Р Е Ш Е Н И Е
№ 126 Година 2019, 26.11
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, III-ти въззивен състав
На петнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Калина ПЕНЕВА
Кремена ЛАЗАРОВА
Секретар Жанета Граматикова
като разгледа докладваното от
съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1132 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.14387/01.04.2019г. подадена от „Кредит Инс“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Марио Алексиев, чрез пълномощник – адвокат
Ренета Даньовска, със съдебен адрес за призоваване: гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6, ищец в първоинстанционното производство, против
Решение № 530 от 11.03.2019 г., постановено по гр. дело № 6982/2018 г. по описа
на Районен съд - Бургас, с което съдът е приел за установено, че Н.М.Г. ЕГН **********
дължи на въззивника сумата от 262 лева, представляваща неиздължена част от
чиста стойност /главница/ по договор за потребителски кредит „Екстра“
№70947/29.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 14.05.2018 г.
до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3466/2018 г. по описа на БРС, като е отхвърлен иска
за главница над тази сума до пълния размер от 400 лева. Съдът е отхвърлил
предявените от въззивника срещу Н.Г. искове за приемане за установено, че Г.
дължи на дружеството следните суми: 9 лева – представляваща възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит „Екстра“ №70947/29.09.2017 г. за
периода от 29.09.2017 г. – 08.05.2018 г.; 88,35 лева – представляваща „такса Гарант“
посочена от заповедния съд като вземане за лихва за периода от 29.09.2017 г. до
08.05.2018 г.; 16,30 лева – представляваща лихва за забава за периода от
30.11.2017 г – 08.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение.
Недоволство от така постановеното
съдебно решение изразява въззивното дружество, което го намира за неправилно и
незаконосъобразно. Обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил
предявените от дружеството искове, както и в частта за разноските. Излага
съображения. Моли съда за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което претенцията на ищеца бъде удовлетворена. Моли
съда за присъждане на разноски.
В срока
предвиден в ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
Страните не се явяват в с.з., редовно и
своевременно уведомени.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд - Бургас е предявен
иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК връзка чл.240 ЗЗД,
вр. 79 ЗЗД.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от „Кредит Инс“ ООД, ЕИК *********,
е образувано ч.гр.д. №3466/2018 год. на БРС, по което съдът
е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Н.Г. да заплати на заявителя сумите: 400лв. – главница; договорна лихва в размер на 9 лв. за периода 29.09.2017г. до 08.05.2018г., 88,35
лв-лихва за периода 29.09.2017г. до 08.05.2018г., 16,30 лв.-лихва за периода
30.11.2017г. до 08.05.2-17г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението 14.05.2019г. до окончателното изплащане, както и разноски в
заповедното производство в размер на 325 лв. Длъжникът е бил уведомен за издадената ЗИ по чл.410 от ГПК по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. БРС е указал на заявителя да предяви в едномесечен срок от уведомяването иска за установяване на вземането, и заявителят е предявил
настоящия иск по чл.422 ГПК.
По делото е представена от ищеца-въззивник заверена
разпечатка на електронен документ заявка № 70947 от клиент № 61492 –Н.М.Г., за продукт екстра, заявен на 29.09.2017г. в 12:06:43ч. В заявката е посочено, че заявителят
иска кредит в размер 600 лв., посочена е сума за връщане – 858,78 лв., посочено е, че иска гаранция, че договорът е видян на 29.06.2017г. в 12:11:57ч..
По делото е представен договор за потребителски кредит
"екстра" от 29.09.2017г., между
"Кредит инс" ООД като
кредитодател и ответника като кредитополучател. В договора е посочено, че
кредитополучателят декларира, че е получил стандартен европейски формуляр,
както и ОУ по договора за кредит и се съгласява с тях. Уговорен е размерът на
кредита – 600 лв., срок за погасяване - 3 месеца, т.е. до 29.12.2019г., годишния
лихвен процент - 36% и ГПР - 49.7%. В приложение 1 към договора е
погасителния план към договора с падежите за плащане, както и дължимата вноска,
включваща главница, лихва и такса "гарант". Представени са общи условия (ОУ) на „Кредит
инс“ООД.
По делото е представен сключен между „Кредит инс“ООД и
„Бинкел Корп“ООД договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити
от 25.10.2014г., с който дружеството – гарант „Бинкел Корп“ООД се е съгласило
да гарантира вземания на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, ако
тази опция е избрана от съответния кредитополучател.
По делото е представена разписка за
извършено плащане от 09.11.2017г., неподписана с
наредител „Кредит инс“ и получател Н.М.Г..
Представени са 3 бр. разписки за извършени плащания от
09.11.2017г.,29.12.2017г. и 08.01.2018г. с наредител Н.М.Г. и получател „Кредит
инс“, съответно за 278, лв., 20 лв. и 40 лв.
Въззивникът-ищец основава твърдението си за постигнато
между страните съгласие за сключване на договор за потребителски кредит на
подадена от длъжника Заявка по интернет, на електронния адрес на
ищцовото дружество www. creditins. bg, чрез попълване на регистрационната форма
за кандидатстване, одобрена от финансовата институция, в резултат на която,
след потвърждаване по телефона от служител на ищеца на самоличността на
заявителя, както и на съгласието на последния да получи заявения кредит в
размер на 600 лева, същият бил отпуснат и получен от ответника на каса на партньорски
офис на "Изипей" АД срещу лична карта.
Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние, т. е. не е
необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл.6 вр. пар.1,
т.2 от ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по
телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и ал.2 от
ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната
информация и изявления, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления –
Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ,
бр. 85/2017г.). Електронното изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне
на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се
сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено
електронното изявление (чл.2, ал.1 вр.чл.4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) 910/2014г. "електронен
документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
включително в текстови запис. За "електронен подпис" по смисъла на
чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) 910/2014г. се считат
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва.
В чл.4. 1 от представените Общи условия, приложими към
договора и достъпни на сайта на дружеството, е посочено, че чрез обявената на
сайта на "Кредит Инс" информация кандидатът избира вида, сумата и
периода на кредита, като се информира за размера на дължимите от него лихви, и
чрез приложената в сайта на кредитодателя регистрационна форма изпраща заявка
за избрания вид услуга. Съгласно чл.2.2. от ОУ преддоговорната информация се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
От приетите по делото писмени доказателства се установява,
че със заявка № 70947, подадена на 29.09.2017г. в 12:02 ч., потвърдена в 12:06
ч., ответникът Г. е кандидатствал за отпускане на заем в размер на 600 лв.,
продукт "Екстра", сума за връщане 858,78 лв., избран метод за
плащане: "Изипей" и с поискана банкова гаранция. Отпускането на
кредита е одобрено на 29.09.2017г. в 12:11 ч.. В заявката е попълнена
информация, която логически е свързана единствено с ответника –три имена, ЕГН,
номер на лична карта и мобилен телефон, месторабота, доходи, както и настоящ
адрес, който съвпада с адреса му на призоваване и с постоянния му адрес. В
подадената заявка е налице препратка към стандартен европейски формуляр и към
договора, за който е отбелязано, че е видян от потребителя на 29.09.2017г. в
12:11 ч., и договорът е със статус "подписан". С представения договор
за потребителски кредит "Екстра" № 70947 от 29.09.2017г. и Приложение
1 към него въззивникът като кредитодател се задължава да предостави заем в
размер на 600 лв., който заемателят се задължава да върне, заедно с лихва и
такса "Гарант" на равни месечни вноски в срок от 3 месеца с посочени
падежи -29.10.2017г., 29.11.2017г. и 29.12.2017г. Уговорен е годишен процент на
разходите 49.70 % и лихвен процент 36 %.
С Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 868/2012 г.,
ВКС, IV ГО, е прието, че възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиката му.
Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 от ГПК, той се представя по делото именно върху
такъв носител като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая
такова искане не е направено от ответната страна и съдът трябва да приеме за
доказано, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит "екстра" №68089/19.06.2017г.. По делото е
доказано изпълнението на основаното задължение на въззивника реално да
предостави заемната парична сума. Макар и представената платежна разписка за получена
сума 603,96 лв. на каса на “Изипей” да не е подписана, от представените три броя разписки с наредител ответника
по делото се установява, че е извършено пълно погасяване на първата вноска с
падеж 29.10.2017г., както и частично плащане в размер на 59,97 лв.
Въззивникът претендира и заплащане на сумата,
представляваща такса "Гарант", съгласно чл. 4 от Договора и
Приложение № 1 към същия. Съгласно чл.8.1 от Общите условия, с цел гарантиране
и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на
кредитодателя към кредитополучателя, до три дни след одобрение на кредита
последният следва да представи оригинал на банкова гаранция, покриваща пълния
размер на дължимата по кредита сума, което е задължително условие за отпускане
на кредита. Ако такава гаранция не бъде представена, кредитодателят може да
предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните
дружество гарант, като в този случай кредитодателят се задължава да събира
дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя
дружество гарант. В чл.4 от Договора е указано, че кредитополучателят е избрал
кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските
по кредита, за което се е съгласил да заплати на кредитодателя и такса
"гарант", разсрочена към месечните му вноски, като не се посочва кое
е дружеството гарант.
Въззивният съд при тълкуване на чл.4 от Договора във
връзка с чл.8 от ОУ, намира, че клаузата, установяваща дължимост на такса
"Гарант" в размер на 88,35 лв., заобикаля закона – чл.21, ал.1 вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК, и противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която
същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни и
обезщетителни функции. В случая таксата "Гарант", посочена като
глобална сума 88,35 лв., се кумулира към погасителните вноски, което води
до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване
на на търговеца за сметка на потребителя.
С оглед изложеното, предвид нищожността на чл.4 от
процесния договор за заем, липсва основание за заплащане на такса
"Гарант", поради което следва да се преизчисли размера на
задължението като се изключат задълженията на кредитополучателя, начислени въз
основа на тази клауза. Следва да се вземат предвид извършените плащания от
ответинка в общ размер на 338 лв., с която пълния размер на възнаградителната
лихва и част от от главницата съгасно правилото на чл.76 ЗЗД. Следователно ответникът дължи
остатъка от главницата в размер на 289
лв. по договора за потребителски кредит от 29.09.2017г., липва за забава върху нея в размер на 12,85
лв. за периода 30.11.2017г. до 08.05.2018г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, считано от 14.05.2018г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д№3466/2018 по описа на БРС, а в останалата част искът е
неоснователен.
Предвид гореизложеното решението в обжалваната част следва да бъде частично
отменено и постановено ново съобразно изложените мотиви.
С оглед изхода на делото, на въззивника следва да се
присъдят разноски за заповедното производство и за двете инстанции, както
следва: 191 лв. за заповедното поризводство, 279,13 лв. за първоинстанционното
производство и 63,34 лв.за въззивното производство, или общо 342, 47 лв.,
всички суми включващи държавни такси и адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исовете.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 530 от 11.03.2019 г.,
постановено по гр. дело № 6982/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с което БРС е ОТХВЪРЛИЛ предявените
от „Кредит Инс“ООД, ЕИК ********* против Н.М.Г. ЕГН **********,
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца главница над присъдената сума от 262 лв. до 289 лв., както и в
частта, с която е отхъврлен иска за приемане на установено, че ответникът дължи
лихва за забава за периода от 30.11.2017г. до 08.05.2017г., както и в частта за
разноските, КАТО вместо това постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.М.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес с.А., бл.**, вх.*, ет.*, ап.* дължи на „Кредит Инс“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Цар Борис III” №19,вх.В,ет.1,ап.6 следните суми: сумата от 27 лв. /двадесет и седем лв./ главница, част от общо дължимата
главница от 289 лв., и сумата от 12,85
лв. /дванадесет лв. и 85 ст./ лихва за забава за периода от 30.11.2017г. до
08.05.2017г., ведно със законната лихва считано от 14.04.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена запоред за
изпълнение №1731 по чл. 410 ГПК по гр.дело № 3466/2018г. на БРС.
ОСЪЖДА Н.М.Г. с постоянен адрес с.А., бл.**,
вх.*, ет.*, ап.* ЕГН ********** да заплати на „Кредит
Инс“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цар
Борис III” №19,вх.В,ет.1,ап.6 сумата от общо 342,47 лв. /триста четиридесет и два лв. и 47 ст./, представляваща
сбор от разноски за заповедното производство-191 лв., разноски за първата
инстанция -279,13 лв. и разноски за въззивната инстанция-63,34 лв., всички суми
съобразно уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: