№ 1089
гр. Варна, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500521 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе в предвид, следното:
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис сграда ”Лабиринт”, ет.2, оф.4, представлявано от Юлия Юргакиева, действаща чрез
юрисконсулт Ц.П., против Разпореждане №1748 от 15.02.2022г. по ч.гр.д.
№20223110100750/2022г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставено без уважение
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
срещу длъжника Й. В. ДР..
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, тъй неправилно съдът е дал указания на заявителя да представи справки
за извършени погасявания от длъжника. Твърди се още, че е налице порочна практика,
наложена от редица районни и окръжни съдилища, извън обхват на чл. 410, ал.3 от ГПК
изискват от заявителя представяне на договор за цесия и уведомителни писма за
извършената цесия. Сочи се относима съдебна практика, досежно задължението на
заявителя да ангажира доказателства по смисъла на цитираната по-горе правна норма.
Претендира се отмяна на атакуваният съдебен акт, респективно постановяване на нов, с
който да се уважи заявлението и издаде исканата заповед за изпълнение, ведно с присъждане
на деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателят във връзка с обжалвания
съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
1
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Жалбоподателят е подал пред РС Варна заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника
Й. В. ДР. като е претендирал единно вземане в размер на 993.28лв., представляваща сбор от
задълженията по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги сключени с
“БТК“ ЕАД, за които е открит Акаунт №16227595001, с посочване на няколко фактури,
вземанията по всяка, от които формират общия размер и период на задължението.
След оставяне на заявлението без движение с указания за индивидуализация на
претендираното вземане, с уточняваща молба заявителя е посочил, че вземането се основава
на два договора, с предмет предоставяне на мобилни разговори и мобилен интернет, при
съответните абонаменти такси. В молбата е застъпено становище на заявителя, че
допълнителна индивидуализация не е необходима, като са развити подробни съображения и
е посочена относима съдебна практика.
Последвало е ново оставяне на производство без движение с указания към заявителя
да индивидуализира вземанията си по всеки от договорите, което обаче не е дало резултат,
респективно е постановен атакуваният в настоящото производство отказ да се издаде
заповед за изпълнение.
На първо място следва да се посочи, че оплакванията съдържащи се в жалбата
инициирала настоящата въззивна проверка, не кореспондират по никакъв начин с фактите и
обстоятелствата в производство. Като се започне от съдържащото се в жалбата оплакване от
съдебен акт на РС Тутракан, който е постановил отказ поради непредставяне на изискани от
заявителя доказателства, отчетат се развитите съображения за обхвата на служебната
проверката за неравноправни клаузи в договори с потребител и се стигне до изложените
доводи за ефекта от договора за цесия, ведно с нуждата от представяне на уведомлението до
длъжника, съдържанието на жалбата не корелира с постановеният отказ от РС Варна, поради
нередовност на заявлението.
На следващото, макар в случая оплакването за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваният съдебен акт да има бланкетен характер, предвид горепосочената липса на
връзка между оплаквания и мотиви на първоинстанционния съд, въззивният съд дължи
проверка съответна на сезирането му с частна жалба срещу отказа да се издаде заповед за
изпълнение.
Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за
изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.410, ал.2 от ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК. Ето
защо претендираното парично вземане, следва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези до степен отговарящи на изискванията за редовност на
2
искова молба, в това число недвусмислено посочване на вида на вземането, неговото
основание и размер.
В случая такава индивидуализация не е налице, тъй като както в заявлението, така и
в уточняващата молба, не е посочен ясно и недвусмислено размера на отделните вземания
по всеки един от двата договора, включени за общо плащане в сметка с Акаунт
№16227595001, както и какво включва като услуга /цена/ плащането по съответния договор.
Въпросната индивидуализация е необходима, тъй като всеки от процесните договори,
представлява самостоятелна облигационна връзка, т.е. отделно основание за ползването на
независима от другите договори услуга /или услуги/, която има своя индивидуална цена,
зависима от конкретното потребление. Включването на вземанията в обща сметка за
плащане, не променя този факт, а само улеснява фактическото погасяване на задължението,
което обаче не е определящо, доколкото начина на плащане не може да замести нуждата от
индивидуализация на вземането, чрез посочване на конкретните елементи, които го
формират. Въпросната нужда от индивидуализация на вземането, особено ясно се
подчертава от факта, че описаните в заявлението фактури остойностяват изключително
разнородни по размер вземания, което индикира, че всяко от вземанията включва различни
компоненти-ползвани услуги.
Неяснотата по отношение на горепосочените обстоятелства води до неяснота относно
правопораждащите юридически факти, от които заявителят черпи предявеното субективно
право и едновременно с това препятства правото на защита на длъжника, поради
невъзможност да прецени дали е носител на процесното задължение, съответно дали да
оспори вземането. В този смисъл указанията за индивидуализация на вземането, не
съставляват проява на ненужна процесуална дребнавост, а точно и адекватно приложение на
закона.
В заключение въззивният състав на съдът намира, че атакуваното разпореждане на
районният съд, е законосъобразно и правилно, и като такова, следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1748 от 15.02.2022г. по ч.гр.д.№20223110100750
по описа за 2022г. на Районен съд Варна, с което е отхвърлено изцяло заявлението на
”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда ”Лабиринт”, ет.2, оф.4,
представлявано от Юлия Юргакиева, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Й. В. ДР..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4