
-да задължи Ц. Л. Ц. да се въздържа от домашно насилие срещу
молителката О. М. Ж., и малолетната Е. Ц. Ц. –на което дете той е баща, както и по
отношение другото дете М. А. Ж.
-да се забрани на Ц. Л. Ц. да доближава О. М. Ж., и малолетната Е. Ц. Ц. –на
което дете той е баща, както и по отношение другото дете М. А. Ж.
До жилището, както и всяко друго в което се установя тда живеят, местоработата на
молителката, детската градина и училището които посещават децата, както и местата за
социален отдих които посещават
-да се определи местоживеенето на детето Е. Ц. Ц. при пострадалия родител –
майката О. М. Ж. – при условия и срок – по преценка на съда
- по преценка на съда да се насочи ответникът за посещаване на програма за работа с
извършители на насилие
С определение от 30.09.2022 съдът е наложил мерки за незабавна защита на детето-
материализирани в Заповед от същата дата с която е забранил на майката да доближава
детето за срок до приключване на делото.
Мярката е наложена на 30.09.2022г. делото приключва към настоящия момент
28.03.2023г.- т.е. ограничителната мярка е продължила 6 месеца – до произнасяне с
решение на тази инстанция.
Ответникът , представлявана от адв.И. Н. САК – оспорва изцяло изложеното в
молбата , както и твърденията на молителката, като счита, че ситуацията, както и другите
описани такива, са съзнателно и тенденциозно създадени от молителката, поради това, че са
се установили трайно в България и ответникът не желае да се връща в Украйна, а голямото
дете го мрази, защото според него той е накарал майка му да остане в България. Твърди, че
обича жена си и детето, живеят в малък блок, всичко се чува от съседи. Твърди, че в
Украйна домът им е разрушен от войната , няма къде да се върнат, но тя настоява да отиде
там.
Изслушани са комплексна съдебно психиатрично- психологична експертиза,
свидетели, Отдел „Закрила на детето“ със социален доклад.
2
Съдът възприема описаните уточнения в контекста на изострените отношения по
повод на войната в Украйна, отчитайки относителността на личните възприятията на цялата
случка от общото им дете, доведеното дете и от майката поотделно.
Останалите събрани многобройни доказателства са в същата насока.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че страните са разделени, че майката има по-голямо дете от
предходен съпруг, че живеят в България, като след нейното забременяване ответникът е
искал да живеят в България, а тя – в Украйна.Ответникът твърди, че обича жена си и детето
си, не прави разлика между децата, но не иска да отиват в Украйна и оттук се явява
основният проблем, поради факта, че тук устройват живота си, децата са записани на детска
градина и на училище.
По-голямото дете има неврологичен проблем от раждането си, който се лекува по
болници преди да се появи ответникът като настоящ съпруг на молителката.
Ответникът е искал да купува апартамент в Украйна, но поради войната това се
осуетява, и идват за постоянно в България.
От своя страна молителката твърди, че се чувства затворена и изолирана тук, че
ответникът се държал грубо с нея, не й давал да работи, удрял я е, до описания ден на
08.09.2022г. сутринта ответникът я нагрубявал, крещял на детето, казал й че заминава в
командировка, в това време молителката да си помисли как и къде иска да го напуска, че ще
я намери. На 09.09.2022г. след като ответникът излиза, молителката напуска семейния дом с
децата , като е настанена в дом услуга Резидентна грижа.
На практика молителката твърди, че спрямо нея е било извършвано домашно насилие
във всичките му форми.
От изготвения по делото социален доклад се установяват горепосочените
обстоятелства, както и фактът, че отношенията между родителите рефлектират върху децата
и са източник на стрес
-майката има общо дете с ответника, едно по-голямо дете на 15 г. М. Ж. и още едно-
пълнолетно – които са от предходен брак.
Майката периодично е гостувала на ответника, през това време бабата е гледала
децата в Украйна, но между временно починала, когато молителката установява, че е
бременна.Ответникът отива в Украйна, когато детето Е. е на 5 месеца.След започване на
войната семейството се мести в България , на 27.02.2022г. пристигат заедно с 15 год.дете.
Що се касае до здравословните проблеми на по-голямото дете, то те са установени
според експертизите.
Молителката е искала да се връща в Украйна, но това не става без разрешение на
бащата по отношение на малкото общо тяхно дете Е., поради което тя започва консултации с
психолог
В жилището на семейството има всичко необходимо,децата са записани на училище,
детска градина, с личен лекар.
3
Становището на Отдел Закрила на детето е съдът да се произнесе като защити правата
на двете деца.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени
в чл. 3 от закона.
Целта на последния е да даде възможност на пострадалите
да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие
спрямо нарушителите.
В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от
закона.
В конкретния случай съдът е сезиран с молба, подадена от
пострадалото лице - по смисъла на ЗЗДН, с молба която съдържа необходимите реквизити .
В молбата се съдържат данни за упражнено психическо и
емоционално насилие от страна на ответника спрямо детето – изразяващо се в емоционална
заплаха изразяваща се в крясъци и обиди.Няма категорични доказателства за нанесени
физически травми, поради което съдът приема, че насилието се изразява във вербална
агресия, породена от съпружески разногласия относно постоянното пребиваване, които
разногласия си имат своя предистория.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Действително законът не съдържа
легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за
понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени
всички действия, с отрицателно или вредно въздействие върху
психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го
принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и
психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/,
отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх.
Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се
направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните
физически и психически особености и съответните следи, останали в
съзнанието на пострадалото лице.
От дефиницията на чл. 2 от ЗЗДН,и от чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН, следва изводът, че целта на закона е да се изследва
4
поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма.
Съобразно него се преценява основателността на молбата,
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита, като при
определяне на конкретните способи за осигуряване на физически и
емоционален интегритет на пострадалите лица и срока им следва да бъдат
взети предвид всички релевантни по делото обстоятелства.
В конкретния случай по делото действително се установи, че между страните са
налице особени отношения.
Съобразно дадените по-горе разяснения обаче на
преценка в настоящото производството подлежат единствено фактите и
обстоятелствата, свързани с конкретните актове на домашно насилие.
На следващо място- чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН придава
доказателствена сила на представената от молителя декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН. Предвид специфичния характер на отношенията, засегнати от
явлението домашно насилие, законодателят предоставя улеснен за молителя
ред при доказване на изложените в сезиращата молба твърдения, доколкото
обичайно конфликтите между близки лица възникват в семейна обстановка в
отсъствие на свидетели.
Така установените по делото обстоятелства обосновават
предприемането на мерки срещу проявата на насилие от страна на ответника, който е
осъществил някакъв вид емоционално насилие, изразяващо се във вербална заплаха,
обиди и крясъци.
Поради това молителката следва да получи закрила по реда на ЗЗДН
За малолетното дете не се установява, че е било заплашвано, бито или
тормозено.Същото важи за другото дете , те са били свидетели на родителски скандал,
доколкото такъв се доказва по данните от делото, и следователно са били стресирани от
това.
При налагане на мерките по чл. 5 о т ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителката или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки (арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
При определяне вида на наложителните в случая мерки за защита сред
предвидените от чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и доколкото мерките целят да
предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, на първо място
необходима се явява посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка, а именно -
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на пострадалото дете, като тази мярка се налага
5
задължително от съда без определяне на срок (по аргумент от противното от
чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН).
Предвид обстоятелството, че по делото се установи по безспорен начин един акт на
домашно насилие - на датата 30.09.2022 г., който е с изключително нисък интензитет, а
срещу ответника действа заповед за незабавна защита от шест месеца преди постановяване
на настоящия съдебен акт, то съдът намира, че не следва да налага мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЗДН за допълнителен срок,
извън вече изтеклия такъв от шест месеца.
Не на последно място, с течението на този срок е нарушен режима на лични
контакти между детето и неговия баща.
Към датата на постановяване на настоящия съдебен акт липсват данни между
страните да има дело с предмет родителски права.При определяне на
посочената мярка съдът отново подчертава, че съобразява вече изминалия
период от шест месеца, в който такава мярка действа по силата на заповедта за
незабавна защита и обстоятелството, че настоящото производство не следва да става
причина да бъде ограничавано правото на ответника да общува с детето си.
В тази връзка и искането на молителката за недоближаване на бащата от детето за
определен срок съдът намира за непропорционално на осъщественото
насилие и нецелесъобразно с оглед родителското качество на ответника.
Съдът съобразява при този си извод и че по делото не се установи на
процесната дата да е упражнено физическо насилие върху детето.
В същото време, следва да забрани на ответника да доближава
молителката както и другото й дете / от първия й брак/-до жилището, както и
всяко друго в което се установят да живеят, местоработата на молителката,
детската градина и училището които посещава това дете, както и местата за
социален отдих които посещава, тъй като се установи, че то изпитва
отрицателни чувства към втория съпруг на своята майка, и с оглед избягване
на бъдещи конфликти.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е. Ц. Ц. при майката О. М. Ж. – при условия,
че детето пребивава в Република България и за срок до 6 месеца от датата на постановяване
на настоящето решение .Това се съобразява с факта, че в Украйна понастоящем се води
война и пътуване до там излага детето в риск.
При отчитане на всичко гореизложено и най-вече обстоятелството, че
извършеното от ответника домашно насилие - вербална заплаха- се отличава с нисък
интензитет, то на последната следва да бъде наложена и глоба под средния
размер, а именно 200 лева, съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
6
Поради тази причина, както и при относителност на доказателствата касателно
евентуални физически съприкосновения, съдът не счита, че следва да задължи ответника да
посещава специализирани програми.
Съдът указва на ответника да заплати опредЕ.та глоба в едноседмичен срок, считано
от влизане в сила на решението, като в противен случай, съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително изпълнение.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в производството не се присъждат, тъй като молителката е освободена от
внасяне на такива, а с определение от 09.12.2022г. съдът е освободил и ответника от
заплащане на разноски, поради което и направените такива за комплексна съдебно
психологически-психиатрична експертиза и за преводач остават за сметка на съда.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати
по сметка на Пернишки районен съд такса в размер на 25 лева (т. 21 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС).
С оглед обаче на Определението от 09.12.2022г. за освобождаване от разноски, те не
се дължат и от ответника.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие на О. М. Ж.,родена
25.05.1980г. действаща лично и в качеството си на представител на
малолетната Е. Ц. Ц.
и като родител на непълнолетната М. А. Ж.,
ПО ИЗВЪРШЕН АКТ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ ОТ
Ц. Л. Ц.,ЕГН ********** гр.*****
Съпруг на молителката и баща на малолетната Е. Ц. Ц., осъществил акт
на домашно насилие на 08.09.22 г.- обиждал, крещял и унижавал молителката
О. М. Ж. , в присъствието на децата.
Като:
ЗАДЪЛЖАВА Ц. Л. Ц., гр.*****-
7
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение
на О. М. Ж., действаща лично и в качеството си на представител на
малолетната Е. Ц. Ц. и като родител на непълнолетната М. А. Ж.–безсрочно
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането да се забрани на Ц. Л. Ц.,
гр.*****-
да доближава детето Е. Ц. Ц. до жилището и местата за социален отдих които
посещава, както и жилището което обитава с майката
ЗАБРАНЯВА НА Ц. Л. Ц., гр.*****- ДА ДОБЛИЖАВА О. М. Ж.,
както и другото дете М. А. Ж.-
До жилището, както и всяко друго в което се установят да живеят, местоработата на
молителката, детската градина и училището които посещават децата, както и местата за
социален отдих които посещават
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Е. Ц. Ц. при майката О. М. Ж. –
при условия, че детето пребивава в Република България и за срок до 6 месеца от датата на
постановяване на настоящето решение
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителката да се насочи ответникът за
посещаване на програма за работа с извършители на насилие.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще
бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат
уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Ц. Л. Ц., гр.***** да заплати глоба в размер на 200 лева в
полза на
държавата.
Препис от решението и заповедта да се връчат на полицейските управления по
настоящия адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, като
решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в седемдневен срок от
връчването - чрез обявяване в открито съдебно заседание на 28.03.2023 г.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8
9