РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Ямбол, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330100544 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от И. И. С. с ЕГН ********** от гр. Я.,
ул. „*** , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на
молителя домашно насилие от страна на лице който му е брат В. И. С. с ЕГН
********** от гр. Я., ул. „***.
В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено
конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Молителя твърди, че ответника е
негов брат, като живеел в едно жилище, апартамент оставен по наследство от баща им,
като всеки си имал отделна стая. Срещу ответника имало издадена заповед за
незабавна защита по гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, като същия бил отстранен от
съвместното обитавано с молителя жилище за една година. След като срока изтекъл на
05.02.205 г. ответника се прибрал в жилището. Още с прибирането си между молителя
и ответника започнали разправиите, като последния го псувал на майка и му казвал, че
бил ненужен на този свят. Молителя бил сто процента инвалид, като всяка седмица
ходил до гр. Б. за процедури във връзка със здравето си, като *** ( ***). Здравето му се
влошавало, като лекарите му препоръчвали да е спокоен, да няма натоварвания е
физическо усилие.
Твърди се, че на 26.02.2025 г. около 04.10 ч. ответника влязъл в неговата стая, като
ритнал вратата. Молителя се уплашил и разтреперил, като ответника бил във видимо
1
нетрезво състояние, което се случвало често. На висок заповеднически тон му заявил
да става и го напсувал. След като молителя станал ответника го попитал какви били
тези фалшиви пари които бил оставил при него в неговата стая. Молителя го попитал
за какви фалшиви пари става на въпрос, при което ответника извадил няколко
банкноти по 100 лв., като му казал да ги вземе за да види, че били фалшиви. Същия
отказал да ги вземе, като ответника се нахвърлил върху него за да го бие, като
замахнал с юмрук към главата му, но същия успял да избегне удара. Тогава ответника
започнал да му се заканва, че ще го убие и унищожи, като молителя го молил да
напусне стаята му и да се прибере в неговата. Въпреки това ответника отново тръгнал
да го бие, като го наричал циганин и щял да го убие и унищожи, като го псувал и до
седмица щял да го убие. Молителя веднага се обадил на органите на полицията, като
последните посетили адрес и поискали да видят фалшивите пари. Ответника отказал
да ги покаже, като в коридора говорил с полицаите, като последните го предупредили
да не влиза в стаята на молителя и го посъветвали да подаде молба до съда за защита.
След като полицейските органи си тръгнали, в един по-късен момент ответника
отново започнал да блъска по вратата на молителя, като искал да му отвори и се
заканвал, че ще го убие. Започнал да пъха под вратата парите, които молителя не
докоснал, като се бил заключил и не отворил. В момента в който ответника се прибрал
в неговата стая, молителя посетил адвокат. Същия твърди, че се страхува от ответника,
защото го познавал добре, същия употребявал всеки ден алкохол и в това си състояние
можел да осъществи заканите си. Бил отмъстителен, неконтролируем и упражнявал
психическо и физическо насилие и тормоз над него. Живеел в страх за живота и
здравето си, като нямал спокойствие, като се налагало да ходи до гр. Б. на лечение.
Молителя се страхуват от ответника, счита, че същия е заплаха за него и
претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН.
Прилагат писмени доказателства, включително и декларация за извършено
домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от
ответника.
В съдебно заседание молителя не се явява лично, като се представлява от адв.
Д.- ЯАК, чрез който поддържа молбата, сочи доказателства и претендират налагане на
мерките по заповедта за незабавна защита.
В съдебно заседание ответника по молбата редовно уведомен, се явява лично,
като взема отношение и посочва, че всичко в нея не било вярно.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените
в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от
2
акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по
реда на ЗЗДН – лице, което се намира във втора степен родство по съребрена линия
на молителя, негов брат и същата е допустима, като разгледана по същество е и
основателна.
За доказване на твърденията си, молителя е ангажирал декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че ответника не
е осъждан за престъпления от общ характер, като от изисканата справка от
психиатрично отделение към МБАЛ“***“ АД се установява, че същия не се води на
психиатричен отчет. При направена справка в ЕИСС на 26.02.2025 г. се установява, че
по ЗЗДН между страните са били образувани още две дела гр. дело № *** г. по описа
на ЯРС, което е прекратено и гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, което е приключило с
решение, като е издадена заповед за защита на молителя срещу ответника в
настоящото производство.
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство
или в интимна връзка. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на
субектите, чиито действия се санкционират от този закон. В настоящия случай по
безспорен начин е установено, че страните по делото попадат в обхвата на
разпоредбите на ЗЗДН при условията на чл.3, т. 6 ЗЗДН- с оглед на това, че ответника е
лице, което се намира във втора степен родство по съребрена линия на молителя,
негов брат.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за
домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно
насилие от страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство
представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с оглед разпоредбата на чл.13,
ал.3 ЗЗДН, касаеща нейната формална доказателствена сила. В тази връзка в
настоящото производство не бяха събрани доказателства които да опровергават
доказателствената сила на посочената по-горе декларация.
Отделно от това съдът намира, че действията на ответника представляват
домашно насилие по този закон. В тази насока следва да се посочи, че от изисканата и
приложена преписка на ЯРП посочения случай не е единствен, като същия се явява
продължение на извършените от ответника физическо и емоционално насилие спрямо
молителя. От представената докладна записка на полицейските служители посетили
сигнала на 26.02. 2025 г. безспорно се установява, че на място същите установили
3
страните, като молителя посочил, че ответника който му е брат подхвърлил фалшиви
пари, за да го вкара в затвора, като и двамата били в неадекватно състояние.
Посочените по горе действия бяха установени и чрез разпита на полицейските
служители в качеството им на свидетели, които потвърдиха, че сигнала е подаден от
молителя, като същия е заявил, че брат му искал да му подхвърли фалшиви банкноти
които той да пипнел и да го вкара в затвора, като такива фалшиви банкноти не са
установени от полицейските служители. Отделно от това съдът кредитира изнесеното
в представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, като 26.02.2025 г. ответника
влязъл в стаята на молителя, като нанесъл удари по вратата с ритник, отправил обидни
думи към брат си, като го напсувал и нарекъл боклук и след като не станало ясно за
какви фалшиви пари става на въпрос се нахвърлил върху него да го бие. Продължил
да му се заканва, че ще го убие и унищожи и да го обижда.
Посочените по- горе действията извършени от ответника съдът приема, че
представляват такива на физическо, психичното и емоционално насилие, т.е.
осъществяват признаците на домашно насилие по смисъла на закона, което пък от своя
страна накарало молителя да потърси съдействие, сигнализирайки органите на
полицията. От страна на ответника не бяха представени никакви доказателства, които
да оборят истинността на декларацията.
С оглед на установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на
мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо
пострадалото лице И. И. С. с ЕГН ********** , като по отношение на ответника В. И.
С. с ЕГН ********** следва да бъдат наложени следните мерки : по чл.5, ал.1, т.1
задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие по отношение на
молителя ; чл.5, ал.1, т.2 отстраняване на извършителя В. И. С. с ЕГН ********** от
съвместното обитавано жилище с молителя; чл.5, ал.1, т.3 забрана на ответника да
доближава жилището на молителя , местата му на работа и местата му за социални
контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра; чл.5, ал.1, т.4 забрана на
извършителя да осъществяват контакт с пострадалото лице И. И. С. с ЕГН **********
под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от 12 месеца.
Видът, условията и срока на продължителност на мярката по чл.5, ал.1,т.2, т.3 и
т.4 ЗЗДН, съдът определи, като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от
ответника акт на домашно насилие.
В тази връзка следва да се отбележи, че основният проблем между страните,
който е много съществен, като същия е проявена агресия съчетана с употребата на
алкохол от страна на ответника, като същевременно следва да се съобрази и
болестното състояние на молителя, за което са представени доказателства. Съдът
4
счита,че определения срок на трите по горе мерки по ЗЗДН ще бъде достатъчен за
постигане целите на закона. В случай, че проблемите между страните продължават и
след изтичането на този срок, всяка от тях следва да потърси правата си по друг ред.
На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, съдът намира, че следва да приспадне от срока на
определените мерки за защита от домашно насилие, срокът на действие на мерките по
издадената срещу ответника заповед за незабавна защита рег. № 9, считано от
26.02.2025 г.
На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство
в размер на 25 лв.
При този изход на делото и на основание § 1а от заключителните разпоредби на
ЗЗДН, вр. с чл.78, ал.1 ГПК, следва ответника по молбата да бъде осъден да заплати на
молителя сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
700 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2
Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
РЕШИ:
Налага мерки за защита на И. И. С. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „*** ,
срещу осъществено спрямо него домашно насилие от страна на – В. И. С. с ЕГН
********** от гр. Я., ул. „*** , КАТО:
Задължава – В. И. С. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на И. И. С. с ЕГН ********** от гр. Я.,
ул. „***.
Отстранява В. И. С. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „*** , от съвместно
обитаваното жилище с И. И. С. с ЕГН **********, находящо се в гр. Я., ул. „*** , за
срок от 12 месеца.
Забранява на – В. И. С. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***, да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих
на И. И. С. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „*** , на разстояние по-малко от 100
метра, за срок от 12 месеца.
Забранява на – В. И. С. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „*** да осъществява
контакт с пострадалото лице И. И. С. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „*** под
каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена
поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок
5
от 12 месеца.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН приспада срока на действие на мерките при
издадената заповед за незабавна защита рег.№ *** г. по гр. дело № 544/2025 г. по описа
на ЯРС, считано от 26.02.2025 г.
Осъжда В. И. С. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Осъжда, на основание §1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, вр. чл.78, ал.1
ГПК, В. И. С. с ЕГН ********** да заплати на И. И. С. с ЕГН **********, сумата от
700,00 лв. - разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание
чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди ответника В. И. С. с ЕГН ********** за
последиците по чл.21, ал.4 ЗЗД, в случай на неизпълнение на заповедта по чл.21, ал.4
ЗЗДН, а именно, че при наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 полицейските
органи следят за изпълнение на заповедта, като в случаите на неизпълнение на
заповедта на съда, полицейския орган констатирал нарушението, задържа нарушителя
и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на
извършителя и на пострадалите лица.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в
седемдневен срок от постановяването му в открито съдебно заседание, а именно
от 28.05.2025 г.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6