Р Е Ш
Е Н И Е
№
15
гр.
Враца, 15 .01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, трети състав,
в публично заседание на 19.12.2019 г. /деветнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 709 по описа на АдмС –
Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1
ОТ ЗОДОВ.
Предявен е иск от В.Г.В. ***, чрез
адв. М.С., против Регионална дирекция по
горите /РДГ/ – Берковица за заплащане на сумата от 800,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в
сила решение НП, издадено от Директора на РДГ - Берковица, подробно описано в
исковата молба.
В исковата молба се твърди, че
претендираните имуществени вреди са в пряка причинна връзка с отмененото
наказателно постановление, тъй като произтичат от платен
адвокатски хонорар във връзка с неговото
обжалване пред РС – Мездра и АдмС – Враца и се излагат подробни съображения за
това. Претендират се и
направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, чрез процесуалния си представител, поддържа предявеният иск, с доводи
за основателност и доказаност на иска.
Ответникът – Регионална дирекция по
горите – Берковица, редовно призован, чрез процесуалния си представител,
ангажира становище за неоснователност на иска. Прави възражение за прекомерност
на заплатените адвокатски възнаграждения, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за основателност на предявения иск, по
съображения, че вредите са пряка и непосредствена последица от упражненото
право на защита в процеса по обжалване и отмяна на НП и са доказани от
приложените договори за правна защита и съдействие.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е АНД № 398/2018 г. по описа на Районен съд – Мездра, ведно с
приложеното към него КАН дело № 118/2019 г. на АдмС – Враца, предмет на разглеждане по които е било
Наказателно постановление № 256/09.07.2018 г., издадено от Директор на РДГ –
Берковица.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С издадено от Директор на РДГ – Берковица НП №
256/09.07.2018 г. на ищеца е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50,00 /петдесет/ лева на основание чл. 84, ал. 1 от Закон за лова и
опазване на дивеча и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години на
основание чл. 94, ал. 1 от същия закон. НП е обжалвано по съдебен ред и е
отменено с Решение № 195/21.12.2018 г., постановено по АН дело № 398/2018 г. по
описа на РС – Мездра. В производството пред PC ищецът е ползвал адвокатска
защита, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 25.09.2018
г. /л. 25 от АНД № 398/2018 г./, сключен с адв. С.. В същия е договорено
възнаграждение в размер на 400,00 лева, като е записано, че сумата е изцяло изплатена
при подписване на договора.
Решението на районния съд е обжалвано пред Административен
съд – Враца от АНО, като по касационната жалба е образувано КАН дело № 118/2019
г. по описа на същия съд. Производството по това дело е приключило с Решение № 224/21.05.2019
г., с което касационната инстанция е оставила в сила решението на районния съд.
За оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство в производството пред АдмС – Враца, на 01.02.2019 г. ищецът е
сключил договор за правна защита и съдействие /л. 12 от КАНД № 118/2019 г./,
като е договорено възнаграждение в размер на 400,00 лева, за което е налице
отбелязване, че е изплатено.
При така установената фактическа
обстановка, Административен съд – Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал.
1 от АПК, за
да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е
необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
определяща е дейността на органа издал оспорения акт. Наказателното
постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна
дейност. Административния характер на дейността по издаване на НП, при или по
повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП като такова по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС,
постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение, а искът
е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно чл.
205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е частично основателен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от
3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая е налице отменен акт – НП № 256/09.07.2018
г., издадено от Директор на РДГ – Берковица, отменено с Решение № 195 от 21.12.2018
г., постановено по АНД № 398/2018 г. по
описа на Районен съд – Мездра, оставено в сила с Решение
№ 224/21.05.2019 г.
постановено по КАНД № 118/2019 г. по описа на АдмС – Враца. Този факт е
безспорен между страните, при което е доказано наличието на първата изискуема
предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен акт.
Именно издаденото НП,
което наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за
ангажиране на адвокатска защита чрез сключване на договор за правна защита и
съдействие при съдебното му обжалване, последица от което е и заплащането на
адвокатски хонорар за процесуално представителство. Ако НП не беше издадено, за
ищеца нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше да плати хонорар
за това. Що се касае до касационното обжалване на постановеното от PC решение,
видно от приложените дела, касационната жалба е депозирана от АНО, издал НП,
вследствие на което ищецът е организирал защитата си и в касационното
производство чрез упълномощаване на същия адвокат и заплащане на хонорар. Макар
да не е задължително ползването на адвокатска защита при обжалване на НП, в случай, че не е в състояние само да организира защитата си,
ангажирането на професионален защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на
лицето за охраняването на неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е
нормален и присъщ разход за обезпечаването на успешния изход на
административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за осъществяване на тази
защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно
цитираното ТР при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон.
При тези констатации съдът намира, че
е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
а именно: наличие на претърпени
имуществени вреди и наличие на причинна връзка между отменения акт -
наказателно постановление и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен относно претендираните
имуществени вреди вследствие заплатени разноски за адвокатска защита във
въззивното и касационно производство по обжалване на НП и ответникът дължи репарирането им.
По отношение размера на обезщетението,
ищецът претендира имуществени вреди в размер на 800 лева, платени от него разноски за
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производствата по АНД
№
398/2018 на РС – Мездра и
КАНД № 118/2019 г. по описа на АдмС – Враца. От
представения договор за правна защита и съдействие в производството пред РС се
установява, че между ищецът и процесуалния представител е договорено адвокатско
възнаграждение за сумата от 400,00 лева, която ищецът е заплатил изцяло при
подписване на договора на 25.09.2018 г. В касационното производство, инициирано
по касационна жалба на АНО, ищецът също е организирал защитата си, чрез
упълномощаването на процесуален представител адвокат. От договора за правна
защита и съдействие в това производството е видно, че договореното
възнаграждение от 400,00 лева е заплатено в брой и в пълен размер от ищеца.
Що се отнася до направеното възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира същото
за основателно по следните съображения:
В Тълкувателно решение № 1 от 15 март
2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния
административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната
фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до
минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая
държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде
присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона –
„справедлив и обоснован“.
Посочено е още в мотивите на ТР, че институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превърне в
средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа
на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - За процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., т.е. минималното
възнаграждение за процесуално представителство съгласно цитираната норма е 300
лв.
Предвид изложеното, съдът намира възражението на ответника за
основателно и независимо, че ищецът е доказал вреди в претендирания размер от 400 лв., съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие, съдът счита
предявеният иск за частично основателен и го уважава в размер на 300 лв., която
сума съставлява обезщетение за разноските за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в производството по оспорване на НП пред РС – Враца
и е съобразена с действителната правна и фактическа сложност на делото. За
разликата до пълния размер от 400 лв. искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По същите мотиви искът
в размер на 400 лева за процесуално представителство в касационното
производство, съдът намира за основателен до сумата от 300 лева, а за разликата
до пълния претендиран размер от 400 лева следва да се отхвърли.
Върху присъдената
сума за обезщетение следва да се присъди
и законната лихва, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение
21.05.2019г. до окончателното й изплащане съобразно т.4 пр.1 на ТР №3/22.04.2005г.
на ВКС.
В настоящото
производство ищецът е заплатил сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.09.2019 г.
/л. 8 от адм. д. № 709/2019 г. на АдмС – Враца/, която е в минималния предвиден
от Наредбата размер.
При
този изход на делото и предвид текста на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
която норма е специална по отношение на чл.143 АПК, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по водене на
съдебното производство, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска, като на ответника не следва да
бъдат присъдени разноски. В случая, искът е уважен частично, като вместо
претендираните 800 лв. са признати 600 лева, поради което на ищеца съразмерно
на уважената част от иска се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 225 лв. Внесена
е и дължимата държавна такса в размер на 10 лева. По този начин общата сума на дължимите му
деловодни разноски възлиза на 235 лева, която сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, като направени от него разноски в настоящото
производство.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Регионална дирекция
по горите - Берковица ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.В.
***, сумата от 600 (шестстотин) лева обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение НП № 256/09.07.2018 г., издадено от Директор
на РДГ – Берковица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в останалата част до пълния размер от 800 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите -
Берковица ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.В. *** разноски
по настоящото производство в размер на 235 (двеста тридесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: