Р Е Ш
Е Н И Е
№ 533
гр.Бургас,03.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1377 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Р.П.Я. с ЕГН: **********,***, чрез адв. Здравка Марчева, против
Наказателно постановление № Б-40-ЮИР-47/11.09.2018г.,
издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 222,
ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.
148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
С жалбата се иска
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено при
съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Посочва се, че жалбоподателят няма качеството на
„възложител”. В тази връзка се посочва, че действително той е съсобственик на ПИ
№ 67800.34.23, но това не е
достатъчно, за да обоснове качеството му на „възложител”, а още по-малко да
доведе до ангажиране на отговорността му като „допустител”. Застъпва се, че неправилно АНО е определил
период на извършване на нарушението 13.10.2016г. до 19.02.2018г., при
положение, че няма каквито и да е доказателства, които да водят до извод за
извършен строеж точно в този период. Посочва се, че така формулиран период от 2
години противоречи на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, като се посочва и че в
конкретния случай - съгласно чл. 239, ал.2 ЗУТ – едногодишния срок по ЗАНН
следва да започне да тече от деня на извършване на нарушението. В заключение се
посочва, че въпросният строеж е изпълнен от дружеството „Хелио тур-С” ЕАД и то
преди много години.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят не се представлява от пълномощник – адв. Марчева –
БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на
НП.
За
административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Костова, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно. Счита, че с бездействието си и търпейки
незаконния строеж жалбоподателят е допуснал извършването на същия, поради което
и правилно е била реализира административнонаказателната му отговорност.
Пледира за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху самото НП (л.8 гръб) същото е било връчено на жалбоподателя на 04.12.2018г., а жалбата е депозирана по куриер с дата на изпращане 11.12.2018г. (л.7). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 19.02.2018г. в
РДНСК – Югоизточен район бил получен сигнал с вх. № ОС-1434-00-634 (л. 26) от
Валери Симеонов – зам. министър-председател на Република България, в който се
посочвало, че в четири поземлени имота, попадащи в територията на бившия
къмпинг „***”, общ. ***наемателят – „***” ООД извършва редица нарушения на ЗУТ
и нормативните актове по неговото прилагане, изразяващи се най-общо в незаконно
строителство. Въз основа на сигнала
била образувана проверка в хода, на която работна група в състав: св. М.Ч. ***
и инж. Я.Р.– началник РО„НСК” - Бургас, извършили проверка на място и по
документи в Община Созопол. Длъжностните лица, констатирали множество
нередности, за които съставили Констативен протокол от 19.02.2018г. (л.16-17) и
Констативен протокол от 19.02.2018г. (л. 18). В частност служителите на РО„НСК”
- Бургас установили, че в поземлен имот № 67800.34.23, местността „***”, гр. ***е извършен незаконен строеж,
представляващ „едноетажна сграда № 6”.
Въпросният строеж бил изпълнен без разрешение за строеж в имот с отреждане –
горска територия и представлявал едноетажна постройка с площ приблизително 90
кв/м. и с приблизителни размери в план 9м./10м. и височина 3м. Същата е с
масивен двускатен покрив, електрифицирана и водоснабдена. Св. Ч. не установила кога точно и от кого
точно е извършен въпросният строеж, но приела, че жалбоподателят Я. е придобил
идеални части от имота, в който е констатиран незаконния строеж на 03.10.2012г. (в действителност това се е случило на 13.10.2016г. – т.е.
четири години по-късно от началната дата, посочена в АУАН), поради което и
преценила, че същият, в качеството му на участник в строителството – възложител
е допуснал извършването на незаконния строеж в нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ.
Относно времето на извършване на нарушението свидетелката решила да посочи
периодът от придобиване на собствеността върху идеалните части от имота до
датата на проверката – т.е. от 03.10.2012г. до 19.02.2018г. (както стана вече
ясно – реално идеални части от съсобствеността са придобити от Я. четири години
по-късно).
Св. Ч. изпратила до жалбоподателя
Я. покана (л. 12 -13) за явяване в РО „НСК” – Бургас при РДНСК – Югоизточен
район за съставяне на АУАН.
Жалбоподателят се явил
на 23.05.2018г., като в негово присъствие, свидетелката съставила АУАН с № Б-40/23.05.2018г., квалифицирайки
нарушението като такова по чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ. На Препис от
акта бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, като в предоставения срок същият
депозирал възражения (л. 9) посочвайки, че той не е извършвал, възлагал или допускал
изграждането на строеж в съсобствения му поземлен имот. Посочил е, че всички
строежи, находящи се в ПИ № 67800.34.23
са извършени през 80-те години на миналия век - т.е. много преди да придобие
право на собственост върху земята. Приложил копие от Акт за държавна
собственост.
След връчване на АУАН административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал
вяра на изложеното във възражението, а също счел фактическите констатации за
безспорно установени, поради което и издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 222, ал.1, т.
15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на жалбоподателя Вълчев било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.
148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973
г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на
контрол подлежи и самият АУАН.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, съгласно чл. 239 ЗУТ, а АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 238, ал.2 ЗУТ. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:
С нормите на чл. 42, т.3, предл.1 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В конкретния случай актосъставителят е посочили, че деянието е извършено в период от 03.10.2012г. (датата на придобиване на идеални части от ПИ № 67800.34.23) до 19.02.2018г. – датата на извършване на проверката от контролните органи. В НП пък началната дата е изтеглена с четири години напред и вече се твърди, че нарушението е извършено в периода 13.10.2016г. – 19.02.2018г. По мнение на настоящия състав, и оставяйки настрана същественото противоречие между двата процесуални документа, относно твърдения начален период на нарушението - този подход за очертаване на датата на деянието е порочен и незаконосъобразен, доколкото цели заобикаляне на задължението на АНО да установи точният момент на извършване на нарушението, респективно цели отбягване на задължението за иницииране и провеждане на производството в сроковете по чл. 34 ЗАНН. В конкретния случай не се касае до деяние, което да може да се окачестви като т.нар. „продължено противоправно поведение” (примерно - държане на акцизни стоки без бандерол и пр.), когато нарушението се извършва непрекъснато във времето, докато не бъде преустановено от съответните органи или по волята на дееца. В случай въпросният незаконен строеж е изпълнен (довършен) в точно определен момент от действителността – т.е. на точно определена дата или период от време (който може да бъде установен), като в тежест на актосъставителя и АНО е било да проведат разследване (ако преценят - да разпитат свидетели, ако е нужно да ангажират експертно мнение и т.н.) и да установят кога точно се е случило това. В съдебно заседание св. Ч. заяви, че въобще не знае дали строежът е изпълнен преди 2012г. или преди 2016г. или след това, както и дали същият не е бил част от бившия къмпинг „Златка рибка” – т.е. посочването на началната дата на нарушението е напълно машинално и не се базира на това, кога действително е извършено нарушението и от кого, а на това кога жалбоподателят е придобил части от имота, което самостоятелно е ирелевантно (както стана вече дума – дори това в АУАН е посочено неправилно). Машиналното очертаване на един период (в случая около 2 години) от придобиване на части от имота до извършване на проверката, в комбинация с обстоятелството, че видно от показанията на актосъставителката – въобще не е ясно дали строежът не е бил изпълнен дори преди това - не изпълнява задължението за посочване на датата на извършване на нарушението и по мнение на настоящия състав следва да се приравни на липса на посочване на такава дата. Това е налагало провеждането на разследване на спорните моменти от страна на АНО (чл. 52, ал.4 ЗАНН), а не механично и самоцелно издаване на НП при неизяснена фактическа обстановка. Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция – Решение № 761/17.04.2019г. по к.н.а.х.д. № 654/2019г. на АдмС-Бургас, постановено по напълно идентичен казус, където също се приема, че безспорно към датата на проверката строежът е бил завършен, поради което е било възможно да бъде установен точния момент, когато е изпълнен, респективно когато е допуснато изпълнението му в имота. Касационната инстанция също е приела, че очертаването на толкова дълъг период като време на извършване на нарушението се приравнява на непосочване на дата на извършването му, както и че волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП. Това императивно и абсолютно задължение на административнонаказващия орган важи и за случай като разглеждания. Между датата на констатиране на нарушението и датата на неговото действително извършване има съществена разлика, която АНО не е отчел, приемайки, че датата на проверката е крайният ден от очертания период на извършване на нарушението.
Следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на АНО, че в случая сроковете за образуване на административнонаказателното производство са спазени предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ. В нормата на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че едногодишният срок по ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство за нарушения по ЗУТ, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението. В конкретният случай тази разпоредба не променя действието на общата разпоредба на чл. 34 от ЗАНН. Обратното разбиране – че за издаването на АУАН по повод на незаконно строителство, дължащо се на липса на строителни книжа - срокът тече от изготвянето на строителни книжа, касаещи завършването на процеса по строителство, би довел до правна безсмислица, тъй като незаконността на строителството представлява самото нарушение, а констатирането му след евентуално наличие на впоследствие издадени строителни книжа обективно би довело и до възможността никога да не се състави АУАН, тъй като не е правно логично за един незаконен строеж да се издава разрешение за експлоатация или ползване. Предвид това, приложим е именно предвидения в чл. 34 от ЗАНН срок за провеждане на административното производство, а именно такова не се образува ако е изтекъл едногодишен срок от извършване на нарушението. В случая, както бе уточнено по-горе не е ясно в кой момент точно е извършено нарушението, поради което и не би могло да се прецени дали са спазени сроковете за провеждане на настоящото производство (Решение № 814/24.04.2019г. по к.н.а.х.д. № 737/2019г. на АдмС-Бургас).
Тук е мястото да се посочи, че това, че с нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот от 2016г. е посочено, че се продава само земя, без изрично да е посочено, че на тази земя има постройка – въобще не означава, че в действителност такава постройка не е съществувала. Практиката на ВКС познава много случаи, когато в нотариалните актове не са посочени сгради, но реално те са съществували към момента на сделката. Именно това е провокирало върховната инстанция да приеме редица решения по реда на чл. 290 ГПК, за да уточни дали в такъв случай се прехвърля и правото на собственост върху постройката или не, като например - Решение № 529/09.07.2010 г. на ВКС, I г.о., където се приема, че когато със сделка се прехвърля земя, без да се изключат изрично подобренията и сградите, намиращи се върху нея, счита се, че и те са прехвърлени, макар да не се сочат в договора. Във всички случаи обаче действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на отразеното в нотариалния акт по реда на чл.20 ЗЗД. Казано по друг начин – това, че през 2016г. Я. е станал собственик на земя, не означава непременно, че на тази земя вече не е имало постройка. Напълно възможно е такава да е имало, но просто да не е била включена в нотариалния акт по една или друга причина (включително и по волята на страните, че постройката остава собственост на прехвърлителя). Именно това, с оглед възраженията на жалбоподателя е налагало сериозно разследване на спорните обстоятелства, каквото в случая липсва.На следващо място съдът следва да посочи, че формата на изпълнителното деяние „допустителство” е изключение от общия принцип за ангажиране на административна отговорност на субектите, доколкото съгласно чл. 10 ЗАНН допустителите се наказват само в определените от закона случаи. Действително в чл. 232, ал.2 ЗУТ е предвидено наказание и за участник в строителството, който допусне извършването на незаконен строеж – т.е. принципно може да се ангажира отговорността и на допустителя, но това не отменя общото задължение за доказване на субективната страна на нарушението – т.е. на „вината”. Допустителството е особен вид нарушение, при което едно лице по закон е длъжно да се противопостави на определено неправомерно поведение, но не го е направило, чрез което на практика е съдействало за възникването на противоправния резултат. Така между поведението на допустителя и осъществяването на резултата от нарушението е налице причинно-следствена връзка. Бездействието, при наличието на задължение за активно поведение, е противоправно само ако съществува обективна възможност субектът да осуети извършването на нарушението. Това предполага конкретни представи в съзнанието на дееца относно осъществяването на деянието и неговите последици. При липсата на интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде формиран и волеви - отношението към съставомерните последици. Казано по друг начин само фактът, че в нечий имот е извършен незаконен строеж не означава автоматично, че собственикът е „допуснал” извършването на този строеж. Не е налице обективна отговорност, при която всеки път, когато се установи незаконен строеж, при всички случаи собственикът на терена (който може и да е държавата или общината) следва да носи отговорност за допустителство. Следва да се ангажират доказателства, че собственикът е възложил или най-малкото, че е знаел или поне предполагал, че се извършва такъв строеж, но въпреки това е бездействал и не се е противопоставил, като по този начин и е „допуснал” друг да извърши строежа. В тази връзка АНО е следвало да посочи кога и от кого е изпълнен стоежът и какво отношение има към жалбоподателя, за да може да се провери дали собственикът действително е „допуснал” това лице да извърши нарушението или то е извършено без неговото знание/допускане. В конкретния случай, видно от показанията на актосъставителката – контролните органи не са установили нито кога, нито кой е изпълнил строежа, поради което и изводът им, че Я. е „допуснал” този неизвестен извършител да построи незаконна постройка в имот, от който той притежава ид.ч. са останали недоказани. Изрично в този смисъл и отново по напълно идентичен казус е и Решение № 814/24.04.2019г. по к.н.а.х.д. № 737/2019г. на АдмС-Бургас. В този смисъл е и вече цитираното Решение № 761/17.04.2019г. по к.н.а.х.д. № 654/2019г. на АдмС-Бургас, в което също се приема, че в случая не е извършена проверка не само кога, но и от кого е извършен строежът и в какви отношения е било това лице с жалбоподателя, поради това не е доказано, че последният е знаел или предполагал, че се извършва незаконен строеж в имота, но въпреки това не се е противопоставил.
Не следва да се подминава и Решение № 1982/24.11.2014г. по к.н.а.х.д. № 1196/2014г. на АдмС-Бургас, в което изрично се указва, че:„ ... собственикът на един недвижим имот, ако не притежава едно от качествата, изрично указани с нормата на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ не може да бъде определен като участник в строителството...”. В тази връзка АНО следваше изрично и изчерпателно да посочи в НП на база на какви факти гради своя извод, респективно – по този начин да даде възможност както на нарушителя, така и на съда да провери, дали неговите изводи са верни или не. Липсата на посочване на такива факти, не може да се преодолее с обобщения извод, че жалбоподателят е „участник в строителството - възложител” без да се посочат обстоятелствата, които евентуално го правят такъв, поради което и това е самостоятелно основание за отмяна на НП, като противоречащо на изискването на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че в хода на производството са били допуснати съществени и
неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че незаконосъобразно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло,
без да е необходимо да се обсъждат останалите наведени доводи.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
Б-40-ЮИР-47/11.09.2018г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с
което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на Р.П.Я.
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева за нарушение на чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.