№ 399
гр. Стара Загора, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Генчо А.ов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо А.ов Гражданско дело №
20235530100355 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на С. М. С.
против „Йеттел България” ЕАД, гр.София. Ищецът твърди в исковата си молба, че на
17.07.2020г. сключил с ответното дружество допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран номер +359*********. С допълнителното
споразумение избрал да ползва абонаментен план - ТОТАЛ +, за срок от двадесет и четири
месеца, като на същата дата закупил с договор за лизинг мобилно устройство SAMSUNG ,
модел Galaxy S20 Plus 128GB Black, със сериен номер 355362118175236. Едновременно със
сключването на договора за лизинг за закупуване на описаното мобилно устройство,
сключил договор за застраховка, със застрахователно дружество Чъбб Юръпиън Груп СЕ, за
закупеното смарт устройство. Застрахователният договор бил подписан от ищеца и
застрахователното дружество със застрахователна полица номер 10132600, - Застраховка на
устройство „ Смартфон Протект“. На 17.08.2022г., със заявка № *********, ищецът подал
заявление за отказ от услуги , с което се отказвал да използва мобилни услуги за мобилен
номер +359*********, към СИМ карта № 89359050000722518522, тъй като вече не използвал
този мобилен номер, така записал и в причини за отказването. Служителят, който го
обслужвал казал, че след като вече подал заявлението, щял да заплати през месец Септември
2022 г., още една последна фактура за периода 18.08.2022 г. - 17.09.2022 г., и това щяло да
бъде последното заплащане за мобилен номер +359*********, и договорът щял да бъде
прекратен. След подаване на заявлението от 17.08.2022г . за отказ от услуги на дата
18.09.2022г., ищецът получил фактура № *********, издадена за отчетен период 18.08.2022
г. - 17.09.2022 г., която фактура заплатил. На 18.10.2022 г. получилфактура № **********,
1
за период на потребление на мобилни услуги 18.09.2022 г., - 17.10.2022г., която била на
стойност 103.27 лева, като във фактурата било записано, че дължи сумата в размер на 21.49
лева за мобилни услуги за мобилен номер +359********* и установил, че договорът му за
мобилен номер +359********* не бил прекратен. Ищецът се свързал с представител на
ответното дружество, при което му било обяснено, че заявление за отказ от услуги въобще
не бил подавал, не било регистрирано такова в системата и че договорът не бил прекратен.
Отвърнал на служителя, че договорът бил прекратен, имал заявление за отказ от услуги с
входящ номер и нямало как да не било регистрирано при оператора защото го подал
електронно в офис на оператора. Отвърнали, че ще проверят случая и ще информират ищеца
за резултата. Никой не го потърсил повече. След като разговарял със служител на мобилния
оператор, ищецът отишъл в офис на ответника и попитал защо заявлението му не било
регистрирано и защо не му бил прекратен договора, при което служителката му отговорила,
че всичко било точно и щели да му прекратят договора. Казали на ищеца, че имало
застраховка и след като я прекратил щели да му прекратят договора. На 20.10.2022 г.
Ищецът подал заявление за прекратяване на застрахователна полица номер № 10132600,
като им казал, че е следвало да му прекратят договора, независимо дали бил подал заявление
за прекратяване на договора за застраховка или не, това били два отделни договора
независещи един от друг. След като прекратил договора за застраховка, служителката
обяснила на ищеца, че вече нямало проблем и договорът ми за мобилни услуги за СИМ
карта за мобилен номер +359*********, щял да бъде прекратен и повече нямало да му
начисляват месечна такса. На 18.11.2022г., получил от ответното дружество фактура №
********** за отчетен период 18.10.2022г., - 17.11.2022г., от която фактура било видно, че
ищецът отново заплащал сумата в размер на 21.49 лева за мобилни услуги за мобилен номер
+359*********, и договорът не бил прекратен. На 18.12.2022 г. получил от ответното
дружество фактура № 7344742:02 за отчетен период 18.11.2022г., - 17.12.2022г., от която
фактура било видно, че ищецът отново заплащал сумата в размер на 21.49 лева за мобилни
услуги за мобилен номер +359*********, и договорът не бил прекратен. В чл. IV, т.З-та от
допълнително споразумение към договор за мобилни / фиксирани услуги било записано, че „
след изтичане на срока, посочен в чл. 1 - ви от този раздел, настоящото споразумение се
превръща в безсрочно при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да
бъде прекратено по всяко време от действието му за мобилните/ фиксирани номера ,
посочени в него“. В т.4, от Заявление за отказ от услуги, от дата 17.08.2022г., изречение
трето ищецът заявил, „ Уведомен съм и приемам, настоящото заявление трябва да бъде
обработено от оператора, което не следва да трае повече от един месец от датата на
подаването му , както и че всички начислени за горепосочения номер ( SIM карта) суми, до
окончателното до окончателното прекратяване на договорните отношен ия за него, са
дължими от моя страна.“ Ищецът осъществил правата си по IV, т.З-та от допълнително
споразумение към договор за мобилни / фиксирани услуги и изпълнил задължението си за
заплащане на всички начислени за горепосочения номер ( SIM карта) суми, до
окончателното прекратяване на договорните отношения за него, което прекратяване
настъпило на дата 17.09.2022 г. Към датата на депозиране на исковата молба, независимо че
2
Допълнително споразумение към договор за мобилни / фиксирани услуги, било прекратено
на дата 17.09.2023 г., ответникът продължавал да начислява на ищеца месечна такса в
размер на 21 .49 лева за мобилни услуги за мобилен номер +359*********, които суми
ищецът заплащал, тъй като му било обяснено, че ако не платил месечната такса за номер
+359*********, щели да му блокират изходящите обаждания, а на по - късен етап и
входящите такива към другия му мобилен номер. Сумите в размер на 21.49 лева за мобилни
услуги за мобилен номер +359*********, ищецът заплащал въпреки несъгласието му. Всички
издадени от ответника след дата 17.09.2022 г., и получени от ищеца фактури по процесното
Допълнително споразумение към договор за мобилни / фиксирани услуги, с
мобилен/фиксиран номер +359*********, с абонаментен план ТОТАЛ +, за срок от двадесет и
четири месеца, били заплатени от ищеца в срок, неоснователно. Ищецът моли съда да осъди
ответното дружество да му заплати сумата в размер на 64.47 лв., платена от него без
основание по Допълнително споразумение към договор за мобилни / фиксирани услуги , с
мобилен/фиксиран номер +359*********, от дата 17.07.2020г., прекратено на дата
17.09.2022г., по издадени от ответника фактура № **********, от дата 18.10.2022г., за
период на потребление на мобилни услуги 18.09.2022г., - 17.10.2022г., фактура №
**********, от дата 18.11.2022г., за период на потребление на мобилни услуги 18.10.2022 г.,
- 17.11.2022 г., фактура № **********, от 18.12.2022г., за период на потребление на
мобилни услуги 18.11.2022 г. - 17.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.01.2023г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски в размер на 50.00 лв. -
заплатената държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който заявява че признава предявения иск.
В открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2023 г., ищецът е направил искане
за постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът е прекратил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на решение съобразно признанието.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска по чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона
и на добрите нрави и е признато право, с което ответникът може да се разпорежда.
С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде постановено
решение, с което предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД бъде уважен изцяло, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата 64,47 лева, представляваща платена без основание
сума по Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги, с
мобилен/фиксиран номер +359*********, от дата 17.07.2020г., прекратено на дата 17.09.2022
г., по издадени фактура № **********, от дата 18.10.2022г., за период на потребление на
мобилни услуги 18.09.2022г., - 17.10.2022г., фактура № **********, от дата 18.11.2022г., за
период на потребление на мобилни услуги 18.10.2022 г., - 17.11.2022 г., фактура №
**********, от 18.12.2022г., за период на потребление на мобилни услуги 18.11.2022 г. -
17.12.2022 г. , ведно със законната лихва върху тази сума от 24.01.2023 г. до окончателното
3
ѝ изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 450 лв., представляващи държавна такса
и адвокатско възнаграждение. Вземането не е погасено от ответника чрез плащане преди
предявяване на иска, което означава, че същият е дал повод за завеждане на делото и дължи
на ищеца направените разноски – арг. от чл.78, ал.2 ГПК /в този смисъл са Решение № 124
от 16.I.1957 г. по гр. д. № 7153/56 г., IV г. о., Определение № 605 от 10.06.2002 г. на ВКС по
гр. д. № 1093/2001 г., II г. о., Определение № 475 от 1.12.2005 г. на ВКС по ч. т. д. №
275/2005 г., II о., ТК/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Марек Слачик, Ян Каданик и Джейсън Кристос Кинг, да заплати на С. М.
С., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ... сумата 64,47 лева, представляваща платена
без основание сума по допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги с мобилен/фиксиран номер +359********* от 17.07.2020г., прекратено на 17.09.2022
г., по издадени фактура № **********/18.10.2022г. за период на потребление на мобилни
услуги 18.09.2022 г. - 17.10.2022 г., фактура № **********/18.11.2022 г. за период на
потребление на мобилни услуги 18.10.2022 г. - 17.11.2022 г., фактура №
**********/18.12.2022г. за период на потребление на мобилни услуги 18.11.2022 г. -
17.12.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.01.2023 г. до окончателното
изплащане, както и сумата 450 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4