№ 1796
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Ю.а Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20221100508545 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 2529/25.03.2022 г.,
постановено по гр.д. № 49093/2021 г. по описа на СРС, 177 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените срещу Р. А. Д. положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 202,24 лева, представляваща мораторна
лихва върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. –
20.04.2021 г., както и за сумата от 8,67 лв., мораторна лихва върху дължимата сума за такса
за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 20.04.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.05.2021 г. по гр. д. № 26454/2021 г. по
описа на СРС, 177 състав; както и по подадени в законоустановения срок въззивни жалби на
ответницата Р. А. Д. и на третото лице-помагач на нейна страна Ю. Х. Д. срещу решение №
2529/25.03.2022 г., постановено по гр.д. № 49093/2021 г. по описа на СРС, 177 състав, в
частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 200
ЗЗД за сумата от 1819,48 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. *******, както и за
1
сумата от 46,66 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 13.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 28.05.2021 г. по гр. д. № 26454/2021 г. по описа на СРС, 177 състав.
Във въззивната жалба на ищеца се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение
в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с твърдения,
че в случая са приложими общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени през
2016 г., съобразно които клиентът на топлинна енергия изпада в забава в 45-дневен срок от
издаване на фактурите, т.е. налице е уговорен падеж за плащане и не е необходимо
изпращане на покана до длъжника, нито публикуване на фактурите на интернет страницата
на дружеството. Ето защо моли решението в обжалваната част да бъде отменено и
акцесорните искове да бъдат уважени изцяло.
Въззиваемите – ответницата Р. А. Д. и третото лице-помагач на нейна страна Ю. Х. Д., не
изразяват становище по въззивната жалба на ищеца.
Във въззивните жалби на ответната страна (подадени поотделно от ответницата и третото
лице-помагач на нейна страна, но с идентично съдържание) се съдържат доводи за
неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради допуснати процесуални
нарушения и необоснованост, с твърдения, че в имота не се ползва топлинна енергия, като
съдът неправилно е кредитирал заключенията на допуснатите експертизи и е приел за
доказана доставката на топлинна енергия за отопление на имота и БГВ. Въззивниците
считат, че липсата на потребление се установява от главните и индивидуални отчети,
представени по делото от „Техем Сървисис“ ЕООД, които не са били обсъдени от
първоинстанционния съд. Ето защо молят първоинстанционното решение в обжалваната
част да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемият-ищец „Топлофикация София“ ЕАД е подавал отговор на въззивните жалби, с
който оспорва същите и моли решението на СРС в обжалваната от насрещната страна част
да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззивника-ищец „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивните жалби.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото обаче е
частично неправилно поради следните съображения:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
2
мрежа. Във въззивните жалби на ответницата и третото лице-помагач не са изложени доводи
срещу мотивите на първоинстанционния съд относно качеството потребител на топлинна
енергия за Р. А. Д. и наличието на облигационно правоотношение между нея и ищеца,
поради което въззивният съд не следва да излага изрични съображения за правилността на
съдебното решение в тази част, а следва да приеме за безспорно установено между страните
на етапа на въззивното производство, че Р. А. Д. е била клиент на топлинна енергия в
процесния имот и през процесния период между нея и ищцовото дружество е съществувало
облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия – както се установява и от приетите по делото писмени доказателства и
съобразно приложимите разпоредби на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 150, ал.
1 ЗЕ. Съобразно възраженията на ответницата и третото лице-помагач на нейна страна,
спорно по делото остава обстоятелството дали в имота е била потребявана топлинна енергия
в претендираното количество през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена
предвид приложените по делото писмени доказателства – талони за отчет на уредите за
дялово разпределение за сезони 2018 г. – 2019 г. и 2019 г. – 2020 г. и изравнителни сметки
за същите периоди.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е
несъмнено, че през исковия период на ответницата е била начислявана топлинна енергия за
един водомер за топла вода, за два радиатора с поставени индивидуални уреди за
разпределение (през първия отчетен период, а през втория отчетен период радиаторите са
били демонтирани) и за сградна инсталация. От констатациите на вещото лице е видно, че
топлинна енергия за отопление в имота (извън отделяната от сградната инсталация) не е
начислявана, доколкото през първия отчетен период показанията на двата радиатора са били
нулеви, а през втория отчетен период същите вече са били затапени. В този смисъл,
възраженията във въззивните жалби на ответницата и третото лице-помагач на нейна страна
са неоснователни – по делото не е установено потребление на енергия за отопление на имота
и стойност на такава не е присъдена, като се доказва единствено потребена енергия за
3
подгряване на вода – факт, който се признава и от ответната страна в подадените въззивни
жалби (че в имота единствено е ползвана топла вода).
Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по прогнозен дял е
начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 808,88 лв., а за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна
енергия в размер на 957,76 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на
отчетните периоди, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
талони за отчет, като при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени
в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната
топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. е в размер на 958,41 лв. (след
прибавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 149,53 лв.), а за периода м.
05.2019 г. – м. 04.2020 г. – 861,06 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя
в размер на 96,70 лв.). Следователно, главните задължения за топлинна енергия за двата
отчетни периода възлизат общо на 1819,48 лв., за която сума исковете за заплащане на
топлинна енергия са основателни. Към посочената сума следва да се добавят дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 46,66 лв.
(съобразно приетите по делото писмени доказателства – л. 26 и приетото заключение на
ССЕ), които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето
защо, главните искове следва да се уважат за посочените суми, в какъвто смисъл е и
постановеното първоинстанционно решение, поради което в тази част то се явява правилно
и следва да бъде потвърдено.
4
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
процесния период, са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР, като противно на мотивите на първоинстанционния съд, съобразно
клаузите на тези ОУ за поставяне на длъжника в забава не е необходимо публикуване на
общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва
за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г.
започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В случая
падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна енергия е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон, като по общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, респ. с общите условия към
него. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на
задължението, с оглед на което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
Ето защо в случая ответницата е изпаднала в забава относно задълженията си за цената на
потребената топлинна енергия с изтичане на 45 дни след издаване на общата фактура за
първия отчетен период на 31.07.2019 г., т.е. от 15.09.2019 г. и до посочената крайна дата
20.04.2021 г. е дължимо мораторно обезщетение върху установения главен дълг, което
настоящата въззивна инстанция изчислява на сумата от 207,61 лв. Следователно, предвид
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, акцесорният иск за лихва върху
топлинна енергия следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 202,24 лв., като в
тази част решението се явява неправилно и следва да бъде отменено.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и възраженията на
въззивника-ищец, че насрещната страна е изпаднала в забава по отношение на това главно
задължение, са неоснователни.
С оглед на изложеното, предвид различните правни изводи, до които достига въззивната
инстанция, първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, е неправилно и следва да бъде отменено, като
посочената искова претенция следва да бъде уважена. В останалата част обжалваният
съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в двете съдебни инстанции съобразно уважената част от исковете, както
5
следва: сумата от 733,28 лв., разноски в исковото производство пред СРС и в заповедното
производство (като предвид присъдената от СРС сума от 661,58 лв. следва ответницата да
бъде осъдена да доплати сумата от още 71,70 лв.), и сумата от 134,24 лв., разноски пред
въззивната инстанция за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Подадените от
ответницата и третото лице-помагач на нейна страна въззивни жалби са неоснователни,
поради което същите нямат право на направените от тях разноски за платени държавни
такси в настоящото производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2529/25.03.2022 г., постановено по гр.д. № 49093/2021 г. по описа на
СРС, 177 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *******, срещу Р. А. Д., ЕГН **********, положителен установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 202,24 лв., представляваща
мораторна лихва върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 20.04.2021 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу Р. А. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, че Р. А. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 202,24 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума за ползване на
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 20.04.2021 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.05.2021 г. по гр. д. № 26454/2021 г. по описа на СРС,
177 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2529/25.03.2022 г., постановено по гр.д. № 49093/2021 г. по
описа на СРС, 177 състав, в частта, с която е признато за установено, че Р. А. Д., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, по предявените
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ,
вр. с чл. 200 ЗЗД сумата от 1819,48 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. *******,
както и сумата от 46,66 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 13.05.2021 г. до
окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
28.05.2021 г. по гр. д. № 26454/2021 г. по описа на СРС, 177 състав; в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Р. А.
Д., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 86 ЗЗД за сумата от 8,67 лв., мораторна лихва върху дължимата сума за такса за услуга
дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 20.04.2021 г., както и в частта, с която Р. А.
6
Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 661,58 лв., представляваща разноски в
заповедното и в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 71,70 лв., разноски в
първоинстанционното и заповедното производство, както и сумата от 134,24 лв., разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника-
ищец „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД, както и при участието на
трето лице-помагач на страната на въззивника-ответник Р. А. Д. – Ю. Х. Д..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7