Р
Е Ш Е Н И Е № 260177
/ 29.9.2020г.
гр.
Перник, 29.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7229
по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на С.В.Р. в качеството му на ЕТ „С.Р.-***
са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 439,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът Община П.претендира
срещу него в качеството му на едноличен търговец суми за дължими, но
незаплатени публични вземания, съгласно издадени от общината актове за
установяване на задължение по декларация (АУЗД), както следва: 1) 1120,00
лева, представляваща главница по АУЗД № ***г. за дължим, но неплатен
патентен данък за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г.; 2) 820,00 лева,
представляваща главница по АУЗД № ***г. за дължим, но неплатен патентен данък
за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г.; 3) 563,73 лева,
представляваща главница по АУЗД № ***г. за дължим, но неплатен данък „недвижими
имоти“ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2013 г., както и 4) 1719,65 лева,
представляваща главница по АУЗД № ***г. за дължима, но неплатена такса „битови
отпадъци“ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2013 г. Посочва се, че за
удовлетворяване на посочения вземания общината е образувала производство по
индивидуално принудително изпълнение, като след извършване на последното
валидно изпълнително действие на 04.06.2014 г., други действия по изпълнение не
са били предприемани. Въвеждат се твърдения, че изпълнителното дело е
прекратено по право към 07.06.2016 г. Излага подробни фактически и правни
съображения в подкрепа на тезата си, че вземанията, обективирани в посочените АУЗД,
са погасени по давност, поради което моли за постановяване на съдебно решение,
с което да бъде призната недължимостта на същите.
В съдебно заседание поддържа така изложеното
в исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на
исковата претенция. Поддържа, че в хода на образуваното изпълнително дело са
били предприемани действия по изпълнение, които са прекъсвали давността за
вземанията и същите са изпълняеми. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
В съдебно заседание поддържа вече
изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
РС П.е сезиран с обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК за
отричане на съществуващо в полза на ответника притезание за посочените в
исковата молба суми. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на
длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване
съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от
формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза
на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест
на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова
защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Видно от приобщеното копие от изп.дело №
***г. по описа на ЧСИ С.Б., същото е образувано по молба от 09.03.2014 г. на
ответника Община П.като взискател срещу ищеца С.В.Р. в качеството му на ЕТ „С.Р.-Лакоста“
с предмет на изпълнението посочените в исковата молба суми, установени с АУЗД –
публични вземания по смисъла на чл. 162, ал.2, т.1 ДОПК на ответната община. С
молбата за образуване взискателят е възложил на ЧСИ Б.правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, като същата не съдържа посочване на конкретни изпълнителни способи.
На 04.06.2014 г. до длъжника е била
изпратена ПДИ, като със съобщение от същата дата е бил наложен запор върху
притежаваното от него МПС, като липсват данни кога съобщението е било получено
от третото задължено лице.
Със съобщения от 15.11.2019 г. съдебният
изпълнител е уведомил взискателя, че изпълнителното производство е прекратено
по право и е изпратил съобщение до ОДМВР-П.за вдигане на наложения запор.
В процесния случай предмет на
изпълнителното производство е принудителното събиране на вземания за заплащане
на патентен данък, съгласно чл. 61з ЗМДТ, данък върху недвижимите имоти и такса
за битови отпадъци, които представляват публични общински вземания съгласно чл.
162, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК същите се погасяват с изтичане на
петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, а чл. 171, ал. 2 ДОПК
урежда т.нар. „абсолютна“ погасителна давност от 10 години. С издаване на акт
за установяване на публичното вземане давността за него се прекъсва, като от този
момент започва да тече нова давност – арг. чл. 172, ал. 2 и ал. 3 ДОПК. Давността
за всяко от вземанията е била прекъсната с издаване на съответния АУЗД: на
25.01.2013 г. за задължението за патентен данък в размер на 1120 лв., съгласно
АУЗД № ***г. и на 03.12.2013 г. за задълженията за патентен данък в размер на
820 лв. съгласно АУЗД № ***г. и за данък „недвижими имоти“ в размер на 563,73
лв. и ТБО в размер на 1719,65 лв., съгласно АУЗД № ***г.
Всеки от посочените актове, издадени при
условията на чл. 107, ал. 3 ДОПК, са влезли в сила, видно от отбелязването
върху същите, и като такива съставляват годно изпълнително основание по смисъла
на чл. 165 ДОПК. Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника,
установяващ дължимостта на оспорените вземания, свидетелства за правния интерес
на ищеца от водене на настоящите отрицателни установителни искове.
Съгласно чл. 4, ал. 2, изр. 2 ЗМДТ,
принудителното събиране на невнесени в срок задължения по ЗМДТ – каквито са
тези за патентен данък, данък „недвижими имоти“ и ТБО, се извършва от публични
изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Предвид
предприемане в настоящия случай на действията по принудително изпълнение по
реда на ГПК, относно изпълнението са приложими именно неговите разпоредби.
При бездействие на кредитора в период от
две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.
Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex
lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия. В този случай новата давност е започнала
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие,
т.е. извършено преди да са били налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В продължение на две години, считано от
молбата за образуване на изпълнителното дело от 09.03.2014 г., взискателят не е
поискал извършването на каквито и да е други изпълнителни действия, поради
което съдът приема, че към 09.03.2016 г. производството се явява прекратено по
право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В настоящия случай за прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено поради давност. По силата на чл. 116, б. „а“ и б. „в“ ЗЗД
и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва
с признаване на вземането от длъжника, както и при предприемането на кое да
е изпълнително действие
в рамките на определен
изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на
съдебния изпълнител. В процесния случай последното действие, годно да прекъсне
давността за вземанията по издадените АУЗД в рамките на висящото изпълнително
производство е налагането на запор върху МПС от 04.06.2014 г., от който момент
последно е започнала да тече новата давност за вземанията. Петгодишният
давностен срок е изтекъл на 04.06.2019 г., т.е. още преди депозиране на
исковата молба, по която е образувано настоящото производство, поради което отрицателните
установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени така,
както са предявени.
За пълнота на мотивите е необходимо да
се добави и следното. Към релевантния момент е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително
производство, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е
налице противоречива практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР №
2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с
разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред,
а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
При така даденото тълкуване следва, че
нова петгодишна давност за процесните вземания е започнала да тече на
26.06.2015 г., като същата отново е изтекла към момента на приключване на съдебното
дирене (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК), което по същество би довело до същия правен
резултат.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски в общ
размер на 698 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – платени държавни
такси и платено адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна защита и
съдействие.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от С.В.Р., ЕГН **********, с адрес ***, действащ като ЕТ „С.Р.-ЛАКОСТА“
ЕИК ********* – чрез адв. А.Ц.,***, ЕИК *********, гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски“ № 1, представлявана от С.В.– кмет, чрез адв. Р.К., , искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че С.В.Р. *** сумите от: 1120,00
лева, представляваща главница по АУЗД № ***г. за дължим,
но неплатен патентен данък за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г.; 820,00 лева, представляваща главница по АУЗД № ***г. за дължим,
но неплатен патентен данък за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г.; 563,73 лева, представляваща главница по АУЗД № ***г. за дължим,
но неплатен данък „недвижими имоти“ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2013
г., както и 1719,65
лева, представляваща главница по АУЗД № ***г. за
дължима, но неплатена такса „битови отпадъци“ за периода от 01.01.2008 г. до
31.12.2013 г., поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Р., ЕГН ********** сумата от 698,00 лева – разноски пред Районен съд П.в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
Перник.
СЪДИЯ_________________