Решение по дело №57/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 02.07.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                        СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело  №57 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от С.Ф.А. от ***, подадена чрез адв. С.М., против Решение № 2153-08-4/06.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлено възражението й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Сочи, че не са налице основанията за изплащане на исканото обезщетение, тъй като жалбоподателката е напуснала страната на 30.09.2018 г., няколко дни след като е заявило, че ще упражнява трудова дейност като земеделски стопанин и е била извън страната до 01.08.2019 г. Счита поради горното, че лицето не е упражнявало трудова дейност, като земеделски стопанин. С оглед липсата на реално упражнявана трудова дейност, за лицето не е възникнало и осигуряване, респ. право на парично обезщетение за бременност и раждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Предмет на производството пред съда е Решение № 2153-08-4/06.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлено възражението  срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. С последното разпореждане, във вр. с подадено Удостоверение /приложение №9, към чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с  вх.№*** от *** г.; БЛ №***/*** г. и на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за майчинство, поради това, че лицето не е упражнявало дейността, за която е регистрирано, а  регистрацията е извършена единствено с цел придобиване на осигурителни права за получаване на парични обезщетения. Прието е поради горното, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.48а КСО, тъй като не е упражнявало трудова дейност и няма право на парично обезщетение за периода от 08.03.2019 до 18.04.2019 г.  В оспореното решение, постановено по повод жалба против разпореждането, административният орган е възприел горните констатации, с оглед представената от ОД МВР - Кърджали справка рег.№***/*** г., касаеща задграничните пътувания на лицето, като стигнал до извода, че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му. 

Установи се от приложената по делото справка от информационната система на НОИ, че от 28.09.2018 г., жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“.

С Удостоверение /приложение №9, към чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ с вх.№*** от *** г., жалбоподателката е заявила изплащането на парично обезщетение по БЛ №***/*** г., за периода от 08.03.2019 г. до 18.04.2019 г., за детето Д. А., родено на *** г.  

Според т.10 на приложената справка рег.№***/*** г., издадена от ОД МВР-Кърджали, през относимия към спора период, от регистрирането като самоосигуряващо се лице на 28.09.2018 г., до настъпването на осигурителното събитие на 08.03.2019 г., е отбелязано влизане на жалбоподателката на  28.09.2018 г., на територията на Република България, през ГКПП *** и излизане на 30.09.2018 г. през същото ГКПП. Следващо влизане в Р България е отбелязано  на 01.08.2019 г.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

В случая между страните няма спор, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител, избрала е да се осигурява и за риска общо заболяване и майчинство, както и че за периода на регистрацията е внесла осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице.

За да откаже исканото обезщетение по БЛ №***/*** г., за периода от 08.03.2019 г. до 18.04.2019 г., административният орган е приел, че към датата на настъпване на осигурителното събитие-раждането на детето Д., на *** г.,  лицето не е упражнявало трудовата дейност, за която е регистрирано, поради което не е осигурена за общо заболяване и майчинство, и не отговаря на условията на чл.48а КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

 Установи се от приложената по делото справка за презграничните пътувания на жалбоподателката, че в периода от регистрирането й като земеделски стопанин на 28.09.2018 г. до настъпването на осигурителното събитие, лицето е пребивавало в страната 2 дни, както следва: влязло е в страната на 28.09.2018г. и на 30.09.2018 г., я е напуснало през ГКПП ***, като едва на 01.08.2019г., лицето е влязло отново в Р България, през същото ГКПП. Така отразените в справката данни не се опровергават от приложените по делото доказателства, и като данни, съдържащи се в официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, се кредитират от съда.

При тези факти, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение по чл.50, ал.1 КСО, тъй като жалбоподателката не е упражнявала дейността, за която е регистрирана, понеже не е била на територията на Република България, за посочените по-горе периоди. Дори да се приеме, че за времето от 28.09.2018г. до 30.09.2018 г. е започнала да извършва заявената дейност, то за периода от 30.09.2018 г. до 01.08.2019 г., няма основание да се направи извод, че е продължила осъществяването й, като внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО.

На следващо място, видно от справка от информационната система на НОИ и Удостоверение / приложение №9, към чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ с вх.№*** от *** г., жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин на 28.09.2018 г. и по правилото на чл.48а, вр. с чл.50, ал.8 КСО, придобива изискуемия 12 месечен осигурителен стаж на 28.09.2019 г. Т.е, към датата на настъпване на осигурителното събитие – 08.03.2019 г., същата няма и изискуемия 12 месечен осигурителен стаж, който е предпоставка за отпускане на търсеното парично обезщетение.

От изложеното следва че жалбоподателката не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетение за бременност и раждане.

По изложените съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с оглед заявеното искане и на основание чл. 143, ал.4 АПК,  чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24  от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се следват деловодни разноски в размер на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

           Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ф.А. от ***, против Решение № 2153-08-4/06.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлено възражението срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна.

        ОСЪЖДА С.Ф.А. от ***,  ЕГН **********, да заплати на ТП НОИ - Кърджали, деловодни разноски в размер на 100 лв.

             На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

С  Ъ Д  И  Я :