№ 9704
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110146714 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Ф. Ч., гражданин на Р И е предявила кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, с които се иска да бъдат признати за нищожни
направените от нея дарения, материализирани в разписки от 20.07.2021г. в полза на В. Р. З.,
в разписка от 27.07.2021г. в размер на 6000 лева в полза на Р. Б. З. в размер на 10 000 лв., и в
разписка от 11.08.2021г. в размер на 9530 лева в полза на М. Р.ов З., и частични искове с
правно основание чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на В. Р.
З. да заплати сумата от 5000 лв., частично от общо дължима сума в размер на 6000 лв.,
осъждането на М. Р.ов З. да заплати сумата в размер на 5000 лв., частично от общо дължима
сума в размер на 9530 лв. и осъждането на Р. Б. З. да заплати сумата в размер на 3676 лв.,
частично от общо дължимата сума в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумите от 07.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 20.07.2021 г. сключила с М. Р.ов З. и В. Р. З., които били
представлявани през по-голямата част от времето в комуникацията си с нея от баща си Р. Б.
З., договор за наем по силата и при условията на който наела за период от 13 месеца следния
техен недвижим имот, а именно: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ
от 112 кв.м., партерен етаж, състояща се от две входни антрета, дневна, столова, кухня с две
тоалетни, втори етаж (галериен), със застроена площ от 85 кв.м., състоящ се от две спални,
детска стая, балкон, коридор, баня, оранжерия с балкон и навес, находяща се в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с пл.№ ..., обединяващ ПИ с пл.№ ..., ПИ с пл.№ .. и ПИ с пл.№ .., целият с площ от
2327 кв.м., административен район П.., планоснимачен район „Я..“. Съгласно чл.2, ал.1 от
Договора за наем писмено било уговорено, че месечната наемна цена, която следва да
заплаща по банков път за ползването на имота е била в размер на 767 евро на месец, платима
авансово на тримесечие между 1-во и 10-то число на всеки първи месец на текущото
тримесечие, съгласно чл.4 от договора за наем по следния начин: 1-во плащане до 10-ти
август 2021 г. - по 1275 евро или тяхната равностойност в лева на всеки от Наемодателите; 2-
ро плащане до 10-ти ноември 2021 г. - по 1275 евро или тяхната равностойност в лева на
всеки от Наемодателите; 3-то плащане до 10-ти февруари 2022 г. - по 1275 евро или тяхната
равностойност в лева на всеки от Наемодателите; 4-то плащане до 10-ти май 2022 г. - по
1275 евро или тяхната равностойност в лева на всеки от Наемодателите. Твърди, че при
1
подписването на договора за наем наемодателите и техният баща настояли да им заплати
авансово допълнително уговорен наем в размер на 1 000 евро на месец за целия период на
договора за наем, за който нямало подписан документ. Посочва, че с оглед на това на
19.07.2021г. изтеглила от банковата си сметка и предала на 20.07.2021г. на ответницата В. Р.
З. сумата от 6000лв., а на 27.07.2021г. да изтеглила от банковата си сметка и да предала на
ответника Р. Б. З. на 27.07.2021г. сумата от 10 000лв., а на 10.08.2021г. да изтеглила от
банковата си сметка и да предала на ответника М. Р.ов З. на 11.08.2021г. сумата от 9530лв.
Твърди, че при предаването на сумите тримата ответници подписали разписки за дарение.
Посочва, че общата заплатена сума е била 25 530 лв., представляващи левовата
равностойност на 13 000 евро, която сума се равнявала на 1000 евро на месец за целия
период на договора за наем. Твърди, че извършила множество подобрения в имота. Сочи, че
къщата не била годна за живеене през зимата, тъй като токът постоянно прекъсвал, а
отоплението било с опасен генератор, поради което пожелала договорът да бъде прекратен.
Твърди, че ответниците отказали прекратяването на договора, като споровете им
продължили в рамките на няколко месеца, като впоследствие тя престанала да заплаща
дължимия наем, тъй като не обитавала имота. Твърди, че ответниците завели срещу нея дело
за неплатения заем, като в хода на делото подписали извънсъдебна спогодба с нотариална
заверка на подписите. Впоследствие ответниците завели друго дело срещу нея за
неплатения наем въпреки сключената спогодба. Счита, че договорът за наем е бил прекратен
на 04.07.2022г. с освобождаването на имота от нейна страна. Твърди, че заплатените суми в
размер на 13 000 евро в действителност представляват предплатения наем до края на
договора, а не извършени дарения, както било посочено в разписките. Счита, че с
посоченото в разписките основание за дарение се прикрива друга действителна сделка,
поради което счита така извършените дарения за нищожни. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявения иск. Считат, че исковата молба е нередовна, доколкото ищцата твърди,
че е налице заобикаляне на закона, но не посочвала коя норма на закона е нарушена, както и
не конкретизирала защо част от сумите са платени по банков път, а други не. Оспорват, че
ответникът Р. З. не е страна по договора за наем, поради което е в противоречие с
твърденията на ищцата, че сумите са били платени по договора. Не оспорват, че на
20.07.2021 г. между М. З. и В. З. като наемодатели и ищцата е бил сключен договор за наем.
Не оспорват, че в чл. 4, ал. 1 е бил уговорен начинът на плащане на цената по договора,
която била 767 евро на месец. Твърдят, че ищцата е заплатила единствено първата вноска по
договора. Посочват, че са отправили нотариална покана до ищцата за втората вноска по
договора, като ищцата била предупредена, че при неизпълнение на задължението договорът
ще бъде развален, като същият е бил развален поради неизпълнението на задължението от
ищцата на 27.02.2022 г. Твърдят, че ищцата отказала да освободи имота, поради което завели
дело срещу нея и с Решение № 7329 от 29.06.2022г. по гр.д.№ 7835/2022 по описа на СРС,
ГК, 35 с-в е била осъдена да опразни и предаде имота на ищците, като в изпълнение на това
решение освободила имота на 04.07.2022 г. Въпреки това, доколкото не била заплатила
наемната цена до 04.07.2022 г., завели друго дело срещу нея, като с Решение №
13037/02.07.2024г. по гр.д.№ 20241110111285/2024 г. на СРС, 167 състав исковата претенция
е уважена за следните суми по Договор за наем от 20.07.2021г., а именно: за всеки от ищците
В. Р. З. и М. Р. З. - за сумата в размер на 1505,40 евро, представляваща неплатени наемни
вноски по договор за наем от 20.07.2021 г., формирани за периода от м.09.2021 г. до
м.02.2022 г., включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; за
всеки от ищците В. Р. З. и М. Р. З. - за сумата в размер на 1534 евро, представляваща
обезщетение за ползване на недвижим имот, за периода от м.03.2022 г. до м.06.2022 г.,
включително, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Посочват, че
твърдяната от ищцата извънсъдебна спогодба не пораждала действие, доколкото не била
утвърдена от съда, поради неизпращането и от процесуален представител на ищцата. В
допълнение на това посочват, че въпреки, че спогодбата не била утвърдена са дали
възможност на ищцата да изпълни уговореното по нея, но тя отказала да заплати още
първата вноска. Оспорват, че ищцата е извършила подобрения в имота, както и че същият
2
не е бил годен за живеене през зимата. Оспорват с извършените разписки да е прикрит
различен договор от посоченото дарение. Посочват, че като основание за плащания на М. З.
и Р. З. е било посочено „лично дарение“, а на В. З.- „курсове за актьорско майсторство“.
Твърдят, че ищцата е собственик на дружество за импресарска дейност, продуцентство,
консултантски услуги в сферата на кинопродукцията, реклама, уеб дизайн, изготвяне на
видеоклипове и музика, издателска дейност, маркетинг, електронна търговия, търговско
представителство и посредничество. Сочат, че ищцата харесала къщата поради
възможността да бъде използвана при заснемането на кинопродукции. Твърди, че
предложила на В. З. да участва в нейни продукции, която за целта завършила курс за
актьорско майсторство и се подложила на естетическа операция в Турция. Твърдят, че
даренията вероятно са извършени, за да се изградят добри отношения със семейството и
съответно да може В. З. да бъде привлечена като модел или актриса. В условията на
евентуалност твърдят, че дори да се приеме, че плащанията са извършени по договор за
наем, ищцата е ползвала имота почти през целия договор, поради което извършените
плащания не са без основание. Молят за отхвърлянето на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД в тежест на ищцата е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че договорът за дарение е привиден и
че прикрива предаване на наемни вноски по сключен договор за наем между страните. По
иска с правна квалификация чл. 34 ЗЗД вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да
установи, че между страните е сключен договор за дарение, че същият е нищожен, че е
предала в полза на В. Р. З. на 20.07.2021 г. сумата в размер на 6000 лв., в полза на Р. Б. З. в
размер на 10 000 лв. на 27.07.2021 г. и в полза на М. Р.ов З. сумата в размер на 9530 лв.,
обективирана в разписка от 11.08.2021 г. В тежест на ответниците е да докажат, че
получените суми са получени на годно правно основание.
С обявения за окончателен и неоспорен доклад по делото съдът е отделил за безспорно
между страните, че на 20.07.2021 г. между М. З. и В. З. като наемодатели и ищцата е бил
сключен договор за наем, в чл. 4, ал. 1 е бил уговорен начинът на плащане на цената по
договора, която била 767 евро на месец, както и че ищцата е предала в полза на В. Р. З. на
20.07.2021 г. сумата в размер на 6000 лв., в полза на Р. Б. З. в размер на 10 000 лв. на
27.07.2021 г. и в полза на М. Р.ов З. сумата в размер на 9530 лв., обективирана в разписка от
11.08.2021 г., като в разписките като основание за преводите е посочено „дарение“. Между
страните не се спори и че във връзка с договора за наем между тях са водени други две
съдебни производства, а именно по гр.д. 7835/2022 г. по описа на СРС, 35 състав, с
решението по което ищцата е била осъдена на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД да опразни и
предаде на ответниците М. З. и В. З. процесния недвижим имот, както и по гр.д. 11285/2024
г. по описа на СРС, 167 състав, с решението по което ищцата е била осъдена да заплати на
същите тези двама ответници суми за неплатени наемни вноски по договора за наем, както и
обезщетение за ползването на недвижимия имот.
Предмет на повдигнатия по настоящото дело правен спор са приложените на л. 14 – л.
16 три броя разписки, които обективират изявления от всеки от тримата ответници за
получени суми под формата на дарение с дарител ищцата Ф. Ч.. Разписките не съдържат
подписи на ищцата, а единствено на ответниците, поради което съдът намира, че те
представляват само и единствено разписки за получени суми от страна на ответниците, а не
представляват договори за дарение предвид липсата на обективирана воля от страна на
ищцата Ф. Ч.. Разписките в качеството им на частен диспозитивен документ в разглеждания
случай обективират неизгодни за издателите им факти, а именно получаване на посочените
в тях суми, като с оглед обстоятелството, че те са приложени към исковата молба, очевидно
след издаването им са били предадени на ищцата, но в тях не се съдържа поемане на
задължение за връщане на съответните суми, а е посочено, че сумите са били предоставени
под формата на дарение (а за ответницата В. З. допълнително е посочено, че дарението е за
курсове за актьорско майсторство).
С обявения за окончателен доклад по делото е указано на ищцата, че е в нейна тежест
3
да установи твърденията си, че получените съгласно разписките суми от ответниците са
представлявали вноски за наемна цена по процесния договор за наем. Такова доказване от
страна на ищцата не беше проведено и тя не ангажира никакви доказателства в тази насока.
От една страна, въпросът за заплащането на наемните вноски в размера, уговорен в
процесния договор за наем, е бил предмет на разглеждане в производството по
гр.д.11285/2024 г. по описа на СРС, 167 състав, като в това производство съдът е установил,
че ищцата дължи неплатени вноски за наем по договора. От друга страна, в настоящето
производство не бяха ангажирани доказателства, от които да се установява, че страните по
договора са имали допълнителна, устна договорка за заплащане на по-висок наем, каквито
са твърденията на ищцата, нито предадените съгласно разписките суми да са били дадени от
нея на това основание. По делото беше разпитана свидетелката Бистра Харизанова, която е
брокерът, посредничил при сключване на процесния договор за наем. В разпита си тя заяви,
че не знае за наличието на допълнителни устни уговорки между страните относно заплащане
на по-висока наемна цена от посочената в договора, като практиката на агенцията за
недвижими имоти, в която работи, е промените по договорите да се извършват чрез анекси, а
такива анекси за процесния договор не са преминали през нея. В останалата част
показанията на свидетелката съдът намира за неотносими към предмета на делото, тъй като
се отнасят до споровете на страните във връзка с изпълнението по договора за наем, което
както вече посочено по-горе, са били предмет на разглеждане в други две съдебни
производства и не са предмет на разглеждане в настоящето производство. За напълно
неотносими към предмета на спора съдът намира и обстоятелствата около това дали ищцата
е желаела да използва процесния имот за заснемане на филмови продукции, още повече, че
свидетелката изрично посочи в отговор на въпрос на съда, че тя не е присъствала лично на
такива разговори между страните, а знае за тях от ответника Р. З., т.е. показанията й в тази
част са производно доказателствено средство, което единствено преразказва казаното от
ответника.
Не само че ищцата не представи каквито и да е доказателства в подкрепа на
твърденията си за основанието, на което е предала процесните парични суми по разписките
на тримата ответници, но тази нейна теза беше опровергана и от проведеното от ответника
В. З. насрещно доказване чрез представянето на сертификат от 05.12.2021 г. за успешно
преминато обучение на тема „Основи на актьорското майсторство, техника на речта и
изкуството на комуникацията“ (л. 66) и удостоверение, издадено от Театрален колеж „Л Г“
на 19.10.2022 г. за преминат четиримесечен курс по актьорско майсторство в периода
септември – декември 2021 г. (л. 67), като посочените в тези два документа дати и периоди
съвпадат с датата на разписката за получената от В. З. сума (20.07.2021 г.), както и с
посоченото в самата разписка основание за получаване на сумата – „като дарение за курсове
по актьорско майсторство“.
По изложените по-горе съображения, предвид липсата на доказателства за наличието
на договорки между страните за заплащане на допълнително уговорен наем извън посочения
в договора за наем, както и предвид проведеното насрещно доказване от страна на
ответника В. З., съдът намира предявените искове по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД за
неоснователни, като приема, че посочените в приложените по делото разписки суми са били
предадени от ищцата на ответниците именно на посочените в тях основания – като дарения,
а за ответницата В. З. по-специално като дарение за курсове по актьорско майсторство.
Поради отхвърлянето на исковете за нищожност, на отхвърляне подлежат и осъдителните
искове с правно основание чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на суми по
нищожни договори.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците
следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв. Възражението на ищеца за прекомерност на това
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то е под установения в чл. 7, ал. 2, т. 3
и т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид
обстоятелството, че по делото са предявени установителни искове за нищожност, цената на
които съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК се равнява на стойността на договорите (в настоящия
случай 25 530 лв.) и осъдителни искове с обща цена от 13 676 лв. Съдът констатира също
4
така, че не е събрана дължимата държавна такса за предявените установителни искове с
обща цена от 25 530 лв., която се равнява на 1021, 20 лв., като ищцата е заплатила
единствено дължимата държавна такса по предявените осъдителни искове, поради което на
основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски районен
съд и сумата от 1021, 20 лв., представляваща дължима държавна такса и по предявените
искове за нищожност.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. Ч., гражданин на Р И родена на ********** г., със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Б...“ 42, ет. 1, срещу М. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „..“ 1, В. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „А..“ 84, ет. 2, ап. 4, и Р. Б.
З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „А..“ 84, ет. 2, ап. 4, искове с правно основание
чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, с които се иска да бъдат признати за нищожни направените
от нея дарения, материализирани в разписки от 20.07.2021г. в полза на В. Р. З., в разписка от
27.07.2021г. в размер на 6000 лева в полза на Р. Б. З. в размер на 10 000 лв., и в разписка от
11.08.2021г. в размер на 9530 лева в полза на М. Р.ов З..
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. Ч., гражданин на Р И родена на ********** г., със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Б...“ 42, ет. 1, срещу М. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „..“ 1, В. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „А..“ 84, ет. 2, ап. 4, и Р. Б.
З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „А..“ 84, ет. 2, ап. 4, частични искове с правно
основание чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на В. Р. З. да
заплати сумата от 5000 лв., частично от общо дължима сума в размер на 6000 лв.,
осъждането на М. Р.ов З. да заплати сумата в размер на 5000 лв., частично от общо дължима
сума в размер на 9530 лв. и осъждането на Р. Б. З. да заплати сумата в размер на 3676 лв.,
частично от общо дължимата сума в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумите от 07.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ф. Ч., гражданин на Р И родена на ********** г., със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Б...“ 42, ет. 1, да заплати на М. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „..“
1, В. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „А..“ 84, ет. 2, ап. 4, и Р. Б. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, бул. „А..“ 84, ет. 2, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 2000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф. Ч., гражданин на Р И родена на ********** г., със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Б...“ 42, ет. 1, да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.
77 ГПК сумата от 1021, 20 лв., представляваща държавна такса по предявените
установителни искове за нищожност.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5