№ 72
гр. Б.С., 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно
наказателно дело № 20251410200382 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ М.К. „ ЕООД, ЕИК:*********, чрез
управител на „ М.К. „ ЕООД, Е. С. Г., със седалище и адрес на управление с.Г.,
обл.В., ул.” Х.Б. „ №28, с която е обжалвано наказателно постановление
№17/27.05.2024г. на Директора на ОДБХ – гр.В..
С наказателно постановление №17/27.05.2024г. на Директора на ОДБХ –
гр.В. на „ М.К. „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
с.Г., обл.В., ул.” Х.Б. „ №28, представлявано и управлявано от Е. С. Г.,
ЕГН:********** на основание чл.53 от ЗАНН, и чл.132, ал.2, от ЗХ, е
наложена имуществена санкция в размер на 4000.00 лева / четири хиляди лева
/ за нарушение на чл.132, ал.1, т.2 от ЗХ.
С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. В АУАН липсвали задължителните
реквизити – дата и място. Посочва се, че в АУАН е било отразено изрично, че
същият се съставя едновременно срещу жалбоподателя като физическо лице и
като юридическо такова което било недопустимо и представлявало грубо
нарушение на правилата на ЗАНН, като това нарушение било довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. На следващо място се
сочи, че конкретното деяние имало белезите на маловажност по смисъла на
1
чл.28 от ЗАНН, както и че конкретната санкция макар и в минимален размер,
била прекомерна.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано се
представлява от управителя Е. Г., която поддържа депозираната жалба. Също
така сочи, че направените констатации от служителите на ОБДХ гр.В., са
неверни.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт
А.Ц., който изцяло оспорва депозираната жалба като неоснователна и
недоказана. Сочи, че жалбата срещу НП № 17/27.05.2024г. на Директора на
ОДБХ е допустима, но същата се явява неоснователна и недоказана. Видно
било от приложените писмени документи, както и от разпитаните свидетели,
че има частично неизпълнение на дадено предписание №0601290 от
28.03.2024г., като за същото, което е констатирано на дата 30.04.2024г., като
констатацията е отразена в съставения КП, след което е изготвен и АУАН.
Счита, че при изготвянето на документите няма процесуални и материални
пропуски и във връзка с изготвения АУАН, въз основа на който Директора на
ОДБХ е издал и атакуваното НП.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят – Д. Й. Д. и
свидетеля Т. П. Т..
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери
за установена следната фактическа обстановка:
На 30.04.2024г. длъжностните лица при ОДБХ / Областна дирекция по
безопасност на храните / гр.В. - актосъставителката Д. Й. Д. и св. Т. П. Т.,
първата заемаща длъжността „инспектор „, а св.Т. длъжността – „ главен
инспектор „, извършили проверка по повод изпълнение на дадено
предписание на 28.03.2024г. в смесен магазин, стопанисван от „ М.К. „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Г., обл.В., ул.” Х.Б. „
№28, представлявано и управлявано от Е. С. Г., ЕГН:**********, в качеството
му на бизнес оператор дистрибутиращ храни, която проверка била извършена
в присъствието на Е. Г.. В хода на проверката констатирали, че от така
даденото предписание, не била изпълнена т.1, в която на бизнес оператора е
2
указано да подреди магазина по групи храни и асортимент на хранителните
продукти. Срокът за изпълнение на даденото предписание бил до 29.04.2024г.
За констатираното на същата дата 30.04.2024г., бил съставен констативен
протокол.
На 30.04.2024г. в присъствието на жалбоподателя, Д. Д. съставила на
дружеството жалбоподател АУАН №060508/30.04.2024г. В акта било вписано,
че същият се съставя против Е. С. Г., с ЕГН: **********, с.Г., ул.“ Х.Б. “ №28
в качеството й на управител на смесен магазин „ М.К. „ ЕООД,
ЕИК:*********, за това, че не е изпълнено в цялост предписание от проверка
на 08.03.2024г. в обект – смесен магазин на фирма „ М.К. „ ЕООД,
ЕИК:*********, а именно, че храните в обекта не са подредени по асортимент,
съгласно нормативните изисквания. Другата част от предписанието било да се
водят редовно контролни записи в дневниците в системата за самоконтрол,
което било изпълнено. Предписанието е било обвързано със срок до
29.04.2024г., а процесната проверка била извършена на 30.04.2024г.Така
описаното нарушение било квалифицирано като такова по чл.132, ал.1, т.2 от
ЗХ, като било отбелязано, че същото е извършено за първи път.Така
съставеният АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля Д. и Т., както
и от представляващата и управляващата дружеството жалбоподателка – Е. Г..
Последната вписала в акта, че няма възражения. Г. положила и подпис в
разписката към АУАН, като й било връчено и приложение към АУАН, с което
била уведомена, че може да сключи споразумение.
АНО, след като проверил съставения АУАН с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, е установил, че нарушителя е извършил
деянието виновно, в резултат на което е издал обжалваното наказателно
постановление – за това, че на 30.04.2024г. „ М.К. „ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление с.Г., ул. “Х.Б.“ №28, представлявано и
управлявано от Е. С. Г., с ЕГН: **********, не изпълнил в цялост предписание
от 08.03.2024г., храните в обекта да са подредени по асортимент, съгласно
нормативните изисквания. Нарушението било квалифицирано по чл.132, ал.1,
т.2 от ЗХ, а санкцията била наложена на основание чл.132, ал.2 от ЗХ.
Не се претендират сторени разноски от страните.
3
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид
възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима, като съдът притежава
материална и териториална компетентност за разглеждането й.
По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и при
спазване на сроковете, предвидени в ЗАНН.При съставянето им не са
допуснати процесуални нарушения, които да са довели до съществено
нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя. Елементите на състава
на нарушението са описани по идентичен начин в АУАН и НП, като са
посочени времето, мястото на извършването на нарушението и нарушената
законова разпоредба.
По приложението на материалния и процесуалния закон:
За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът
обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на
страните.
Съдът намира направените от страна на жалбоподателя възражения за
неоснователни. Жалбоподателят твърди, че при съставянето на АУАН е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в акта били
посочени както физическото лице Е. Г., така и юридическото лице „М.К.“
ЕООД, поради което било налице неяснота относно субекта на нарушението.
Съдът намира възражението за неоснователно, по следните съображения:
От обсъдения АУАН се установява, че в неговия диспозитив е посочено:
- „Съставен акт против Е. Г., смесен магазин „ М.К.“ ЕООД, а в графата
„Данни за нарушителя“ е записано:
- „М.К.“ ЕООД с управител Е. Г.“.
Това формулиране ясно указва, че административното нарушение се
вменява на юридическото лице „М.К.“ ЕООД, а физическото лице Е. Г. е
посочено единствено в качеството си на управител и законен представител на
дружеството. Посочването на името на управителя преди търговското
4
наименование не променя субекта на отговорността, тъй като в следващия ред
е извършена надлежната индивидуализация на юридическото лице, което по
силата на чл.83 ЗАНН носи имуществена отговорност за нарушението.
Управителят е посочен като представител, а не като нарушите. Фактът, че в
горната част на акта е изписано името на управителя, не означава, че актът е
съставен срещу него като физическо лице. Това име фигурира, защото
управителят е лицето, което присъства при съставяне на акта, той подписва
документа/документите, както и е лицето, което представлява дружеството в
административнонаказателния процес. Посочването на законния представител
е задължителен елемент при АУАН срещу юридически лица и не създава
неяснота относно субекта. НП е издадено срещу същия субект,
идентифициран в АУАН, като наказващият орган е издал процесното
наказателно постановление срещу „М.К.“ ЕООД, представлявано от
управителя Е. Г., което напълно съответства на индивидуализацията в АУАН.
Не е налице промяна на субекта на отговорност, нито „поправяне“ на факти,
което би довело до нарушение на чл. 52, ал. 1 ЗАНН. При този вид
административна отговорност субект може да бъде само юридическото лице,
докато физическото лице – управител се явява негов представител.
Актосъставителят е индивидуализирал юридическото лице достатъчно ясно,
като е посочил както неговото търговско наименование, така и управителя му.
Съдът приема, че възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение при изготвянето на АУАН е неоснователно. АУАН е издаден срещу
надлежния субект и съответства напълно на издаденото наказателно
постановление.
Съгласно чл.132, ал.1, т.2 от ЗХ, налага се глоба или имуществена
санкция, ако не изпълни разпореждане на длъжностно лице, издадено в
рамките на неговата компетентност.
Съгласно ал.2 от ЗХ, на бизнес оператор, който извърши нарушение по
ал.1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000.00 лева до
6000.00 лева.
Съгласно чл.9 от ЗХ, бизнес операторите произвеждат, преработват,
и/или дистрибутират храна. В случая, е изрично посочено в НП, както и са
изложени достатъчно твърдения, от които може да се направи извод, че
дружеството – жалбоподател има качеството на „ бизнес – оператор „.За
5
прилагането на санкцията по чл.132, ал.2 от ЗХ е достатъчна констатацията, че
не е изпълнено разпореждане на длъжностно лице, издадено в рамките на
неговата компетентност, какъвто е настоящия случай. Това е така, тъй като
съхранението на храни и търговията с храни е етап от разпространението на
храни, дефинирано като „ дистрибуция на храни „ съгласно §1, т.6 от ДР на
ЗХ.
Съдът цени показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се
установява извършената проверка в търговския обект, стопанисван от
дружеството жалбоподател и направените от тях, в качеството им на
длъжностни лица констатации.Показанията на свидетелите са обективни и
кореспондират със съставения АУАН, въз основа на който е издадено НП.От
същите се установява безспорно, че след издаденото на 28.03.2024г.
предписание за реда и начина на групиране на храни и асортименти, същото
не е било спазено при извършената проверка на 30.04.2024г. / ден след срока
на предписанието /.
Настоящият съдебен състав намира, че описаното нарушение правилно
е квалифицирано в НП като такова по чл.132, ал.1, т.2 от ЗХ, т.е., правилно е
приложен материалния закон и правилно е определена санкционната норма по
чл.132, ал.2 от ЗХ, т.е. санкционната норма на чл.132, ал.2 от ЗХ правилно е
съотнесена към нормата, описваща извършеното нарушение.
От гореизложеното следва, че правилно е приложен закона в неговата
санкционна част, като в съответствие с разпоредбата на чл.132, ал.2 от Закона
за храните, правилно е определено по вид следващото се наказание, а именно
глоба, като е наложена такава в минималния, предвиден в закона размер –
4000.00 лева.Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, тъй
като самата норма сочи, че се санкционират бизнес оператори, какъвто в
настоящия случай се явява и жалбоподателя.
С оглед гореизложеното съдът не констатира допуснати нарушения на
процесуалните правила, както при съставянето на АУАН, така и при
издаването на НП.Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, като точно е описано
извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по
6
отношение на нарушенията не може да намери приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН за маловажен случай.Това е така, тъй като нарушението е
формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че
самото нарушение на правилата на Наредбата е с достатъчно висока степен на
обществена опасност.От друга страна неспазването на реда и начина на
подреждане и съхранение на хранителни асортименти, би застрашило
здравето на потребителя, който ще ги закупи.
С оглед гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено
Също така, в съставените АУАН и НП видно от съдържанието им, са
описани достатъчно ясно нарушението и обстоятелствата, при което е било
извършено, като е налице единство относно тези описания в АУАН и
НП.Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението откъм
фактическа страна.
Юридическите лица и ЕТ понасят имуществена санкция за
неизпълнение на задълженията към държавата или общините при
осъществяване на търговската им дейност, когато това е предвидено в
съответен нормативен акт.Следователно, за да се обоснове извод, че не е
налице основание да се наложи имуществена санкция на фирмата
жалбоподател, съдът следва да установи или, че липсват предпоставките на
чл.83 ЗАНН или, че въпреки тяхното осъществяване са допуснати нарушения
в производството по установяване на нарушението и издаване на НП, в т.ч. и
липсата на доказателства за осъществяване на фактите от административното
обвинение. Не е съставомерно знанието, което обуславя вина, тъй като
нормата визира налагането на имуществена санкция за юридически лица и ЕТ,
които са субекти на обективна отговорност за неизпълнение на задълженията
към държавата във връзка с дейността им.Физическите лица, които ги
представляват и управляват, макар и да формират волята им, са отделни
правни субекти.Неизпълнението на задължение към държавата и общините не
е идентично и с определението за административно нарушение по чл.3 от
ЗАНН, както и имуществената санкция не е определена от нормата на чл.13 от
ЗАНН, който урежда видовете административни наказания. Доколкото за
административното нарушение се изисква да е извършено виновно, то за
неизпълнение на задължение към държавата по смисъла на чл.83 от ЗАНН, е
7
достатъчно да е предвидено налагане на имуществена санкция. Поради това и
всичко гореизложено, следва фирмата жалбоподател, като ЕООД да понесе
имуществена санкция за неизпълнение на задължението си по процесната
нарушена разпоредба, като за да е довършено нарушението е достатъчно да
бъде установено изпълнителното деяние. В случая е налице обективна
безвиновна отговорност, доколкото се ангажира отговорност на ЕООД.
Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17/27.05.2024г. на Директора на ОДБХ – гр.В.,
с което на „ М.К. „ ЕООД, ЕИК:*********, чрез управителя Е. С. Г., със
седалище и адрес на управление с.Г., обл.В., ул.” Х.Б. „ №28, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.132, ал.2, вр.чл.132, ал.1, т.2 от ЗХ, е наложена
имуществена санкция в размер на 4000.00 лева / четири хиляди лева / за
нарушение на чл.132, ал.1, т.2 от ЗХ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок след
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд В..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
8