№ 10754
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110113772 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.318-чл.329 от ГПК.
Ищецът С. Н. В. твърди, че сключили граждански брак с ответника С. Ч. Л. Б. на
22.01.2018г. в гр. Пловдив, от който нямали родени общи деца. Твърди, че с ответника са
живели като семейство само две седмици, след това са във фактическа раздяла. Не са се
събирали отново, нито са правили опит да възстановят семейните си отношения. Към
момента на подаване на исковата молба ищцата не е сигурна в коя държава се намира
ответникът, който е австралийски гражданин. По изложените съображения счита, че бракът
с ответника е напълно изпразнен от съдържание към настоящия момент и съществува само
формално. Моли съдът да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да издирва и да се произнася по въпроса за вината. Претендира разноски.
Ответникът С. Ч. Луиз Б. не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание се представлява от процесуален представител, който заявява, че ответникът също
желае развод. Същият потвърждава, че страните са във фактическа раздяла, започнала след
сватбата и не са живели никога заедно, поради което бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен и следва да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
Страните С. Н. В. и С. Ч. Л. Б. са сключили граждански брак на 22.01.2018г. в гр.
Пловдив. Това обстоятелство се установява от приложеното по делото удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №
0063/22.01.2018г. на Община Пловдив – Първи район Централен. Страните нямат
ненавършили пълнолетие деца от брака си си, което се установява от извършената справка в
НБДН.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Асен
Петков Попов (съпруг на майката на ищцата), които съдът кредитира изцяло, се установява,
че страните са сключили брак през 2018гл или 2017г., за който никой от близките на С. не е
1
знаел. Лично той е виждал ответникът веднъж или два пъти. Свидетелят твърди, че страните
никога не са живели заедно, ищцата имала дете от друга връзка преди това и живеела заедно
с него при баба си. Свидетелят, който е близък на ищцата не знае страните да поддържат
връзка в момента или ответникът да праща парични средства на ищцата.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск
за развод е основателен. Воденето на самостоятелен живот от страните, които са във
фактическа раздяла от началото на 2018г. и не общуват помежду си, според настоящия
съдебен състав е обстоятелството, което е разрушило трайно и необратимо семейната
общност. Всеки от тях е абдикирал от задължението си за общата грижа за семейството,
разбирателство и уважение, поради което и бракът следва да бъде прекратен доколкото няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание.
Изводът на съда, че бракът между страните е изпразнен от съдържание се подкрепя и
от становището и на двете страни. Бракът, според чл.46 от Конституцията на РБългария е
доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите имат равни права и задължения в
семейството, т.е възникването и съществуването на брачните отношения е основано на
съгласието на двете страни. По изложените съображения доколкото по делото се установява,
че последната е дълбоко и непоправимо разстроена и съществува само формално, двете
страни са категорични в нежеланието си тази обвързаност да продължи, бракът между
страните следва да бъде прекратен. В тази връзка следва да се добави, че разпоредбата на
чл.99, ал.4 от СК /отм./, съгласно която "развод не се допуска, ако разстройството на брака
се дължи само на виновно поведение на ищеца, а другия съпруг настоява да се запази брака,
освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът ", не е възпроизведена в
новия Семеен кодекс. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от
закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се
прекрати без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината, доколкото такава
претенция не е заявена от нито един от съпрузите.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име.
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака, като нито един от тях не е
заявил искане за издръжка след развода, поради което и съдът не дължи произнасяне по тези
въпроси.
По разноските: Съгласно чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК при липса на установена по делото
вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. С
оглед разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.ІІ от ГПК, платената първоначална държавна такса
следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила, на основание чл.329, ал.1, изр.ІІ
ГПК. Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати по сметка на СРС
всеки от тях по 25,00 лева-окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за
развод по чл.6, т.2 от тарифата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак №
0063/22.01.2018г. на Община Пловдив, Район Централен, между С. Н. В., ЕГН ********** и
С. Ч. Л. Б., роден на **********г., гражданин на Австралия, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА С. Н. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Илинден, бл. 129, вх. Б,
ет. 8, ап. 66 да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр.2 от ГПК.
2
ОСЪЖДА С. Ч. Л. Б., роден на **********г., гражданин на Австралия , да
заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при
решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3