№ 40156
гр. София, 09.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110136277 по описа за 2022 година
Настоящото определение е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
След постановяването на решение № 14554 от 30. 08. 2023 г., с което първостепенният съд
изцяло е уважил субективно съединените искове на двамата ищци, те са останали недоволни
от произнасянето на съда в частта за разноските. Твърдят, че съдът е трябвало да им присъди
и сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Излагат доводи, че адвокатското
възнаграждение е бил заплатено от трето лице, техен роднина, така както са били заплатени
и разноските за държавна такса, за които съдът при първоначалното произнасяне по
разноските вече е приел, че са били сторени от ищцата Н.. Представят заверен препис от
банково бордеро, с което намират, че се доказва заплащането на разноските за адвокатско
възнаграждение. Искат от съда да измени решението в частта за разноските, като осъди
ответника да им заплати и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 090 лева.
Ответникът ******* своевременно е отговорил на искането по чл. 248 ГПК, оспорвайки го.
Излага кратки доводи, че не са били представени документи за заплатен адвокатски хонорар
и че след изготвянето на решението се представя документ за заплатени суми от трето лице.
Ако съдът все пак прецени да измени решението си в частта за разноските, прави евентуално
искане да съобрази и направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
След като съобрази становищата на страните, Софийският районен съд достигна до
следните изводи.
Искането по чл. 248 ГПК е направено своевременно от заинтересовани лица, но въпреки
това е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
С крайния съдебен акт първостепенният съд мотивирано се е произнесъл по разноските,
дължими за първоинстанционното производство, като е намерил за основателна претенцията
на ищцата А. Р. Н. за присъждане на сторените от нея разноски за държавна такса
(действително, платежното нареждане е с наредител трето лице; от друга страна, в него
като задължено лице фигурира тъкмо А. Р. Н.; затова и съдът прие, че разноските за
1
държавна такса са били сторени от нея) и е формулирал мотиви защо не са налице условията
да бъдат присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение. При това положение е налице
произнасяне на първостепенния съд по всички разноски, а искането на двамата ищци по чл.
248 ГПК съставлява искане за изменение на решението в частта за разноските.
Когато се прави искане тъкмо за изменение на решението в частта за разноските,
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на това право е страните да са
представили списъка по чл. 80 ГПК. Ако страните са пропуснали да сторят това най-късно
до края на устните състезания, те нямат право да искат изменение на решението в частта за
разноските. В този смисъл са разясненията, дадени с т. 9 и т. 11 от Тълкувателно решение №
6 от 2013 г. по тълк. дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В разглеждания случай списък
по чл. 80 ГПК е бил представен само от ответника (л. 41). Такъв списък не е бил представен
от ищците. Поради тези причини искането им за изменение на решението в частта за
разноските трябва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А. Р. Н. и М. Г. Г. за изменение на решение №
14554 от 30. 08. 2023 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Електронни преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2