Решение по дело №8757/2020 на Софийски градски съд

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.София, 22.06.2023 год.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

                                                                             Мл.съдия: Гюлсевер Сали

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8757 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №81266 от 03.05.2020г., постановено по гр.д.№1551/2019г. по описа на СРС, 166 с-в, е отхвърлен предявения от С.И.Г., ЕГН ********** и П.Г.Г., ЕГН ********** срещу „У.Б.” АД, ЕИК******* и В.П.С., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че за ответника „У.Б.” АД НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на вземане срещу ответника В.П.С. за сумата 1000 лева- частично при общ размер 185500 лева - главница по Договор за банков кредит от 27.09.2001 г., което вземане е обезпечено с учредена от ищците С.И.Г. и П.Г.Г. ипотека върху техни собствени недвижими имоти и за което вземане е издаден изпълнителен лист от 26.08.2003 г. по гр.д.№9243/203 г. по описа на РС- Пловдив и е образувано изпълнително дело № 20188870400040 по описа на ЧСИ *******в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие ОС Пазарджик.

Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от ищците С.И.Г. и П.Г.Г.. Жалбоподателите твърдят, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск, евентуално- неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират обезсилване или отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.  

Ответникът по жалбата и в производството пред първата инстанция „У.Б.” АД, в подадения в срок отговор на въззивната жалба, оспорва същата като неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и претендира потвърждаването му.

С подадения в срок отговор на въззивната жалба въззиваемият В.С. заявява, че не оспорва въззивната жалба, излага доводи за неправилност на обжалваното решение и претендира неговата отмяна. Претендира и разноски.

Срещу постановеното по делото решение в срока по чл. 259 ГПК е подадена и въззивна жалба от В.П.С.. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, излага подробни съображения и претендира отмяната му, както и уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът „У.Б.” АД, в подадения в срок отговор на подадената от В.С. въззивна жалба, оспорва същата като неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и претендира потвърждаването му.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е недопустимо по следните съображения:

В петитума на исковата молба и уточняващата молба от 24.01.2019г. ищците ясно и точно са посочили какво е искането им- да се признае за установено в отношенията между страните, че С.И.Г., ЕГН ********** и П.Г.Г., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖАТ на „У.Б.” АД, ЕИК******* сумата от 1000 лева частично при пълен размер 185500 лева, представляваща главно задължение по сключен договор за банков кредит от 27.09.2001г., за която сума е издаден 26.08.2003г. по гр.д.№9243/2003г. на ПРС изпълнителен лист, поради погасяване по давност на правото на принудително събиране на вземането.

С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлен предявен от С.И.Г., ЕГН ********** и П.Г.Г., ЕГН ********** срещу „У.Б.” АД, ЕИК******* и В.П.С., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че за ответника „У.Б.” АД НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на вземане срещу ответника В.П.С. за сумата 1000 лева- частично при общ размер 185500 лева - главница по Договор за банков кредит от 27.09.2001 г., което вземане е обезпечено с учредена от ищците С.И.Г. и П.Г.Г. ипотека върху техни собствени недвижими имоти и за което вземане е издаден изпълнителен лист от 26.08.2003 г. по гр.д.№9243/203 г. по описа на РС- Пловдив и е образувано изпълнително дело № 20188870400040 по описа на ЧСИ *******в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие ОС Пазарджик.

Иск за установяване несъществуването на право на принудително изпълнение на „Уникредит Булбанк” срещу В.П.С. изобщо не е предявяван по делото, а и да беше предявен би бил недопустим.

Следователно първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав на действително предявения иск.

По разноските:

При този изход на спора съдът намира, че по разноските следва да се произнесе първостепенният съд при повторното разглеждане на иска, съобразно изхода на делото и по правилата на ГПК.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение №81266 от 03.05.2020г., постановено по гр.д.№1551/2019г. по описа на СРС, 166 с-в.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на предявения иск.  

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/