Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 7330 по описа за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от В.В.В. против З.Б.Н., Р.М. С., починала в хода на делото и заместена от нейните правоприемници Г.С.Т. и Е.С.С., и против Б.М.И., починал в хода на делото и заместен от неговите правоприемници В.П.К., Г.С.Т.
и Е.С.С., искове
с правно основание чл. 535 от ТЗ, вр чл. 537, вр чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
07.05.2018 г. наследодателят на ответниците – С.Ц.С.издал в негова полза запис
на заповед за сумата от 170 000 лв., която следвало да заплати на
07.08.2018 г. Длъжникът починал на 16.08.2018 г. Ответниците, които били
наследници на С.С., отказали да изплатят сумата по
записа на заповед. В допълнителна искова молба ищецът твърди, че записът на
заповед бил издаден, за да обезпечи изпълнението на каузално правоотношение от
07.05.2018г., съгласно което В. предоставил на С.сума в размер на 170 000
лв. за започване на строеж на триетажна жилищна сграда с магазини върху парцел,
находящ се в гр.София, кв.Витоша, бул.“******, а срещу предоставената сума С.следвало
да прехвърли на ищеца правото на собственост върху три апартамента в
новопростроената сграда. С писмена молба от 22.03.2022 г./ л.231/ ищецът
твърди, че задължението на С.по възникналото между тях каузално правоотношение
било да му прехвърли правото на собственост върху трите апартамента, а ако не
стори това – да му върне сумата от 170 000 лв. За да набави сумата от
170 000 лв. ищецът взел назаем пари от свой приятел, които декларирал пред
НАП. С оглед на изложените доводи ищецът
моли съда да осъди Р.М. С., починала в хода на делото и заместена от нейните
правоприемници Г.С.Т. и Е.С.С., да му заплати сумата от 42 500 лв.; Б.М.И., починал в хода на делото и заместен от
неговите правоприемници В.П.К., Г.С.Т. и Е.С.С.,
да бъде осъден да му заплати 42 500
лв. и З.Б.Н. да бъде осъдена да му заплати 85 000 лв., дължими по записа
на заповед от 07.05.2018 г.
Ответницата З.Б.Н. в
отговор на исковата молба и в допълнителен отговор на исковата молба оспорва
иска. Оспорва автентичността на записа на заповед. Заявява, че дори да се
докаже авторството на записа на заповед, то издателят никога не бил изразявал
съгласие да се задължи по него, поради което записът на заповед бил нищожен.
Позовава се и на други основания за нищожност на волеизявлението – измама,
грешка или крайна нужда. Оспорва да е съществувало каузално правоотношение за
издаване на записа на заповед. Липсвали доказателства С.да е търсил и получил
сумата от 170 000 лв. от ищеца. Оспорва С.да е предприел действия за
започване на строеж в процесния имот. Оспорва твърденията, че С.е поел
задължение да прехвърли три апартамента в бъдеща жилищна сграда с магазини
върху парцел, находящ се в гр.София, кв.“Витоша“, бул.“******. Поддържа, че за договор
за заем или за договор за даване на пари срещу обезщетение за предаване на
недвижим имот се изисква спазване на писмена форма за действителност и за доказване
и на сделката. В случай, че е имало каузално правоотношение, то вземането по
нея било нищожно, унижожаемо или погасено по давност. Оспорва размера на иска,
тъй като не бил съобразен с наследствената й квота. Моли съда да отхвърли иска.
Ответницата Р.М. С. е
подала ръкописно написан отговор, който е неразчетим, поради което съдът не го
обсъжда. Предоставена е възможност на И. да представи в четлив вид отговора на
ИМ, но с молба от 26.02.2021 г. указанията не са изпълнени. Вместо това е
представен друг отговор, с различно съдържание, който също е трудно разчетим. В
пренията по съществото на спора конституираните в хода на делото нейни
правоприемници, чрез своя адвокат, оспорват иска като неоснователен; считат за
доказано по делото, че записът на заповед не е бил подписан от техия
наследодател, както и че не е установено съществуването на каузално
правоотношение, чието изпълнение записът на заповед да е обезпечавал.
Ответникът Б.М.И. е
подал ръкописно написан отговор, който е неразчетим, поради което съдът не го
обсъжда. Предоставена е възможност на И. да представи в четлив вид отговора на
ИМ, но с молба от 26.02.2021 г. указанията не са изпълнени. Вместо това е
представен друг отговор, с различно съдържание, който също е трудно разчетим. В
пренията по съществото на спора конституираните в хода на делото негови
правоприемници, чрез своя адвокат, оспорват иска като неоснователен; считат за
доказано по делото, че записът на заповед не е бил подписан от техия
наследодател, както и че не е установено съществуването на каузално
правоотношение, чието изпълнение записът на заповед да е обезпечавал.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е запис на заповед от
07.05.2018 г., в който е посочено, че С.Ц.С.се е задължил да заплати на В.Д. В.сумата
от 170 000 евро. Посочен е падеж на плащане на сумата - 07.08.2018 г.
По
искане на ответника, на основание чл.193, ал.1 от ГПК, е открито производство
по оспорване автентичността на записа на заповед.
От основното и
допълнителното заключения на графологическата експертиза, който съдът кредитира
като компетентни и обективно дадени, се установява, че записът на заповед не е
подписан от С.Ц.С..
Основното заключение е
изготвено въз основа на сравнителен материал, съдържащ писмени заявления на С.за
издаване на документи за самоличност от 28.07.2006 г. и от 18.03.2011г., както
и представени от ответницата З.Н. документи, подписани от С., през периода
18.12.2003 г. - 30.08.2016 г., сред които касова бележка за чуждестранна валута
от 30.08.2016 г., вносна бележка от 30.08.2016 г., нареждане за закриване на
банкова сметка ***.08.2015 г., приходна квитанция от 26.04.2010 г., договор за
депозит „Алианц Ускорение“ от 27.01.2006г., нареждане разписка от 07.11.2003
г., мемориален ордер от 18.12.2003 г. Вещото лице е установило при изготвяне на
основното заключение съществени различия между образците на подписи на С.от
една страна и положения в записа на заповед подпис от друга страна.
Констатирани са различия в строежа на подписите, формата, посоката, вида на
връзките, разтегнатостта по хоризонтал, а също и в частни признаци. В основното
заключение е посочено, че началната точка при изписване на буквата „С“ – в
обекта е съединена с овала, а в сравнителните образци е вътре в овала.
Количеството на движение при изписване на щриховите елементи след буквата “С“ –
в обекта е намалено, а в сравнителните образци – увелично. Втората буква „С“ в
обекта е опростена, а в сравнителните образци – усложнена. При изписване на
парафната част в обекта движението по вертикал е разтегнато, а в сравнителните
образци сбито. Вещото лице при изследване на образците от подписа на С.и
подписа върху записа на заповед е установило различна степен на обработеност. В
записа на заповед подписът е със занижена степен на обработеност по цялото си
протежение, за разлика от сравнителните образи. В записа на заповед елементите
от буквената част на подписа са с начупени спирания, а в сравнителните образци
подписите са изградени без нарушения на линейността.
На вещото лице бе
поставена допълнителна задача отново да даде отговор на поставената задача, но
като изследва образци от подписи, които се съхраняват в НОИ, тъй като при
изготвяне на основното заключение експертът е използвал не само образци от
подписи, представени пред държавен орган - напр. подписи за издаване на лични
документи, но и образци от подписи, представени от ответника. При изготвяне на
допълнителното заключение вещото лице не е намерило образци от подписа на С.в
НОИ, тъй като той не е подавал заявление за отпускане на пенсия. Вещото лице
обаче е изследвало договори за срочни депозити, сключени от С.с „Първа
инвестиционна банка“ АД в периода 07.08.2015 г. – 08.04.2016 г., които договори
са изискани чрез съдебно удостоверение от самата банка.
В допълнителното заключение вещото лице също
установява различия между образците на подписи на С.от една страна и положения
в записа на заповед подпис от друга страна и отново заявява, че подписът под
записа на заповед не е изпълнен от С.. Вещото лице е установило различия в
общите признаци – в строежа на подписите, формата, разтегнатостта, посоката.
Експертът е установил и различия в частните
признаци – точката за начало на
движението на буквата „С“ в записа на заповед е извън овала, а в
образците – вътре в овала; формата и
количеството на движение при изписване на горната част на буквата „С“ - в
обекта е елипсовидна, изписана с намалено количество на движение, а в образците
е овална, с увеличено количество на движение. Посоката на движение спрямо
мислената линия на реда при изписване на завършващата част на щриховите
елементи в обекта на изследване е
нагоре, а в сравнителните образци – надолу. При изписване на началната част на
буквата „С“ формата и количеството на движение са различни - при обекта –
точковидна, изписана с намалено количество на движение, а в образците –
постъпателно-възвратна, изписана с увеличено количество на движение.
Местоположението при свързване на парафа с последния щрихов елемент е различен
– в обекта в лявата част на дъгата, а в сравнителните образци – вляво или в
средата на овала. Натискът при свързване на последния щрихов елемент с
парафната част е различен - в обекта е намален, а в сравнителните образци –
увеличен.
Представени са
разрешение за строеж от 18.02.2002 г., издадено на С.Ц.С., за строеж на
триетажна жилищна сграда с магазини в парцел VI – 751 , 36,
поземлен имот в кв.“Лозенец“, „****** и
скица от 20.03.2001 г. на УПИ VI -151 в кв.36
м.“Витоша ВЕЦ – Симеонов“ по плана от
1995 г.
С постановление от 19.10.2020 г. по пр.пр. №
27292/2019г. на СРП е прекратено наказателното произвоство за престъпление по
чл.309, ал.2, вр ал.1 от НК, поради несъставомерност на деянието. В мотивите на
постановлението е посочено, че наказателното производство е било образувано на
10.10.2019 г., на основание чл.212, ал.1 от НПК, за това че на неустановена
дата преди 05.06.2019г. или най-късно на посочената дата в гр.София е съставен
неистински частен документ –запис на заповед с издател С.Ц.С., на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, като
посоченият документ е употребен пред Софийски градски съд на 05.06.2019г. като
доказателство за съществуването на едно правоотношение и предмет на деянието е
ценна книга – престъпление по чл.309, ал.2, вр ал.1 от НК.
Представен е
сигнал-жалба от З.Б.Н. от 31.05.2019 г., въз основа на която е било образувано
пр.пр. № 27292/2019г. на СРП. В жалбага е посочено, че на 28.05.2019 г. е била
посетена в дома си от В.В.В., който я е информирал,
че братовчед й С.Ц.С.е починал и му дължи голяма сума пари, които тя трябва да
му върне. В жалбата се твърди, че мъжът се държал грубо и заплашително и й казал, че тя трябва да му върне парите,
иначе щяло да стане лошо.
От показанията на св.Т.–
син на ответницата З.Н. и племенник на С.С.– се установява,
че е бил близък с починалия С., помагали са си взаимно в бизнеса и в живота.
Когато С.приключил с бизнеса си по здравословни причини, отново свидетелят бил
близко до него, помагал му, защото имал нужда. С.започнал да получава припадъци
и по тази причина, когато излизал от къщи, искал винаги да има някой с него. Най-често
го придружавал св.Т., а понякога и близък негов съсед, на когото имал доверие и
който се грижел за него. Не допускал трети лица в този кръг, защото искал да си
запази парите. Той имал по наследство доста пари от дядо си, който бил един от
най-богатите българи. Самият С.също бил добър бизнесмен. Имал доста сметки в България
и чужбина, както и доста недвижими имоти. Той бил особен човек. Никога не бил
вземал пари назаем и не давал пари. Допреди
20 години развивал бизнес дейност, но след това, поради здравословни причини,
се оттеглил. Имал много недвижими имоти, бил един от най-големите собственици
на складове на „Илиянци“. Само в един вход от жилищна сграда в центъра на София
имал три апартамента. На Симеоновско шосе също имал парцел на първа линия.
Преди 25 години имал намерение да строи на това място, но поради здравословни причини
се отказал. Преди 25 г. извадил документи от архитект, който му направил
чертежи, но след това се отказал и нищо не бил предприемал. Срещу парите, които
платил на архитекта, имал папка с чертежи, която след неговата смърт изчезнала
от дома му. Неговият брат Ангел, който живеел в същия блок, страдал от тежък
алкохолизъм, почти не ставал от леглото. Той наследил брат си С.С.. При А.идвали „приятели“, които уж искали да го гледат и тогава изчезнала папката. Имотната мафия
натиснала брат му А.с фалшиви завещания. Приживе С.С.бил
затворен човек, не допускал никакви контакти, защото го било страх да не му
вземат парите. Свидетелят заявява, че нито е виждал, нито е чувал за ищеца В.В., докато С.С.е бил жив, нито дори фигурирал в контактите на телефона
му. При проверка в „Гугъл“ свидетелят установил, че ищецът имал заложни къщи, а
С.С.бягал като „дявол от тамян“ от такива хора, от тези
среди. С.имал много пари и не било необходимо да взима назаем. Свидетелят
счита, че ако е трябвало да вземе пари от някого, то той би се обърнал към
него, защото той самият имал собствен бизнес/притежавал много обекти, давал
разни имоти под наем в центъра, ресторанти, апартаменти/, а не
да взима пари от някакво измислено непознато лице. Свидетелят разказва за случай,
при който ищецът след смъртта на С.отишъл да заплашва майка му/ответницата З.Н./,
която била с влошено здравословно състояние след прекаран инсулт. Св.Т.я намерил
силно притеснена, била в локва кръв. Тя му казала, че някаква мутра я
заплашвала и размахвала някакъв документ. Тогава подали жалба в полицията от
името на майка му. След смъртта на С.С.пуснали искане
до БНБ и тогава установили, че той приживе е имал много пари в български
сметки, в сейф, както и в сметки в чужбина.
При
така събраните по делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 535 от ТЗ, вр.
чл. 537 от ТЗ.
За да бъде
уважен искът трябва да са ангажирани доказателства за: 1/съществуването на
запис на заповед от 07.05.2018 г., който съдържа предвидените от закона
реквизити и е със съдържанието, посочено в исковата молба; 2/за обстоятелството,
че ответникът е издател на записа на заповед; 3/за обстоятелството, че е настъпил
падежът по записа на заповед; 4/ за обстоятелството, че съществува посоченото
от ищеца каузално правоотношение, което записът на заповед да обезпечава.
Спорни
въпроси по делото са: дали записът на заповед от 07.05.2018 г. е автентичен и дали
съществува каузалното правоотношение, посочено от ищеца, с оглед на което да е издаден
записът на заповед.
По искане на ответницата З.Б.Н., на основание
чл.193, ал.1 от ГПК, по делото е открито производство по оспорване
автентичността на записа на заповед.
От
основното и допълнителното заключение на графологическата експертиза, които
съдът приема като компетентно и обективно дадени, се установи че записът на
заповед не е подписан от С.Ц.С..
Основното
заключение е изготвено въз основа на сравнителен материал, съдържащ писмени заявления
на С.за издаване на документи за самоличност от 28.07.2006 г. и от 18.03.2011г.,
както и представени от ответницата З.Н. документи, подписани от С., през
периода 18.12.2003 г. - 30.08.2016 г., сред които касова бележка за
чуждестранна валута от 30.08.2016 г., вносна бележка от 30.08.2016 г.,
нареждане за закриване на банкова сметка ***.08.2015 г., приходна квитанция от
26.04.2010 г., договор за депозит „Алианц Ускорение“ от 27.01.2006г., нареждане
разписка от 07.11.2003 г., мемориален ордер от 18.12.2003 г. Вещото лице е установило съществени различия между
образците на подписи на С.от една страна и положения в записа на заповед подпис
от друга страна. Констатирани са различия в строежа на подписите, формата,
посоката, вида на връзките, разтегнатостта по хоризонтал, а също и в частни
признаци. Напр. началната точка при изписване на буквата „С“ – в обекта е
съединена с овала, а в сравнителните образци е вътре в овала. Количеството на
движение при изписване на щриховите елементи след буквата “С“ – в обекта е
намалено, а в сравнителните образци – увелично. Втората буква „С“ в обекта е
опростена, а в сравнителните образци – усложнена. При изписване на парафната
част в обекта движението по вертикал е разтегнато, а в сравнителните образци
сбито. Вещото лице при изследване на образците от подписа на С.и подписа върху
записа на заповед е установило различна степен на обработеност. В записа на
заповед подписът е със занижена степен на обработеност по цялото си протежение,
за разлика от сравнителните образи. В записа на заповед елементите от буквената
част на подписа са с начупени спирания, а в сравнителните образци подписите са
изградени без нарушения на линейността.
В
съдебно заседание вещото лице разяснява, че подписът в записа на заповед е със
средна степен на обработеност на движенията, т.е положен от лице, което няма
толкова добра двигателна активност, за разлика от подписите в сравнителните
образци. Експертът заявява, че в записа на заповед е имитиран подпис на С.отпреди
2010 г.
На
вещото лице бе поставена допълнителна задача отново да даде отговор на поставената
задача, но като изследва образци от подписи, които се съхраняват в НОИ, тъй
като при изготвяне на основното заключение експертът е използвал не само
образци от подписи, представени пред държавен орган - напр. подписи за издаване
на лични документи, но и образци от подписи, представени от ответника. При
изготвяне на допълнителното заключение вещото лице не е намерило образци от
подписа на С.в НОИ, тъй като той не е подавал заявление за отпускане на пенсия.
Вещото лице обаче е изследвало договори за срочни депозити, сключени от С.с
„Първа инвестиционна банка“ АД в периода 07.08.2015 г. – 08.04.2016 г., които
договори са изискани чрез съдебно удостоверение от самата банка. При изследване
на тези образци от подписи експертът отново заявява, че подписът под записа на
заповед не е изпълнен от С.. Вещото лице е установило различия в общите
признаци – в строежа на подписите, формата, разтегнатостта, посоката. Експертът
е установил и различия в частните
признаци – точката за начало на движението на буквата „С“ в записа на заповед
е извън овала, а в образците – вътре в овала; формата и количеството на движение при
изписване на горната част на буквата „С“ - в обекта е елипсовидна, изписана с
намалено количество на движение, а в образците е овална, с увеличено количество
на движение. Посоката на движение спрямо мислената линия на реда при изписване
на завършващата част на щриховите елементи в обекта на изследване е нагоре, а в сравнителните
образци – надолу. При изписване на началната част на буквата „С“ формата и
количеството на движение са различни - при обекта – точковидна, изписана с
намалено количество на движение, а в образците – постъпателно-възвратна, изписана
с увеличено количество на движение. Местоположението при свързване на парафа с
последния щрихов елемент е различен – в обекта в лявата част на дъгата, а в
сравнителните образци – вляво или в средата на овала. Натискът при свързване на
последния щрихов елемент с парафната част е различен - в обекта е намален, а в
сравнителните образци – увеличен.
В
съдебно заседание вещото лице отново заявява,
че подписът в записа на заповед е със средна степен обработеност и със среден
темп на полагане. Почеркът на С.в сравнителния материал е с висока степен на
обработеност. В обекта на изследване посоката на движение, напр. на точката за
начало, където има няколко кръгови движения едно върху друго, е в лява окръжна
посока, докато при изследвания подпис
тази посока е надясно, след което се сменя посоката. Вещото лице е установило на
места един засилен натиск, надебеляване при полагане на подписа в записа на
заповед, какъвто натиск няма в сравнителните образци. Експертът сочи, че в
сравнителните образци, макар да има много висока обработеност на почерка, на
места има лека неувереност при изписване
на някои елементи, поради което счита, че е възможно С.да е имал някакво заболяване.
Съдът
кредитира изцяло и двете заключения на графологическата експертиза, тъй като са
изготвени въз основа на документи, подписани от С.пред държавен орган – заявления
за издаване на документи за самоличност, както и документи, подписани с банка –
договори за срочни депозити, сключени от С.с „Първа инвестиционна банка“ АД,
при това в периода 2015 г. - 2016 г., който е близко до датата на подписване на
записа на заповед, както и други документи - касова бележка за чуждестранна
валута от 30.08.2016 г., вносна бележка от 30.08.2016 г., нареждане за
закриване на банкова сметка ***.08.2015 г. и документи от по-ранен период.
Поради неавтентичността на записа на
заповед, на основание чл.194, ал.3 от ГПК, съдът изключи този документ от доказателствения материал.
Липсва основен елемент от ФС на предявените
искове, което обосновава тяхното отхвърляне, без да е необходимо да се
обсъждат многобройните други възражения на ответницата З.Б.Н..
Следва
да се отбележи, че дори и да бе подписан записът на заповед от С., а това не е
така, то липсват доказателства да е съществувало каузално правоотношение, за
обезпечаването на което да е било необходимо издаване на запис на заповед. Ищецът
с допълнителната искова молба от 14.06.2021 г./л.69/ твърди, че записът на
заповед бил издаден, за да обезпечи изпълнението по каузално правоотношение, по
което предоставил на С.заем от 170 000
лв. за построяване на сграда на три етажа с магазини върху парцел, находящ се в
гр.София, кв.“Витоша“, бул.“******, а в замяна С.трябвало да му прехвърли след завършване на строежа правото на
собственост върху три апартамента от тази сграда. С писмена молба от 22.03.2022
г./ л.231/ ищецът твърди, че задължението на С.по възникналото между тях каузално
правоотношение било да му прехвърли правото на собственост върху трите
апартамента, а ако не стори това – да му върне сумата от 170 000 лв. Тези
твърдения на ищеца не се подкрепят от доказателствата по делото. В записа на заповед
е посочен срок от три месеца за връщане на сумата от 170 000 лв./записът на
заповед е издаден на 07.05.2018г., а е посочен падеж за връщане на сумата –
07.08.2018 г./. Очевидно не би могло в рамките на три месеца да се постри триетажна
сграда и да се прехвърли правото на собственост върху три апартамента от нея. Още
повече, че ищецът сам твърди, че към 07.05.2018г. не е имало разрешение за
строеж на сградата, тъй като предходното разрешение за строеж е било от
18.02.2002 г. В подкрепа на твърденията си ищецът представи разрешение за
строеж от 18.02.2002 г., което е с отдавна изтекъл срок и не би могло да бъде използвано през 2018 г.
за построяване на сграда. По делото се установи от показанията на св.Т.–
роднина на С., че това разрешение за
строеж, заедно с други документи /папка с чертежи/, е изчезнало от дома на С.след
неговата смърт, тъй като достъп до апартамента му имал неговият брат А.С.,
който живеел в същия блок и страдал от алкохолизъм, а около него имало хора, които
се представяли за негови приятели, но не познавали С.С..
Св.Т.счита, че именно тези съмнителни трети лица са изнесли папка с чертежи,
сред които и разрешението за строеж от 18.02.2002 г. Тези документи били издадени
отдавна, тъй като С.С.имал намерение преди около 20-25
години да построи сграда върху парцел на бул. „Симеоновско шосе“, но още тогава
се отказал от тези свои намерения, защото имал здравословни проблеми. Съдът кредитира
показанията на св. Т., тъй като се подкрепят от представените писмени
доказателства - разрешение за строеж от 18.02.2002 г. и скица на незастроения
парцел от 2001 г., издадени близо 16 години преди смъртта на С.С..
Несъстоятелни са и твърденията на ищеца, че
бил приятел със С.С.от 25-30г. Касае се за хора с
различни интереси и социален статус – С.С.е имал
значително имущество – държал складове в „Илиенци“, имал и други недвижим
имоти, имал достатъчно средства, не взимал и не давал заеми, водел затворен начин
на живот и се доверявал само на близки хора – на свидетеля Т., който е негов
роднина и също е отдавал свои имоти под наем, както и на свой съсед, който
работел за него от много години. С.се пазел от лица, които имали заложни къщи,
бягал като „дявол от тамян“ от такива хора./св.Т./. При справка в Търговския
регистър за ищеца В. се установява, че през различни периоди от време е имал
заложни къщи - през периода 2008 г. - 2012
г. е едноличен собственик и управител на „Заложна къща Вулкан - 2005“ ЕООД, а
от 16.02.2010г. е едноличен собственик и управител на „Заложна къща Нефертити
арт“ ЕООД. Самият ищец представи първа страница от диплома, издадена от
Национална спортна академия, за придобита професионална квалификация „учител по
физическо възпитание“. В представеното копие на първа страница от дипломата не
е посочена дата на издаването й, нито период на обучение. Съдът не е проверявал
достоверността на тази диплома. Дори и да се приеме, че ищецът е придобил професионална
квалификация „учител по физическо възпитание“ в Националната спортна академия,
не е ясно какви общи интереси биха породили твърдяното приятелство между него и
С., което да създаде отношения на доверие между тях и да обоснове предоставянето на такава голяма сума на заем. По
делото се установи, че С.е бил с влошено здравословно състояние, имал е
припадъци и се е страхувал да излиза сам, без придружител. Ищецът В. е
непознато лице за свидетеля Т., който заявява, че не го е виждал, докато неговият
родственик е бил жив, и не му е известно да са били приятели. От друга страна, за
възникване на твърдяното от ищеца каузално правоотношение - поемане на задължение от страна С.да сключи
окончателен договор с ищеца за прехвърляне правото на собственост върху три
апартамента, е необходимо спазването на определена писмена форма с нотариална
заверка на подписите./чл.19 от ЗЗД/, а за доказване на договор за заем на
стойност от 170 000 лв. е необходимо да бъдат ангажирани писмени доказателства,
каквито по делото липсват.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.В.В., ЕГН **********,***, против Р.М.
С., ЕГН **********,***, починала в хода
на делото на 09.04.2021 г., заместена от
нейните правоприемници Г.С.Т.,
ЕГН **********,*** и Е.С.С., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** – за адв. В.Д., иск с правно основание
чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 537 от ТЗ, за сумата от 42 500 лв., дължима от нейния
наследодател С.Ц.С., ЕГН **********, б.ж. на гр.София, починал на 16.08.2018
г., по запис на заповед от 07.05.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 04.06.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.В.В., ЕГН **********,***, против Б. М.И., ЕГН **********,***, починал в хода на делото на 26.01.2023 г.,
заместен от неговите правоприемници В.П.К., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – за адв. В.Д., Г.С.Т., ЕГН **********,***
и Е.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв.В.Д., иск с правно основание чл. 535 от ТЗ, вр. чл.
537 от ТЗ, за сумата от 42 500 лв., дължима от неговия наследодател С.Ц.С., ЕГН
**********, б.ж. на гр.София, починал на
16.08.2018 г., по запис на заповед от 07.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2019 г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.В.В., ЕГН **********,***, против З.Б.Н.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв.А.Н., иск
с правно основание чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 537 от ТЗ, за сумата от 85 000 лв.,
дължима от нейния наследодател С.Ц.С., ЕГН **********, б.ж. на гр.София, по запис на заповед от
07.05.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 04.06.2019г. до окончателното изплащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :
.