№ 17439
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110115687 по описа за 2023 година
Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението извършено със
Заповед №РД-20-16 от 31.01.2023 год. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „кинезитерепевт“ – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5520
лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 31.01.2023г. до 31.07.2023 год., ведно със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба в съда-27.03.2023 год. до окончателното плащане.
Ищцата-З. А. Т. твърди, че по силата на трудов договор №75/29.01.2016 год.,
сключен с ответника е заемала длъжността „кинезитерапевт”. Твърди, че трудовото й
правоотношение е прекратено със Заповед № РД-20-16/31.01.2023 год.-поради
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, на основание чл. 190, ал.1, т.2 от
КТ-неявяване на работа в два последователни дни-28.03.2022 год. и 29.03.2022 год.
Излага, че през месец февруари 2020 год., по време на извършване на
рехабилитационна процедура е претърпяла инцидент, в резултат на който е започнала
да получава чести кризи свързани с болки в кръста, а при последната и остра болка в
долния крайник и временна невъзможност да се движи. Сочи, че след направени
изследвания е диагностицирана с медианна дискова херния и е претърпяла хирургична
интервенция. Поддържа, че през 2022 год. болките в кръста са се засилили, поради
което не е имала възможност да изпълнява трудовите си задължения, което е наложило
често ползване на отпуск по болест. Излага, че последният отпуск, поради временна
1
нетрудоспособност, е бил за периода от 28.06.2022 год. до 14.01.2023 год., но тъй като
състоянието й не се е подобрило се е явила пред ТЕЛК за предоставяне на експертно
решение и болничният й е бил продължен с 60 дни. Твърди, че въпреки това, на
31.01.2023 год., отетникът й е връчил заповедта, с която й е наложено дисциплинарно
наказание уволнение. Твърди, че липсват доказателства, които да установяват
отсъствието й на 28.03.2022 год. и 29.03.2022 год.. Излага, че работодателят е спазил
процедурата по чл. 193 от КТ, но от нейна страна не са дадени обяснения. Поддържа,
че дисциплинарното наказание е ноложено по време на отпуск поради временна
неработоспособност, тъй като с Решение на ТЕЛК от 01.02.2023 год. срокът на
временната неработоспособност е продължен с още 60 дни. Моли заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” да бъде отменена, да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 5520 лева – обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода от 31.01.2023г. до 31.07.2023 год..
Претендира разноски.
Ответникът-И.Р., чрез пълномощник, е депозирал в срок отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове като твърди, че дисциплинарното
производство срещу ищцата е образувано въз основа на доклад изготвен от д-р Г.Т. от
27.05.2022 год., с който изпълнителният директор на лечебното заведение е
информиран, че служителятне е се е явявал на работа за общо 6 работни дни през
месеците февруари, март, април и май 2022 год.. Сочи, че във връзка с доклада и
констатираните нарушения на ищцата е предотавена възможност да даде писмени
обяснения на 27.06.2022 год., от която възможност З. Т. не се е възползвала, а от деня
следващ връчването на поканата е излязла в отпуск поради временна
нетрудоспособност. Излага, че решението на ТЕЛК е издадено на 01.02.2023 год., а
процесната заповед-на 31-01.2023 год. С отговора на исковата молба е направено
възражение за прихващане със сумата от 1517,45 лева, представляваща изплатено на
ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 26 работни дни, която
да се прихване от обезщетението по чл. 225 от КТ, при евентуалното уважаване на
исковата претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между тях е съществувало трудово
правоотношение възникнало по силата на трудов договор, по силата на който ищцата е
заемала длъжността „Кинезитерапевт”.
Приет като доказателство по делото е доклад от д-р Геновева Тончева-
заместник директор „Лечебна дейност“ в СБАЛ по детски болести „И.М.“ ЕАД до
2
изпълнителния директор на лечебното заведение от 27.05.2022 год., с което го
уведомява, че 25.05.2022 год. е уведомена от старша медицинска сестра А.В., че от
началото на календарната година отделението по физиотерапия не изготвя и не
предава месечен график за отработените дни на персонала. Изложено е, че е
уведомена от д-р К., че не се изготвя месечен график, но че се е водила присъствена
отчетна форма на ръководените от нея кинезитерапевти. Уведомява, че след извършена
проверка на водената документация е установила служителят З. Т. е отсъствала от
работа на 28.02.2022 год., 28.03.2022 год., 29.03.2022 год., 01.04.2022 год., 26.04.2022
год. и 03.05.2022 год., за което не е представила болничен лист и не е била в отпуск.
На 27.06.2022 год. от З. Т. са поискани обяснения, на основание чл. 193 от КТ, за
това, че не се е явила на работа на 28.02.2022 год., 28.03.2022 год., 29.03.2022 год.,
01.04.2022 год., 26.04.2022 год. и 03.05.2022 год.. На ищцата е даден срок от два дни за
даване на обяснения, в който е следвало и да декларира писмено и да представи
писмени доказателства дали се ползва със закрилата по чл. 333 от КТ.
Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-20-16/31.01.2023
год. на З. А. Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено
трудовото й правоотношение, считано от връчване на заповедта. Не е спорно, че
заповедта е връчена на ищцата на 31.01.2023 год. В мотивационната част на заповедта
е посочено, че дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 188, т.3 вр. с
чл.190, ал.1, т.2 от КТ за това, че З. Т. не се е явила на работа в два последователни
дни-на 28.03.2022 год. и 29.03.2022 год.. Посочено е, че при определяне на тежестта на
дисциплинарното наказание е взето предвид, че З. Т. не се е явявала на работа и на
28.02.2022 год., 01.04.2022 год., 26.04.2022 год.и 03.05.2022 год., отново без
уважителни причини.
От служебна бележка за болнични за периода от 01.01.2021 год. до 13.01.2023
год., издадена от ответника се установява, че на датите посочени в процесната заповед
З. Т. не е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност.
Прието като доказателство по делото е Експертно решение на ТЕЛК от
01.02.2023 год., с което отпуска по болест на З. А. Т. е продължен с още 60 дни.
С Експертно решение №00361 от зас. №125 от 31.08.2023 год. на НЕЛК е
отменено решението на ТЕЛК, с което е разрешена временна нетрудоспособност с още
60 дни, като е разрешено издаването на болничен лист след 13.01.2023 год. до
01.02.2023 год.
С Решение №7778/13.12.2023 год. по д.№9596/2023 год. по описа на АССГ
/влязло в законна сила на 02.04.2024 год./ е отменено Експертно решение на НЕЛК
№00361 от зас. №125 от 31.08.2023 год., в частта, с която е потвърдено ЕР на ТЕЛК
№00075 от 01.02.2023 год., с което е разрешен отпуск по болест на З. А. Т. от
13.01.2023 год. до 01.02.2023 год., а преписката е върната на НЕЛК за ново
3
произнасяне.
На 11.06.2024 год. е издадено Експертно решение на НЕЛК №00131 от зас.
№038, с което е отменено ЕР на ТЕЛК, в частта, в която на З. Т. е разрешен отпуск по
болест от 13.01.2023 год. до 01.02.2023 год.
От приетата комплексна съдебномадицинска експертиза се установява, че З. А.
Т., през 2022 год. е диагностицирана с Дискова херния на ниво Л4-Л5 вляво с
краниална миграция, като на 22.07.2022 год. е извършена оперативна интервенция с
микрохирургична техника под микроскоп. Дадено е заключение, че обичайният
възстановителен период при този вид оперативна техника и правилно проведено
следоперативно лечение е в границите на три-четири месеца. Установява се, че на
05.09.2024 год. на ищцата е извършен медицински преглед, при който е установено, че
е напълно възстановена от напрвената операция и може да изпълнява трудовите си
задължения като кинезитерапевт, но към януари 2023 год. липсва описание на
неврологичния й статус, липсват контролни изследвания като нов МРТ на лумбалния
гръбнак, електромиография на долните крайници, медицински документи за
продължително медикаментозно или физиотерапевтично лечение, като и в решението
на ТЕЛК не е описан неврологичен дефицит, а е посочено само наличие на
вертебрален синдром, което не е пречка за изпълнение на трудовите й задължения.
Вещите лица дават заключение, че преценката на ТЕЛК за продължаване на
временната нетрудоспособност с още 60 дни е неправилна.
От показанията на свидетеля В.К.В.К. се установява, че работи при ответника от
2014 год., както и че с ищцата са работили в един и същи кабинет. От показанията й се
установява също, че се е изготвял месечен работен график, включващ работно време,
дали служителят е бил на работа или не, респ. дали е в платен или неплатен отпуск.
Установява се, че в края на март, при изготвяне на графика е установено, че няколко
дни, включително два от края на месеца, ищцата не е била на работа, поради което тя и
нейна колежка са попитали в личен състав дали З. Т. е в отпуск по болест, като им е
отговорено, че за тези дни няма даден болничен лист, както и че не е била в разрешен
отпуск. Установява, че месечните графици са се изготвяли в края на месеца.
От показанията на Г.И.Т. се установява, че работи при ответника, като към 2022
год. е изпълнявала и длъжността зам.директор по лечебната дейност, както и че тя е
изготвила доклад от 27.05.2022 год. до изпълнителния директор на лечебното
заведение. Установява се, че доклада е изготвен след като е била информирана от
кинезитерапевтите В.В. и М.С., че има дни, в които З. Т. не ходи на работа и са я
помолили да провери дали има основателни причини за това. Излага, че за отсъствията
е информирана и от главната медицинска сестра. Във връзка с това е направила
проверка в личен състав и в присъствената тетрадка и е установила, че ищцата е
отсъствала два или три дни, като излага, че това е в периода на месец февруари, март
4
или април. Установява се, че в дните, в които ищцата е била на работа в тетрадката
присъства неин подпис. Установява се, че в дните в които не е присъствала, З. Т. не е
включена в работния график.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово
правоотношение по силата на трудов договор. При действието му за нарушения на
трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от
КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ
дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него
длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарните
си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ. Законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
предполага тя да е издадена в рамките на специално дисциплинарно производство и да
е съставена в определена форма. Следва да се установи и съществуването на
посочените в нея основания.
Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите
предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането
на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на
всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата
са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства,
обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът
или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно
производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. В закона не е предвидена форма, в която да бъдат изискани обяснения във
връзка с образуване на дисциплинарно производство за констатирани нарушения.
Доколкото искането на обяснения следва установяване на нарушението, то обяснения
следва да бъдат поискани именно за него, като дадените в друга връзка обяснения не
могат да бъдат взети предвид. По делото не са релевирани възражения относно
процедурата във връзка с ангажирането на дисциплинарна отговорност на ищцата, а от
притите доказателства се установява, че тя е спазена. С атакуваната заповед трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В
обстоятелствената част на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание е
5
описано нарушението на трудовата дисциплина като е визирано неизпълнение на
задължения по чл. 190, т. 2 от КТ. Изложени са и фактическите основания за налагане
на дисциплинарното наказание, а именно отсъствие на ищцата от работа на 28.03.2022
год. и 29.03.2022 год., като съдът изследва законността на уволнението отнасяща се
периода на твърдяното нарушение-28.03.2022 год. и 29.03.2022 год.. Въз основа на
изложеното, съдът приема, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното
наказание е мотивирана.
Законосъобразността на атакуваната заповед е поставена в зависимост от това
от събраните по делото доказателства да се установи дали нарушенията, послужили
като основание за налагане на дисциплинарно наказание, са извършени от ищцата
виновно. Доказателствената тежест за установяване на твърденията за извършени
нарушения е възложена на ответника, като указания в тази насока са дадени с Доклада
на делото по чл. 146 от ГПК. В случая ищцата не твърди да е била на работа в дните
визирани в заповедта, но оспорва ответника да е ангажирал доказателства за
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Съдът приема, че ответника доказа,
че З. Т. не се е явила на работа на 28.03.2022 год. и 29.03.2022 год. В тази насока са и
свидетелските показания на В.К.В.К., която е уведомила, че ищцата не е била на
работа в тези дни и на Г.И.Т., която към онзи момент е била зам.директор по лечебната
дейност при ответника, и след извършена проверка в личен състав, и на присъствената
тетрадка е констатирала неявяването й на робота. Съдът приема, че показанията на
свидетелите са последователни и непротиворечиви, които преценени по реда на чл.
172 от ГПК, кредитира с доверие. Извода не се оборва и от справката за болнични за
периода от 01.01.2021 год. до 13.01.2023 год., ползвани от З. Т., в която е посочено, че
на 28.03.2023 год. в регистъра на представени документи-болнични е представен
болничен лист №Е20220531423/15.03.2022 год., тъй като не установява лицето, което
го е депозирало. Още повече, че липсват доказателства, че на 28.03.2023 год., ищцата
да се е подписала в тетрадката, отразяваща присъствието на служителите. От същата
справка не се установява и че на 28.03.2022 год. и 29.03.2022 год. З. Т. е била в отпуск
по болест. С оглед изложеното съдът приема, че е налице нарушение на трудовата
дисциплина от страна на ищцата, изразяващо се в неявяване на работа на 28.03.2022
год. и 29.03.2022 год. От страна на ищцата не бяха ангажирани доказателства, че се е
явила на работа или че неявяването й се дължи на причина, която не може да й бъде
вменена във вина, както и че е уведомила работодателя си. Съдът намира, че тежестта
на нарушението е съответна на наложеното наказание, тъй като изложените в
мотивите на заповедта обстоятелства, визират продължителен период от време и
установяват трайно нарушаване на правилата на трудовата дисциплина.
Неоснователни са и възраженията на ищцата, че към момента на издаване и
връчване на заповедта, с която й е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“
е била в отпуск по болест. От представените по делото доказателства е видно, че
6
експертното решение на ТЕЛК от 01.02.2023 год., с което отпуска по болест на ищцата
е продължен с 60 дни, не е било издадено към 31.01.2023 год.-датата на издаване и на
връчване на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №РД-20-16. Освен това
експертното решение е отменено от НЕЛК, поради което не може да се приеме, че
доводите на ищцата са основателни.
Предвид на изложеното съдът намира, че предявеният иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Доколкото основателността на този иск е предпоставка за уважаване и на
обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, то те също следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК съдът приема, че ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сторените в производството разноски в размер на
2700 лева. Не са налице и предпоставките за намаляване на адвокатското
възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. А. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
///////// искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1
КТ срещу СБАЛ „И.М.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. ///////////, за отмяна на
уволнението извършено със Заповед №РД-20-16 от 31.01.2023 год. за възстановяване
на ищцата на заеманата от нея длъжност „кинезитерапевт”, за заплащане на сумата от
5520 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 31.01.2023 год. до 31.07.2023 год., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА З. А. Т., ЕГН ********** да заплати на основание СБАЛ „И.М.“
ЕАД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 2700 лева (две хиляди и
седемстотин лева), представляваща сторените в производството разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7