№…………………………../16.11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно
заседание, проведено на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при
секретар Димитричка Г.,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 523
по описа за 2020
г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата М.С.К., действаща чрез
настойника си Н.С.К. твърди,
че на 10.07.2017 г. продава на Д.П.П. в брак с Ж.П.П. собствения си апартамент № 4 с идентификатор №
10135.2553.340.1.4 по КК на гр. *****, с площ от 41.72 кв.м., състоящ се от
дневна с кухненски тракт, спалня, баня-тоалет, коридор и тераса, при граници:
обекти с №№ 10135.2553.340.1.2, 10135.2553.340.1.6, заедно с прилежащото избено
помещение № 4, с площ от 3.67 кв.м., при граници на избата: изба № 6, изба № 2
и коридор, ведно с прилежащите 9.3641 % ид.ч. от
общите части на сградата, равняващи се на 10.44 кв.м. ид.ч.
и 9.3641 % ид.ч. от правото на строеж върху
поземления имот, а също така и 5 кв.м. ид.ч. от ПИ №
10135.2553.340 по КК на гр. ****, в който е изградена сградата, целият с площ
от 187 кв.м., като сделката е обективирана в нот. акт
№ 40, том ІІ, рег. № 9749, дело № 180/10.07.2017 г. на нотариус Кънчо Ицков, рег. № 572 на НК, с район на действие ВРС. Твърди
се, че К. от години страда от заболяване „Множествена склероза“, като е влошено
умението й да разграничава реалните от нереалните й преживявания, да мисли
логично, да има нормални реакции в различни ситуации. Излага се, че ищцата няма
ясно съзнание за това, което се случва, дезоринтирана
е и объркана, има още затруднена концентрация, забавено мислене, невъзможност
за задържане на вниманието, влошена памет и трудно съобразяване. Релевира, че
се намира в сериозно финансово затруднение в резултат на заболяването й, като
дължи суми на трети физически и юридически лица. Твърди се, че ответникът
притежава заложна къща, като през 2014 г. дава на К. заем в размер на 5000
лева, който тя погасява на части или носи като нов залог нови мобилни телефони,
които закупува от А1 и Теленор. През 2017 г. П.
съобщава на ищцата, че поради непогасения заем към него трябва да му прехвърли
имота си, като сделката се осъществява на 10.07.2017 г. Отправеното до съда
искане е, както следва: за прогласяване нищожността на договор за продажба,
обективиран в нот. акт № 40, том ІІ, рег. № 9749,
дело № 180/10.07.2017 г. на нотариус Кънчо Ицков,
рег. № 572 на НК, с район на действие ВРС, поради липса на съгласие за неговото
сключване от продавачката, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД /искът е
уточнен в първото по делото заседание на 11.07.2019 г. пред ВРС по гр.д. №
2984/2018 г. и с молба с вх. № 262327/23.07.2020 г. пред настоящата инстанция/,
в евентуалност за унищожаване на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 40, том ІІ, рег. № 9749, дело № 180/10.07.2017
г. на нотариус Кънчо Ицков, рег. № 572 на НК, с район
на действие ВРС, поради невъзможността на К. към момента на изповядване на
сделката да разбира и да ръководи действията си, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и в евентуалност за унищожаване на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 40, том ІІ, рег. № 9749, дело № 180/10.07.2017
г. на нотариус Кънчо Ицков, рег. № 572 на НК, с район
на действие ВРС, като сключен от ищцата поради крайна нужда при явно неизгодни
условия, на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД.
Ответниците Д.П.П. и Ж.П.П. депозират отговор
на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорват предявените
искове изцяло. Оспорва се наличието на сключен договор за заем между страните. Излага
се, че към момента на изповядване на сделката продавачът е разбирал свойството
и значението на постъпките си, като е имал трайно намерение да получи пари
срещу своя имот, като за целта е сключен между страните писмен предварителен
договор от 30.06.2017 г. К. е присъствала при изготвянето на предварителния
договор и текстът му е съгласуван с нея, като капаро в размер на 500 лева е
дадено тогава на същата пред юриста изготвил документа, а остатъка от
продажната цена от 19500 лева е заплатена от П. по банковата й сметка в деня на
сключване на окончателната сделка. Автоимунното заболяване, от което страда
ищцата не й пречи да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. Сочи се, че цената на сделката е била по-ниска поради лошото
състояние на имота. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след
преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 30.06.2017 г. между М.С.К., в качеството й на продавач
и Д.П.П., в качеството му на купувач е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № 4 с идентификатор №
10135.2553.340.1.4 по КК на гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Трендафил“ № 6,
ет. 3, с площ от 41.72 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски тракт, спалня,
баня-тоалет, коридор и тераса, при граници: обекти с №№ 10135.2553.340.1.2,
10135.2553.340.1.6, заедно с прилежащото избено помещение № 4, с площ от 3.67
кв.м., при граници на избата: изба № 6, изба № 2 и коридор, ведно с прилежащите
9.3641 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи
се на 10.44 кв.м. ид.ч. и 9.3641 % ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, а също
така и 5 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.2553.340 по КК на
гр. Варна, в който е изградена сградата, целият с площ от 187 кв.м. за сумата
от 20 000 лева, като капаро в размер на 500 лева се изплаща при подписване
на този договор, а остатъка от продажната цена от 19500 лева ще се заплати по
банковата сметка на продавача в деня на нотариалното прехвърляне /листи 123 -
125 от гр.д. № 2984/2018 г. по описа на ВРС, 40 състав/.
С нот. акт № 40, том ІІ, рег. №
9749, дело № 180/10.07.2017 г. на нотариус *****, рег. № 572 на НК, с район на
действие ВРС /лист 8 от гр.д. № 2984/2018 г. по описа на ВРС, 40 състав/ М.С.К.
продават на Д.П.П. апартамент № 4 с идентификатор №
10135.2553.340.1.4 по КК на гр. ****, с адрес: гр. ****** за сумата от 20 000
лева, като е декларирано, че 500 лева са изплатени от купувача на продавача при
сключване на предварителен договор, а останалите 19500 лева ще се изплатят
изцяло и по банков път по банкова сметка ***ящия нот. акт.
От представената медицинска документация на М.С.К. /листи
13-15 от гр.д. № 2984/2018 г. по описа на ВРС, 40 състав/ се установява, че
последната е с диагнози „Множествена склероза“ и „Органично разстройство на
настроението“.
Представено е удостоверение от НОИ – **** /листи 29 и 30
от гр.д. № 2984/2018 г. по описа на ВРС, 40 състав/, от което е виден размерът
на получаваните от К. месечни суми за пенсия, добавки за чужда помощ и други
добавки.
Представени са регистър на сключените сделки за периода
от 01.01.2017 г. до 30.09.2017 г. от „Заложна къща –
Капитал финанс“ ЕООД, регистър на извършените
продажби за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2017 г.
от „Заложна къща – Капитал финанс“ ЕООД, както и 23
/двадесет и три/ заложни билета, с които М.С.К. е залагала вещи срещу
получаване на заем от „Заложна къща – Капитал финанс“
ЕООД /листи 192 – 224 от гр.д. № 2984/2018 г. по описа на ВРС, 40 състав/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от
съда СПЕ /листи 185 – 190 от гр.д. № 2984/2018 г. по
описа на ВРС, 40 състав/, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се
установява, че М.С.К. страда от „Органично афективно
разстройство. Вредна употреба на транквилизатори. Придружаващо заболяване – Мултиплена склероза – цереброспинална
форма, Желязо дефицитна анемия“. Диагностицирана е с
неврологично заболяване МС, като при него е засегнат мозъка, което води до
психично заболяване – Органични разстройства на личността, като най-често
клиничната картина е налудна или емоционална
симптоматика. Като се отчитат симптомите на неврологичното й заболяване и
поведението на К. за периода от началото на м. януари 2017 г. до м. септември
2017 г. се приема, че в този период лицето е хипоманиино
поведение като симптом на Органични емоционални разстройства. Хипоманията е една от фазите на афективното
разстройство, като тя оказва категорично болестно въздействие върху преценката
на болния. Психопатологичния механизъм на „оптимизмената
недооценачност“ съдържа точно, качествената неадекватност на
отразяване на реалните съотношения и това определя новите патологични закони на
съждения на болния и мотивира болестното му поведение. Поради това М.С.К. към 10.07.2017 г. не е имала психична годност
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи по разумни
подбуди.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от
съда СПЕ /листи 241 – 246 от гр.д. № 2984/2018 г. по
описа на ВРС, 40 състав/, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се
установява, че М.С.К. страда от Органично разстройство на настроението, което е
част от голямата група Органично разстройство на личността и поведението.
Органичното разстройство на настроението отговаря на медицинския критерии
„продължително разстройство на съзнанието“, поради което към 10.07.2017 г. К. е
била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, но не е
могла да ръководи постъпките си. Тя не е в състояние самостоятелно да разбира и
ръководи действията си, да се грижи за себе си, за своите имуществени интереси,
да формира воля и сама да я изразява.
От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от
съда комплексна СППЕ /листи 71 – 93/, кредитирано като
обективно и компетентно дадено, се установява, че М.С.К. страда от Органично
разстройство на личността и Органично
разстройство на настроението, като психична проява на установеното неврологично
заболяване – Множествена склероза. Прихичните промени
при К. към 10.07.2017 г. отговарят на „Продължително разстройство на
съзнанието“, което е нарушило в значителна степен базисните й психични
годности, поради което същата не е била в състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си и не е можела да ги ръководи.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от
съда СТЕ /листи 24 – 29/, кредитирано като обективно и
компетентно дадено, се установява, че средната пазарна стойност на апартамент №
4, находящ се в гр. ****** към м. юли 2017 г. на 51 800 лева. Извършените
подобрения в имота не биха променили съществено определената му средна пазарна
стойност.
От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от
съда тройна СТЕ /листи 54 – 64/, кредитирано като обективно и
компетентно дадено, се установява, че средната пазарна стойност, формирана от
имоти, подобни на процесния към датата на сключване на сделката се определя в
размер на 53 300 лева. Стойността на разходите за поддръжка, обзавеждане и
подобрения в имота към момента на извършването им е 7 800 лева.
Увеличената стойност на апартамент № 4, вследствие на направените в него
подобрения е 2400 лева. Стойността на процесния имот към м. септември 2020 г. в
състоянието му към момента на огледа е 58 700 лева, а стойността му без
подобренията е в размер на 56 300 лева.
По искане на страните *****, с оглед доказване на
твърденията им, са разпитани свидетелите Е. Д.Д. /първи
братовчед на ищцата/, ****** /без родство и дела със страните/, С. Д.Д. /първи братовчед на ищцата/ и Д. С. С. /без родство и
дела със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която
съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с
оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26, АЛ. 2, ПР. 2 ОТ ЗЗД:
Основен елемент при продажбата
на недвижимия имот е насрещното волеизявление, съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД,
необходимо за действителността на сделката. Това волеизявление е насочено към постигане на
целените правни последици на договора
и взаимното съгласие на страните по
него, за сключването му, се обективира в писменият текст на съглашението,
чрез подписите на договарящите.
Липсата на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е налице, когато изявление за сключване на сделката изобщо
не е направено или същото е направено несериозно, без намерение за създаване,
изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или в състояние,
изключващо въобще формирането на воля, но по
причини, не дължащи се на
някое от посочените заболявания - малолетие, поставяне под пълно запрещение,
тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др. Нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към
сключването му не е могло да
разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние
е трайна (душевна болест или старческо
слабоумие).
В конкретния случай се твърди, че договорът за продажба на недвижим имот,
обективиран в нот. акт № 40, том ІІ, рег. № 9749,
дело № 180/10.07.2017 г. на нотариус *****, рег. № 572 на НК, с район на
действие ВРС е нищожен поради липса на съгласие за неговото сключване, изразено
от продавачката, тъй като същата трайно е страдала от душевна болест.
По делото са изслушани и приети заключенията на две единични СПЕ и една
комплексна СППЕ, кредитирани изцяло от съда като обективно и компетентно
дадени, от които безспорно се установява, че М.С.К. страда от
Органично разстройство на личността и
Органично разстройство на настроението, като психична проява на установеното
неврологично заболяване – Множествена склероза. Прихичните
промени при К. към
10.07.2017 г. отговарят на „Продължително разстройство на съзнанието“, което е
нарушило в значителна степен базисните й психични годности, поради което същата
не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и не
е можела да ги ръководи. От разясненията дадени от експертите в с.з. на
05.11.2020 г. става ясно, че органичното разстройство на личността не протича
на епизоди, а е трайна промяна на личността в болестен аспект, което засяга,
както неврологичните изяви, така и цялостните прояви на мозъчните
функции: мислене, език, преценка, памет и интелект. Дори и да е имало вариации
в емоционалното състояние на К.
с видими признаци на подобрение, нейното състояние може да се
охарактеризира с продължаващо
органично разстройство, както към датата
10.07.2017 г., така и към настоящия момент.
Това състояние на М.К. е трайно и необратимо, като
с времето се задълбочава. Психичните промени при нея
към 10.07.2017 г.
отговарят на продължително разстройство на съзнанието, което е нарушило в значителна степен базисните ѝ и психични
годности, поради което същата не е била
в състояние да разбира свойството и значението на постъпките
си и не е можела да ги
ръководи. Когнитивните нарушения при нея
се изразяват в нарушена памет и концентрация, депресивни състояния и емоционална лабилност. Засегнати са краткосрочната
памет, вниманието, способността за пространствено виждане, способността и скоростта за извършване на
всякаква дейност. К.
проявява емоционална лабилност, повърхностна и немотивирана веселост, лесни преходи към
раздразнителност и краткотрайни
изблици на гняв и агресивност, в някой случаи по
– изразен признак може да бъде
и апатията.
Към датата
на сключване на атакуваната сделка – 10.07.2017 г., К. е била дееспособна, тъй
като решение № 14/31.01.2018 г. по гр.д. № 48/2017 г. по описа на ОС – *****, с
което е поставена под пълно запрещение е влязло в законна сила на 21.02.2018 г.
и действа за напред.
Тези доказателства, събрани от
заключението на две единични СПЕ и една комплексна СППЕ, установяват, че дееспособната към 10.07.2017 г. ищца поради
душевното си заболяване се
е намирала в трайна невъзможност
да разбира свойството и значението на сключения от нея договор за продажба на
собствения й недвижим имот.
След като
М.К. страда от душевно
заболяване, което я е поставило
в трайна невъзможност да разбира и да
ръководи действията по извършената от нея на
10.07.2017 г. разпоредителна сделка, а състоянието
й не е временно, с краткотраен характер, сделката е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД. Тя
не е породила правни последици и погасителната давност за нея не се
прилага.
С оглед изложеното иска на М.С.К., действаща чрез настойника си Н.С.К. против
Д.П.П. и Н.С.К. с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за продажба, обективиран в нот.
акт № 40, том ІІ, рег. № 9749, дело № 180/10.07.2017 г. на нотариус Кънчо Ицков, рег. № 572 на НК, с район на действие ВРС, поради
липса на съгласие за неговото сключване от продавачката се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора по главния иск не се налага разглеждането на
евентуално предявените такива с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33,
ал. 1 от ЗЗД.
Не е отправено искане от ищцовата страна за присъждане на разноски, а и
такива не са направени.
Съгласно формираната воля на съда по предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на Държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса
по делото, поради уважаване на главния иск спрямо тях в размер на 402.63 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЖОЖЕН договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 40, том ІІ, рег. № 9749, дело № 180/10.07.2017
г. на нотариус ***, рег. № 572 на НК, с район на действие ВРС, с който М.С.К., ЕГН ********** продава на
Д.П.П., ЕГН ********** собствения си апартамент № 4 с
идентификатор № 10135.2553.340.1.4 по КК на гр. ****, с адрес: гр. ****, с площ
от 41.72 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски тракт, спалня, баня-тоалет,
коридор и тераса, при граници: обекти с №№ 10135.2553.340.1.2,
10135.2553.340.1.6, заедно с прилежащото избено помещение № 4, с площ от 3.67
кв.м., при граници на избата: изба № 6, изба № 2 и коридор, ведно с прилежащите
9.3641 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи
се на 10.44 кв.м. ид.ч. и 9.3641 % ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, а също
така и 5 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.2553.340 по КК на
гр. *****, в който е изградена сградата, целият с площ от 187 кв.м., поради
липсата на съгласие на продавачката за сключването му, на основание чл. 26, ал.
2, пр. 2 от ЗЗД по иск на М.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** /защитено
жилище/, действаща чрез настойника си Н.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***
против Д.П.П., ЕГН ********** и Ж.П.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** с правно основание
чл. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН ********** и Ж.П.П.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на Държавата по сметка на
съдебната власт сумата от 402.63 /четиристотин и два лева и шестдесет и три
ст./ лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ В
ОКЪРЖЕН СЪД: