№ 121013
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110141019 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 94237/29.08.2025
г. по описа на СГС от Р. И. С., ЕГН **********, ********* срещу **********,
ЕИК ********, *********, с която са предявен отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че за периода от 01.05.2021 г. до 29.08.2024 г. между
Р. И. С., ЕГН ********** и **********, ЕИК ******** не са съществували
облигационни отношения за доставка и заплащане на топлинна енергия и за
дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: *******
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е подал
заявлението по чл.410 ГПК като има издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 36816/2024 г. по описа на СРС срещу него. Твърди, че липсват
облигационни отношения между страните за периода, за който е подадено
заявлението, а именно 01.05.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба.
Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства:
съобщение за връчена заповед за изпълнение, заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение, общи условия
Моля на основание чл. 190 ГПК съда да задължи ответната страна да
представи всички относими документи, въз основа на които твърди наличие
на облигационни отношения.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът не се представлява на този етап.
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
1
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай искът е неоценяем, тъй като се иска да се установи
липсата на правоотношение, съгласно даденото в Определение №
1839/11.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1755/2025 г. по описа на САС, което на
основание чл.278, ал.3 ГПК е задължително за настоящия съд.
Съгласно чл. 3 ТДТССГПК, размерът на държавната такса е от 30 до 80
лева. Съдът приема, че следва да се определи държавна такса в размер на
30.00 лева с оглед правата на ищеца.
По редовността на ИМ и доклада на делото
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Липсва
реквизит по чл.128, т.2 ГПК.
След служебна справка в ЕИСС съдът установи, че ищецът е подавал
многократно ИМ да съда срещу същия ответник и за същия период, поради
което спорът между тях не е решен. С оглед чл.6 ЕКПЧ спорът трябва да бъде
решен, за да не се подават безброй много искови молби за един и същи
период. При това положение по приложението на чл.128, т.2 ГПК съдът може
да се произнесе по чл.77 ГПК. Ето защо следва да се извърши процедура по
чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване
на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
2
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 94237/29.08.2025 г.
по описа на СГС, като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен
срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани
нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, като:
1. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 30.00 лева.
Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от
следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на
съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез
ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, съдът ще
приложи разпоредбата на чл.77 ГПК, а именно ще го осъди за дължимата
държавна такса.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
3
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК,
отговорът ще се счита за неизвършен.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК, страните да уредят
спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен
способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното
и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М.Н. на тел. 02/8955423 или на ел.
4
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
5
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6