Присъда по дело №460/2023 на Районен съд - Чирпан
| Номер на акта: | 10 |
| Дата: | 7 май 2025 г. (в сила от 23 май 2025 г.) |
| Съдия: | Галя Трифонова Динкова |
| Дело: | 20235540200460 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 21 ноември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
КЪМ ПРИСЪДА № 10 от 07.05.2025 година по НОХД № 460 от 2023 година
Срещу подсъдимия И. А. Ч. - роден на ***г. в гр. ***, с адрес XX обл. Стара Загора, ул.
XX, живущ в ***, известен адрес: гр. ***, PZ *** *** 2 В, български гражданин, c основно
образование, осъждан, ЕГН **********, Районна прокуратура гр. Стара Загора-ТО Чирпан е
внесла обвинителен акт в РС Чирпан за това, че на 19 - 20.04.2013 г. в XX обл. Стара Загора от
„Гробищен парк” на XX след предварителен сговор с А. А. Я. и А. И. Д., като съизвършител в
немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез
използване на техническо средство — кирка, лопата и чук, е отнел чужди движими вещи: златен
мъжки пръстен (с черен камък с жълто изображение на котва върху камъка ) с тегло 6,58 гр. на
стойност 230,30 лв., златен синджир ( със закачено на него сърце с пет бели камъчета и в сърцето
фигурка на човек от бял метал ) с тегло 10 гр. на стойност 350 лв., синджир ( дамско колие от жълт
метал, което през 5 см. има свръзки от по две кръгчета - 8 броя също от жълт метал ) с тегло 15,74
гр. на стойност 550,90 лв., 2 броя бутилки с вино ( домашно ) на стойност 10 лв., 1 стек с цигари
„Виктори” - черно на стойност 48 лв., пари в български банкноти на обща стойност 250 лева -
всичко вещи на обща стойност 1 439,20 лева от владението на А. Г. Н.а и Е. Д. Г., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от гроб на
покойника Г. Н. А.ов, намиращ се в „Гробищен парк” с. X и е извършена при условията на опА.
рецидив при хипотезата на чл. 29, ал. 1,6. „а” и б.„6” от НК, след като е бил осъждан два пъти за
умишлени престъпления на наказания „лишаване от свобода“, изпълнението на които не е отлагано
на основание чл. 66, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 във връзка с чл. 195, ал.
1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 8 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б.„б” от
НК.
По делото не е предявяван граждански иск от пострадалите, не е направено искане за
конституирането им като частни обвинители.
Производството е проведено в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. 3, т.
4, „б“ от НПК.
Представителят на Районна прокуратура гр. Стара Загора – ТО Чирпан поддържа в о.с.з.
внесения обвинителен акт и повдигнатото с него обвинение на И. А. Ч. за извършено престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 8 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б.„б” от НК. Счита, че в хода на съдебното следствие по
безспорен и категоричен начин се е установила фактическата обстановка, която напълно
съответства на изложената в обвинителния акт, От показанията на разпитаните свидетели, както и
на тези, чиито показания са приобщени чрез прочитането им, и от приложените писмени материали
– протоколи за доброволно предаване, копия от заложен билет, разписка, се установило, че на
19.04.2013 г. в с. X подсъдимият Ч. заедно със свои познати - покойният А. Я., и разпитаният като
свидетел А. Д., са взели решение да разкопаят на познатия им с името „Г. XX“ гроб, находящ се в
гробищния парк на XX и да вземат от същия оставени от близките му ценни предмети.
Предварително им е било известно, че погребаният е от богат ромски род, според чийто традиции
се погребва заедно с предмети от бита, пари и ценности. Същата вечер след 22,00 часа с
предварително взети от тях инструменти – кирка, чук и лопата, са отишли до гробищния парк и
след извършване на оглед на гроба са преценили, че следва да копаят зад паметната плоча, като с
помощта на кирката и лопатата са изкопали дупка, след което с чука разбили изградената тухлена
стана и направили отвор, през който подсъдимият Ч. и свидетелят Д. влезли във вътрешността на
гроба. От там взели два броя златни синджири и пръстен с камък, подробно описани в
обвинителния акт, парична сума от 250 лв., стек цигари „Виктори“ и две бутилки с домашно вино.
С вещите тримата отишли в дома на подсъдимия Ч., като от всички банкноти покойният Я. взел
банкнота от 2 лв., която била по-запазена, тъй като останалите банкноти били увредени от престоя
си под земята. На 20.04.2013 г. подсъдимият Ч. и свидетелят Д. отишли в гр. Стара Загора, носейки
златните бижута, които със съдействието на сестрата на подсъдимия - П. А. А.ова, понастоящем с
фамИ. В., единият от златните синджири и златният пръстен били заложени в две различни
заложни къщи срещу получаването на парична сума. На свидетелката А.ова било съобщено, че
1
бижутата са собственост на свидетеля Д., който се нуждаел от парични средства и тя трябва да ги
заложи, тъй като същият нямал лична карта. Златният синджир останал у подсъдимия Ч., като у
същия останали и банкнотите на стойност 248 лв., а цигарите и бутилките с вино тримата
извършители изконсумирали вечерта след извършване на престъплението. На 21.04.2013 г. роднини
на покойния Г. А.ов установили следи от разкопаване на гроба, сигнализирали РУ Чирпан, като в
последствие било установено проникване в камерата на гроба и отнемането на златни накити. В
резултат на проведени оперативно-издирвателни мероприятия на РУ Чирпан подсъдимият,
свидетелят Д. и покойният Я. били установени като извършители на деянието, като на 25.04.2013 г.
подсъдимият предал доброволно намиращия се у него синджир, взет от гроба на Г. А.ов, с протокол
за доброволно предаване от същата дата Я. предал взетата от него банкнота от 2 лв., а в
последствие със съдействието на подсъдимия Ч. с протоколи от 20.05.2013 г. длъжностни лица от
заложните къщи са предали на служител на РУ Чирпан заложените от свидетелката А.ова златни
накити. Всички златни накити, взети от гроба на покойния, са били върнати на неговата съжителка
Е. Г. с разписка от 14.06.2013 г.
Според заключението на СОЕ стойността на отнетите вещи е 1 439, 20 лв.. Тази
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания като свидетел А. Д.,
съизвършител на подсъдимия за извършеното престъпление, по отношение на който наказателната
отговорност вече е била реализирана. В подкрепа на обвинението досежно механизма на
извършване на престъплението и на вещите, предмет на престъплението, са и показанията на
свидетелите А. Н.а, Е. Г., З. Н. и И. Н.. В подкрепа на обвинението досежно авторството на
деянието, механизма на извършване на престъплението и начина на разпореждане с вещите,
предмет на престъплението, са и показанията на свидетелите – И. К., В. Д., П. А.ова по настоящем
В., и Т. К..
В подкрепа на обвинението са също така приложеното към делото копие от заложен билет
на заложна къща „ТРИАДА – ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД Стара Загора, копие от протоколи за
доброволно предаване на вещи, копие от разписка, с които същите са върнати на пострадалата,
както и акт за смърт на единия от извършителите– А. Я. и копие от Определение на РС Чирпан за
одобрение на споразумение, постигнато с двама от извършителите на престъплението А. Д. и А. Я..
Въз основа на тези събрани доказателства подсъдимият Ч. е предаден на съд като е
отчетено, че от обективна и субективна страна е осъществил престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност, като в обстоятелствената част на обвинителния акт подробно са
изложени съображения за всяка една от квалификациите на обвинението. Относно вида и размера
на наказанието за извършеното престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, предл. 1от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от 3до 15 години. За да определи наказание, което би било
справедливо за подсъдимия в тези законови рамки, следва да се отчетат отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства обвинението посочва
оказаното първоначално съдействие от страна на подсъдимия на служителите на РУ Чирпан за
установяване на факти, относно извършеното престъпление, и за възстановяване на вещите,
предмет на престъплението, тъй като от показанията на свидетеля Д., както и от приложените към
делото писмени материали е видно, че златните накити са били върнати на семейството чрез
съдействието на подсъдимия Ч.. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство обвинението
посочва наличните осъждания извън квалификацията опА. рецидив и наличните към момента на
извършване на деянието лоши характеристични данни на подсъдимия.
Посочва също, че настоящото производство се отличава с много важна особеност –
наказателната отговорност на подсъдимия Ч. се реализира в момент много отдалечен от времето
на извършване на престъплението, като са изминали повече от 12 години. Съобразно практиката на
Европейския Съд по правата на човека, която се налага като практика на съдилищата в Република
България, продължителното наказателно преследване се отчита като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство при определяне на наказанието за извършителя, и в случая, макар и
забавянето на това производство да се дължи изцяло на виновно поведение на подсъдимия, не
може да се отрече, че от момента на извършване на деянието до момента, в който ще му бъде
наложено наказанието, е изминал дълъг период, който при определяне на наказанието в посочените
за престъплението размери, би било несправедливо и твърде тежко, тъй като това е време, в което и
2
подсъдимият се е променил като личност, което се установява от факта, че от 2013г. до момента
няма данни за негови осъждания за извършване на престъпление или други противообществени
прояви по местоживеенето му. Поради това и държавното обвинение счита, че наказанието следва
да бъде определено под предвидения по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК законов размер, като
посочва, че изтърпяването на същото, с оглед на това, че същото деяние е извършено при условията
на опА. рецидив, следва да бъде ефективно, но предвид споменатите основания за липса на
осъждания и престъпления в продължение на над 10 години от извършване на престъплението до
момента, наказанието следва да се търпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 3
ЗИНЗС с аргумента, че подсъдимият не представлява лице с висока степен на обществена опасност.
Защитникът на подсъдимия посочва в пледоарията си, че подзащитният му е оказал
съдействие в хода на досъдебното производство и след повдигане на обвинението явно този факт е
изиграл възпитателно въздействие върху него, след като за период от 12 години не е извършил
друго престъпление и е променил начина си на живот, поради което счита, че едно наказание
лишаване от свобода в размер на от около година би било справедливо.
Подсъдимият не е упражнил правото си на лична защита поради проведеното задочно
производство.
Съдът е дал ход на разпоредителното заседание с протоколно Определение № 18 от
16.01.2024 година при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б.“а“ и б.“б“ от НПК, като е спрял
съдебното производство на основание чл. 248, ал. 5, т. 3 от НПК вр. чл. 251, ал. 1 във връзка с чл.
25, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от НПК. С Определение № 2 от 06.01.2025 година е възобновил производството
по НОХД № 460 от 2023 година по описа на РС Чирпан. В рамките на около една година регулярно
са изисквани справки относно местонахождението на подсъдимия, като въз основа на същите е
установено, че подсъдимият И. А. Ч., роден на *** година, ЕГН ********** е обявен за издирване
в ШИС и по линия на МОКП Интерпол с цел задържане на основание ЕЗА от 04.01.2023 година,
издадена от РП Стара Загора-ТО Чирпан по преписка № ТОЧ-997 от 2013 година. Подсъдимият И.
А. Ч. е бил задържан в *** на основание на цитираната ЕЗА на РП Стара Загора – ТО Чирпан на
30.03.2023 година при полицейска проверка в ***, Испания. Испанските съдебни власти са
допуснали изпълнението на цитираната ЕЗА, като същото е било в така наречения „режим на
свобода“ – лицето е следвало да бъде призовано от испанските съдебни власти, да се яви на
определеното за предаване място, в уговорения между българските и испанските власти ден и час.
От страна на българските власти е отправено предложение фактическото предаване на Ч. да бъде
осъществено на 23.05.2023 година с полет от летище Мадрид, излитащ в 18:15 часа местно време,
кацащ на летище София в 22:30 часа, на същата дата. Предложеният план за предаване на лицето е
бил приет от испанските власти, като Ч. е призован да се яви в полицейски офис и да бъде предаден
на българския ескорт, но в деня, уговорен за приемане на Ч. от испанските власти, същият не се е
явил на летище Мадрид. Същият е обявен с национална заповед за арест на територията на
Испания. На 25.11.2024 година подсъдимият И. А. Ч. е подал заявление за издаване на лична карта
в посолството на РБългария в Лисабон, като е посочил конкретен адрес в заявлението: Испания,
***, Pz. *** *** 1.2 B, телефон **********. По делото е върната обратна разписка с дата 07.01.2025
година до подсъдимия на посочения адрес, върху която липсва негов подпис за връчването на
документите.
Съдът, след като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК доказателствата по делото,
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. А. Ч. е роден на *** година в гр. ***, с постоянен адрес в XX обл. Стара
Загора, ул. XX, живее в ***, известен адрес: гр.***, Pz *** *** 1.2 B, български гражданин, с
основно образование, осъждан, ЕГН **********. Последното му осъждане е по влязло в сила
Споразумение от 23.12.2011 година по НОХД № 499 от 2011 година по описа на РС Чирпан, като
видно от справката му за съдимост наложеното с него наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година е изтърпяно от 05.01.2012 година до 21.12.212 година с помощта на 12 дни от работа в
негова полза.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият И. А. Ч. е
осъждан, както следва:
3
С Присъда № 44 от 27.10.1987 г. по НОХД № 174/1987 г. на PC Чирпан за извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК е Ч. осъден на 8 месеца
„лишаване от свобода“ и на основание чл. 252, ал. 1 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и чл. 252, ал. 1 вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК е осъден на 1 година „лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е
определено едно общо наказание в размер на по - тежкото, а именно 1 година „лишаване от
свобода“, което да се търпи при първоначален „общ“ режим. Присъдата е влязла в сила на
10.11.1987 г.
С Присъда № 68 от 04.04.1991 г. по НОХД № 68 /1991 г. на Военен съд - Сливен за
извършено престъпление по чл. 297, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК е осъден на 1 година „лишаване от
свобода“, за извършено престъпление по чл. 381, ал. 1 от НК е осъден на 1 година и 2 месеца
„лишаване от свобода“. На основание чл. 23 ал. 1 от НК е определено едно общо наказание в
размер на по- тежкото, а именно 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален
„строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 16.04.1991 г.
С Присъда № 245 от 13.10.1998 г. по НОХД № 135/1998 г. на PC Димитровград за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т, 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“
режим. Присъдата е влязла в сила на 29.10.1998 г.
С Присъда от 14.06.2001 г. по НОХД № 101/2001 г. на PC Чирпан за извършено на 26.02.
2001 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 във връзка
с чл. 194, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК е осъден на 3 години „лишаване от свобода“ при
първоначален „строг“ режим. За извършено на 26.02.2001 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 195, ал.1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК
е осъден на 1 година „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 58
и чл. 59, ал. 1, б. А от НК е приспаднато предварителното задържане по второто обвинение,
считано от 26.02.2001 г. Присъдата е влязла в сила на 14.06.2001г,
Видно от писмо на Затвора - гр. Пазарджик, наказанието е изтърпяно за времето от
26.02.2001 г. до 25.10.2004 г.
С определение от 01.02.2007 г. по НОХД № 19/ 2007 г. на PC Чирпан за извършено на
06.09.2006 г. престъпление по чл. 325, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1,6. “А” от НК
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 6 месеца „лишаване от свобода“ при „строг“
режим.
С определение от 02.05,2007 г., по НОХД № 223/2006/2007 г. на PC Чирпан за извършено
на 01/02.04.2006 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал.1, б. „А“ от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден
на 1 година „лишаване от свобода“ при „строг“ режим. На основание чл. 25, ал.1 вр. с чл. 23, ал. 1
от НК наказанието по НОХД № 223/06 г. на PC - Чирпан е кумулирано с наказанието по НОХД №
19/2007 г. на PC - Чирпан, като е определено едно общо наказание в размер на 1 година „лишаване
от свобода“, което да се търпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК от
определеното общо наказание е приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД № 19/2007
г. на PC - Чирпан.
С Присъда № 14 от 23.04.2007 г. по НОХД № 28/2007 г. на PC Чирпан, потвърдена с
Решение № 271 от 18.07.2007 г. на ОС - Стара Загора за извършено на 22/23.11.2006 г. престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 б. „а” от НК е осъден на 4
години „лишаване от свобода“ при „строг“ режим. На основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал.
1 от НК е допусната и извършена кумулация на наказанието с наказанието, наложено по НОХД №
19/2007 г. на PC Чирпан, като е определено общо наказание в размер на 4 години „лишаване от
свобода“ при „строг“ режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от
наказанието по НОХД № 19/2007 г. на PC — Чирпан. Присъдата е влязла в сила на 18.07.2007 г.
С протокол от 08.10.2007 г. по НЧПр. № 216/2027 г. по описа на РС- Чирпан на основание
чл. 25, ал.1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е допусната кумулация на наказанията, наложени на Ч. по НОХД
№ 19/2007 г., НОХД № 223/2006 г. и № 28/2007 г., всички по описа на PC - Чирпан в размер на най -
тежкото от всички, а именно наказание 4 години „лишаване от свобода“, което да се търпи при
4
първоначален „строг“ режим. На основание чл. 24 от НК наказанието е увеличено с 6 месеца
„лишаване от свобода“ и е определено наказание в размер на четири години и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК от
определеното общо наказание е приспаднато изцяло изтърпяното наказание, считано от 14.02.2007
година. Протоколното определение е влязло в сила на 23.10.2007 г.
Видно от писмо на Затвора - Стара Загора, наказанието е изтърпяно на 15.04.2011 г. с
помощта на три месеца, двадесет и седем дни от работа в негова полза.
С определение от 23.12.2011 г. по НОХД № 499/2011 г. на PC Чирпан за извършено на
14.10.2011 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 във
връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК е осъден на 1 година „лишаване от
свобода“ при „строг“ режим,
Видно от писмо от Затвора гр. Стара Загора № 16/2012.-21.12.2012 година наказанието е
изтърпяно за времето 05.01.2012 г. - 21.12.2012 г. в Затвора Стара Загора с помощта на 12 дни от
работа в негова полза.
На 19.04.2013 г. вечерта в XX обл. Стара Загора свидетелите А. И. Д. и А. А. Я. отишли на
гости в дома на обвиняемия И. А. Ч. и се почерпили с алкохол. Тримата решили да отидат в
гробищния парк на с. X и да разкопаят гроба на лице, познато им с прякора „Г. XX”. На свидетелите
Д. и Я. и на обвиняемия Ч. било известно, че покойникът, който приживе също живял в XX е от
заможен род и е бил погребан в гроб със специално построена в него камера - тип стая, където,
съгласно етническите традиции били поставени различни вещи, включително и златни бижута.
Късно вечерта от дома на обвиняемия И. А. Ч., той и приятелите му взели инструменти - кирка,
лопата и чук, които да използват при разкопаването на гроба, след което отишли на Гробищен парк
- с. X.
В гробищния парк, непосредствено след влизането през порталната врата в дясно ( южно )
на централната алея се намирал гроба на Г. Н. А.ов, бивш жител на с. X. Гробът бил покрит с
бетонна заливка и имал поставена надгробна плоча от сив мрамор с гравирани трите имена, датата
на раждане, датата на смъртта и прякора на покойника - „Г. Н. А.ов X”. В съответствие с
традициите на семейството на Г. А.ов, гробът бил изграден като тухлена стая под земята с размери
Зм.хЗм.х2м. с бетонен под и бетонна плоча отгоре, в която бил положен покойника заедно с
оставени от семейството му - жената, с която живеел на семейни начала - свидетелката Е. Д. Г. и
дъщеря му - свидетелката А. Г. Н.а вещи - маса, стол, дрехи, напитки, стек цигари и други.
Покойникът бил погребан със златни бижута, а на гърдите му били оставени пари в български
банкноти. При погребението, наред със залИ.ето на бетонната заливка над гроба, били залети с
бетон отвън и трите стени на гроба, като едната стена - откъм страната на паметника останала
небетонирана, само по тухлен градеж.
В около 22,00 ч. същата вечер обвиняемият Ч. и свидетелите Д. и Я. с носените от тях
инструменти отишли до гроба на Г. Н. А.ов. Видели, че целият гроб е с бетонна заливка с
изключение на стената зад паметната плоча и именно там започнали да копаят с кирката и лопатата.
Обвиняемият Ч. и свидетелите Д. и Я. копаели на смени и изкопали дупка с дълбочина 1,50 м. и
ширина 0,50 м., след което с чука разбили отвор в тухлената стена на подземната гробна камера.
Обвиняемият Ч. и свидетелят Д. влезли през отвора в изградения гроб на покойния Г. Н. А.ов, а
свидетелят Я., поради едрото си телосложение, останал отвън.
Обвиняемият Ч. и свидетелят Д. започнали да оглеждат гроба отвътре, като си светели с
фенерчетата на запалките си. Двамата видели, че на врата на покойния Г. Н. А.ов има сложени два
синджира, на ръката - пръстен, а на гърдите му е положена пачка с български банкноти.
Обвиняемият и свидетелят Д. взели бижутата от покойника, които представлявали златен синджир
със закачено на него сърце с пет бели камъчета и фигурка на човек от бял метал /с тегло 10 гр./,
синджир - тип дамско колие от жълт метал, което през 5 см. има свръзки от по две кръгчета /с тегло
15,74 гр./ и мъжки златен пръстен с черен камък и изображение на котва върху камъка /с тегло 6,58
гр./ и ги сложили в джобовете си, след което взели парите, един стек цигари „Виктори” — черно и
две бутилки с домашно вино. Обвиняемият Ч. и свидетелят Д. излезли от гроба и от направения
изкоп, след което заедно със свидетеля Я. затрупали изкопа с пръст. Тримата взели инструментите
5
и тръгнали към дома на обвиняемия Ч..
По пътя разгледали цигарите и след като решили, че са стари и негодни, ги изхвърлили.
След като отишли в дома на обвиняемия Ч., той и свидетелят Д. извадили пачката с български
банкноти и след като ги преброили, установили, че са на обща стойност 250 лв. в банкноти с
различна номинална стойност. От времето и престоя под земята обаче банкнотите били увредени.
Свидетелят Я. взел у себе си една по - запазена банкнота с номинал 2 лв. със сериен номер
БА13833181.
Свидетелите Я. и Д. останали в дома на обвиняемия Ч. до сутринта. Свидетелят Я. бил
силно повлиян от алкохола и много изморен и заспал, а свидетелят Д. и обвиняемият Ч.
разговаряли, при което решили да отидат до гр. Стара Загора и в заложни къщи да заложат срещу
парични суми бижутата, взети от гроба на Г. А.ов.
В сутрешните часове на 20.04.2013 г. сестрата на обвиняемия И. Ч. — свидетелката П. А.
А.ова трябвало да пътува до гр. Стара Загора, откъдето следвало да продължи пътуването си до гр.
Солун, Република Гърция. Свидетелката А.ова се събудила в около 06,00 часа и видяла, че в къщата
им се намират свидетелите Д. и Я.. Обвиняемият Ч. й казал, че заедно със свидетеля Д. ще я
съпроводят до гр. Стара Загора. Свидетелката А. отговорила, че не желае свидетеля Д. да ходи с
тях, но обвиняемият й казал, че Д. има да върши там своя работа и само ще се възползва от
транспорта им.
Обвиняемият Ч. оставил в дома си паричната сума от 248 лв. и в около 08,30 ч. заедно със
свидетеля Д. и свидетелката А.ова тръгнали с нает от последната лек автомобил и отишли в гр.
Стара Загора. У себе си свидетелят Д. носел двата златни синджира и златния пръстен, взети от
гроба на Г. А.ов.
Понеже имало време до отпътуването на автобуса за гр. Солун, за който свидетелката П.
А.ова имала предварително закупен билет, обвиняемият Ч. я склонил да отиде до заложна къща и
да заложи единия от синджирите, взети от гроба на Г. А.ов срещу получаване на парична сума.
Свидетелят Д. й обяснил, че синджирът му е даден от майка му и има нужда от парични средства,
но тъй като не носи личната си карта, няма как сам да заложи бижуто в заложната къща. Предал й
синджира от жълт метал със закачено на него сърце с пет бели камъчета и фигурка на човек от бял
метал.
Свидетелката А.ова взела синджира и като отишла до заложна къща „КЕШ” - гр. Стара
Загора, го показала на управителя Невян Неделчев и обяснила, че иска да го заложи срещу
получаването на парична сума.
Неделчев проверил синджира и го изтеглил, при което се установило, че синджирът и
висулката на него са златни и тежат общо 10 гр. След това издал на свидетелката А.ова заложен
билет № 1775, като срещу заложения златен синджир с тегло 10 гр. за едномесечен срок до
20.05.2013 г. й предоставил парична сума в размер на 350 лв. След получаването на паричната сума,
свидетелката А.ова напуснала заложната къща. Върнала се при обвиняемия и свидетеля Д. и им
предала получените пари.
Тогава свидетеля Д. й казал, че има още една вещ за залагане и като извадил от дрехите си
пръстена с черен камък, взет от гроба на Г. А.ов и й го показал, я помолил да отиде до друга
заложна къща и да го заложи.
Свидетелката А.ова отнесла пръстена в заложна къща „ТРИАДА - ЗАЛОЖНА КЪЩА”
ЕООД - гр. Стара Загора и го показала на работещата там свидетелка Т. Д. К., като обяснила, че
иска да го заложи срещу получаване на парична сума. Свидетелката К. проверила и изтеглила
пръстена и установила, че е златен и е с тегло 6,58 гр. Тогава казала на свидетелката А.ова, че може
да го приеме и да й даде парична сума в размер на 233 лв. Свидетелката А.ова се съгласила и
служителката на заложната къща й издала заложен билет № 3685 от 20.04.2013 г., като й предала
съобщената парична сума.
Свидетелката А.ова взела дадената й в залог парична сума и я предала на свидетеля Д. и на
брат си - обвиняемия Ч..
По - късно същия ден свидетелката А.ова отпътувала с автобус за Република Гърция, а
6
обвиняемият Ч. и свидетелят Д. с получените парични суми от заложените златни бижута се
върнали в XX като не успели да заложат втория златен синджир — тип дамско колие. Получените
от заложените бижута пари си разделили и изхарчили за лични нужди.
На 21.04.2013 г. свидетелят З. Н. Н. - брат на починалия Г. Н. А.ов отишъл в Гробищен
парк — с. X и констатирал прясно разкопаване на пръста около паметната плоча на гроба на брат
си. Свидетелят З. Н. уведомил другия си брат – свидетеля И. Н. Н. и свидетелката Е. Д. Г. за
състоянието на гроба. Свидетелите И. Н. и Е. Г. също отишли до гроба на Г. Н. А.ов и след като го
огледали внимателно и преценили, че е възможно да е извършено проникване в гробната камера,
уведомили РУ - Чирпан за случилото се. На местопроизшествието пристигнали служители на РУ -
Чирпан, сред които свидетелят И. К. К.. Пред полицейските служители свидетелите З. Н., И. Н. и Г.
споделили съмненията си, че някой е проникнал в гробната камера и е взел оставени на покойника
вещи, като им обяснили етническите си традиции относно изграждането на гроба и полагането на
мъртвеца, както и обстоятелството, че в камерата на гроба са били оставени и златни бижута и
пари. Свидетелите И. Н. и З. Н. разровили прясно разкопаната пръст, в която имало и парчета от
разбитите от обвиняемия Ч. и свидетелите Я. и Д. тухли. След разравянето и изваждането на част
от пръста, двамата братя видели направения в тухлената стена на камерата отвор. Опитали се да
осветят вътрешността на гроба, но не успели да видят нищо. Свидетелите И. Н., З. Н. и Г. решили,
че няма да правят опити да влизат в гробната камера, като изразили желание по най — бързия
начин отново да зазидат и укрепят разбитата й стена и гроба като цяло.
На 25.04.2013 г. свидетелката Г. депозирала официална жалба за случилото се до РУ -
Чирпан. Междувременно тя и свидетелите И. Н. и З. Н. извършили зазидване и бетониране на
повредената от обвиняемия и свидетелите Д. и Я. стена на гробната камера.
В резултат на проведените оперативно - издирвателни мероприятия на РУ - Чирпан
обвиняемият Ч. и свидетелите А. Д. и А. Я. били установени като извършители на деянието.
С Протокол за доброволно предаване от 25.04.2013 г. обвиняемият И. А. Ч. предал на РУ
Чирпан синджир от жълт метал, който през пет сантиметра има свръзки от по две кръгчета, взет от
гроба на Г. Н. А.ов.
С Протокол за доброволно предаване от 25.04.2013 г. свидетелят А. А. Я. предал на РУ
Чирпан една българска банкнота с номинал два лева със сериен № БА13833181.
С Протокол за доброволно предаване от 20.05.2013 г. свидетелката Т. Д. К. предала на РУ
Чирпан златен пръстен 6,58 грама - мъжки, заложен от свидетелката А.ова.
С Протокол за доброволно предаване от 20.05.2013 г. Невян А. Неделчев предал на РУ
Чирпан златен синджир 10 грама, заложен от свидетелката А.ова.
С разписка от 14.06.2013 г. свидетелката Е. Д. Г. получила от РУ Чирпан 1 брой дамско
колие от жълт метал със закачени на него осем броя кръгчета също от жълт метал, 1 брой пръстен
от жълт метал с черен камък и жълто изображение на котва върху камъка, 1 брой синджир от жълт
метал със закачено на него сърце с пет бели камъчета и в сърцето фигура на човек от бял метал.
Видно от заключението на назначената съдебно - оценъчна експертиза, стойността на
отнетите от обвиняемия Ч. и свидетелите Я. и Д. вещи: златен мъжки пръстен (с черен камък с
жълто изображение на котва върху камъка ) с тегло 6, 58 гр. на стойност 230,30 лв., златен синджир
( със закачено на него сърце с пет бели камъчета и в сърцето фигурка на човек от бял метал) с тегло
10 гр. на стойност 350 лв., синджир ( дамско колие от жълт метал, който през 5 см има свръзки от
по две кръгчета - 8 бр, също от жълт метал ) с тегло 15,74 гр. на стойност 550,90 лв., 2 броя бутилки
с вино (домашно) на стойност 10 лв., 1 стек с цигари „Виктори” - черно на стойност 48 лв. възлиза
общо на 1 189, 20 лв. Заедно с отнетите пари в български банкноти на обща стойност 250 лв.,
общата стойност на отнетите вещи от обвиняемия и свидетелите Я. и Д. възлиза на 1 439, 20 лв.
С Протоколно определение от 19.12.2013 година по НОХД № 442 от 2013 година по описа
на РС Чирпан свидетелите А. И. Д. и А. X Я. са се признали за виновни в извършването на
престъплението. Св. А. И. Д. се е признал за виновен в това, че на 19/20.04.2013 година в XX обл.
Стара Загора, от Гробищен парк на XX след предварителен сговор с А. А. Я. и И. А. Ч., в
немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез
използване на техническо средство – кирка, лопата и чук, е отнел чужди движими вещи: златен
7
мъжки пръстен (с черен камък с жълто изображение на котва върху камъка ) с тегло 6,58 гр. на
стойност 230,30 лв., златен синджир ( със закачено на него сърце с пет бели камъчета и в сърцето
фигурка на човек от бял метал ) с тегло 10 гр. на стойност 350 лв., синджир ( дамско колие от жълт
метал, което през 5 см. има свръзки от по две кръгчета - 8 броя също от жълт метал ) с тегло 15,74
гр. на стойност 550,90 лв., 2 броя бутилки с вино ( домашно ) на стойност 10 лв., 1 стек с цигари
„Виктори” - черно на стойност 48 лв., пари в български банкноти на обща стойност 250 лева -
всичко вещи на обща стойност 1 439,20 лева от владението на А. Г. Н.а и Е. Д. Г., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от гроб на
покойника Г. Н. А.ов, намиращ се в „Гробищен парк” с. X и е извършена при условията на опА.
рецидив при хипотезата на чл. 29, ал. 1,6. „а” и б.„6” от НК- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр.
1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 8 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл.
29, ал. 1, б. „а” и б.„б” от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/
години. Щетите от престъплението са възстановени.
Св. А. А. Я. се е признал за виновен в това, че 19/20.04.2013 година в XX обл. Стара
Загора, от Гробищен парк на XX след предварителен сговор с А. А. Я. и И. А. Ч., в немаловажен
случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на
техническо средство – кирка, лопата и чук, е отнел чужди движими вещи: златен мъжки пръстен (с
черен камък с жълто изображение на котва върху камъка ) с тегло 6,58 гр. на стойност 230,30 лв.,
златен синджир ( със закачено на него сърце с пет бели камъчета и в сърцето фигурка на човек от
бял метал ) с тегло 10 гр. на стойност 350 лв., синджир ( дамско колие от жълт метал, което през 5
см. има свръзки от по две кръгчета - 8 броя също от жълт метал ) с тегло 15,74 гр. на стойност
550,90 лв., 2 броя бутилки с вино ( домашно ) на стойност 10 лв., 1 стек с цигари „Виктори” - черно
на стойност 48 лв., пари в български банкноти на обща стойност 250 лева - всичко вещи на обща
стойност 1 439,20 лева от владението на А. Г. Н.а и Е. Д. Г., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от гроб на покойника Г. Н. А.ов,
намиращ се в „Гробищен парк” с. X и е извършена при условията на повторност по смисъла на чл.
28, ал. 1 от НК- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4,
пр. 2, т. 5 и т. 8 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК и му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година с отлагане изтърпяването на наказанието с
изпитателен срок от 3 години. Щетите от престъплението са възстановени.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите А. И. Д., В. А. Д., И. К. К., А. Г.
С., Е. Д. Г., Д. Д. Ч.. За неявилите се свидетели И. Н. Н., П. А. В., Т. Д. К., З. Н. Н. на същите
показанията им са прочетени от досъдебното производство със съгласието на страните и са
приобщени към доказателствения материал.
Изслушано е ВЛ и е прието заключението по назначената по досъдебното производство
СОЕ, видно от която е, че вещите-предмет на престъплението са на обща стойност 1 189.20 лв., в
това число 1 бр. златен мъжки пръстен, 1 бр. златен синджир 10 грама, 1, бр. синджир дамско
колие, 2 бр. бутилки с вино и 1 бр. стек цигари „Виктори“.
Първоначално досъдебното производство е образувано под № 181 от 2013 година по описа
на РУП Чирпан срещу А. И. Д., И. А. Ч. и А. А. Я., но с Постановление от 16.10.2013 година на
прокурор при РП Стара Загора – ТО Чирпан ДП № 181 от 2013 година е разделено, като от същото
са отделени материалите спрямо И. А. Ч..
На 25.04.2013 година св. Е. Д. Г. депозира жалба до началника на РУП Чирпан за това, че е
установила, че от гроба на съпруга й Г. Н., погребан в гробищен парк в XX същият е разкопан и от
него е извършена кражба на посочените предмети.И. А. Ч. е дал първоначално обяснение – л. 12 от
материалите по ДП. На л. 15 от материалите по ДП е наличен Протокол за доброволно предаване
от 25.04.2013 година, в който И. А. Ч. е предал на ОР при РУП Чирпан 1 бр. синджир от жълт
метал, който през пет сантиметра има свръзки от по две кръгчета, като дадените от него пояснения
са, че синджирът е от разкопания от него, X и А. гроб на „XX“ от неговото село.
С Протокол за доброволно предаване от 25.04.2013 година А. А. Я. предава на ОР при РУП
– Чирпан 1 бр. банкнота с номинал от два лева със сериен номер № БА13833181, като дадените
пояснения от негова страна, че банкнотата са му я дали X и X от тяхното село. Знае, че тази
банкнота е от разкопания гроб на „XX“ от неговото село.
8
С Протокол за доброволно предаване от 20.05.2013 година св. Т. Д. К. е предала 1 брой
златен пръстен 6.58 грама, мъжки, който е бил заложен от св. П. А. А.ова /В./ със заложен билет №
3685 от 20.04.2013 година.
С Протокол за доброволно предаване от 20.05.2013 година е предаден 1 брой синджир
златен 10 грама, заложен от П. А.ова със заложен билет № 1775 от 20.04.2013 година. Представен е
по ДП заложен билет № 3685 от 09.02.2012 година на Заложна къща „ТРИАДА“ ЕООД. На
14.06.2013 година вещите са предаде на Е. Д. Г..
От показанията на св. А. И. Д. се установява, че той заедно с А. и И. Ч. са отишли до
гробищата, разбили са една стена и са влезнали двамата с И. вътре в гроба, в който е имало пари и
злато, което те продали. И. Ч. го продал. От приобщения протокол за разпит на свидетеля от
28.07.2022 година, находящ се на л. 66 от материалите по ДП, се установява, че тримата са отишли
до гроба на XX, взели са чук, лопата и кирка и са започнали да копаят бетонната плоча на гроба.
Изкопали дупка около метър и петдесет и тримата влезнали вътре в гробницата. Ковчегът бил
отворен и там видели, че има златни неща и взели от покойника един златен мъжки пръстен, един
брой златен синджир, още един синджир, две бутилки с вино, един стек цигари с Виктори черно и
пари в банкноти, които били около 250 лв. Прибрали златните ценности, излезнали навън и
заровили дупката. Взели и бутилките с вино, цигарите и парите. Парите ги оставили на И. Ч.. На
другия ден ходили той и И. Ч. до Стара Загора до заложна къща и там продали единия златен
синджир и пръстена, като си разделили парите между тях. Извършили кражбата от гроба на XX.
От разпитаните в съдебното следствие св. Е. Д. Г. и А. Г. Н.а се установява, че Г. Н. А.ов е
баща на св. Е. Д. Г.. Когато той е починал, в гроба са му оставили всичко необходимо, от което той
може да има нужда. Погребали са го в гробница – стая, в която вътре са оставили вещи и предмети,
които баща й е обичал. От приобщения в хода на съдебното следствие протокол за разпит на св. Г. –
л. 43 от материалите по ДП, се установява, че откраднатите вещи са били оставени в гроба на
баща й при погребването му – 1 бр. златен мъжки пръстен /с черен камък и жълто изображение на
котва върху камък/, 1 бр. златен синджир /със закачено на него сърце с пет бели камъчета и в
сърцето фигурка на човек от бял метал/, 1 бр. златен синджир /дамско колие/, който през 5
сантиметра има свръзки от по 2 кръгчета /8 броя също от жълт метал/, 2 бр. бутилки с вино, 1 бр.
стек цигари „Виктори“ черно. Тези вещи са били дадени на майка й св. Е. Г. като дар за баща й,
когато са го погребвали.
От разпита на св. Е. Г. и приобщените й показания от ДП от 26.08.2013 година и от
20.06.2013 година се установява, че съпругът й е бил погребан с отнетите вещи, като на 21.04.20213
година братът на съпруга й – св. З. Н. Н. й се обадил по телефона да й каже, че е ходил до гроба на
брат си Г. и е установил, че гробът е разкопан. Посочва конкретните вещи, които са оставени вътре
в гроба му - златен синджир на врата, златен синджир в един от джобовете, на дясната ръка златен
пръстен, пачка с банкноти, две бутилки с вино и стек цигари „Виктори“.
От приобщените в хода на съдебното следствие показания, дадени по досъдебното
производство – на св. З. Н. Н., св. И. Н. Н., П. А. А.ова /В./, св. Т. Д. К. – безпротиворечиво се
установя механизма на извършване на инкриминираното деяние. От разпита на св. В. А. Д. и И. К.
К. както в хода на съдебното следствие, така и от приобщените им показания от ДП, се установява
и съпричастност на подсъдимия към престъплението.
От разпита на св. Д. Д.а в хода на съдебно следствие е видно,че дъщеря й П. А. А.а /В./
живее в Германия, а със сина й И. Ч. не поддържат връзка.
От разпита на св. П. А. А.а, понастоящем В., приобщени с прочитането им, се установява,
че същата лично е заложила златен синджир в заложна къща в гр. Стара Загора и е продала един
мъжки златен пръстен в друга заложна къща, като в показанията си потвърждава датата на
извършване на инкриминираното деяние 19.04.2013 година, както и участието на брат й
подсъдимия И. Ч. в него, св. А. И. Д. и св. А. А. Я., починал на 20.08.2014 година.
При така описаните факти, съдът намира, че подсъдимият е извършил от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т.
4, пр. 2, т. 5 и т. 8 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б.„б” от НК - на 19-
20.04.2013г. в XX обл. Стара Загора от „Гробищен парк” на XX след предварителен сговор с А. А.
9
Я. и А. И. Д., като съизвършител в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство — кирка, лопата и чук, е
отнел чужди движими вещи: златен мъжки пръстен (с черен камък с жълто изображение на котва
върху камъка ) с тегло 6,58 гр. на стойност 230,30 лв., златен синджир ( със закачено на него сърце с
пет бели камъчета и в сърцето фигурка на човек от бял метал ) с тегло 10 гр. на стойност 350 лв.,
синджир ( дамско колие от жълт метал, което през 5 см. има свръзки от по две кръгчета - 8 броя
също от жълт метал ) с тегло 15,74 гр. на стойност 550,90 лв., 2 броя бутилки с вино ( домашно ) на
стойност 10 лв., 1 стек с цигари „Виктори” - черно на стойност 48 лв., пари в български банкноти
на обща стойност 250 лева - всичко вещи на обща стойност 1 439,20 лева от владението на А. Г. Н.а
и Е. Д. Г., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена от гроб на покойника Г. Н. А.ов, намиращ се в „Гробищен парк” с. X и е извършена при
условията на опА. рецидив при хипотезата на чл. 29, ал. 1,6. „а” и б.„6” от НК, след като е бил
осъждан два пъти за умишлени престъпления на наказания „лишаване от свобода“, изпълнението
на които не е отлагано на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Установява се безпротиворечиво от събрания по делото доказателствен материали
механизма и авторството на деянието.
Двете осъждания на подсъдимия, които са относими към квалификацията по чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б.“б“ от НК са тези по НОХД № 28 от 2007 година по описа на РС Чирпан и по НОХД №
499 от 2011 година по описа на РС Чирпан.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е желаел и целял същите да настъпят. От характеристичната справка на подсъдимия, находяща се
на л. 38 от материалите по ДП е видно, че И. Ч. от малък е израснал и се движи м криминално
проявена среса, баща му X е осъждан за убийство, някои от братята му и първите братовчеди са
криминално проявени с осъдителни присъди за хулиганства, кражби и др. престъпления. За А. има
данни за нарушаване на обществения ред по местоживеене. Лежал е многократно в затворите за
кражби, хулиганства и побоища, често употребява алкохол, след което става агресивен към
околните.
От многократно изискваните от съда справки от ГДГП е видно, че данните в системата за
задграничните пътувания на подсъдимия сочат, че за периода от 01.01.2014 година до настоящия
момент няма данни лицето да е влизало на територията на РБългария.
При съобразяване на вида и размера на наказанието, съдът е длъжен да съобрази
разпоредбите на чл. 36 от НК и чл. 54 от НК.
Съдът не споделя доводите на обвинението и защитата, че наказанието следва да бъде
определено при наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства по
смисъла на чл. 55 от НК с оглед на неразумния срок за провеждане на наказателното преследване
срещу него. Видно е, че от 2013 година още на етап на досъдебната фаза, са положени активни усИ.
от правоохранителните органи за участието на И. Ч. в досъдебната фаза на производството. Същият
очевидно е, че непосредствено след извършване на горепосоченото деяние е напуснал територията
на страната, което е възпрепятствало съответно и органите на ДП да реализират в разумен срок
наказателната репресия срещу него. От справка за пътуване на лице-български гражданин,
находяща се на л. 102 от материалите по ДП, е видно, че подс. И. А. Ч. е напуснал територията на
Република България на 26.04.2013 година през ГКПП Капитан Петко Войвода, тоест един ден, след
като е дал обяснения в полицията. Това негово поведение, както и съществуващата телефонограма
на л. 99 от материалите по ДП, сочи, че подсъдимият е целял да осуети осъществяването на
наказателното преследване спрямо него и по този начин за него не са налице обстоятелства, които
да го поставят във възможност да черпи права от собственото си недобросъвестно процесуално
поведение.
Съдът споделя доводите на обвинението, че наказанието следва да бъде определено при
10
превес на смекчаващите вината обстоятелства с оглед на първоначалното му съдействието му в хода
проверката, както и с оглед на това, че щетите от престъплението са възстановени на пострадалите,
както и фактът, посочен от защитата, че данните за последното му осъждане са от 2011 година.
Трябва да бъде отчетен и изминалият период от време от деянието до разглеждането на делото в
съдебна фаза, но не по начин, позволяващ, само това единствено обстоятелство да бъде счетено
като такова, че наказанието да бъде определено по реда на чл. 55 от НК под предвидения законов
минимум.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъдат отчетени предишните
осъждания на подсъдимия извън квалификацията на опА. рецидив, лошите му характеристични
данни.
Съгласно чл. 2 от НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по
време на извършването му. Ако до влизане в сила на присъдата последват различни закони, прилага
се законът, който е най-благоприятен за дееца.
Датата на инкриминираното деяние е 19.04.2013 година, като в действащата си редакция
към тази дата, наказанието за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 във връзка с
чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 8 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б.
„а” и б.„б” от НК е в размер от три до петнадесет години лишаване от свобода.
За постигане целите на генералната и индивидуалната превенция по смисъла на чл. 36 от
НК съдът намира, че за това престъпление справедливото наказание следва да бъде опредено на
долната граница с оглед на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – 3 години
лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи ефективно при първоначален общ режим на
основание чл. 58, т. 3 от ЗИНЗС с оглед на невисоката обществена опасност на личността на
подсъдимия, отчитайки и липсата на осъждания за повече от 14 годишен период от време.
Съдът не намира основания да налага наказанието по чл.196, ал. 2 от НК – конфискация до
½ от имуществото на подсъдимия, тъй като не са събрани доказателства относно притежавано
имущество от подсъдимия, а и отчита, че така наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 3 години ефективно ще реализира целите на индивидуалната и генералната превенция.
Съдът се е произнесъл по мярката за неотклонение в публичното заседание с Определение
№ 66 от 07.05.2025 година.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия И. А. Ч. - роден на *** г. в гр. ***, с адрес
XX обл. Стара Загора, ул. XX, живущ в ***, с известен адрес: гр. ***, PZ *** *** 1.2 В, български
гражданин, c основно образование, осъждан, ЕГН ********** следва да заплати по сметка на
Районна прокуратура Стара Загора направените по досъдебно производство № 375 ЗМ – 399 от
2013 година по описа на РУ Чирпан разноски за превод в размер на 829 лв., както и разноските за
служебно назначения му защитник за досъдебното и съдебното производство.
Разноските за СОЕ в размер на 40.00 лв. са били присъдени с протоколно Определение от
19.12.2013 година на РС Чирпан по НОХД № 442 от 2013 година.
Веществени доказателства по делото не са налице - 1 брой банкнота с номинал два лева
със сериен № БЛ 1383181 е върната по НОХД № 442 от 2013 година по описа на РС Чирпан.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Съдия при Районен съд гр. Чирпан:
11