Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
гр.
Велико Търново, 10.05.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Фъртунска и прокурора от
ВТОП Ил. Благоев разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10078/2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба (частна по своя характер) на ГД „Полиция“ - МВР против Решение
№ 22/20.01.2021 г. по анд № 1641/2020 г. на ВТРС в частта, в която касаторът е
осъден да плати разноски на „Лилиан – Експрес Ел- Ро С. Р. Л“ ООД
в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Касаторът оспорва решението
като неправилно само в частта за разноските и иска изменението му с мотива, че присъдените
разноски, макар и в минимален размер са несправедливи, тъй като делото не е
фактически и правно сложно. Като се основава на практиката на СЕС по дела С-
427/16 и С-428/16 счита, че определяне на адвокатското възнаграждение
единствено в зависимост от материалния интерес по спора противоречи на чл. 36,
ал. 2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба – „Лилиан – Експрес Ел- Ро С. Р. Л“ ООД, не се явява и не взема
становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново дава заключение за основателност на
касационната жалба.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, която е участвала в производството пред въззивния съд и актът на последния
е неблагоприятен за нея в частта за разноските. И двете посочени разпоредби на
АПК са приложими в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Жалбата е насочена против съдебен акт,
подлежащ на касация. Поради това, същата е процесуално допустима за
разглеждане.
По същество жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
Предмет на спора
пред ВТРС е бил законосъобразността на Електронен фиш № 2800187, с който на „Лилиан
– Експрес Ел- Ро С. Р. Л“ ООД е наложена
глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 189, ал. 4 вр. 182, ал. 1,т. 4
от ЗДвП.
Посоченият електронен
фиш е бил оспорен на 20.10.2020 г. от дружеството с жалба, подадена чрез ОД на
МВР – Велико Търново до ВТРС от ***М.Р., която е приложила пълномощно към нея.
Препращайки жалбата до
ВТРС на 23.10.2020 г. директорът на ОД на МВР –Велико Търново е оспорил бланкетно
и евентуално претенциите за разноските на жалбоподателя поради прекомерност,
без същият да е страна по делото.
***Р., като
процесуален представител на жалбоподателя е депозирала молба с доказателствени
искания на 16.11.2020 г. по делото, като със същата е заявила и претенция за
присъждане на направените разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на
300 лева, за размера и плащането на който е представила договор от 09.11.2020
г.
От своя страна – ответникът
– ГДНП, е депозирала писмено становище по делото от 23.11.2020 г. по тези доказателствени
искания на жалбоподателя, без да вземе каквото и становище по претенцията на последния
за разноски.
На проведено на
19.01.2021 г. съдебно заседание никоя от страните не се е явила и не е
изпратила представител, съдът е дал ход на делото и по съществото му, след
което го е обявил за решаване.
В законния срок
съдът е постановил Решение № 22/20.01.2021 г. по анд № 1641/2020 г. на ВТРС, с
което е отменил по жалба на „Лилиан – Експрес Ел- Ро С. Р. Л“ ООД Електронен
фиш № 2800187, с който на дружеството е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 189, ал. 4 вр. 182, ал. 1,т . 4 от ЗДвП и е осъдил ответника –
ГДНП, да плати разноски на „Лилиан – Експрес Ел- Ро С. Р. Л“ ООД в размер на
300 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Предмет на
настоящето дело е решението само в частта му за разноските. Същото е правилно в
тази си част.
Разноските са
поискани своевременно преди приключване на устните състезания от жалбоподателя.
Безспорни са фактите, че адвокатското възнаграждение е реално внесено, а
ответната страна не е направила възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност е направено (при това
евентуално) от ОД на МВР – Велико Търново, което обаче не е страна по делото.
Самият касатор, който е взел писмено становище по доказателствените искания на
другата страна в делото през въззивния съд, не е оспорил разноските за тази
инстанция.
При липса на
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
насрещната страна съдът няма основание да се произнася в тази насока. Искането
за намаляване на присъдените разноски поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение е направено едва в касационната жалба срещу решението в частта
му за разноските. Съгласно правилото на чл. 63,
ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следователно,
за да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното,
освен посочените обективни предпоставки - прекомерност, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, е необходимо да е било
направено и съответно искане за намаляването им от насрещната страна преди
обявяването на делото за решаване. В настоящия случай такова е направено от
надлежната страна едва с касационната жалба против решението в частта му за
разноските, поради което е неоснователно.
Предвид горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията,
така както са формулирани и изложени в жалбата, са неоснователни, защото не се
оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната
жалба е неоснователна, а решение в обжалваната му част – правилно и като такова
следва да се остави в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/20.01.2021 г. по анд №
1641/2020 г. на ВТРС в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.