Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260139 12.08.2023 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 17918 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от “Брикел“ ЕАД, ЕИК ********* против „Елин Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, с
която е предявен установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди наличие на
облигационно правоотношение по договор от 28.07.2017 г. за извършване на ремонт
на 1 брой електродвигател JHXA – 710 LC – 02A, 5000 kW, 6.0 kV, 3000 rpm,
собственост на ищеца. Срокът за изпълнение бил до 16.12.2017 г. Работите били
изпълнени, макар и със съществено закъснение и приети с протокол от 11.06.2018
г. за успешно проведена 72 часова проба.
На 06.12.2018 г. двигателят
дефектирал поради пробив в намотката на статора. След предаване на ответника,
ремонтът продължил до 05.02.2019 г., при което на осн. т.1.1. от раздел VII на
договора, гаранционният срок бил продължен до 06.08.2019 г. На 18.06.2019 г.,
отново вследствие на пробив в намотката на статора, електродвигателят направил
късо съединение и отново изгорял. Въпреки последвалите опити за доброволно
уреждане на отношенията, ответникът не изпълнил задълженията си и не предприел
необходимите действия за отстраняване на появилите се дефекти.
Предвид изложеното, се твърди,
че ответното дружество дължи неустойки по договора, както следва: 1/ по т.1.1
от раздел IX – за забава след срока на изпълнение на дейностите в размер на 10
% от стойността на неизпълнените дейности или 10 174,80 лева; 2/ по т.1.3 – за неточно изпълнение в качествено
отношение, открито при извършване на 72 часови проби или при експлоатацията на
двигателя по време на гаранционния срок, предвид документираните три случая на
неточно изпълнение в качествено отношение, в размер на общо 3 % / по 1 % от
общата стойност на договора за всеки установен случай на неточно изпълнение/
или 3052,44 лева и 3/ по т.1.4 – за
пълно неизпълнение на задълженията по договора, поради настъпилия в
гаранционния срок дефект, който не е отстранен, което водело до невъзможност за
използване на двигателя по предназначение, в размер на 10 % от стойността му
или 10 174,80 лева.
За сумата от общо 23 402,04 лева ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7378/12.08.2019 г.
по ч.гр.д. № 12995/2019 г. на ПРС, I бр.с., срещу която постъпило възражение за
недължимост в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Породил се правен интерес от
предявяване на настоящата претенция в срока по чл. 415 ГПК. Моли се за
уважаване на иска и установяване дължимостта на сочената сума. Не се
претендират законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.
Липсвало неизпълнение, като били
налице и преизпълнени задължения. Двигателят бил ремонтиран и приет по
предвидения в договора начин. Бил доставен 15 дни преди изтичане на предвидения
срок. В периода от 01.02.2018 г. – доставката на двигателя в базата на ищеца,
до 20.04.2019 г., когато бил върнат обратно, претенцията за забава била
неоснователна, т.к. самият ищец бил в забава със задълженията си по
допълнителното споразумение и договора относно дейностите, които следвало да
извърши. Отделно, доставката на двигателя била заплатена от ответника, макар
тези разходи да били за сметка на възложителя. На 28.05.2019 г. двигателят бил
доставен в базата на ищеца обратно, но 72-часовите проби били проведени чак на
11.06.2018 г., т.к. представители на „Брикел“ били осигурени тогава. Съгласно
раздел 3, чл.1.2, б.“б“ ищецът следвало да плати сумата от 37 716 лева до
16.06.2018 г., но плащане не постъпило, при което било заведено изп. дело,
сторени доп. разноски, след което сумата била платена от трето дружество.
На 12.12.2018 г. моторът
дефектирал, поради липса на съвременна защита или измервателна апаратура при
ищеца и неправила експлоатация от служителите му. Въпреки липсата на
гаранционни задължения, ответникът отстранил проблема, за което извършил
разходи. При повторно искане за извършване на ремонт през м. юни 2019 г.,
въпреки липсата на гаранционна отговорност, ответникът изпратил свой
представител, който констатирал невъзможност да бъде направена коректна
констатация на причините за проблема на двигателя, т.к. бил разглобен, без
негови представители и без да се спазват изискванията на договора. Специалистът
установил, че двигателят е изгорял поради неправилно сглобяване, което се
дължало на дейност на служители на ищеца, при което липсвало пълно или
некачествено изпълнение.
Допълва, че поради забава в
плащането на дължимите суми от страна на ищеца с над три месеца и половина,
гаранционната отговорност не била породила действие и ответникът нямал
гаранционни задължения. Доколкото след ремонта на двигателя и успешните
72-часови проби, двигателят бил приет от ищеца на 11.06.2018 г., договорът бил
изпълнен точно в качествено отношение и нямало предпоставки за търсене на
неустойки. Всички действия след 12.12.2018 г. представлявали нови ремонти,
които не били част от договора, поради изчерпване на предмета му. Била налице
забава на ищеца, както и неизпълнение на собствените му задължения по доп.
споразумение. Оспорва да са били налице три констатирани случаи на некачествено
изпълнение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д., вземането по настоящото производство съответства на това
по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а
искът, по който е образувано настоящото дело, е предявен в месечния такъв по
чл. 415, ал.1 ГПК. Допустим е и подлежи на разглеждане по същество.
По
същество:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно сключен договор
от 28.07.2017 г. за извършване на ремонт на 1 брой електродвигател, като
ремонтираният двигател е получен от ищеца на 01.02.2018 г. /вж. Определение по
чл. 140 ГПК № 263208/07.07.2021 г. – л. 131/, както и, че по договор от
28.07.2017 г. са извършени плащания на три вноски – две през месец октомври
2018 г. и една през месец ноември 2018 г., след авансовото плащане /протоколно определение
от 27.09.2021 г./.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
Съобразно
договора от 28.07.2017 г., ответникът е поел задължението да извърши ремонт на
1 брой електродвигател, включващ описаните в т. 2.1, р. I дейности по
разглобяване; цялостно почистване; ремонт на статорни магнитопроводи, изработка
и монтаж на 20 броя нови ламели; пренавиване на статора с клас на изолация F;
изработка и полагане на нова статорна намотка; бандажиране на статорния пакет;
импрегниране на статора и изпичане; вакуумно-пресова импрегнация на статора;
ремонт на съществуващите лагери; монтаж на лагери; динамично балансиране на
ротора; динамично балансиране на съединителя; сглобяване на електродвигателя;
изпитване на електродвигателя и издаване на подробен изпитателен протокол и
боядисване. Срещу това, съгл. т.1.1, р. III, ищецът се е задължил да плати
сумата от 101 748 лева с вкл. ДДС, представляваща обща стойност на посочените в т. 2.1, р. I ремонтни дейности, както
следва – аванс от 64 032 лева, преди започване на дейностите по ремонта и
37 716 лева – в срок до пет работни дни от приемане на работите. Съгл.
т.1.2, р. IV, страните са уговорили срокът за изпълнение на ремонтните дейности
да бъде 130 работни дни от заплащане
на аванса. С преводно нареждане от 07.08.2017 г., за сметка на ищеца, била
заплатена сумата от 30 000 лева /л.51/, като на 08.08.2017 г. по същия начин
бил заплатен и остатъкът от аванса в размер на 34 032 лева /л.52/. Предвид
уговореното в т.1.2, р. IV, срокът за изпълнение е изтекъл на 14.02.2018 г. /за справка – онлайн
калкулатор за броя дни между две дати, в т.ч. работни дни за периода/, а не,
както сочи ищецът – на 16.12.2017 г., към която дата не е изминал период от 130
работни дни от заплащане на аванса.
В т.1.1,
р. IX от договора е предвидено, че при забава след срока за изпълнение на
дейностите, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,3 % на ден, но не повече
от 10 % от стойността на неизпълнените
дейности. На това основание ищецът претендира сумата от 10 174,80 лева, представляваща 10
% от стойността на целия ремонт, като сочи, че в случая стойността на
неизпълнените дейности се равнява на стойността на ремонта /л.47/.
Съобразно
доп. споразумение от 31.01.2018 г., предметът на договора е изменен, като са
отпаднали дейностите по разглобяване на съществуващите лагери; ремонт на
съществуващите лагери и монтаж на лагери. В р. III от същото страните са
уговорили, че демонтажът и монтажът на лагерите ще бъдат извършени от работници
и служители на ищеца в срок до 5 работни дни, считано от датата на доставка на
електродвигателя в неговата база. От представените по делото товарителница
/л.74/ и ел. кореспонденция /л.15; л.75/ се установява, че на 01.02.2018 г. в
базата на ищеца е доставен процесният електродвигател, при което срокът за
изпълнение на дейностите, посочени в р. III от доп. сп. изтича на 08.02.2018 г.
С ув. писма, изпратени от ищеца по имейл на 01.02.2018 г. /л.15/ и 07.02.2018
г. /л.75/, същият информира ответника, че има готовност за демонтаж и монтаж на
лагерите съответно на 02.02.2018 г., а впоследствие на 08.02.2018 г.
В р. IV
от доп. сп. страните са уговорили, че 72-часовите проби на отремонтирания
двигател ще бъдат извършени не по-късно от 5 работни дни, считано от завършване
на дейностите по р. III, при което, ако се приеме, че същите са извършени в
срок на 08.02.2018 г., то 72-часовите проби е следвало да бъдат извършени
най-късно на 15.02.2018 г., към която дата срокът за изпълнение на договора от
28.07.2017 г. вече ще е изтекъл. С ув. писмо от 19.02.2018 г. /л.8/ ищецът е поканил
ответника да осигури присъствието на специалисти за пускането на двигателя,
насрочено на 22.02.2018 г. С имейл от 21.02.2018 г. /л.76/ ответникът е
посочил, че ув. писмо от 19.02.2018 г. е получено, но по тел. разговор,
проведен на 20.02.2018 г., били уведомени, че пускането се отлага. По делото
няма данни пускането на двигателя да е осъществено на сочената дата. Представен
е протокол за присъствие /л.77/, подписан от представители на страните, от
който се установява, че на 02.03.2018 г. управителят на отв. дружество е
присъствал по време на пускане на празен ход на процесния ел. двигател.
С ув.
писмо от 04.04.2018г. /л.11/ ищецът посочва, че имат готовност за провеждане на
72-часови проби на 12.04.2018 г. Протокол за проведени такива проби на сочената
дата по делото не е представен. С ув. писмо от 17.04.2018 г. /л.12/ ищецът
посочва, че на 12.04.2018 г. били започнати 72-часови проби в присъствието на
представител на отв. дружество, но двигателят бил спрян от работа, поради
прегряване, след което на 16.04.2018 г., по искане на ответника, двигателят
отново бил пуснат, но след третия час бил спрян, поради същата причина. С
приемо-предавателен протокол от 20.04.2018 г. /л.80/ ел. двигателят отново е
предаден на ответника, като от представената товарителница /л.77/, се
установява, че на 29.05.2018 г. същият е доставен обратно в базата на ищеца. С
протокол за проведена 72-часова проба от 11.06.2018 г. /л.25/ извършените от
ответника работи по договора от 28.07.2017 г. са приети.
С оглед
изложените обстоятелства, съдът приема, че за забава от страна на ответника може
да се говори едва след предаването на ел. двигателя с приемо-предавателен
протокол от 20.04.2018 г., док. до този момент същият е бил на разположение на
ищеца във връзка с изпълнение на работите, предмет на доп. сп. от 31.01.2018
г., като предвид постигнатите уговорки, провеждането на 72-часовите проби е
зависело именно от изпълнението на тези дейности. Искът за мораторна неустойка
в търсения размер обаче е неоснователен, док. от събрания по делото
доказателствен материал безспорно се установява, че към 20.04.2018 г.
ответникът е изпълнил част от дейностите, предмет на договора от 28.07.2017 г.,
подробно описани в т. 2.1, р. I от същия. Ищецът претендира неустойка за забава
в размер на 10 % от стойността на неизпълнените
дейности, като е посочил, че стойността им възлиза на цената на целия
ремонт. Тълкувайки клаузата за неустойка, обективирана в т.1.1, р. IX от
договора, съдът счита, че посочената от ищеца база, въз основа на която следва
да се изчисли размерът на неустойката, не е коректна, док. изпълнение на част
от дейностите по договора е било налице. За горното свидетелстват и показанията
на разпитания свидетел на ищеца – Н. К. /пр. о.с.з. на 27.09.2021 г. –
л.139-140/, който заявява, че първоначално е бил изпратен целият двигател за
ремонт, а след 72-часовите проби, които приключили на третия час, е била
изпратена само част от двигателя /една
от съставните му части – статор/, по искане на ответника, при което след
обратната му доставка в базата на ищеца вече бил съставен протокол за приемане
на работата. Предвид изложеното, искът за сумата от 10 174,80 лева, претендирана на осн. т.1.1, р. IX от договора,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В т.1.3, р. IX от договора е предвидено, че при неточно
изпълнение в качествено отношение, открито при извършването на 72-часови проби
или при експлоатацията на двигателя по време на гаранционния срок, изпълнителят
дължи неустойка в размер на 1 % от общата
стойност на договора за всеки установен случай на неточно изпълнение. На
това основание ищецът претендира сумата в размер общо на 3052,44 лева, като сочи, че документираните случаи на неточно
изпълнение са три или за всеки отделен случай претендира сумата в размер на
1017,48 лева.
Съгл.
т.1.1, р. VII от договора, страните са уговорили гаранционен срок в размер на
12 месеца, като в т.1.1, р. IX от доп. сп. е посочено, че същият започва да
тече след успешното провеждане на 72-часови проби на отремонтирания двигател,
при което и предвид приемане на работите по договора с протокол от 11.06.2018
г., този срок изтича на 12.06.2019 г. Възражението на ответника, че
гаранционната отговорност на отв. дружество е отпаднала на осн. т.1.5, р. VII
от договора е неоснователно. От представеното извлечение от банкова сметка ***
/л.85/ се установява, че действително остатъкът в размер на 37 716 лева е
заплатен след уговорения между страните срок в т.1.2, б. „б“, р. III от
договора. Ответникът обаче не може да се освободи от гаранционната отговорност,
която е поел, поради допусната забава в основното задължение на ищеца да
заплати дължимото възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи, че един
месец след забавеното плащане, от отв. дружество са приели за ремонт двигателя
поради настъпила повреда /л.26/. По отношение на този ремонт, осъществен в
периода 12.12.2018 г. – 05.02.2019 г., което обстоятелство не е спорно между
страните и се установява и от приетите писмени доказателства, разпитаният
свидетел на ответника – Т. С. /пр. о.с.з. на 27.09.2021 г. – л.138/, заявява,
че е посетил базата на ищеца във връзка с последваща повреда, възникнала през
м. юни 2019 г., като в тази връзка сочи, че му е било казано, че „имало някакъв
друг проблем, след като вече е бил извършен ремонт и ремонтът е бил в гаранция“,
а по отношение повредата, заради която е бил изпратен, заявява: „бях изпратен
във връзка с тази гаранция, която поемаше „Елин Инженеринг“. С оглед
изложеното, съдът приема, че ответникът не се е освободил от уговорената между
страните гаранционна отговорност.
Относно
сочените от ищеца случаи на неточно изпълнение в качествено отношение – първият
такъв се твърди да е настъпил при извършване на 72-часови проби. В тази връзка
на страната изрично са дадени
указания с доклада по чл. 146, ал. 2 ГПК.
Представеното от ищеца ув. писмо от 17.04.2018 г. /л.12/, съставено едностранно
от него и адресирано до ответника обаче не доказва по какъвто и да било начин,
че на сочената в писмото дата са започнали такива проби, при които е било открито
неточно изпълнение в качествено отношение, което да се е дължало именно на възложената дейност на отв. дружество.
Действително в ОИМ ответникът твърди, че на 12.04.2018 г. такива проби били
започнати, но същите били неуспешни поради вдигане на висока температура в
двигателя, като оспорва обаче причината за това да е била извършеният от тях
ремонт до този момент. В тази връзка ищецът е ангажирал гласни док. средства
чрез разпита на св. Н. К., които в частта относно причината за проблема, който
възникнал на третия час от работата на двигателя, не се възприемат от съда,
док. за установяване на обстоятелството каква е била конкретно тя са необходими
специални знания. Ето защо, съдът приема, че искът в тази част за сумата от 1017,48 лева, претендирана
на осн. т.1.3, р. IX от договора, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
Ищецът
твърди, че вторият случай на неточно изпълнение е открит на 06.12.2018 г.,
когато двигателят дефектирал, във връзка с което били съставени приемо-предавателен
протокол от 12.12.2018 г. /л.26/, с който двигателят бил предаден на ответника
и приемо-предавателен протокол от 05.02.2019 г. /л.27/, с който отремонтираният
вече двигател бил върнат на ищеца. От съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че искът в тази част е основателен, док.
от цитираните по-горе показания на св. Т. С. може да се направи обоснован
извод, че този ремонт е бил извършен поради гаранционната отговорност на отв.
дружество, което от своя страна не би приело за ремонт двигателя, ако повредата
не се дължи именно на възложената на дружеството дейност. В тази връзка,
възраженията на ответника, касаещи причината за извършения ремонт в този период,
макар принципно резонни и обосновани, изразяващи обяснима защитна позиция, не
се споделят, док. именно от показанията на разпитания свидетел на ответника се
установява, че този ремонт е бил извършен по повод уговорената между страните
гаранционна отговорност, която принципно се поема за проявили се в уговорения
срок дефекти, за които отговорност носи страната, изпълнила възложената работа.
Искът в тази част за сумата от 1017,48 лева, претендирана на осн. т.1.3, р. IX от
договора, като основателен, следва да бъде уважен.
Третият
случай на неточно изпълнение в качествено отношение, се твърди да е открит при
настъпил дефект в двигателя на 18.06.2019 г. По повод същия този дефект ищецът
претендира и неустойка за пълно неизпълнение в размер на 10 174,80 лева, представляваща 10 % от стойността на ремонта,
на основание т.1.4, р. IX от договора, док. дефектът не бил отстранен, въпреки
че същият настъпил в гаранционния срок, което водело до невъзможност за
използване на двигателя по предназначение.
В т.1.1,
р. VII от договора, е предвидено, че гаранционният срок спира да тече в
случаите на отстраняване на дефекти за срок, равен на продължителността на
ремонта на електродвигателя, като след приключване на ремонта, срокът отново
започва да тече. Предвид основателността на иска за неустойка за неточно
изпълнение, поради настъпил дефект през м. декември 2018 г. и предвид
постигнатата между страните уговорка, в периода 12.12.2018 г. – 05.02.2019 г.
гаранционният срок е спрял да тече, при което последният действително е изтекъл
на 06.08.2019 г., както сочи ищецът, т.е. към 18.06.2019 г., когато се твърди
двигателят отново да е дефектирал, същият е бил в гаранция.
С ув.
писмо от 21.06.2019 г. /л.28/ ищецът е информирал ответника, че на 18.06.2019
г., вследствие на пробив в намотката на статора, електродвигателят е направил късо
съединение и е изгорял, като е отправил покана за констатиране на дефекта. По
делото е представен КП от 26.06.2019 г. /л.31/, от който се установява
единствено, че на тази дата в базата на ищеца се е събрала комисия, състояща се
от представители на двете дружества, за оглед на процесния двигател. Представен
е и КП от 31.07.2019 г. /л.35/, съставен от комисия, състояща се само от представители на ищеца, с който
като причина за дефекта се сочи предходен некачествен ремонт, за което вина
носел изпълнителят на ремонтните работи.
Св. Т. С.,
работил при ответника в периода м. декември 2018 г. до м. септември 2019 г., потвърждава,
че е присъствал при съставянето на КП от 26.06.2019 г., както и, че подписът
под документа е негов. Сочи, че в базата на ищеца е бил изпратен по повод
гаранцията, която е поемала отв. дружество, но тъй като двигателят бил
разглобен, не могъл да извърши нито оглед, нито замервания, за да констатира
проблема. Представители на ищеца казали, че двигателят е разглобен от тях. При визуална
проверка свидетелят установил минимално нараняване, вследствие на механична
причина, което било в областта на секцията – това било намотката на статора.
Сочи, че механична причина означава неправилен монтаж и демонтаж на двигател
или счупен лагер. Твърди, че друга повреда по двигателя или по неговите части,
освен нараняването на статорната намотка, не е констатирал.
Св. Н. Б.
К., служител на ищеца, относно дефекта, проявил се м. юни 2019 г., сочи, че при възникване на проблема се видяло,
че има пробив в намотката, сработили защитите за земна защита /късо съединение
към земя/ и те изключили двигателя. Всички изпитания, които направили на място,
показали, че намотката има пробив към земя, нямало изолационно съпротивление и
изолация. Сочи, че двигателят бил разглобен от тях по нареждане на управителя
на отв. дружество. При разглобяването констатирали дупка в изолацията на самата
намотка на двигателя, след което от отв. дружество бил изпратен специалист,
който да констатира причините за повредата.
В
обясненията си по реда на чл. 176 ГПК – у. на отв. дружество Н. Б. заявява, че
категорично не е давал указания на Н. Б. през м. юни 2019 г. двигателят да бъде
разглобен само от представители на ищеца, след констатирани проблеми, без да
присъстват представители на дружеството, което представлява.
От представената
ел. кореспонденция между страните /л.15; л.75/ се установява, че с имейли от
02.02.2018 г. и 08.02.2018 г. управителят на отв. дружество е изразил
съгласието си за извършване на демонтаж и монтаж на лагерите на
електродвигателя, без присъствието техен представител. Посочената
кореспонденция обаче касае ремонтни дейности, извършени от ищеца по повод
подписаното между страните доп. сп. от 31.01.2018 г. Относно настъпилия през м.
юни 2019 г. дефект по делото не са ангажирани писмени доказателства, от които
да се установява, че управителят на отв. дружество е дал указания двигателят да
бъде разглобен от служители на ищеца или пък да е изразил съгласие на
разглобяването да не присъстват представители на отв. дружество. В тази връзка,
в частта, в която заявява, че двигателят е бил разглобен по нареждане на
управителя на отв. дружество, показанията на св. Н. Б К не се кредитират за
правдиви, при условията на чл. 172 ГПК.
От
заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се установява, че след извършен оглед на процесния
двигател ВЛ еднозначно констатира, че същият не би могъл да се използва по
предназначение след последния настъпил дефект, без извършване на ремонт.
Дефектът от м. юни 2019 г. представлявал нарушаване на целостта на изолацията
на част от статорните намотки /от извършения оглед – видимо на 4 броя/ в
областта на челните съединения с констатирано наличие на възникнал дъгов разряд
/късо съединение/. Посочено е, че късо съединение може да възникне както по
време на правилна експлоатация, вследствие на стареене на изолацията,
некачествен ремонт, така и вследствие на неправилна експлоатация. В случая било
налице късо съединение, възникнало в механично увредена челна част от секция на
статорна намотка. С оглед наличните данни, механичният дефект по-скоро бил
възникнал при извършване на монтажно-демонтажни дейности по двигателя. Посочено
е, че е установено наличие на апаратура за измерване на температурата в
намотките на двигателя, в стоманата, измерване на температурата и налягането на
циркулиращата вода за охлаждане на двигателя, както и защити за изключване на
двигателя вследствие на късо съединение. Предвид голямото нетно тегло на
електродвигателя /11 980 кг./, е посочено, че при пропадане роторът би задрал
статорния пакет, с последващо отнемане на стружки и деформация по материалите
от двата пакета. В тази връзка, освен леки наранявания на изолацията в областта
на челната част на четири статорни секции, ВЛ не е установило други механични
поражения.
В устния
си доклад пред съда, експертът по СТЕ сочи, че отнемането на част от изолацията
се дължи на механични причини, като заявява, че категорично не може да се
отговори на въпроса дали същите се дължат на някаква човешка дейност – ремонт,
или на работа на самия двигател. Причините по-скоро се дължали на
монтажно-демонтажна дейност, която се изразявала в отделяне, монтаж или
демонтаж на роторния от статорния пакет със съпътстващите го технологични
операции /демонтаж на лагери и възли, лагерни щитове, капаци – преден и заден/.
Сочи, че ако изолацията е била здрава и не е имало нарушаване на целостта й,
възможността такъв пробив да настъпи била минимална. Не било възможно да се
отговори категорично на въпроса – дали ако изолацията е била изправна, е нямало
как да настъпи такъв дефект.
От
съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира,
че ищецът не доказва пълно и главно настъпилият през м. юни 2019 г. дефект да
се дължи изключително на дейност, извършена от отв. дружество, при което да е
налице неизпълнение на задълженията по сключения между страните договор – в
случая неточно изпълнение в качествено отношение или пълно неизпълнение, поради
отказ двигателят да бъде ремонтиран, док. по повод един и същ дефект ищецът
претендира и двете неустойки /принципно неустойките могат да се кумулират само
ако различните форми на неизпълнение не се поглъщат/. От приетата по делото СТЕ
не се установява по категоричен начин каква е причината за проявилия се дефект.
Доколкото ВЛ сочи, че механичните причини се дължат по-скоро на
монтажно-демонтажна дейност, следва да се посочи, че такива са извършвани и от
ищеца по повод подписаното доп. сп. от 31.01.2018 г. Нещо повече – от
представените писмени доказателства /л.27 – ПП представен от ищеца/ и от показанията на
св. К се установява, че след приемане на електродвигателя на 01.02.2018 г. в
базата на ищеца, при последващото му предаване за ремонт на отв. дружество е
бил доставян само статорът, като впоследствие сглобяването на целия двигател се
е извършвало от служители на ищеца. Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащите факти в обективната действителност. В противен случай
влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената
тежест, които задължават съда да приеме недоказаното
за нестанало. В настоящия случай, док. ищцовото дружество не доказа пълно и
главно, че дефектът се дължи на причина, за която отговорност носи отв.
дружество, искът в тази част за сумата от 1017,48 лева, претендирана на осн.
т.1.3, р. IX от договора и за сумата от 10 174,80 лева, претендирана на основание т.1.4, р. IX от
договора, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед
горното, съдът приема предявения иск за доказан и основателен до посочения размер,
поради установеност на елементите от ФС на претенцията, като за разликата –
следва да бъде отхвърлен. Ищецът не е отправил искане
за законна лихва върху сумата от постъпване на заявлението в съда, като
последица, поради което с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
такава не следва да бъде установявана за дължима.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по
съразмерност, на осн. чл.78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът не е направил съответно искане
както в настоящото, така и в заповедното производство, поради което такива не
му се присъждат и за двете производства.
Ответникът е
направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и док. за сторени такива в
размер на 1250 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС, от което по съразмерност
се дължат 1195,65 лева.
За зап. пр. е
представен ДПЗС, с уговорено и платено адв. възнаграждение от 625 лева, от
което по съразмерност се дължат 597,83 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Елин Инженеринг“ ООД, ЕИК ********* дължи на “Брикел“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 1017,48 лева – неустойка
за неточно изпълнение, дължима на основание т.1.3, р. IX от договор от 28.07.2017
г. за извършване на ремонт на 1 брой електродвигател, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на разликата над 1017,48
лева до пълния предявен размер от 23 402,04 лева, която представлява сбор от:
10 174,80 лева – неустойка за забава по т.1.1 от раздел IX; 2034,96 лева –
неустойка за неточно изпълнение по т.1.3, р. IX и 10 174,80 лева – неустойка за
пълно неизпълнение по т.1.3, р. IX, като неоснователен, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7378/12.08.2019 г. по ч.гр.д. №
12995/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА “Брикел“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, извън града, да плати на „Елин
Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Крайова“ № 6, следните суми: 1195,65
лева /хиляда сто деветдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ –
разноски по съразмерност за настоящото производство и 597,83 лева /петстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и три
стотинки/ – разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. №
12995/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП