№ 245
гр. Варна , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110201349 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. ИВ. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ***,
против Наказателно постановление № 436а-50/28.01.2021 год. на Директор ОД на МВР
Варна, с което му е наложено: административно наказание "глоба" в размер на 300.00
/триста/ лв. на основание чл. 209а., ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/.
С жалбата се иска отмяна на НП. Твърди се, че изложеното в АУАН серия „Е“ №
0001799 от 01.11.2020 год. не отговаря на действителната фактическа обстановка, тъй като
жалбоподателят бил покрил устата и носа си, поставяйки пред тях друго средство, различно
от маска, но в съответствие с разпоредбата на Заповед № РД-01609/21.10.2020 г. на МЗ. В
тази връзка, се излагат аргументи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Сочат се и съществени
процесуални нарушения, допуснати в хода на АНП. От така квалифицираното деяние,
въобще не ставало ясно кой точно законов текст е нарушен и какво е нарушението.
Посочването на правната квалификация на нарушението било от съществено значение, като
следва между описанието на нарушението и неговата правна квалификация да е налице
пълно единство, тъй като това влияело върху правото на защита на нарушителя, а именно
върху възможността му да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се
1
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.Т., ВАК, който
поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото процесуалния представител моли
за отмяна на НП, като акцентира върху аргументите посочени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание изпраща
представител – ю.к. Л., която пледира за законосъобразност на НП, като моли същото да
бъде потвърдено и да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 01.11.2020 год. св.С.П. и св. И.Б. били на работа, като изпълнявали
задълженията си на полицаи в униформено облекло в група „Общинска полиция“ при ОД на
МВР - Варна. При извършване на обход на обслужвания от тях район, около 22.25 ч. те
влезли в бензиностанция "Бенита", намираща се на бул.“Цар Освободител“ № 76А. –
гр.Варна. Вътре в бензиностанцията те установили възз. В.Т., който бил без поставена
предпазна маска, покриваща устата и носа. Същият нямал поставено друго предпазно
средство, покриващо устата и носа му. По това време в бензиностанцията се намирали както
служители на същата, така и клиенти, които имали поставени предпазни средства. Още
същия ден св.С.П. издал срещу възз. АУАН, серия „Е“, бл. № 0001799/01.11.2020 г. В него
св. П. посочил, че съставя АУАН срещу възз.Т.: "за това, че на 01.11.2020 г., около 22:25 ч.,
в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител“ № 76А. нарушава т. 7 от Заповед № РД – 01 - 609 от
21.10.2020 год. на Министъра на здравеопазването, като в закрито обществено място, а
именно в бензиностанция "Бенита" в гр.Варна не поставил защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, в това
число кърпа, шал, шлем. Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.209а.
ал.1, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който отказал
да го подпише, като отказа да подпише акта бил установен с подпис на свидетел.
Допълнителни възражения срещу съставения АУАН постъпили в срока по чл. 44
от ЗАНН.
Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с
което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в
акта. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на възз. за това, че на 01.11.2020 г.,
около 22:25 ч., в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител“ № 76А. нарушава т.7 от Заповед №
РД – 01 - 609 от 21.10.2020 год. на Министъра на здравеопазването, като в закрито
обществено място, а именно в бензиностанция "Бенита" в гр.Варна не поставил защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата, в това число кърпа, шал, шлем, с което не изпълнил въведените със Заповед № РД
– 01 - 609 от 21.10.2020 год. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки
по чл.63, ал.1 от ЗЗ. Прието било, че е допуснато нарушение на чл.209, ал.1 от ЗЗ, като бил
цитиран като нарушен следният текст от ЗЗ: "Който наруши или не изпълни въведени от
2
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 лв. до 1 000 лв., а при повторно нарушение - от 1
000 лв. до 2 000 лв. АНО изложил и мотиви, защо счита, че случаят не попада в приложното
поле на чл.28 от ЗАНН и на основание чл.209а., ал.1 от ЗЗ издал процесното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените
материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, докладна записка, заповед на Директора на ОД
на МВР-Варна, Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването и
Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването /последните две
публикувани и налични на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за
всички/ и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира
показанията на св.С.П. и св.И.Б., които са очевидци на нарушението. Същите с
необходимата конкретика посочиха фактите, имащи значение за установяване на
обективната обстановка по делото. Съдът не кредитира показанията на св.Ф.А. тъй като е
бил извън бензиностанцията в автомобила на Т., с когото са в приятелски отношения и
неговите показания са в насока оневиняването на възз.
Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са
непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на ОД
на МВР - Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а., ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицай в група „Общинска полиция“ при ОД на МВР -
Варна.
Административно-наказателното производство е образувано и протекло в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
3
нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
както и на обстоятелствата, при които е извършено. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия
орган на изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на
обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП не са посочени
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение в тази му
част, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на
правото на защита на наказания субект. Както е известно от теорията и съдебната практика,
защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН
и НП ясно и недвусмислено е посочено административното обвинение, че възз. не носи на
закрито обществено място предпазни средства, покриващи носа и устата, с което не е
изпълнил противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра. Действително, в
НП е посочено, че се касае за нарушение на чл.209а., ал.1 от ЗЗ, на каквото основание е
посочено, че е наложена и санкцията. В теорията и съдебната практика се е наложило
разбирането, че обвиненият се защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхното
цифрово изражение. А фактите, както в АУАН, така и в НП са ясно и недвусмислено
изложени, което не налага никакво съмнение за какво е наложена санкцията спрямо възз.
Очевидно е, че възз. е разбрал в какво е обвинен, което личи и от депозираните в АУАН
възражения.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл.52,
ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето
по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а
само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на
настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията посочени в АУАН за
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗЗ (ДВ бр.28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020
г.) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С
Решение (Обн. - ДВ, бр.22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България и
във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение
върху цялата територия на Република България, като съгласно т.2 е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл.57, ал.3
от Конституцията на Република България. В съответствие с обявеното извънредно
положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на
извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така
министърът е издал Заповед № РД – 01 - 609 от 21.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, впоследствие отменена със Заповед № РД – 01 - 675 от 25.11.2020 г. на
Министъра на здравеопазването. В т.7 от посочената заповед № РД – 01 - 609 от 21.10.2020
г. за определен период – от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г., е въведена посочената в АУАН-а и
в НП противоепидемична мярка, а именно задължението за всички лица, които се намират в
закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и
4
здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото
здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем
и др.). Налице е последващ акт на министъра, а именно Заповед № РД - 01 - 675 от
25.11.2020 год. на Министъра на здравеопазването, който прекратява действието на
предходния, т.е. по волята на самия издател, първоначалната заповед вече не съществуват в
правния мир. Към момента на съставяне на АУАН, обаче, Заповедите са създали
задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и законни интереси на неопределен
брой лица. Освен горното, изрично в Заповед № РД01-675 от 25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването - отново в т.7 е възпроизведено идентично съдържание, като на това в т.7
от № РД-01-609 от 21.10.2020 г., т.е. идентично задължение за носене на предпазни средства
в открити обществени места. Т.е. към дата 01.11.2020 г., когато възз. Т. е установен без
предпазно средство, покриващо носа и устата в закрито обществено място /бензиностанция/
заповедта е била действаща. Такова задължение, за носене на предпазно средство в закрито
обществено място съществува и понастоящем.
Заповед № РД – 01 - 609 от 21.10.2020 год. на Министъра на здравеопазването е
издадена на основание чл.63, ал.4 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл.73 от
Административно процесуалния кодекс и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и
обявеното с Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. за удължаване
срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна
епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020
г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли
2020 г. и Решение № 609 на Министерския съвет. Видно от нейното съдържание и
разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл.65 от
АПК. Съгласно разпоредбата на чл.65 от АПК, общи са административните актове /ОАА/ с
еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено
се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да
се издадат такива актове /в този смисъл Определение № 8865 от 06.07.2020 год. по адм. д. №
3873/2020 на Върховния административен съд; Определение п. х. д. от 01.06.2020 год. по
адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд/. Основната разлика между общият
административен акт и нормативният административен акт /НАА/ е в това дали имат
еднократно или многократно действие и дали съдържат административно правни норми,
като ОАА има за цел да уреди един случай /една ситуация/, докато НАА съдържа правна
норма – правило за поведение за повторяеми, трайни обществени отношения, за
неопределено число случаи в бъдещето. НАА се прилага многократно, той е правна норма
за абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА е конкретно волеизявление,
насочено към неопределен кръг лица. Процесните заповеди не уреждат абстрактни правила
за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата
актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на
министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с
изрично позоваване на чл.73 от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява
да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане,
каквато настъпилата пандемия безспорно е. АПК не предвижда обявяване на ОАА в
Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и
5
оповестяване. Съгласно чл.73 АПК, когато неотложно трябва да се издаде общ
административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с
националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В
тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за
опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са
оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на
НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и
понастоящем. По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на
страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същите са породили правно действие.
Нещо повече, самият жалбоподател не оспорва, че е бил запознат със съдържанието на
заповедта и съответно с въведеното с нея задължение.
Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-609 от
21.10.2020 год. е отменена със заповед от 25.11.2020 год., но тази отмяна принципно не се
отразява върху отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към момента,
към който Заповедта е предвиждала конкретно задължение до неопределен кръг от лица –
всички, които се намират в закрити обществени места, в това число търговски обекти, да
имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство, покриващо носа и
устата, в това число кърпа, шал, шлем и др. Като ОАА тя е имала ограничено действие във
времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието й е отпаднало, но
това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на
действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива
данни не са налице по делото.
Предвид посоченото не се касае и за хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Заповедите
по чл.63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или изменението им, не
представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл.3,
ал.2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г.
на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 год., в мотивите на което е прието, че отмяната
на общ административен акт има обратно действие, т.е. той се счита отменен от момента на
издаването му. По отношение на горепосочените общи административни актове, не са
ангажирани по делото доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което
от значение е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е
била действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на страната. Отделно
от това в случая административнонаказателната отговорност произтича не от заповедта, а от
закона – чл.209а., ал.1 от ЗЗ, като същата не е отменена или изменена в по-благоприятна
редакция към момента на издаване на наказателното постановление или към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт.
Съгласно чл.209а., ал.1 ЗЗ, на което основание е санкциониран възз., който наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл. 63а., ал. 1 или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
Нормата на чл.209а, ал.1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за
6
неизпълнение на това правило. От материалите по делото и по-конкретно от събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на полицейските
служители – свидетелите П. и Б., се установява по безспорен начин, че на 01.11.2020 год. по
време на действие на въведеното с посочената по-горе заповед задължение до неопределен
кръг от лица /всички, които се намират в закрити обществени места, в това търговски
обекти/ да имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство,
покриващо носа и устата, в това число кърпа, шал, шлем, жалбоподателя се е намирал на
закрито обществено място - бензиностанция в гр. Варна, което място представлява
"обществено место" по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните
разпоредби на Закона за здравето, като не е имал поставени средства, покриващи носа и
устата. С оглед на изложеното се налага извода, че В. ИВ. Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към 26.10.2020 год. и напълно правилно и законосъобразно е
била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага
извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла
на чл.355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените
отношения, които охранява Закона за здравето и по-конкретно посочените разпоредби по
време на обявеното извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и
опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът
напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващия орган.
Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия
случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение
крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на пагубен за
човечеството вирус и обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия
вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по
смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл е и константната практика
на Административен съд Варна – например Решение по к. адм. дело № 2685 по описа на
Административен съд гр. Варна за 2020 година, Решение по к. адм. дело № № 651 по описа
на Административен съд гр. Варна за 2021 год. и много други. Нещо повече, прилагането на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния нарушител, който след забелязване на
органите на реда, вместо да напусне бензиностанцията, се е държал арогантно със
служителите на реда, като това държане би създало у въззивника чувството за
безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен
род, което обезсмисля една от основните функции на административно-наказателния закон,
а именно индивидуална превенция на нарушенията.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл.209а., ал.1 от ЗЗ /в сила от
сила от 14.05.2020 год./ предвижда наказание "глоба" в размер от 300 до 1 000 лева за лице,
което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63 ал.1 или
ал.2, освен ако деянието съставлява престъпление. Административно наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
7
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил
наказание в предвидения за това деяние минимум от 300 лева. От друга страна,
обстоятелството, че за възз. Т. не са събрани данни за финансово и материално положение
не би могло да изключи административната му отговорност.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
В хода на въззивното производство страните са направили искания за присъждане
на разноски, поради което и съдът дължи произнасяне по този въпрос.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е
депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да
бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.143, ал.4 от АПК да заплати на ОД на МВР -
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева, определено съгласно чл.144
от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.27е. от Наредба за заплащането
на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно- наказателни дела в размер от 80.00 лв. до 120.00 лв.,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва
каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на
каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на
АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
– 80.00 /осемдесет/ лв.
С оглед изхода на делото и като взе предвид, че по делото не са представени
доказателства от въззивника за сторени разноски във връзка с образуваното съдебно
производство по обжалване на процесното НП, съдът намери, че следва да остави без
уважение искането му за присъждане на сторените по делото разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № 436а.-50/28.01.2021 г. на
Директор ОД на МВР Варна, с което на В. ИВ. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, *** е
наложено: административно наказание "глоба" в размер на 300.00 /триста/ лв. на
основание чл. 209а., ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА В. ИВ. Т., ЕГН:**********, да заплати на ОД МВР - Варна, сумата от
80.00 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението
и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9