№ 10017
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20231110103624 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 439, ал.1 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответното „Б. ДСК“ АД, че ищецът Г. С. Б. и
ищецът И. С. А., всеки един не дължи сумата 14803,36 лв. - главница, ведно с обезщетение
за забавено изпълнение от 13,99 % пункта на годишна база от 28.05.2013 г. до изплащането
й, 812,66 лв.- възнаградителна лихва, 132,42 лв. - наказателна лихва, 58,45 лв. - заемни такси
и 316,14 лв. - съдебни разноски по изпълнителен лист от 08.08.2013 г., издаден по гр. дело
№ 22948/2013 г. по описа на СРС.
Ищцовата страна твърди, че срещу техния наследодател - Г.Г.Г., и в полза на
„С.Ж.Е.“ АД, чийто правоприемник е ответното дружество, е издаден изпълнителния лист,
въз основа на който е образувано изп. дело. Конституирани са като длъжници на 09.09.2021
г. Счита, че поради бездействие на взискателя са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК и изтекъл давностен срок, поради което правото на принудително изпълнение е
погасено.
Ответникът признава иска. Заявява разноските да останат в тежест на ищците, на осн.
чл. 78, ал.2 от ГПК. Поддържа, че не е предприел изп. действия срещу тях и не спори, че
последното извършено действие по изпълнение от 09.10.2015 г. по изп. дело №1167/2013 г.
на ЧСИ с рег. №781 на КЧСИ; ищците не са конституирани като длъжници и не води ново
изпълнително производство срещу тях, доколкото предходното срещу наследодателя им е
прекратено.
В съдебно заседание ищцовата страна прави искане съдът да се произнесе с решение
при признание на иска и настоява разноските да се възложат на ответника, тъй като е дал
повод за водене на делото.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На осн. чл. 146, ал. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че ищците са наследници, при квота 1/2, на Г.Г.Г., починал на 16.08.2015г., срещу когото е
1
издаден изпълнителен лист от 08.08.2013 г. по гр. дело № 22948/2013 г. по описа на СРС, в
полза на "С.Ж.Е." АД, чийто правоприемник е ответника, за сумите - 29606,72 лв.- главница,
ведно с обезщетение за забавено изпълнение от 13,99 % пункта на годишна база от
28.05.2013 г. до изплащането й, 1625,32 лв.- възнаградителна лихва, 264,84 лв. - наказателна
лихва, 116,91 - заемни такси и 632,28 лв. - съдебни разноски; както и че за сумите по изп.
лист правото на принудително изпълнение на ответника срещу ищците е погасено по
давност. Констатира се, че към датата подаване на искова молба изп. дело, водено срешу
наследодателя на ищците е прекратено.
Предвид изричното изявление на ответника, направено по реда на чл. 237, ал. 1 от
ГПК, искането на ищеца съдът да се произнесе съобразно същото, както и че не се
установяват пречки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът приема, че следва да постанови
настоящото си решение при условията на признание на иска от ответника. При това
положение и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо да се излагат
допълнителни мотиви по спора, като предявеният иск подлежи на уважение.
По отговорността за съдебните разноски установената практика на ВКС не отрича
правен интерес за ищеца да получи признанието на ответника в един исков процес, но
винаги хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК по условието дал ли е повод за водене на делото
ответника в конкретност се съобразява, като се отчита и правомерният характер при
поведението на кредитора. Трябва да се отчете дали обективираното от кредитора
извънпроцесуално поведение сочи да е дезинтересиран от принудителното изпълнение.
Снабдяването с изпълнителен лист и поддържаната от взискателя висящност на
изпълнителното дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото
засвидетелстват активност на взискателя. В настоящия случай от приетите писмени
доказателства, неоспорени от ответника, се установява, че по искане на взискателя (л.56 от
изп. дело), след изчерпване на кръга от наследници по закон, поради отказ от наследство, с
разпореждане на ЧСИ от 09.09.2021 г. са конституирани ищците като длъжници по изп.дело
№1167/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. №781 на КЧСИ. Тъй като след настъпване на
перемция на изп. дело и погасяване на вземането по давност се констатира активност на
кредитора, то не може да се приеме, че не е дал повод, поради което следва да се възложат
на ответника сторените от ищците съдебни разноски. Основателно е възражението по чл.
78, ал. 5 от ГПК на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение по 3750 лв. Съдът констатира, че в договора за правна помощ и съдействие,
сключен от всеки ищец, е заплатена сумата 3750 лв., която представлява сбор от
възнаграждение за оказана правна помощ, определено спрямо всяка сума, предмет на
изпълнителния лист, както и за обезпечително производство -520 лв. За последното не са
ангажирани в срок писмени доказателства, поради което се явява недоказано и недължимо.
По отношение определянето на възнаграждението за настоящото производство, то е
съобразно сбора материалния интерес, съизмерим със сбора на сумите по изпълнителния
лист, които се оспорват като недължими, поради което и държавната такса е определена не
отделно за всяка сума, а върху техния сбор. Касае се за един иск, доколкото всички вземания
по изпълнителния лист формират един общ дълг, за който е приложима общата петгодишна
давност. Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, очакваните
процесуални действия, които е необходимо да бъдат извършени от адвоката, защитавания
материалния интерес и на осн. чл. 7, ал.2, т. 3 от НМРАВ, приема, че необходима и разумна
разноска за правна помощ е сумата 1860 лв., която следва да се пресъди на всеки един ищец,
или общо на всеки един има право на сумата 2504,92 лв. за платени държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б. ДСК“ АД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: *********, че Г. С. Б., с ЕГН:**********, постоянен
адрес: *********, не дължи сумата 14803,36 лева - главница, ведно с обезщетение за
забавено изпълнение от 13,99 % пункта на годишна база от 28.05.2013 г. до изплащането й,
сумата 812,66 лева - възнаградителна лихва, сумата 132,42 лева - наказателна лихва, сумата
58,45 лева - заемни такси и сумата 316,14 лева - съдебни разноски, по изпълнителен лист от
08.08.2013 г., издаден по гр. дело № 22948/2013 г. по описа на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б. ДСК“ АД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: *********, че И. С. А., с ЕГН:**********, постоянен
********, не дължи сумата 14803,36 лева - главница, ведно с обезщетение за забавено
изпълнение от 13,99 % пункта на годишна база от 28.05.2013 г. до изплащането й, сумата
812,66 лева - възнаградителна лихва, сумата 132,42 лева - наказателна лихва, сумата 58,45
лева - заемни такси и сумата 316,14 лева - съдебни разноски, по изпълнителен лист от
08.08.2013 г., издаден по гр. дело № 22948/2013 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
*********, да заплати на Г. С. Б., с ЕГН:**********, постоянен адрес: *********, сумата
2504,92 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
*********, да заплати на И. С. А., с ЕГН:**********, постоянен ********, сумата 2504,92
лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3