РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Перник, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500589 по описа за 2021 година
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от Р. Б. Я., чрез
адвокат М.М., срещу решение № 260884 / 16. 07. 2021г., постановено по гр. д.
№ 04499 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени
като неоснователни предявените отрицателни установителни искове на същия
срещу „Топлофикация - Перник“ АД, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение, поради погасяване по давност на сумата
2692,64лв. – главница, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода 26. 10. 2006г. – 30. 04. 2009г. за апартамент № *, находящ
се в ***, сумата 598,56 – лихва за забава на месечните плащания за периода
от 26. 10. 2006г. до 13. 10. 2013г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
26. 10. 2009г. до окончателно й изплащане, както и сумата 152,39лв. разноски
по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22. 04. 2013г. по ч.
гр.д. № 5180 / 2009г. на Пернишкия районен съд, както и е осъден Р.Я. да
заплати на дружеството сумата 124лв. разноски за производството.
1
Доводите, които се развиват във въззивната жалба са, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като процесните суми
изцяло са погасени по давност. Моли обжалваното решение да бъде отменено
изцяло и да бъдат уважени предявените отрицателни установителени искове.
Моли да му се присъдят направените разноски. Жалбоподателят поддържа
въззивната си жалба и в съдебно заседание, чрез адвокат М..
Насрещната страна „Топлофикация Перник“ АД гр. Перник, не е
депозирало писмен отговор. Дружеството е депозирало писмена молба за
съдебно заседание, чрез юрисконсулт М., с която оспорва въззивната жалба и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200лв.
За да се произнесе Пернишкият районен съд е приел следното :
Приел е, че предявените искове са процесуално допустими.
Отбелязал е, че процесните вземания са установени с влязло в сила
съдебно решение, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД,
погасителната давност за това вземане е 5 годишна. Отбелязал е, че
изпълнително дело № 375 / 2013г. по описа на ЧСИ С.Д. е образувано въз
основа на изпълнителен лист, по влязлото в сила съдебно решение и молба от
13. 06. 2013г., поради което на тази дата е спряла да тече погасителната
давност. Посочил е, че съгласно ППВС № 3/1980г. давността не е текла от 13.
06. 2013г. до датата на отмяна на това Постановление на Пленума – 26. 06.
2015г. , от когато е започнала пак да тече. Отбелязал е, че на 13. 07. 2015г. е
отправена молба до ЧСИ Д. за налагане на запор върху вземанията на
длъжника.
Съдът е направил извод, че за периода от 13. 06. 2013г. до 13. 07. 2015г.
е изтекъл срок повече от две години, поради което на 13. 06. 2013г.
изпълнителното дело е перемирано по силата на закона – чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК, от който момент започва да тече нова погасителна 5 годишна давност.
Посочил, че след перемирането на делото е постъпила молба от
взискателя на 13. 03. 2017г. да бъде наложен запор на всички сметки на
длъжника в три банки. Като се е позовал на решение № 37 / 24. 02. 2021г. по
гр. д. № 1747 /2020г. на ВКС, е направил извод, че след като перемпцията е
настъпила, но е постъпила нова молба от взискателя, съдебният изпълнител
2
не може да откаже да изпълни искания способ, тъй като дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Посочил е, че
единствената последица от перемпцията е, че съдебния изпълнител следва да
образува ново изпълнително дело. Направил е извод, че новото искане отново
прекъсва теченето на погасителната давност на 13. 03. 2017г.
Отбелязал е, че след тази дата, с получаването на запорни съобщения от
третите лица, съгласно чл. 450, ал.2 от ГПК /от НОИ на 09. 10. 2018г., от
„СОТ“ ЕООД на 24. 10. 2018г./ и постъпването по наложения запор на суми
от по 160,95лв. на 16. 02. 2021г. и 16. 03. 2021г., 5 годишния погасителен
давностен срок за вземанията не е изтекъл, въз основа на което е направил
извод, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода по делото съдът е възложил направените разноски от
ответното дружество в тежест на ищеца.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявените установителни искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
3
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, в които няма
конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение,
становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Процесните вземания са установени с влязло в сила съдебно решение №
305 от 16. 05. 2012г. по гр. д. № 706/2012г. по описа на ПРС, поради което и с
оглед разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, погасителната давност за това
вземане е 5 годишна.
Въз основа на това влязло в сила съдебно решение е бил издаден
изпълнителен лист № на 22. 04. 2013г. за процесните вземания в полза на
„Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник срещу длъжника Р. Б. Я.. Въз
основа на изпълнителния лист и молба от 13. 06. 2013г. на „Топлофикация –
Перник“ АД гр. Перник, е било образувано изпълнително дело № 375 / 2013г.
по описа на ЧСИ С.Д., с взискател „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник
и длъжник Р. Б. Я..
В молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени няколко
конкретни изпълнителни способа, поради което с образуването на
изпълнителното дело е спряла да тече погасителна давност. На основание
ППВС № 3/1980г. давността не е текла от 13. 06. 2013г. до датата на отмяна
на това Постановление на Пленума на ВС, с т.10, абзац втори от ТР № 2 от 26.
06. 2015г. От датата на постановяване на това тълкувателно решение - 26. 06.
2015г., е започнала пак да тече погасителна давност.
На 13. 07. 2015г. е отправена молба до ЧСИ Д. за налагане на запор
върху вземанията на длъжника.
Тъй като за периода от 13. 07. 2015г. до 13. 07. 2015г., т.е. за две години
не е поискано от взискателя извършването на изпълнителни действия, нито
пък ЧСИ Д. е извършвала такива по първоначалната молба за образуване на
изпълнителното дело, то с оглед дадените задължителни разяснения в т.10,
абзац първи от ТР № 2 от 26. 06. 2015г., на 13. 07. 2015г. изпълнителното
дело е перемирано по силата на закона – чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, от който
момент започва да тече нова погасителна 5 годишна давност.
След перемирането на изпълнителното дело на 13. 07. 2015г., е
постъпила молба от взискателя на 13. 03. 2017г. да бъде наложен запор на
всички сметки на длъжника в три банки : „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка
4
ДСК“ ЕАД и „Обединена българска банка“ АД. На въпроса дали след
настъпване на перемпцията, извършването на изпълнителни действия по
новопостъпили молби от взискателя, са процесуално допустими, е даден
отговор в Решение № 37 от 24. 02. 2021г. по гр. д. № 1747 / 2020г., IV г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл. 29 ГПК. Съгласно това решение, ако след
изтичането на перемпция взискателят поиска извършването на нови
изпълнителни действия от съдебния изпълнител, то тази молба има характер
на молба за образуването на ново изпълнително дело и от подаването й
започва да тече нова погасителна давност. Ако съдебния изпълнител не
образува ново изпълнително дело, а се произнесе по нея, то е налице валидно
произнасяне, което има релевантни правни последици. Необразуването на
ново изпълнително дело и несъбирането на нова държавна такса, само биха
могли да ангажират дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител за
нарушаването на разпоредбите за водене на канцеларските дела.
Следователно новото искане за извършване на изпълнителни действия
отново прекъсва теченето на погасителната давност на 13. 03. 2017г.
След тази дата, с получаването на запорни съобщения от третите лица,
съгласно чл. 450, ал.2 от ГПК - от НОИ на 09. 10. 2018г. и от „СОТ“ ЕООД
на 24. 10. 2018г., отново е спряла да тече погасителната давност и е започнала
да тече нова такава.
Въз основа на наложения запор на два пъти по изпълнителното дело са
суми от по 160,95лв. на 16. 02. 2021г. и 16. 03. 2021г. Постъпването на суми
по сметката на съдебни я изпълнител, независимо дали са от наложени
запори, публична продан, им доброволни вноски на длъжника представлява
най – същинското изпълнително действие, цел на всяко изпълнително
производство. Следователно от 16. 03. 2021г. отново е започнала да тече
погасителна давност, което обстоятелство следва да бъде взето предвид от
съда, с оглед разпоредбата чл. 235, ал.3 от ГПК
Въз основа на гореизложеното следва извод, че 5 годишния погасителен
давностен срок за вземанията не е изтекъл, поради което предявения иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
След като изводите на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на
Пернишкия районен съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като въззивния съд изцяло възприема по реда на чл. 272 обстойните и
5
аргументирани мотиви на Пернишкия районен съд.
С оглед изхода по делото жалбоподателят Р. Б. Я. следва да бъде осъден
да заплати на дружеството сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предложение първо от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260884 / 16. 07. 2021г., постановено по гр. д.
№ 04499 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда Р. Б. Я., с ЕГН **********, от ***, да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Перник 2300, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата
100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6