№ 216
гр. Ботевград, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Недко Ц. Петров
при участието на секретаря Ива Стр. Тодорова
като разгледа докладваното от Недко Ц. Петров Административно
наказателно дело № 20251810200180 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление /НП/ № 24-0246-000852 от 12.12.2024г.,
издадено от А.З. И. - Началник Група към ОДМВР София, РУ - Ботевград,
упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на Г. В.
К., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по
пътищата (ЗДП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на
20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от същия закон и на основание
чл. 175, ал. 1 т. 5 от Закона за движение по пътищата е наложена „глоба” в
размер на 50 (петдесет) лева, както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„В” от ЗДП.
Становищата на страните:
Срещу Наказателното постановление Г. В. К. подава жалба, в която
отрича да е извършил посочените нарушения. Според него обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Иска се
отмяна на Наказателното постановление.
1
В съдебно заседание жалбата и направеното с нея искане са поддържани
от процесуалния представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна – Началник Група към ОДМВР София, РУ -
Ботевград, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН началникът на РУ-Ботевград
е изложил съображения за законосъобразност на НП и прекомерност на
разноските в съдебното производство, но същият не е страна в
производството, поради което направените възражения и искания са
недопустими и не следва да се вземат предвид.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят Г. В. К. е правоспособен водач на ППС. Притежава
свидетелство за правоуправление № *********, издадено за категории В АМ
от ОДМВР-София. Санкциониран е многократно за нарушения на правилата
за движение по пътищата.
На 02.12.2024 г. бил съставен АУАН № 3279242 на Г. В. К., посочен като
лицето, управлявало автомобила, за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В” от ЗДП, за това че, на 07.10.2024г.
около 13.00 часа в с. Врачеш по ул. Трети март с посока на движение от ул.
Патриарх Евтимий към ул. Захари Стоянов срещу номер 56 управлява лек
автомобил Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт, с рег. № №, собственост на
Уникредит Лизинг ЕАД булстат №, като предприел маневра движение назад.
При извършване на маневрата колата му ударила изчакващия на място зад
него лек автомобил. като реализира ПТП с материални щети, без пострадали,
след което, водачът продължава движението и напуска мястото на ПТП-то.
В Акта е посочено, че АУАН е съставен на основание чл.40, ал.3 , пр.3 от
ЗАНН - по докладна записка.
Този Акт бил връчен на жалбоподателя Г. В. К. срещу подпис на
02.12.2024г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е
постъпило писмено възражение.
Въз основа на този АУАН и при същата фактология като описаната в
2
него А.З. И. - Началник Група към ОДМВР София, РУ - Ботевград,
упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР издал
обжалваното Наказателно постановление № 24-0246-000852 от 12.12.2024г., с
което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за
движение по пътищата (ЗДП) е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от същия закон и
на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от Закона за движение по пътищата е наложена
„глоба” в размер на 50 (петдесет) лева, както и наказание „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „В” от ЗДП.
От приложеното заверено копие на НП № 24-0246-000852 от
12.12.2024г., се установява, че същото е връчено лично на нарушителя на
06.03.2025г., като жалбата срещу него е депозирана в законоустановения срок
– на 13.03.2025г. /видно от отбелязването на върху самата жалба/.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на писмените доказателства - акт за установяване на административно
нарушение № 3279242 от 02.12.2024 г, справка за нарушител/водач; справка за
собственост на лек автомобил; докладни записки, сведения, жалба, приемно
предавателен протокол, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
МВР за компетентност на актосъставителя и АНО, както и въз основа на
гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетелите И. И.,
Д. Д., Б. В. и А.П..
Съдът даде вяра на показанията на св. Б. В.. Показанията му са напълно
последователни и логични. Механизмът, по който описва да е настъпило
пътното произшествие е съответен на отразеното в акта. Фактът на пътния
инцидент и механизма на получаването му, междупрочем не се оспорват и от
самия жалбоподател, както и от свидетеля на жалбоподателя А.П., която
твърди, че са напуснали произшествието, тъй като заедно с жалбоподателя
преценили, че по автомобила управляван от последния няма щети.
На останалите изброени по-горе гласни и писмени доказателствени
материали, съдът също даде вяра като съобрази тяхната непротиворечивост,
от една страна, а от друго относимостта им към главния факт в
производството.
Именно защото свидетелските показания и писмените доказателства
3
/изброени по-горе/ подкрепят фактите, посочени в АУАН, то на основание
чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът прие, че конкретният Акт разполага с
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства.
В цялост всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
водят до извода, че е възможен само един извод за случилите се факти на
07.10.2024г. и той е именно описаният по-горе и възприет и от
административно-наказващия орган.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Обжалваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите административни актове. Жалбата е депозирана в срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са изцяло в
съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията
на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН; издадени са от компетентни лица (съгласно
приложената по делото Заповед на МВР) като при съставянето, респ. при
издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Фактологията, описана в АУАН и в НП е една и съща. Актосъставителят е
спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и
подписан от нарушителя, като в 6-шест месечния преклузивен срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Актосъставителят в случая – свидетелят И. И. е мл. автоконтрольор в
РУ-Ботевград и е длъжностно лице на служба по контрол по ЗДвП по чл. 189
от ЗДвП /видно от т. 1.3.2. от приетата делото заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР/.
От приетата по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР,
т.3.9., административно наказващия орган, в качеството си на началник група
„Охранителна полиция“ в РУ-Ботевград е оправомощен да издава НП за
нарушения по ЗДвП. В процесното НП е вписано, че е издадено от А.З. И. -
Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград т. е. следва да се приеме,
4
че групата е именно " Охранителна полиция ". Настоящият състав приема и,
че дори да не е посочено изрично, че тази група е именно "Охранителна
полиция " от сайта на МВР – ОДМВР-София, който е публично достъпен, е
видно че издателят на НП, към момента на издаването му е заемал именно
тази длъжност.
Както в АУАН, така и в НП е посочено точно мястото и посоката на
движение на нарушителя.
Водим от всичко изложено до тук Съдът приема, че в случая не е
допуснато процесуално нарушение в хода на административно-наказателното
производство, поради което спорът следва да бъде решен по същество.
І . По отношение на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП :
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 40, ал. 1 ЗДП –
участник в движението да съобразява маневрата си по движение на заден ход с
обстановката зад него.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие, тъй като водачът на МПС при маневра по движение
назад предприема същата, без преди това да се е уверил в нейната
безпрепятственост.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина
непредпазливост, тъй като съзнавал е общественоопасните последици, а
именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване
на транспорта, но е неглижирал настъпването на общественоопасните
последици.
Няма основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
съобразявайки вида на защитените обществени отношения – обект на охрана е
здравето и безопасността на участниците в движението.
В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя
нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което НП
като правилно и законосъобразно в тази му част – по т. 1, следва да бъде
потвърдено изцяло.
5
По т. 2 от НП – нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В” от ЗДП:
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че
жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, без да изчака идването на
контролните органи. Тази констатация почива на показанията на свидетелите
Б. В. и А.П., които на практика са участници в него. За ПТП водача на
ударения автомобил е уведомил контролните органи, които са установили
щетите по колата и механизма на извършване на произшествието. Решението
за напускане на произшествието жалбоподателят е взел не след съгласие с
другия участник в инцидента, а „еднолично” по сведение на свидетелите Б. В.
и А.П..
При така установените факти съдът приема, че от обективна и страна
жалбоподателят Г. В. К. е осъществил състава на административното
нарушение по чл. 123, ал. 1 т. 3, б. „В” от ЗДП, тъй като не е изпълнил
задълженията си като участник в пътно произшествие, при което са настъпили
имуществени щети и не е дочакал пристигането на контролните органи.
От субективна страна деянието е извършено умишлено – като
правоспособен водач, жалбоподателят е знаел правилата, които следва да се
спазят при настъпване на произшествие, но въпреки това не се е съобразил с
тях. В категорична подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите Б.
В. и А.П., от които се установява, че жалбоподателят преценил по свое
усмотрение, че настъпилите щети са незначителни.
Наложеното на жалбоподателя наказание за това нарушение е в
границите на предвиденото в разпоредбите на чл. 175 ЗДвП. Определеното
наказание в случая е в минималните размери, предвидени в закона както по
отношение на глобата (петдесет лева), така и по отношение на лишаването от
право да управлява МПС (един месец).
Предвид изложеното съдът приема, че наказателното постановление, в
частта му по пункт втори следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъден жалбоподателя, но
такива не са били претендирани в настоящето производство и съдът не дължи
произнасяне.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0246-000852 от
12.12.2024г., издадено от А.З. И. - Началник Група към ОДМВР София, РУ -
Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с
което на Г. В. К., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона
за движение по пътищата (ЗДП) е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от същия
закон и на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от Закона за движение по пътищата е
наложена „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева, както и наказание „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от един месец за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „В” от ЗДП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-
гр.София област по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7