В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Гражданско I инстанция дело |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Производството е по чл. 45 ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 650.00 лева и по чл. 86 от ЗЗД. В исковата си молба ищеца твърди, че с ответницата живеели на семейни начала. Твърди, че същата работила като магазинер в смесения магазин в с. М… към Потребителна кооперация „П...” и на 26.05.2010 г. заминала за Италия. Твърди, че след като заминала ответницата за Италия му се обадили от кооперацията, че същата е начетена със сумата от 650.00 лева, която сума трябвало да се внесе или в противен случай ще и бъде потърсена наказателна отговорност. Твърди, че той се обадил на ответницата и тя му казала да внесе сумата, а когато се върне от Италия ще му върне парите. Твърди, че на 31.05.2010г. е внесъл сумата, но до този момент сумата не му е върната от ответницата, поради което за него се явява правен интерес от водене на делото. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответницата да му заплати сумата от 650.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа – 15.07.2010 г. до окончателно изплащане. Претендира за разноски. В с. з. ответницата не се явява. С писмен отговор счита иска за неоснователен. Не оспорва, че ищеца е внесъл сумата от 650.00 лева в касата на ПК „П…”, но тогава са живели на семейни начала и средствата им са били общи. Твърди, че имала да получава заплата за м. май и платен годишен отпуск от 16 дни, които пари е получил ищеца, на нея не е дал тези пари. Съдът след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори, че ответницата работила като магазинер в смесен магазин в с. М… към ПК „П...”, на 26.05.2010г. ответницата заминала за Италия, след което от ПК „П....” се обадили на ищеца, че ответницата дължи сумата от 650.00 лева, която сума на 31.05.2010г. ищеца е внесъл в кооперацията. Представен е ПКО от 31.05.2010 г., издаден от ПК „П...” с. М... за сумата от 650.00 лева. В ПКО е отбелязано, че сумата е внесена от Я… Б…. С Решение № 226/03.11.2011 г., постановено по гр. дело № 184/2011 г. по описа на ДРС е прието за установено по предявеният иск на основание чл. 108 от ЗС от П.. П.. Г... от с.М..., обл.Смолян по отношение на Я.. П.. Б.. от с.М.., обл. Смолян, че е собственик на недвижим имот: Апартамент № 5, със застроена площ от 50.10 кв.м., намиращ се на трети етаж от вх. А, състоящ се от стая с балкон, кухня с кухненски бокс, баня- клозет и антре, с граници: от север- апартамент № 6 на А.. С... и стълбище, от изток- фасада, от запад- фасада, от юг- фасада и отдолу апартамент № 3 на А.. С..., заедно с изба № 1, с площ от 8.55 кв.м., с граници: от север- стълбище, от изток- фасада, от запад – коридор, от юг- изба на А... С.., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и със съответна идеална част от ОПС с цифрово изражение 18.83 кв.м., върху мястото на което е построен жилищен блок № 1, попадащ в УПИ І за жилищен комплекс в кв. 3 по ПУП на с. М… от 1981 г. С Решението е осъдена П.. П.. Г.. да заплати на Я.. П.. Б... сумата от 1930 лева, представляваща стойността на направените подобрения, при неоснователно обогатяване на отпаднало основание. Осъден е Я... П.. Б... да предаде на П.. П.. Г.. владението и собствеността на недвижимия имот: Апартамент № 5, със застроена площ от 50.10 кв.м., намиращ се на трети етаж от вх. А, състоящ се от стая с балкон, кухня с кухненски бокс, баня- клозет и антре, с граници: от север- апартамент № 6 на А… С… и стълбище, от изток- фасада, от запад- фасада, от юг- фасада и отдолу апартамент № 3 на А… С…, заедно с изба № 1, с площ от 8.55 кв.м., с граници: от север- стълбище, от изток- фасада, от запад – коридор, от юг- изба на А.. С..., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и със съответна идеална част от ОПС с цифрово изражение 18.83 кв.м., върху мястото на което е построен жилищен блок № 1, попадащ в УПИ І за жилищен комплекс в кв. 3 по ПУП на с. М…, което да изпълни едновременно със задължението на П… П… Г… да му заплати сумата от 1930 лева, до заплащане на която има право да задържи владението на имота. Отхвърлен е предявения иск за разликата от 1930 лева до предявеният размер 15330 лева като неоснователен и недоказан. От показанията на разпитания по делото свидетел Р… И… – председател на ПК „П…” с. М…, съдът прие за установено, че страните са живеели на съпружески начела в с. М…. През 2010г. ответницата работила на длъжност „магазинер” в магазин в центъра на с. М…., в търговска сграда. Освен ответницата там като магазинер работила и К.. Й..- двете материално отговорни лица в магазина, които са носили солидарна отговорност за наличността на стоката в магазина. От извършената ревизия се установило, че има липси около 1300 лева. Ответницата вече отсъствала от страната, ищеца обяснил на свидетеля И…, че ответницата е заминала в Италия, тогава свидетеля казал на ищеца в срок от една седмица да възстанови сумата от 650 лева, което е половината от установените липси, с оглед солидарната отговорност на двете магазинерки. К… Й… внесла сумата от 650 лева, ищеца обяснил на свидетеля И..., че ще внесе сумата. Ищеца лично отишъл в кооперацията и внесъл сумата от 650 лева от името на ответницата, била издадена квитанция, попълнена от касиер- счетоводителя, за тази сума ищеца води делото. Съдът намира, че иска е основателен и доказан по следните съображения: Разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД предвижда, че всеки, който виновно е причинил вреда другиму е длъжен да я поправи. В настоящото производство не се оспори презумпцията, регламентирана в чл.45, ал.2 от ЗЗД, а напротив безспорно е, че на 31.05.2010г. ищеца от името на ответницата е внесъл сумата от 650 лева на Потребителна кооперация „П…” с. М…, където ответницата е работила като магазинер в смесения магазин. Установи се, че страните живеели на семейни начала, и преди 31.05.2010г. - плащането от ищеца, ответницата е заминала за Италия. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответника и настъпилите вреди. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ответницата не оспорва, че не е върнала на ищеца сумата от 650 лева, излага съображения, че ищеца живее в собственото й жилище без да плаща наем и за времето от 01.01.2011г. ищеца не е плащал за поддръжка, наем или данъци за жилището. Но за последните обстоятелства има постановено съдебно решение, описано по-горе и тези аргументи не са относими към настоящия гражданскоправен спор. Установи се, че ответницата е осъществила всички елементи на фактическия състав на генералния деликт по чл. 45 от ЗЗД, вследствие което ищеца е претърпял имуществена вреда, затова е налице основание за ангажиране от ответницата на имуществена отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал.1 пред. І от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждане. Налице е причинно-следствена връзка между поведението на ответницата – бездействие, изразяващо се в невръщане на сумата от 650 лева и причинените на ищеца вреди. Ищеца претендира за сумата от 650 лева, представляваща претърпените от него имуществени вреди в резултат на плащането от ищеца от името на ответницата на Потребителна кооперация „П…”. Ответната страна не ангажира доказателства оспорващи, че имуществените вреди се равняват на сумата от 650 лева, напротив в подкрепа на твърденията в исковата молба, че сумата е в размер на 650 лева е издаденият ПКО от 31.05.2010 г. Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 650 лева, представляваща причинени му имуществени вреди от заплащане на 31.05.2010г. от ищеца, от името на ответницата на Потребителна кооперация „П…”. По иска по чл. 86 от ЗЗД. Искът за мораторна лихва е акцесорен спрямо главния иск и зависи от изхода на последния. Ноторно известно е, че когато задължението произтича от непозволено увреждане покана за изпълнение не е необходима /чл.84, ал.4 от ЗЗД/. С изискуемостта на задължението да поправи вреда, причинена чрез непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава, а тази изискуемост настъпва със самото увреждане. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато ответника е известен още тогава, а причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана. Ищеца претендира за законна лихва върху главницата от 650 лева, считано от 15.07.2010г. - след датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата. С оглед изхода на главния иск, иска за законна лихва е основателен и за това ще следва да се осъди ответницата да заплати законна лихва върху главницата от 650 лева, считано от 15.07.2010г. до окончателно изплащане на сумата. Ищеца е направил разноски 350.00 лева, от които 300.00 лева - адв. възнаграждение и 50.00 лева –държавна такса, затова ще следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК да се осъди ответницата да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 350.00 лева. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И : ОСЪЖДА П.. ... Г.., с ЕГН ...от с. М.., обл. Смолян, кв. П… № 1, вх. 1 ет. 3 ДА ЗАПЛАТИ на Я.. П... Б.., с ЕГН ... от с. М..., обл. Смолян, кв. П... № 1, вх. 1 ет. 3 сумите: 650.00 лева /шестотин и петдесет лева/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, ведно със законната лихва върху главницата от 650 лева, считано от 15.07.2010г. до окончателно изплащане на сумата, както и 350.00 лева /триста и петдесет/ - разноски. Решението може да се обжалва пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението. СЪДИЯ : |