№
гр. Кърджали, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря
Мариана Кадиева, като
разгледа докладваното от съдия Шефки
адм. дело №57 по описа на КАС за 2020 г., и за
да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване
/КСО/.
Образувано
е по жалба от С.Ф.А.
от ***,
подадена чрез адв. С.М., против
Решение № 2153-08-4/06.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което
е отхвърлено възражението й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност
на оспорения акт, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалния закон. В с.з., чрез процесуалния си представител,
поддържа подадената жалба. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата
за неоснователна. Сочи, че не са налице основанията за изплащане на исканото обезщетение,
тъй като жалбоподателката е напуснала страната на 30.09.2018
г., няколко дни след като е заявило, че ще упражнява трудова дейност като земеделски
стопанин и е била извън страната до 01.08.2019 г. Счита поради горното, че лицето
не е упражнявало трудова дейност, като земеделски стопанин. С оглед липсата на реално
упражнявана трудова дейност, за лицето не е възникнало и осигуряване, респ. право
на парично обезщетение за бременност и раждане. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административният
съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема
за установено следното:
Предмет на
производството пред съда е Решение № 2153-08-4/06.01.2020 г. на
директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлено възражението срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя
по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. С последното
разпореждане, във вр. с подадено Удостоверение /приложение
№9, към чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с вх.№*** от *** г.; БЛ №***/*** г. и на основание
чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от ДОО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично
обезщетение за майчинство, поради това, че лицето не
е упражнявало дейността, за която е регистрирано, а регистрацията е извършена единствено с цел придобиване
на осигурителни права за получаване на парични обезщетения. Прието е поради
горното, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство и не отговаря
на условията на чл.48а КСО, тъй като не е упражнявало трудова дейност и няма право
на парично обезщетение за периода от 08.03.2019 до 18.04.2019 г. В оспореното решение, постановено по повод жалба
против разпореждането, административният орган е възприел горните констатации, с
оглед представената от ОД МВР - Кърджали справка рег.№***/*** г., касаеща задграничните пътувания на лицето, като стигнал до извода,
че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение
и правилно е било отказано изплащането му.
Установи се
от приложената по делото справка от информационната система на НОИ, че от 28.09.2018
г., жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала
да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“.
С Удостоверение
/приложение №9, към чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите
по ДОО/ с вх.№*** от *** г., жалбоподателката е заявила
изплащането на парично обезщетение по БЛ №***/*** г., за периода от 08.03.2019 г.
до 18.04.2019 г., за детето Д. А., родено на *** г.
Според
т.10 на приложената справка рег.№***/*** г., издадена от ОД МВР-Кърджали, през относимия към спора период, от регистрирането като самоосигуряващо се лице на 28.09.2018 г., до настъпването
на осигурителното събитие на 08.03.2019 г., е отбелязано влизане на жалбоподателката на 28.09.2018
г., на територията на Република България, през ГКПП *** и излизане на 30.09.2018
г. през същото ГКПП. Следващо влизане в Р България е отбелязано на 01.08.2019 г.
От
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена
чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен
срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
В случая между страните няма спор, че жалбоподателката е регистрирана като
земеделски производител, избрала е да се осигурява и за риска
общо заболяване и майчинство, както и че за периода на регистрацията
е внесла осигурителни вноски, като самоосигуряващо
се лице.
За да откаже исканото обезщетение по БЛ №***/***
г., за периода от 08.03.2019 г. до 18.04.2019 г., административният орган е приел, че към датата
на настъпване на осигурителното събитие-раждането на детето Д., на *** г., лицето не
е упражнявало трудовата дейност, за която е регистрирано, поради което
не е осигурена за общо заболяване и майчинство, и не отговаря на условията на чл.48а КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО, осигурената за общо заболяване
и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за
срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение
имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на
условията по чл. 48а КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане
вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. Осигурено лице, по смисъла
на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.
4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски,
и продължава до прекратяването й.
Установи се от приложената по
делото справка за презграничните пътувания на жалбоподателката, че в периода от регистрирането й като земеделски
стопанин на 28.09.2018 г. до настъпването на осигурителното събитие, лицето е пребивавало
в страната 2 дни, както следва: влязло е в страната на 28.09.2018г. и на 30.09.2018
г., я е напуснало през ГКПП ***, като едва на 01.08.2019г., лицето е влязло отново
в Р България, през същото ГКПП. Така отразените в справката данни не се опровергават
от приложените по делото доказателства, и като данни, съдържащи се в официален документ,
съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, се кредитират от съда.
При тези факти, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение
по чл.50, ал.1 КСО, тъй като жалбоподателката не е упражнявала
дейността, за която е регистрирана, понеже не е била на територията на Република
България, за посочените по-горе периоди. Дори да се приеме, че за времето от 28.09.2018г.
до 30.09.2018 г. е започнала да извършва заявената дейност, то за периода от 30.09.2018
г. до 01.08.2019 г., няма основание да се направи извод, че е продължила осъществяването
й, като внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност
не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение, предвид изискването
на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО.
На
следващо място, видно от справка
от информационната система на НОИ и Удостоверение / приложение №9, към чл.11, ал.1
от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ с вх.№*** от *** г., жалбоподателката е регистрирана като
земеделски стопанин на 28.09.2018 г. и по правилото
на чл.48а, вр. с чл.50, ал.8 КСО, придобива изискуемия
12 месечен осигурителен стаж на 28.09.2019 г. Т.е, към датата на настъпване на осигурителното
събитие – 08.03.2019 г., същата няма и изискуемия
12 месечен осигурителен стаж, който е предпоставка за отпускане на търсеното парично
обезщетение.
От изложеното следва че жалбоподателката
не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря
на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетение за бременност и раждане.
По изложените
съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно,
а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, с оглед заявеното искане и на основание чл. 143, ал.4 АПК,
чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ,
на ответника се следват деловодни разноски в размер на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на С.Ф.А. от ***, против
Решение № 2153-08-4/06.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което
е отхвърлено възражението срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна.
ОСЪЖДА
С.Ф.А. от ***, ЕГН **********, да заплати на ТП НОИ - Кърджали,
деловодни разноски в размер на 100 лв.
На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
С Ъ Д И Я :