Решение по дело №1427/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Началник на сектор при Трето РУ при ОД на МВР Варна, подадена чрез ст. юриск. К. Л. – А., против Решение № 535 от 05.05.2025 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна) по АНД № 772/2025 г., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 24-0439-001145 от 19.11.2024 г., издадено от Началник на сектор при Трето РУ при ОД на МВР Варна. С отмененото НП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Ж. С. С., с [ЕГН] са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. Според касатора неправилно въззивната инстанция приема, че административнонаказващият орган е следвало да вземе предвид резултата от химическото изследване на кръвта – 0,30‰, макар и пробата да е дадена след указания в талона краен час, доколкото се касае само за 2 минути закъснение. Позовавайки се на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г., касаторът сочи, че незаконосъобразно районният съд е дал приоритет на лабораторно изследване, което е извършено не по надлежния ред и без да държи сметка за останалите доказателства по делото. Изтъква се, че наказаното лице не оспорва факта, че е управлявал МПС след като е употребил алкохол, оспорват се само показанията на техническото средство – 0,53‰, а наредбата изисква даването на кръвна проба да стане в определения от контролните органи час, вписан в талона за медицинско изследване на водача. В случая талонът е връчен на водача в 11:20 часа на 13.06.2024 г. и на водача е определен срок за явяване от 45 минути, т.е. следвало е най-късно до 12:05 часа на същата дата водачът да даде кръв, а това е направено в 12:07 часа. Настоява се, че химическото изследване не следва да се цени за нуждите на настоящото производство. Сочи се, че срокът за явяване в медицинското заведение е инструктивен и има дисциплинираш за нарушителя характер и при неспазването му резултатът от това изследване не следва да се зачита от органите, установили нарушението. Изтъква се че в случая определеният от полицейския орган срок е бил достатъчен, за да се даде кръвна проба своевременно. На следващо място касаторът настоява, че районният съд неправилно приема, че съдържанието на алкохол в кръвта към момента на управлението е било същото като към момента на даване на кръв за лабораторно изследване, без да съобрази, че са изминали 1 час и 20 минути от момента на спирането на водача и извършването на проверката с техническото средство – около 10:51 часа, поради което се твърди, че концентрацията от 0,30‰ се отнася към момента на вземане на кръвта, а не към момента на управление на процесното МПС и първоначалното изследване с техническо средство, а и законодателят изисква концентрацията на алкохол в кръвта да е под 0,5‰ към момента на управление, а не към момента на вземане на кръвната проба. Изтъква се, че е въпрос на съдебно-медицинско изследване, а не на предположения, каква е била концентрацията на алкохол в кръвта към момента на управление и дали и колко би повлияло закъснението върху резултата от изследването. Поддържа се, че следва да се съобрази високата обществена опасност на деянието и дееца и постигането на целите на административнонаказателната санкция. Според касатора нарушението е безспорно установено и доказано. Искането е да се отмени обжалваното решение на РС – Варна и да се потвърди НП. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, а в условията на евентуалност – при неуважаване на жалбата, се отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минималния размер. С писмени бележки на процесуалния представител на касатора се поддържат изложените доводи и направените искания с жалба.

Ответникът – Ж. С. С., с [ЕГН], чрез адв. Д. Б., с писмен отговор по касационната жалба заявява, че решението на РС – Варна е правилно и законосъобразно, а доводите на касатора – несъстоятелни и извън предмета на НП. Изтъква се, че е налице влязло в сила решение по адм. д. № 1444/2024 г. на АдмС – Варна, с което е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-049-000095 по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, като въпросите за концентрацията на алкохол в кръвта е безпредметно да се обсъждат. Искането е да се потвърди решението на РС – Варна и да се присъди адвокатско възнаграждение на ответника. В хода на делото по същество се поддържат изложените доводи и направените искания.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалбата. Пледира за оставяне в сила решението на РС - Варна като правилно, т.е. липсват основания за неговата отмяна.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от Ж. С. С. срещу НП № 24-0439-001145 от 19.11.2024 г., издадено от Началник на сектор при Трето РУ при ОД на МВР Варна. С потвърденото НП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Ж. С. С., с [ЕГН] са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Според НП на 13.06.2024 г., в 10:51 часа, в гр. Варна, по ул. „Младежка“, до бл. 40, в посока бул. „Република“, С. управлява лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № [рег. номер] с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 0,53‰ в обема на издишания от водача въздух с проба № 01994, установена с техническо средство „Алкотест дрегер-7510“ с № ARBB-0027. В НП е посочено, че резултатът от 0,30‰ алкохол в кръвта в представената в 12:07 ч. на 13.06.2024 г. за изследване кръвна проба от водача, отразен в Протокол за ХЕ № 606/14.06.2024 г. на МБАЛ „Св. А.- Варна“ АД не се зачита, поради закъснение с 2 мин. за предоставяне на кръвна проба, предвид връчения ТМИ № 0165518 в 11:20 ч. на 13.06.2024 г., което е в противоречие с разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози.

За установеното нарушение е съставен АУАН Серия GA № 956521/13.06.2024 г., срещу който не са направени възражения.

РС – Варна обосновава извод за неустановяване на съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.

За да отмени НП, въззивният съд приема, че наказаното лице не е нарушило разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, тъй като липсват безспорни и категорични доказателства да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5‰, а напротив налични са такива, че е управлявал с концентрация под 0,5‰, а именно 0,30‰, поради което неправилно е ангажирана отговорността му, като неправилно е приложен материалния закон.

Позовавайки се на доказателствата по делото и нормативната регламентация, РС – Варна приема, че в хода на развилото се административнонаказателно производство са спазени всички изисквания на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, като съдът напълно е кредитирал резултатите от извършеното изследване на кръвта, обективирано в Протокола за химическа експертиза № 606/14.06.2024 г.

По отношение спорният въпрос: Дали концентрацията на алкохол на въззивника е над допустимата от закона – 0,5‰, РС – Варна приема следното:

Резултатът от 0,30‰ концентрация на алкохол в кръвта е установен на 13.06.2024 г. Талонът за медицинско изследване е издаден на 13.06.2024 г. в 11:20 часа, с указание за явяване до 45 минути, а в протокол за медицинско изследване е отразено, че на 13.06.2024 г., в 12:07ч. е взета кръв. Факт е, че този нормативно определен срок не е спазен, вместо което жалбоподателят е дал кръвна проба с 2 минути закъснение. Това закъснение не следва да бъде квалифицирано като неявяване в хипотезата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата, в който случай концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство. В действителност закъснението в рамките на само 2 минути е доказателство, че нарушителят е предприел необходимото, за да пристигне навреме във болничното заведение, а просрочието е пренебрежимо малко (дори само с оглед мястото на проверката /ул. “Младежка“/, разстоянието от там до МБАЛ „Св.А.“ в центъра на града и обичайния трафик във Варна в работен ден през летния сезон). Следва да се възприема като допустимо отклонение от указания срок за явяване. Ноторно известно е, че организацията по вземане на кръвна проба е сложна, като на практика тя не би могла да бъде взета незабавно след пристигане в болничното заведение, тъй като е необходимо попълване на определени от наредбата документи, в това число и Протокол за медицинско изследване. Това закъснение се явява пренебрежимо малко. Закъснение с такава продължителност за даване на кръвна проба не би могло обективно да се отрази на изследваното наличие на алкохол в кръвта на водача, поради което не е основание за дискредитиране на резултата от проведеното химическо изследване. С оглед изричното предвиждане на Наредбата административният орган е бил длъжен да съобрази именно резултата от изследването на кръвната проба на жалбоподателя, а не този от техническото средство

С обжалваното решение на РС – Варна е потвърдено НП и е осъдена ОД на МВР Варна да заплати на С. сумата в размер на 400 лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението на РС - Варна е правилно и законосъобразно.

Релевантните за решаване на правния спор доказателства са анализирани от въззивния съд подробно, поотделно и в съвкупност, а изведените факти правилно са отнесени към правото. Направените изводи съответстват на приложимия материален закон и се споделят от настоящия касационен състав. На основание чл. 221, ал. 2 АПК административният съд препраща към мотивите на въззивния съд.

С касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на НП, идентични с изложените такива във въззивната жалба, които доводи районният съд подробно е обсъдил и формирал обосновани и правилни мотиви за неоснователност. Касационната жалба не съдържа конкретни твърдения за неправилност на направените от въззивния съд изводи по отношение на възраженията на наказаното лице.

Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за наличието на основания за незачитане на резултата от Протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 606/14.06.2024 г. на МБАЛ „Св. А.- Варна“ АД.

Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, определеният от контролните органи с талона за медицинско изследване срок е срок за явяване.

Регламентираният ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водач допуска определяне от контролните орган на срок за явяването за даване на кръвна проба в посочените в наредбата лечебни заведения и до 120 минути – чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

В случая не се установява ответникът по касация да не се е явил в определените с талона за изследване срок и място. От Протокола от 13.06.2024 г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози (Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.) се установява часът на вземане на пробата – 12:07 часа, но не и часът на явяване на лицето в лечебното заведение.

Съгласно чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. вземането на кръв за изследване за концентрация на алкохол следва да се извърши в срока за явяване, определен в талона за изследване, като при невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането. В случая очевидно именно поради незначителното и пренебрежимо малко закъснение, в Протокола от 13.06.2024 г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, от една страна, лекарят не е отказал въобще да вземе проба, а от друга страна, дори не е намерил за необходимо да отбелязва някаква обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване 2 минути по-рано от определения в талона за изследване срок за явяване на лицето.

Според нормативноустановения ред за установяване употребата на алкохол в кръвта с медицинско изследване с Наредба № 1 от 19.07.2017 г., към който препраща ЗДвП, именно контролните органи следва да определят срок за явяване в лечебно заведение до 45 или 120 минути за даване на кръвна проба за установяване употребата на алкохол. В този смисъл не следва да се приемат за основателни изложените от касатора доводи, че концентрацията на алкохол в кръвта на наказаното лице от 0,30‰ се отнася към момента на вземане на кръвта, а не към момента на управление на процесното МПС и първоначалното изследване с техническото средство.

Концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване - чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В случая не са налице така посочените основания за зачитане на оспорените от наказаното лице показания на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му.

Обществената опасност на деянието – управление на МПС след употреба на алкохол, се предполага, че е съобразена от законодателя, който е делегирал (чл. 174, ал. 4 ЗДвП) на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието да определят с наредба реда, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС.

Достигайки до извод, че административнонаказателната отговорност на С. е ангажирана незаконосъобразно – при неправилно приложение на материалния закон, РС - Варна е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания за отмяна на съдебния му акт.

Доколкото административното производство по издаване и оспорване на наложена принудителна административна мярка и административнонаказателното производство за налагане на административно наказание за едно и също деяние са самостоятелни и независими, позоваването на ответника по касационната жалбата на решението по адм. д. № 1444/2024 г. на АдмС – Варна, с твърдения за недопустимост за различно разрешаване на въпроса за концентрацията на алкохол в кръвта на С., е несъстоятелно.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази направеното искане от касатора да се присъди минималния размер на адвокатско възнаграждение и предвид конкретния обем на процесуалното представителство, както и че спорът не се отличава с фактическа и правна помощ и производството по делото протече в едно съдебно заседание, намира, че от претендираните за адвокатско възнаграждение 1000 лева, следва на ответника по касационната жалба да се присъдят 200 лева.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 535 от 05.05.2025 г. на Районен съд – Варна по АНД № 772/2025 г.

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Ж. С. С., с [ЕГН] сумата в размер на 200 (двеста) лева, представляваща разноски по КАНД № 1427/2025 г. на АдмС - Варна за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.