Решение по дело №252/2024 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по подадена от И. Д. С. против отказ на Кмета на Район Искър за издаване на удостоверение на наследници на наследодателя Г. Х. А..В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на административно правните разпоредби. Твърди се, че искания акт – удостоверение за наследници е издаден на друг наследник, чрез СРС. Моли съда да осъди районна администрация Искър София, Столична община да издаде исканото от нея удостоверение. Претендира разноски.

Ответникът Кметът на район Искър, при Столична, е изразил становище че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на материалноправните предпоставки, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Прави искане съдът да отхвърли жалбата като надопустима, евентуално да я остави без уважение като неоснователна и недоказана, като потвърди обжалвания акт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното :

Видно, от представеното по делото искане от 28.11.2023г./стр. 2/ от делото е, че К. Д. П. е поискал да бъде издадено удостоверение за наследници на Г. Х. А. [ЕГН] починал на 06.05.1983г. В искането е посочено, че Г. Х. А., е оставил за наследници К. Г. А., М. Г. А., П. К. В. и С. Г. Х.. Към заявлението е представено пълномощно, с което И. Д. С. е упълномощила дв. К. П. да подаде и получи удостоверение за наследници и др. документи, но не е посочено удостоверение за наследници на кое лице е упълномощен адвоката да извърши действията.

По делото е представено писмо от Кмета на район Искър, с което е отказано да бъде издадено удостоверение за наследници на Г. Х., като органът е мотивирал, че съгласно чл. 10 ал.1 от Наредба № РД-02-20-6/2012г. за издаване на удостоверение за наследници удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Органът е посочил, че в НБД „Население“, за лицето Г. Х. А. няма посочени номер и дата на акт за смърт, в електронния личен регистрационен картон за лицето,въз основа на неофициална информация е записано, че лицето е починало в едно Благоевградско село, в дом за лечение.Посочено е, че администрацията на СО Район- „Искър“ е предприела нарочни действия по откриване на информация за смъртта на лицето, изпращайки писма до СГС, ВКС, Дирекция „БДС“, Областна управа на област Благоевград, Областна управа на област София област и Областна управа на област Кюстендил, към момента на издаване на отказа, в деловодството на СО , Район Искър не е постъпила информация за съставен акт за смърт на лицето, поради което СО район Искър е в обективна невъзможност да издаде удостоверение за наследници на Г. Х. А..

По делото е представено удостоверение по гр.д. 4346/1982г. , от което е видно че бракът между П. К. и Г. Х..А. е прекратен, представено е препис от решение № 3809/1983г, постановено по гр.д. 2258/1983г. по описа на ВКС.

По делото е представено копие от личен регистрационен картон на Г. Х. А., от който е видно че е роден на [дата]. в с.Карлуково, и местоживеенето му е в гр. София.Посочено е, че Г. А. има две родени деца К. и С., вписано е, че гражданския му брак с П. А. е прекратен с решение по гр.д. 4346/1982г. на СГС, както и че е починал на 06.05.1983г. в социален дом в Благоевградско село. По делото е представено писмо от Община Кочериново, от което е видно, че в регистрите за гражданско състояние на община Кочериново не е открит акт за смърт на Г. Х. А. за периода 1983-2999г

По делото е представено удостоверение за наследници изх.№ РИС 23-УГ51-8230/06.10.2023г. на Г. Х. А., издадено от Столична община, район Искър, същото обаче според съда не е издадено по подаденото от жалбоподателката искане, тъй като видно от датата на издаването му, е издадено на 06.10.2023г, преди да бъде подадено искането от И. Д. за издаване на удостоверение за наследници-28.11.2023г. В представена молба по делото ответникът изразява становище, че оспорващия няма правен интерес от оспорването, тъй като искания акт е издаден.

При така установените факти, съдът като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е писмо издадено от Кмета на район Искър, с което е отказано издаването на Удостоверение за наследници на лицето Г. Х. А., [ЕГН]

Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу писмо, притежаващо белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Удостоверението за наследници е официален документ, който е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.3 от АПК волеизявлението за издаване или отказът да се издаде такъв документ има характер на индивидуален административен акт и подлежи на оспорване по съдебен ред. Постановеният по искането на адв. П. като пълномощник на И. С. отказ засяга правната и сфера, поради което за нея е налице и правен интерес от обжалването. Издаденото удостоверение за наследници, не е издадено по подаденото от И. С. искане, поради което съдът приема че за жалбоподателката съществува правен интерес от оспорване на изричния отказ, обективиран в оспореното писмо. Съдът приема, че жалбата е подадена и в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган – кмет на Район Искър при Столична Община. По смисъла на чл. 2, ал. 1 на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. "удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация"

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Г. Х. А. е, че същото е издадено от длъжностно лице при район Искър при Столична община и в него като наследник е посочена жалбоподателката И. Д. С..

Съдът намира, че по делото няма за последният постоянен адрес на починалото лице, чието УН се иска, за да се приеме безспорно от съда, че административен орган е материално и териториално компетентния орган за издаване на заявеното удостоверение, съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Това обстоятелство обаче не е оспорено от страните, поради което съдът намира, че обжалваното писмо е издадено от компетентен орган. Настоящият съдебен състав намира, че актът е издаден в писмена форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му. Ответният орган е посочил правни норми, според същия, свързани с искането и съответно издаването на удостоверение за наследници, посочил е и, че поради какви причини отказва да издаде исканото УН.

Процедурата по издаване на акта е започнала по молба на жалбоподателката, чрез пълномощник, с която е заявено издаване на удостоверение за наследници. Въз основа на молбата, ответникът е издал оспореният отказ, позовавайки се на разпоредби на ЗГР и издадена Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението /Наредба № РД-02-20-6/. Молбата за издаване на УН отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореният акт противоречи на материално правните разпоредби, поради следното.Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗГР "гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му, в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. ", като за физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон /чл. 2, ал. 1 ЗГР/. При това, получаването на информация за едно физическо лице, вкл. и за неговите наследници, се извършва въз основа на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), представляваща национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях /чл. 100 ЗГР/. Функциите на ЕСГРАОН са: 1. създаване и поддържане на регистри на актове за гражданско състояние; 2. създаване и поддържане на Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние; 3. създаване и поддържане на регистър на населението в електронен вид и който формира Национална база данни "Население" /чл. 22, ал. 1 ЗГР/; 4. еталонодържател за уникалния административен идентификатор на физическите лица - ЕГН, и създаване и поддържане на регистъра на единните граждански номера; 5. създаване и поддържане на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Р. Б.; 6. осигуряване на информационно и административно обслужване на законо-дателната, изпълнителната и съдебната власт /чл. 101 ЗГР/. Съгласно чл. 9 от Наредбата № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава удостоверение за наследници по образец, което, както бе посочено по-горе, се осъществява от длъжностното лице по гражданското състояние в общината. Производството по издаването на удостоверения за наследници стартира по заявление на наследниците на лицата, за които се отнася, както и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законо-установени правомощия или, когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси /чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР/, като отказът за предоставянето им подлежи на обжалване по реда и условията на АПК /чл. 107 ЗГР/.Удостоверението за наследници се издава въз основа на данните, съдържащи се в Национална база данни "Население" и Локална база данни "Население" /част от регистъра на населението по чл. 22, ал. 4 ЗГР/, както и на данни от регистрите на актовете за гражданско състояние /чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата/. В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 /раждане, брак и смърт/ за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България, а в регистъра на населението се вписват: 1. всички български граждани; 2. чужденците, които са: получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р. Б.; или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или, на които е предоставено убежище в Р. Б. я /чл. 3, ал. 1-2 ЗГР/.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и, за които има съставен акт за смърт. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. А съгласно ал. 5 на същата разпоредба, в удостоверението по чл. 9 длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Това означава, че в удостоверението за наследници следва да се впишат най-много роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Видно от представените по делото доказателства е, че Столична община, район Искър /ответник по делото/преди постановяване на оспорения акт, вече е била издала удостоверение за наследници на Г. Х. А., в което има вписан акт за смърт издаден на 01.01.1800г./ посочено в удостоверението/, с оглед на което съдът намира, че оспорения изричния на Кмета на Район Искър при Столична община следва да бъде отменен, а преписката изпратена на административния орган за извършване на исканата услуга, респ. издаване на съответния документ, след извършване на съответната проверка по чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистри на населението – следва да се установи налице ли са изискванията на чл. 2, ал. 5 и чл. 10, ал. 1 или ал. 2 от същата наредба, още повече че видно от представеното удостоверение за наследници вече е издавано.

При този изход на делото, основателно се явява искането на пълномощника на оспорващия за заплащане на дължимите разноски в производството в размер на 310 лв

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ОТКАЗА да се издаде Удостоверение за наследници, обективиран в писмо по искане с рег. № РИС23-УГ01-9328/28.11.2023г. на Кмета на Район Искър, при Столична община, по Искане за издаване на удостоверение за наследници от адв. К. Д. П., като пълномощник на И. Д. С. вх. № РИС23-УГ01-9328/28.11.2023г.

ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на район Искър, при Столична Община за изпълнение на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Столична Община, Район Искър да заплати на И. Д. С. сумата 310 лв представляваща направени по делото разноски

Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. София, в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните.