Определение по дело №318/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 ноември 2020 г.
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20201610100318
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 18.11.2020г.

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 18 ноември…………………………………………… през две хиляди и двадесета година…….……..…………………………в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА Ф.

 

при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Ф.……….….…………… гражданско дело 318 по описа за 2020 г…….………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

        

При проверка на допустимостта и редовността на исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :

 

Ищецът в производството П.Е.М. твърди, че на 18.10.2019 година сключил с ответника Кредисимо ЕАД договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР. По силата на този договор му била предоставена в заем сумата от 1400.00 лева със срок на издължаване 16 месеца на равни месечни вноски при ЛП на кредита 40% и ГПР 48.20 %. На същата дата сключил с ответника Ай Тръст ЕООД договор за поръчителство по кредита, според който ищецът дължи на дружеството гарант сумата от 1 536.00 лева. Последната следвало да престира заедно с погасителните вноски по кредита по 92.96 лева месечно.

Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.23 ЗПК и на основание чл.143, т.19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.10 ЗПК. На първо място договореният лихвен процент и ГПР внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията за добросъвестност. Лихвеният процент е възнаградителна лихва за кредитора, но размерът й надвишава трикратния размер на законната лихва, а именно това съотношение е прието от съдебната практика за вододел на добросъвестността в отношенията между договарящите. На следващо място в ГПР не е включено плащането към дружеството гарант. Това плащане следва да се приеме, че е съставна част от ГПР по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Кредиторът е свързано лице с дружеството гарант и е създало предпоставка чрез сключване на договор за поръчителство потребителят да заплати допълнително възнаграждение и да бъде заобиколена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Кредиторът е нарушил разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК като е използвал заблуждаваща търговска практика, довела до неравноправност на уговорката за ГПР, а от там и до последицата, регламентирана в чл.22 ЗПК.

Твърди, че нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект и сделката с втория ответник Ай Тръст за учредяване от негова страна на лично обезпечение. Договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг. Конкретният договор обаче е недействителен и на самостоятелно основание. Договорът за поръчителство е уреден в чл.138 ЗЗД и представлява съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, неучастващо лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор.  Освен това, поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на Директива 2008/48.

Предвид гореизложеното, моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника Кредисимо ЕАД нищожност на сключения договор за потребителски кредит и по отношение на отвеника Ай Тръст ЕООД нищожност на сключения договор за потъчителство. При условия на евентуалност, моли съда, в случай, че не уважи главния иск за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит, то да обяви за нищожна клаузата на чл.4 от същия.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Кредисимо ЕАД оспорва предявения иск. Не оспорва фактите относно пораждане на договорното задължение на ищеца и клаузите на сключения договор. Оспорва наведените твърдения за нищожност на договора. Твърди, че последният е сключен след приемане на ЗПК, където в чл.19 изрично е посочено, че ГПР не може да надвишава петкратния размер на установената законна лихва. В конкретния случай това изискване е спазено. Дори съдът да приеме, че не е, то нищожността на тази договорка не влече нищожност на целия договор по смисъла на чл.19, ал.6 ЗПК. Оспорва твърдението, че сключването на договор за поръчителство било поставено като изискване за сключване на договора за кредит, тъй като ищецът е имал опцията да сключи и необезпечен кредит, без това да се отразява на договорените параметри, както и да избере друг вид поръчителство. Ищецът не е въведен в заблуждение, тъй като е имал възможност предварително да се запознае както с общите условия за кредитиране, така и с конкретните клаузи на сключения договор. Сключеният договор с дружеството – поръчител Ай Тръст е отделен, на практика сключен след договора за кредитиране и при уговаряне на клаузите му този ответник не е участвал. Отделно от това ищецът е информиран, че разполага само с опцията плащанията към поръчителя да бъдат превеждани по сметка на кредитора. Неоснователно е и искането по предявения евентуален иск, тъй като клаузата на чл.4 от договора е диспозитивна, тя предоставя само възможност за кредитополучателя да избере измежду различни видове обезпечения, в случай че е избрал да предостави такова. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли предявените искове, като му присъди и разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Ай Тръст ЕООД също взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че съгласно чл.1 от сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство, дружеството се е задължило да сключи с кредитора Кредисимо договор за поръчителство като поеме солидарна с длъжника отговорност за изпълнение на договора за кредит. Ищецът заплаща следователно насрещната престация на този ответник да предостави поръчителство. Излага възражения срещу твърденията на ищеца за нищожност на договора за кредит, респ. за клаузата на чл.4 от него идентични с възраженията на другия ответник. Моли съда с решението си да отхвърли предявените искове, като претендира присъждане и на направените в производството разноски.

 

При така изложените твърдения, съдът определя правното основание на иска по чл.124 ГПК – отрицателен. Ищецът дължи доказване на правоизключващите си твърдения, че не дължи претендираните от ответника вземания, поради нищожност на клаузите на договора, от които произтичат. Ответниците дължат доказване на обстоятелството, че клаузите са индивидуално уговорени като факт, който изключва нищожността им, породена от неравноправност.

 

По делото са представени доказателства, които като относими към спорното право, следва да бъдат приети. Не се налага назначаване на съдебно – техническа експертиза, тъй като ответниците са представили погасителния план, с който ищецът не разполага.

        

         С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1и ал.3 във връзка с чл.146 от ГПК, съдът

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства:декларация за материално и гражданско състояние, трудов договор, удостоверение от НОИ София, 2 бр. удостоверения за раждане, заповед от ДСП Люлин, договор за потребителски кредит с приложение № 1 и общи условия, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, договор за предоставяне на поръчителство с приложение № 1, декларация за обработване и съхраняване на лични данни, 3 ел. писма, както и представените с отговорите: 3 бр. електронни писма, общи условия за предоставяне на кредити, договор за потребителски кредит с приложение № 1, декларация за обработване и съхранение на лични данни, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, декларация за предоставяне на лични данни за целите на учредяване на избран метод за обезпечение, декларация за обработване и съхранение на лични данни за целите на директния маркетинг, 2 бр. електронни писма, договор за предоставяне на поръчителство с приложение № 1, декларация за обработване и съхраняване на лични данни за целите на сключване и изпълнение на договор за предоставяне на поръчителство.

 

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, която да бъде извършена от в.л. Калин Найденов, което след като се зопознае с документитепо делото извърши справки в счетоводството на „Кредисимо” ЕАД и на втория ответник „Ай тръст” ЕООД да даде отговор на въпросите :

1.Каква сума е усвоил кредитополучателя? Какво е движението на паричните потоци по кредита?

2.Какви разходи по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждение от всякакъв вид, в т.ч. дължими на посредниците за сключване на договора) СА включени в договорения годишен процент на разходите от 48.20%?

3. Какъв е процентът на ГПР, ако в него се включват и разходите за поръчителя «Ай тръст» ЕООД?

 

УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено в съда в срока по чл.199 ГПК най – малко една седмица преди датата на съдебното заседание.

 

         НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.12.2020 година от 09.45 часа, за която дата да се призоват страните.

 

         ПРЕДСТАВЯ на страните проекта си за доклад.

         ДАВА възможност за становище в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че ако в предоставения им срок не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по – късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

 

         НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

         УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.

 

         УКАЗВА на страните, че присъждането на разноски се извършва съгласно чл.80 от ГПК след представяне на списък най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай страната няма право да обжалва решението в частта му за разноските.

 

 

         Копие от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговорите.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :