Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4324 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.79, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД с цена на иска 6000,00 лв. и чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 2265,83 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от В.С.7. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***,представлявано
от управителя В.Й.А.срещу Б.Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Б.Н.Н.. В исковата молба се
твърди, че на 21.11.2016 год. между ищеца в качеството му на изпълнител и
ответника в качеството му на възложител е сключен Договор по силата на които
ищцовото дружество е приело да изпълни строително - монтажни работи /СМР/ на
обект: „Изграждане на подземна тръбна мрежа и оптичен кабел в IX квартал гр.
Плевен“. Твърди, че съгласно чл. 1.2 от договора страните по същия са
договорили, че строително - монтажните работи ще бъдат изпълнени по представен
проект от страна на възложителя ответник в настоящето производство. В. чл. 2.1
от процесния договор страните по същия са уговорили, че ищеца в качеството му
на изпълнител следва да изпълни строително - монтажните работи в срок от 6
/шест/ месеца, считано от датата на подписване на договора, като съгласно чл.
2.3 договорът се счита за окончателно изпълнен и срокът му за изпълнение спира
да тече, когато се извърши окончателно предаване на изпълнените работи от
изпълнителя на възложителя, което обстоятелство се удостоверява със съставяне и
подписване от възложителя на Констативен акт за установяване годността за
приемане на обекта. Съгласно договора стойността на договорените за изпълнения
СМР са определени в Приложение № 1 неразделна част от същия. Твърди, че в чл. 3.3 от договора страните са
договорили, че всички плащания ще се извършват с банков превод по сметката на „В.С.7.“
ЕООД срещу представяне на данъчна фактура и протокол за изпълнени СМР,
формиращи данъчна основа по фактурата.
На 31.03.2017 год. между страните по договора е бил съставен и подписан
Акт за установяване на извършените строително - монтажни работи и подлежащи на
заплащане СМР на обща стойност 36 881.24 лева с включено ДДС, като с този акт
не са констатирани, че са налице незавършени или некачествено извършени работи
и изпълнителят е предал обекта на възложителя. Твърди, че от страна на ищеца „В.С.7.“
ЕООД в деня на подписване на акта е представена и Данъчна фактура № **********
от 31.03.2017 година за сумата в размер на 36 881.24 лева с включено ДДС, която
на посочената по - горе дата е получена и подписана от страна на ответника.
Съобразно договореностите между страните, обективирано в чл. 3.5 от договора от
страна на ”Б.Т.” ЕООД, като възложител е следвало заплащането на стойността по
фактурата да се извърши по посочената в чл. 3.4 банкова сметка *** „В.С.7.“
ЕООД в 30 /тридесет/ дневен срок от датата на издаване на фактурата. Твърди, че
на 27.04.2017 год. и в предвидения 30 /тридесет/ дневен срок от датата на
издаване на фактурата, по същата ответника „Б.Т.“ ЕООД е извършил частично
плащане в размер на 10 000.00 лева, като тази сума от страна на последния е
заплатена в срока предвиден в договора по банков път и по посочената в договора
банкова сметка ***. Следващите частични плащания по фактурата от страна на
ответника „Б.Т.“ ЕООД са извършени, както следва: - На 26.05.2017 г. частично
платена главница в размер на 6 881.24 лева; -
На 14.07.2017 г. частично платена главница в размер на 9000.00 лева; - На 12.10.2018 г. частично платена главница
в размер на 2000.00 лева; - На
17.01.2019 г. частично платена главница в размер на 2000.00 лева; - На 14.03.2019 г. частично платена главница
в размер на 1000.00 лева. Твърди, че към настоящия момент по фактура №
********** от 31.03.2017 год. от страна на ответника на ищеца не е изплатена
сумата в размер на 6 000.00 лева. Така, с плащането извършено на 27.04.2017 г.
на сумата в размер на 10 000.00 лв. остатък от главницата е 26 881.24 лева; с
плащането на 26.05.2017 г. на сумата в
размер 6 881.24 лева остатъкът от главницата е 20 000.00 лева; с плащането на
14.07.2017 г. на сумата в размер 9 000.00 лева остатъкът от главницата е 11
000.00 лева; с плащането на 12.10.2018 г. на сумата в размер 2 000.00 лева
остатъкът от главницата е 9 000.00 лева; с плащането на 17.01.2019 г. на сумата
в размер 2 000.00 лева остатъкът от главницата е 7 000.00 лева; с плащането на
14.03.2019 г. на сумата в размер 1 000.00 лева остатъкът от незаплатената
главница по фактурата е в размер на 6 000.00 лева, която не е платена и към
настоящия момент. Твърди, че с управителят на дружеството ответник от страна на
управителя на дружество „В.С.7.“ ЕООД са проведени многократни разговори,
касаещи доброволно плащане, които винаги са завършвали с празни обещания.
Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Твърди, че в случая е налице не плащане на
парично задължение по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като предвид естеството
на съществувалата облигационна връзка и доколкото не е налице уговаряне на нещо
различно следва, че падежът на цялото задължение на възложителя за заплащане на
дължимото възнаграждение е датата на фактическото приемане на работата
респективно датата на подписване на фактура № ********** от 31.03.2017 година.
В контекста на горното, задължението на ответника е от вида “с определен ден на
изпълнение”, при което съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД същия е изпаднал в забава.
Или с оглед изложеното по - горе и предвид извършените частични плащания по
фактурата, счита че се дължи лихва за
забава както следва: От 27.04.2017 год. след частично заплащане в срок на
главница по фактурата в размер на 10 000.00 лева, остатъка от главницата е в
размер на 26 881.24 лева и лихва върху същата в размер на 186.68 лева за
периода 01.05.2017 год. до 25.05.2017 год. Извършено частично плащане на
26.05.2017 год. на главницата по фактурата в размер на 6 881.24 лева, остатъка
от главницата е в размер на 20 000.00 лева и лихва върху същата в размер на
266.66 лева за периода 27.05.2017 год. до 13.07.2017 год. Извършено частично
плащане на 14.07.1017 год. на главницата по фактурата в размер на 9 000.00 лева,
остатъка от главницата е в размер на 11 000.00 лева и лихва върху същата в
размер на 1387.22 лева за периода 15.07.2017 год. до 11.10.2018 год. Извършено
частично плащане на 12.10.2018 год. на главницата по фактурата в размер на 2
000.00 лева, остатъка эт главницата е в размер на 9 000.00 лева и лихва върху
същата в размер на 240.00 лева за периода 13.10.2018 год. до 16.01.2019 год.
Извършено частично плащане на 17.01.2019 год. на главницата по фактурата в
размер на 2 000.00 лева, остатъка от главницата е в размер на 7 000.00 лева и
лихва върху същата в размер на 106.94 лева за периода 18.01.2019 год. до
13.03.2019 год. Извършено частично плащане на 14.03.2С19 год. на главницата по
фактурата в размер на 1 000.00 лева, остатъка от незаплатената главница е в
размер на 6 000.00 лева и лихва върху същата в размер на 78.33 лева за периода
15.03.2019 год. до 29.04.2019 год. Твърди, че на 30.04.2019 год. Ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГГ1К във връзка с което е образувано ч. гр. дело № 2644/2019 год. по описа на
Районен съд гр. Плевен. В даденият му от съда 14-дневен срок ответника „Б.Т.“
ЕООД с ЕИК *** представлявано от управителя Б.Н.Н. е депозирал възражение на
28.05.2019 год. в което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената на доверителя ми заповед за изпълнение на парично задължения №
1459/02.05.2019 година.
Моли да бъде признато за установено по отношение ча „Б.Т.“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.Н.Н.,
че дължи на „В.С.7.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано В.Й.А.сумата общо в размер от 6 000.00 лева, представляваща
главница - неплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за СМР от 21.11.2016
год. и издадената въз основа на него фактура № ********** от 31.03.2017 година, както и лихви за забава върху
остатъчните главници, както следва:- сумата в размер на 186.68 лева лихва за
периода от 01.05.2017 год. до
25.05.2017 год.; - лихва 266.66 лева лихва за периода от 27.05.2017 год. до 13.07.2017 год.; - лихва 1387.22
лева лихва за периода от 15.07.2017 год. до 11.10.2018 год.; - лихва 240.00
лева лихва за периода от 13.10.2018 год. до 16.01.2019 год.; - лихва 105.94
лева лихва за периода от 18.01.2019 год. до 13.03.2019 год.; - лихва 78.33 лева
лихва за периода 15.03.2019 год. до 29.04.2019 год. с обща сума от 2265,83лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.04.2019 год. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1459/02.05.2019 год. по ч. гр. дело № 2644/2019
год. по описа на ПлРС за 2019 година. Претендира направените деловодни
разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства.
Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 27.09.2019
г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане
за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника.
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 650,50 лв. за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса, адвокатско възнаграждение и разноски в
обезпечително производство в размер на 742,90 лв./165,50лв. +485 лв.+92,40 лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, вр.
чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД, по отношение на Б.Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Б.Н.Н., че ДЪЛЖИ на
кредитора В.С.7. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***,представлявано
от управителя В.Й.А.сумата 6000,00 лева, представляваща главница - неплатен
остатък от дължимо възнаграждение по договор за СМР от 21.11.2016
год. и издадената въз основа на него фактура № ********** от 31.03.2017г., в
едно със законната лихва върху сумата от 30.04.2019г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 1459/05.05.2019г. по ч.гр.д.№2644/2019г. по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, по отношение на Б.Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Б.Н.Н., че ДЪЛЖИ на кредитора В.С.7.
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***,представлявано от
управителя В.Й.А.сумата от 2265,83 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2017г. до 29.04.2019г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1459/05.05.2019г. по
ч.гр.д.№2644/2019г. по описа на
РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б.Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Б.Н.Н., ДА ПЛАТИ на В.С.7. ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***,представлявано от
управителя В.Й.А., сумата от 650,50
лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.2644/2019г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ГПК Б.Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Б.Н.Н., ДА ПЛАТИ на В.С.7.
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***,представлявано от
управителя В.Й.А., сумата
от 742,90 лв. направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4
ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: