№ 20
гр. Плевен, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500860 по описа за 2022 година
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по
повод частната жалба, подадена от Г. А. С. – ЧСИ № *** на РКЧСИ, с район
на действие ОС-РАЗГРАД, против определение № 62 на съдията по
вписванията П.С. при Служба по вписванията, Имотен регистър -
гр.Никопол, постановено на 16.11.2022г., с което е отказано искане на ЧСИ С.
за заличаване на вписана възбрана, по изпълнително дело за събиране на
публични държавни вземания на Община Разград.
В жалбата се твърди, че с възлагателно писмо на Община -
Разград е образувано изпълнително дело № 20219120400670, въз основа на
Акт по чл. 106/107 от ДОПК № АУЗД6705002729-1 издаден/о на 15.10.2020г.
от Община Разград и Акт по чл.106/107 от ДОПК № АУЗД6705002730-1
издаден/о на 15.10.2020г. срещу длъжника Г. А. Г.ЕВ, за събиране на
публични общински вземания за неплатени местни данъци и такси.За
обезпечаване на вземанията е наложена възбрана върху имот, собственост на
длъжника, която е вписана в Служба по вписванията – Никопол.След пълното
погасяване на задължението по изпълнителния лист, ЧСИ е отправил към СВ
искане за заличаване на възбраната, в което се е позовал на чл. 84, т.З от ГПК,
като счита, че за това производство не се дължат държавни такси, тъй като
вземането е публично общинско. Жалбоподателят счита, че обжалваното
определение № 62 от 16.11.2022г., с което е отказано заличаване на
1
възбраната поради незаплатена такса, е незаконосъобразно.
Касае се за охранително производство, като в конкретния случай
негов инициатор/заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал.1 от ГПК/ е
ЧСИ, който изпълнява функциите на публичен изпълнител и действа по
възлагане от ОБЩИНА - Разград, във връзка с възлагателното писмо и на
основание чл. 4,ал.2 от ЗМДТ, съгласно който „Принудителното събиране се
извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския
процесуален кодекс." Нормата на чл.541 от ГПК посочва, че разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя, в случая за ОБЩИНА
- Разград, действаща чрез съдебния изпълнител, поради което на основание
чл. 84, ал.З от ГПК, молителят е освободен от заплащането на държавни
такси за производството. Позовава се на съдебна практика - Определение
153/27.07.2017 г. по ч.гр.д. №1713/2017 г на ВКС, I гр.отделение. Моли да
бъде постановите акт, с който да бъде отменено обжалваното определение и
да бъде разпоредено заличаване на възбраната по искането на ЧСИ Г. С., рег.
№ 912, с район на действие ОС-Разград.
Окръжният съд, като взе предвид изложените в жалбата и
обжалвания отказ-определение №62/16.11.2022г. доводи, прецени
доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по
чл.577, ал.1, вр. чл.275, ал.1 ГПК от иницииралия производството по вписване
ЧСИ Г. С. срещу подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията, а
разгледана по същество се явява и основателна. Няма спор, че ЧСИ е
заинтересовано лице по см. на чл. 531, ал.1 и има правен интерес да обжалва
отказа на съдията по вписванията.
За да откаже исканото вписване съдията по вписванията П.С. е
приела, след като е разгледала представените по преписката документи, че
искането за вписване е неоснователно, тъй като макар,че съгл. чл. 31, ал. 1 от
ПВ вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на
учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната и
представената молбата за заличаване на възбрана представлява такова
писмено нареждане на органа, който я е наложил, не е заплатена нужната ДТ,
2
дължима от молителя. Изложил е следните съображения:Разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя, съгласно чл.541 ГПК,
като в случая не е налице правното основание по чл. 84, т.3 от ГПК за
освобождаване от държавна такса. В изпълнителното производство съдебният
изпълнител се произнася за вдигане възбрани(чл. 433, ал. 3 ГПК), докато в
нотариално охранителното производство по вписване на актове съдията по
вписванията разпорежда вписване и заличаване на възбрани по молба на
съдебния изпълнител (чл. 569, т.5 ГПК и чл.23 и сл. ПВ). В изпълнителното
производство разпределянето на разноските между страните се урежда
съгласно нормата на чл. 79 ГПК, а в нотариалното охранително производство
се урежда от чл. 541 ГПК, съгл. който разноските по охранителните
производства са за сметка на молителя. Съдията по вписванията се е позовал
в мотивите на обжалваното определение на т.10 ТР№7/25.04.2013г. на ВКС по
тълк.дело № 7/2012г. на ОСГТК, касаещо освобождаването от ДТ по чл.83,
ал.2 ГПК и на ТР № 1/21.05.2009г. по тълк.д.№ 1/2008г. на ОСГК на ВКС,
както и на решение по КД № 3/2008г. на Конституционния съд, считайки че те
обосновават извода за дължимост на ДТ от ЧСИ на общо основание. Поради
изложеното и поради непредставяне на надлежни доказателства за заплатена
държавна такса по чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 5 ТДТСАВ по сметка на АВ -
Имотен регистър, съдията по вписвания се е произнесъл с определение за
отказ.
От изпратената от СВ преписка се установява, че е с искане вх.
peг. № 3393/16.11.2022г. ЧСИ Г. С., с рег. №912 на КЧСИ е поискал от
Служба по вписванията при РС– Никопол, във връзка с изпълнително дело №
20219120400670, образувано въз основа на Акт по чл.106/107 от ДОПК №
АУЗД6705002729-1, издаден/о на 15.10.2020г. от Община Разград и Акт по
чл.106/107 от ДОПК № АУЗД6705002730-1 издаден/о на 15.10.2020г. от
Община Разград, по молба на ТД НАП ВАРНА, ОФИС РАЗГРАД, с ЕИК
1310631880146 и ОБЩИНА РАЗГРАД с ЕИК *********, да бъде заличена
вписаната по негово разпореждане вх. № 2077/09.09.2021 г., Акт № 66, Том 1,
дело № 899/2021 г., ВЪЗБРАНА,върху описания в искането недвижим имот.
Изрично в него е посочено, че възбраната обезпечава публично общинско
вземане, поради което и на основание чл.84, т.3 от ГПК взискателят Община
Разград не дължи заплащане на ДТ.
3
Съгласно чл.2, ал.3 от закона за частните съдебни изпълнители,
органите, компетентни да установяват публични вземания, може да възложат
тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители.Нормата
на чл.163, ал.4 ДОПК/нова, ДВ, бр. 86 от 2017 г./определя, че в случаите,
когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител,
събирането им се извършва по реда на ГПК. Същевременно разпоредбата на
чл.433 ГПК задължава съдебния изпълнител при прекратяване на
изпълнителното производство, да вдигне служебно наложените възбрана и
запори незабавно. Подаденото до СВ искане е именно в изпълнение на това
служебно задължение на ЧСИ, като няма спор относно вида на събраното в
изпълнителното производство вземане.Основният аргумент за отказа на СВ е
незаплащането на ДТ за исканото действие в охранително производство.
Съгласно чл.541 от ГПК, разноските в охранителното
производство са за сметка на молителя, което в процесния случай поражда
спора дали са за сметка на ЧСИ Г. С. или са за сметка на взискателя Община
Разград и съответно дали има основание за освобождаване от заплащането
им. Освобождаването от задължения за плащане на държавни вземания-в
случая на държавна такса, става само със закон, при изрично предвидените в
него предпоставки.Спорът следва да се разреши с оглед на приетото в ТР№
1/21.05.2009г. по тълк.д.№ 1/2008г. на ОСГК на ВКС, че на основание чл.540
ГПК приложение в охранителното производство намира разпоредбата на
чл.84 ГПК, уреждаща освобождаване от заплащане на държавна такса в
особени случаи, какъвто е настоящия.В тази връзка следва да се съобрази и
изразеното в решение на Конституционния съд № 3/08.07.2008г. по Конст.д.
№ 3/2008г., че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на
ДТ на основание чл.84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от
характера на правото, чиято защита се търси. Следователно, когато ЧСИ
действа по възлагане по реда на чл.2, ал.3 ЗЧСИ за събиране на публични
вземания, в случая публични общински вземания,той изпълнява функциите
на публичен изпълнител, като поради това и на основание чл.84, т.3 ГПК, той
не дължи държавни такси при изпълнението на така възложените му
функции, в т.ч. ДТ за заличаване на възбраната, наложена като мярка за
обезпечаване на вземането.Не се касае за освобождаване от ДТ на основание
чл.83, ал.2 ГПК, поради което и не намира приложение за случая ТР № 7 от
25.04.2013г. на ВКС по т.д.№ 7/2012г. ОСГТК, на което се позовава съдията
4
по вписванията.
Ето защо окръжният съд намира за напълно основателни
изложените в частната жалбата аргументи, че обжалваното определение е
незаконосъобразно, поради това, че ЧСИ не дължи заплащане на ДТ при
изпълнение на служебното си задължение да поиска заличаване на
наложената възбрана при прекратяване на изпълнителното производство, тъй
като то е образувано са събиране чрез принудително изпълнение на публични
притезания. Предвид изложеното, обжалваното определение - отказ на
съдията по вписванията следва да бъде отменен, като бъде разпоредено на
съдията по вписванията при Районен съд-Никопол извършване на
необходимите действие по заличаване на възбраната, наложена като
обезпечение по изп.д. № 20219120400670 по описа на ЧСИ Г. С..
Поради изложеното и на основание чл.278 ГПК вр. чл.577, ал.1
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 62 от 16.11.2022г. на съдията по
вписванията П.С. при Служба по вписванията при РС-Никопол, с което е
отказано вписване по искане вх. peг. № 3393/16.11.2022г. на ЧСИ Г. С., с рег.
№912 на КЧСИ и район на действие ОС-Разград за заличаване на вписаната
по негово разпореждане вх. № 2077/09.09.2021 г., Акт № 66, Том 1, дело №
899/2021 г., ВЪЗБРАНА,върху описания в искането недвижим имот, като
разпорежда да се извърши исканото вписване.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6