РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1407
гр. Пловдив, 29.07. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесетата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно
дело № 1096 по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано е по жалба на К.Л.В., ЕГН *********** с постоянен адрес ***
чрез пълномощника адвокат Н.Н. *** против Решение
№ Ц 1040-02-4/24.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Бургас, потвърждаващо
разпореждане № Д-02-000-00-01372445/28.02.2020г. на ръководителя по изплащането
на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, с което, на основание чл. 40,
ал. 4 от КСО е разпоредено спиране на образуваното производство по изплащане на
парично обезщетение за бременност и раждане на К.Л.В., считано от 28.02.2020 г.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорените административни
актове, като се иска тяхната отмяна от Съда. Твърди се, че не са налице законоустановените предпоставки за спиране на образуваното
производство по изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане, и
като е спрял административното производство административният орган е допуснал
нарушение на закона. Претендира се и присъждане на сторените разноски по
производството.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ - гр.Бургас, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорване, което налага
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите :
5.
От данните по
приложената по делото административна преписка се установява, че от осигурителя „Балканкар Електробуси" ЕООД е представено удостоверение
приложение № 10 в ТП на НОИ - Бургас с вх. №
Р14-02-000-00-**********/20.01.2020г. относно правото на парично обезщетение по
заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и
раждане на К.Л.В., считано от 29.01.2020 г.
По този повод от страна на органите на
ТП на НОИ - Бургас са установени
следните обстоятелства:
Подадени са данни по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО за работещите в дружеството лица с висок осигурителен доход. Не са
внасяни дължимите осигурителни вноски от осигурителя. Започнала е проверка на
осигурителя от контролен орган на ТП на НОИ - Бургас по заповед №
ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ТП
на НОИ - Бургас. От ТД на НАП - Бургас е постъпило писмо с вх. №
9101-02-297/24.02.2020 г., в което е посочено, че във връзка с установени
липсващи осигурителни вноски за лицата работещи по трудово правоотношение и самоосигуряващи се лица в „Балканкар електробуси"
ЕООД срещу дружеството е образувано изпълнително дело на 23.02.2018г. С
постановление от 07.03.2017г. е наложен запор на банковите сметки на
дружеството на територията на страната. Сметката на задълженото лице в ЦКБ АД е
без авоар. Правени са опити за връчване на документи на управителя на
дружеството Я. И. Л. - гражданин на Република Украйна със съдействието на
полицията на адрес: гр. Пловдив, ул. „Белград" № 21, но е установено, че
лицето никога не е живяло на адреса. Извършена е проверка на паричните потоци и
начините на разплащане на задълженото лице, като е установено по данни от
управителя, че дружеството осъществява дейност в гр. Пловдив, бул.
„Марица" № 93 и ул. „Васил Левски" № 8, дружеството няма декларирани
приходи от продажба за 2018 г., дружеството декларира, че не извършва плащания
през чужда банкова сметка ***. На 22.03.2019 г. е изпратено искане за
извършване на действия по делегация до ТД на НАП - Пловдив - връчване на документите
по изпълнителното дело на декларираните от управителя адреси. Посетени са
адресите в гр. Пловдив - бул. „Марица" № 93 и ул. „Васил Левски" № 8.
На нито един от двата адреса не е открит офис или база на задълженото лице. На
01.04.2019 г. е посетен адресът на дружеството в гр. Свети Влас - ул.
„Сирена" № 1, ет. 1, ап. 12 - деклариран като адрес за кореспонденция и
адрес по чл. 8 от ДОПК. Установено е, ч на посочения адрес се намира хотел -
неработещ заключен и не е открит офис или представителство на дружеството.
Извършено е второ посещение и отново е установено, че няма такова дружество на
този адрес. На 19.06.2019 г. на електронния адрес на управителя е изпратено
искане за предоставяне на документи, относно притежаваните от дружеството
активи и покана за явяване в ТД на НАП - Бургас. Не е получено потвърждение за
получаване на документа или отговор. Извършено е проучване на имущественото
състояние на задълженото лице, изпратени са запитвания до ОД „Земеделие",
Община Бургас, Община Пловдив, Община Несебър, сектор „ПП" към ОД на МВР,
Министерство на земеделието, храните и горите. Извършени са справки в
регистрите на ЦРОЗ,, ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация",
Морска администрация, ИКАР, регистър „Заеми". Установено е, че задълженото
лице не притежава активи, които да послужат за удовлетворяване на публичното
вземане.
6.
При тези данни е
издадено разпореждане № Д-02-000-00-01372445/28.02.2020 г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание
чл. 40, ал. 4 от КСО е разпоредено спиране на образуваното производство по
изплащане на парично обезщетение по молба-декларация за отпускане на парично
обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО на К.Л.В., считано от 28.02.2020 г., с
мотиви, че при анализ на данните от информационната система на НОИ се
установяват факти и обстоятелства, представляващи индиция
за липса на правно основание за получаване на парично обезщетение.
7. В. е
оспорила въпросното разпореждане на основание и в срока по чл.117, ал.1 от КСО
пред Ръководителя на ТП на НОИ гр.Бургас, като с обжалваното в настоящото производство решение,
Директора на ТП на НОИ - гр.Бургас е потвърдил изцяло процесното разпореждане № Д-02-000-00-01372445/28.02.2020
г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ -
Бургас, на изложените в него фактически и правни основания. Приел е, че при проверката
на контролен орган на ТП на НОИ - Бургас са установени следните обстоятелства:
На посочения за седалище на дружеството адрес в с.
Свети Влас управителя Я. Л. и „Балканкар Електробуси"
ЕООД не са известни. Установено е, че лицата, за които са подавани данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО са с постоянни адреси на територията на Област Пловдив. Установен
е адрес известен от електронния подпис, чрез който се подават данни, в гр. Пловдив, район 4-ти Северен, ул. „Васил
Левски" № 8Б с тел. 032/9599241. По ЕИК на дружеството има данни за наети
лица по трудови правоотношения през периода 2015 г. -2020 г. Подадени са
уведомления за 29 договора с 24 лица. Към момента на проверката са прекратени
договорите на общо 9 лица. Месечните осигурителни доходи в дружеството през
периода 2018 г. - 2019 г. са в диапазон 1500 лв. - 3000 лв. За разглеждания
период няма данни за постъпили осигурителни вноски към ДОО.
В опит за контакт със законен представител на
дружеството, контролният орган при ТП на НОИ – Бургас се е свързал с П.Г. Б. от
гр. Пловдив - работил в дружеството. Б. обяснил, че няма пълномощно от
управителя на дружеството, който повече от година не е бил в България, но е
посочил друго упълномощено лице. Изпратено е писмо с изх. №
1042-02-30#2/12.03.2020 г. до ТП на НОИ - Пловдив за извършване на проверка на
дружеството за установяване на действителното полагане на труд от наетия
персонал, уточняване на реда за възникване на трудовите правоотношения и лицето
подписвало документите в дружеството. До издаване на настоящото решение в ТП на
НОИ - Бургас не е постъпил отговор.
8. От страна на
жалбоподателя са представени и са приобшени към доказателствения материал по делото приложени към жалбата
писмени доказателства, подробно индивидуализирани в същата.
ІV. За правото :
9. Съгласно чл. 48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо
трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за
този риск. Според чл. 49 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и
раждане се определя в размер на 90% от среднодневното
брутно трудово възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, за
периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната
неработоспособност, поради бременност и раждане.
Чл. 40, ал. 4 от КСО предвижда, че длъжностното лице по ал. 3 издава
разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете, когато (по т. 2.) са представени доказателства, които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението.
10. В процесното
разпореждане не е посочено правното основание, на което е спряно
административното производство по изплащане на обезщетение за временна
неработоспособност /доколкото разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО визира три
основания за спиране/, но видно от изложените в разпореждането и в решението
фактически обстоятелства, се касае за разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО. Непосочването на правното основание за издаване на индивидуалния
административния акт представлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59,
т. 4 от АПК и е равнозначно на липса на мотиви, което води до
незаконосъобразност на акта. Това се отнася и за актовете по чл. 40, ал. 4 КСО
(в този смисъл Решение № 10416/09.08.2017 г. по адм.
д. № 1643/2017 г. на ВАС).
11. Ако се приеме, че с оглед
изложените в процесните разпореждане и решение съображения
административният орган е визирал хипотезата на чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО, то ще
е налице противоречие с материалния закон. Каза се, че съгласно разпоредбата на
чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за
спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за
временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест,
трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са
представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане
за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.
Съгласно §. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Съгласно посочената разпоредба, за да има едно
лице качеството на осигурено такова, следва да са внесени или дължими
осигурителните вноски. В случая безспорно за лицето не са внесени от
осигурителя осигурителните вноски, но същите са дължими, поради което изложения
от административните органи мотив за спиране на производството по изплащане на
обезщетението по подадената молба - декларация, не съответства на горната
законова разпоредба. Още по-малко е основание за спиране декларираният от
осигурителя висок осигурителен доход. Не се спори, че жалбоподателката
е сключила трудов договор с „Балканкар
електробуси" ЕООД, в
който е уговорено трудово възнаграждение между страните, чиято истинност не е
оспорена нито в настоящето производство, нито е предмет на разследване от други
компетентни органи. От представените и приети по делото писмени доказателства,
както и от съдържащите се в административната преписка такива, безспорно се
установява, че жалбоподателката е имала непрекъснат
осигурителен стаж като осигурена за всички осигурени социални рискове.
В случая, административните органи са се позовали на извършвана
проверка в осигурител „Балканкар
електробуси" ЕООД, но
разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО изисква да бъдат представени
доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или
за прекратяване на обезщетението. Не са представени обаче такива доказателства,
които да могат да доведат до отказ или до прекратяване на обезщетението, като
наличието само на съмнение, не може да бъде основание за спиране, когато не е
подкрепено с доказателства/В този смисъл решение № 5003 от 03.04.2019 на ВАС по
адм. д. № 11628/2018 г. /. Извършваните проверки и
установените задължения за осигуровки и други на работодателя, не са сред
основанията за спиране на производствата по изплащане на обезщетение за
бременност и раждане. /В този смисъл и решение № 4929 от 03.04.2019 г. на ВАС
по адм. д. 9298/2018 г., шесто отд.
/. Още повече, в случая следва да се съобрази и обстоятелството, че проверката
на дейността на „Балканкар електробуси"
ЕООД не е скрепена със срок от време за извършването
й, което не кореспондира с целта на закона за своевременно изплащане на
обезщетението на социално уязвимото лице.
Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до
прекратяването й. Безспорно К.Л.В. е била в трудово правоотношение с
работодателя. Същевременно осигуряването не се поражда от внасянето на
осигурителни вноски и не би могло да се прекрати, когато дължимите осигурителни
вноски не са внесени. Неизпълнението на задължението на осигурителя за
заплащане на осигурителните вноски не означава, че същия не дължи на ДОО
осигурителни вноски за лицето. Това неизпълнение води до щета на ДОО, която
може да се отстрани по предвидените в закона способи - по реда на ДОПК или чрез
способите предвидени в ТЗ. Наличието на неизправен осигурител обаче, не може да
има за последица прекратяване на правата на добросъвестните задължително
осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като страна по осигурително
правоотношение. Основно задължение по осигурителния орган по произтичащото от
разпоредбата на чл. 10 от КСО осигурително правоотношение с осигуреното лице е
да му изплаща парично обезщетение, съответно на вида и характера на
осъществения социален риск. По този начин се осъществява и конституционно
гарантираното на гражданите право на обществено осигуряване.
12. С оглед изложеното дотук,
съдът намира, че решението на Директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е потвърдено
разпореждане
№ Д-02-000-00-01372445/28.02.2020 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас е незаконосъобразно, поради което следва да
бъде постановено решение, с което оспореното решение както и потвърденото с
него разпореждане за спиране на производството по изплащане на парично
обезщетение по подадената молба – декларация, следва да бъдат отменени. И тъй
като естеството на административноправния спор не
позволява разрешаването му по същество от съда, то на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след отмяната на административните актове, делото следва да бъде изпратено
като преписка на длъжностното лице на
което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, за ново произнасяне по молба-
декларация за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, подадена
от К.Л.В., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по
тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане осигурителният
орган следва да разгледа искането за отпускане на парично обезщетение по чл.
40, ал. 1 от КСО, като прецени правото на лицето съобразно наличните
доказателства относно основанието за осигуряване, осигурителния стаж и осигурителния
доход при осигурителя „Балканкар електробуси"
ЕООД. Ако длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от КСО
прецени, че при наличните данни жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, то следва да издаде разпореждане за отказ за
отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане.
V. За разноските :
13. При този изход на делото
на жалбоподателката се дължи присъждане на сторените разноски
по производството, съставляващи възнаграждение за адвокат в размер на 650лв., съгласно представения
договор за правна защита и съдействие от 20.05.2020г. В случая договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед фактическата и
правна сложност на казуса и осъществената от адвокат Н. процесуална защита.
По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № Ц 1040-02-4/24.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ
- гр.Бургас, както и потвърденото с него разпореждане №
Д-02-000-00-01372445/28.02.2020 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, с което, на основание чл. 40,
ал. 4 от КСО е разпоредено спиране на образуваното производство по изплащане на
парично обезщетение за бременност и раждане на К.Л.В., считано от 28.02.2020 г.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас за продължаване на производството и
произнасяне по същество по молба - декларация за
отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, подадена от К.Л.В.,
при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да
заплати на К.Л.В., ЕГН *********** с постоянен адрес *** сторените разноски по делото, съставляващи
възнаграждение за адвокат в размер на 650 /шестотин и
петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :