№ 21722
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110109862 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда ГЛАВА XIII ГПК (Общи исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 57859/21.02.2024
г., уточнена с молба с вх. № 120821/11.04.2024 г. подадена от М. Г. Г., ЕГН:
**********, в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сграда в
режим на е*, находяща се в гр. С* - чрез адв. Б. К., член на САК, със съдебен
адрес: гр. Со* срещу Е*, находяща се в гр. София, представлявана от
професионалния домоуправител „П*" ЕООД, ЕИК: *, с адрес на управление:
гр. С*, до вх. А, представлявано от управителя А*, с която са предявени
обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правна
квалификация чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения (т.2 и т.3), приети на
Общо събрание на собственици в сграда в режим на е* с административен
адрес: гр. С*, взети на 21.01.2024 г., обективирани в Протокол № 3 от същата
дата, като незаконосъобразни.
Твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда, находяща се в
гр. С*, и иска да се отменят решения на ОС на етажните собственици,
съответно материализирани в изготвения протокол в т. 2 и т. 3, взети на
21.01.2024 г..
Навежда следните основания за отмяна на решенията:
1. процесуални – поканата за свикване не отговаря на законовите
реквизити (чл.13, ал.1-7 ЗУЕС), нарушение на сроковете за свикване на
ОС (чл.13, ал.1 ЗУЕС), липса на гласуване на протоколчик (чл.16, ал.4
1
ЗУЕС), липсва посочване на гласовете на представителите според
идеалните части (чл.16, ал.1,5 ЗУЕС), на общото събрание присъстват
лица, които не са собственици (чл.5 и чл.17, ал.1 ЗУЕС), липса на кворум
(чл.15 ЗУЕС)
2. материалноправни:
По т.2 от решението - средствата от фонд „Ремонт и обновление“ не
могат да се изразходват за заплата на домоуправителя, тъй като тези пари
се разходват за определена цел – ремонтни дейности (цел на разходване).
Нарушен е принципът за съответствие с идеалните част на собствениците
при формиране на фонда и при поемане на текущи разходи, които е
според броя собственици. Определянето на месечната вноска не може да
бъде равна на разходите по поддръжката (чл.51, ал.1 ЗУЕС). Вноската във
фонд „Ремонт и обновяване“ е по-ниска от нормативно установената.
По т.3 от решението – нарушен е чл.51, а1 ЗУЕС; неясно
формулирано; липса мотиви, от които да се разбере волята на
гласувалите; неясно разписана таблица; не е ясен размер, брой на вноски,
падежи и принципи за разпределение.
Моли съда отмени като незаконосъобразни всички решения, приети
на общо събрание на собствениците в етажната собственост с
административен адрес гр. С*, проведено на 21.01.2024 г. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор, с която оспорва
исковете. На първо място прави възражение за допустимост, с оглед срока на
предявяване на иска. Не оспорва, че на 21.01.2024 г. е проведено Общо
събрание, на което е избран домоуправител, одобрени са месечни такси и
такса в размер на 7.50 лева, която да служи за хонорар на домоуправителя. Не
оспорва, че е тази такса ще се усвоява от фонд „Ремонт и обновяване“.
Твърди, че поканата е поставена на 12.01.2024 г. – девет дни преди
провеждането на ОС, съдържа всички реквизити, от лице с надлежна
представителна власт, посочено дата и място на провеждане, както и
представителството.
Твърди, че изписването на ръка на диспозитивите на взетите решения не
е нарушение на закона. Твърди, че не е имало възражение за взетите решения.
Сочи, че протоколът отговоря на съдържанието на ЗУЕС – присъствали
собственици с 66.862 % ид. части. Твърди, че са присъствали само
собственици с право на глас или техни представители.
По отношение на идеалните части, твърди, че в протокола са вписани ид.
части от цялата сграда, която се състои от 7 входа. При приравняване на
идеалните части, конкретно за вход Д, която представлява 13.144 %, идеалните
части в протокола придобиват, посочените в протокола за гласуване. Твърди,
че това изчисление е извършено и прието съгласно решение на ОС и всеки
вход, може да се приеме, като отделна ЕС.
2
По отношение на материалноправните предпоставки, твърди, че чл.50,
ал.4, т.3 ЗУЕС дава свобода на общото събрание на собствениците да
определи по какъв начин да се разходват средствата от Фонд „Ремонт и
обновяване“, като заплащането за поддържка на общите масти влиза в
категорията на допустими разходи от този фонд, като това по никакъв начин
не е недопустимо.
По отношение на т.3 от решенията – твърди, че всички присъстващи са
видели таксите, които следва да дължат и несъгласието на ищеца с тези такси
не следва да обвързва всички останали. Твърди, че искът по чл.40 ЗУЕС е само
по законосъобразност, но не целесъобразност.
Моли съда да остави предявените искове, без уважение, като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Изразява становище за
допускане на обезпечението.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адвокат.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Представя списък по чл.80
ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът в о.с.з. се представлява от адвокат. Моли съда да отхвърли
исковите претенции. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Общото събрание е проведено на 21.01.2024 г. (л.55 от делото).
Съобщението за изготвен протокол е поставен на 24.01.2024 г. (л.55 от
делото) поради което срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС изтича на 24.02.2024 г.
Исковата молба е подадена на 21.02.2024 г. Същата е в преклузивния срок.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
За да бъде уважен иска ищецът трябва да докаже, решенията, чиято
отмяна се иска, са били взети, като съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
3
всяка от страните следва да докаже положителните факти, на които основава
твърденията си за допуснати нарушения на материалноправни или
процесуалноправни норми, респ. твърденията си за законосъобразността на
взетите решения на общото събрание. С оглед конкретно наведените от
страните доводи и възражения, ответниците следва да установят спазването на
всички императивни процедурни изисквания за свикване и провеждане на
общото събрание, включително при спазване на изискванията за съдържание и
срок за поставяне на поканата.
По делото е назначена съдебнотехническа експертиза, чието
заключението Съдът напълно кредитира като обосновано, пълно, ясно и
изготвено от компетентно вещо лице (112-118 от делото). От заключението
се установи идеалните части на обектите в сградата в режим на ЕС, които
идеални части са спрямо входа.
Видно от представения договор за управление и поддръжка, от
14.06.2022 г., ответникът ЕС се представлява от професионален
домоуправител „П*“ ЕООД, съгласно чл.11, ал.1, т.1, чл.19, ал.8 и чл.56в
ЗУЕС. Договорът е със срок на валидност до 14.06.2024 г. Оспорва се решение
на ОС, взето на 21.01.2024 г. При това положение, по време на ОС на ЕС,
домоуправителят е професионален по смисъла на чл.56в ЗУЕС. Ето защо
същият свиква събранията и води изпълнителната дейност на ЕС.
По нарушението на чл.13, ал.1 ЗУЕС
Съгласно чл.13, ал.1 ЗУЕС поканата трябва да се постави на
общодостъпно място на входа на сграда, да е минимум 7 дни преди ОС, т.е. 8
дни и на протокола за поставяне следва да се отбележи дата и място на
поставяне.
Събранието е свикано за 21.01.2024 г., поради което най-късния ден, на
който трябва да е залепена поканата е 13.01.2024 г. Видно от протокол за
поставена покана, поканата е поставена на 12.01.2024 г. (л.54 от делото) В
протокола е отбелязана дата и часа на поставяне на поканата, както и че
поканата е поставена на входната врана на ЕС. Следователно са спазени
изисквания за срок за поставяне, дата и място на поставяне на поканата и да е
на общодостъпно място на входа на сградата.
При това положение няма нарушение на чл.13, ал.1 ЗУЕС.
По нарушението на чл.13, ал.2-6 ЗУЕС
По делото не са налице доказателства, че ал.2-6 на чл.13 ЗУЕС са
приложими, нито че ищецът се позовава на тях. Ето защо съдът не ги
разглежда.
По нарушението на чл.13, ал.7 ЗУЕС
Съгласно чл.13, ал.1 ЗУЕС поканата трябва да съдържа подпис на
лицата, които свикват събранието. Съгласно чл.13, ал.7 ЗУЕС поканата трябва
да съдържа дневния ред – въпросите за обсъждане, дата и място на
провеждане на ОС.
4
Видно от приетата по делото покана, същата съдържа подпис, дата и час,
място на провеждане на ОС, както и дневния ред. Поканата съдържа
необходимите реквизити по чл.13, ал.1 и ал.7 ЗУЕС. Нещо повече в поканата е
посочен и кворума за провеждане на ОС и спадащият кворум (л.55 от делото).
Следователно не е нарушение на чл.13, ал.7 ЗУЕС.
По нарушението на чл.16, ал.4 ЗУЕС
Съгласно чл.16, ал.4 ЗУЕС, за провеждането на общото събрание се води
протокол. Протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по предложение
на председателстващия.
По делото е представен протокол (л.11-18 от делото). Видно от неговата
първа страница е избран протоколчик на събранието.
При това положение няма нарушение на чл.16, ал.4 ЗУЕС.
По нарушението на чл.16, ал.1,5 ЗУЕС - липсва посочване на
гласовете на представителите според идеалните части
Съгласно чл.16, ал.1,5 ЗУЕС протоколът съдържа участието и
гласуването на представителите на обект в режим на ЕС. Посочва се за кой
обект се явява, идеалните части но обектите, начинът по който са гласували.
По делото е представен присъствен списък. Видно от него същият
съдържа кои лица са присъствали на ОС, посочва се как са гласували по всяка
една от точките от дневния ред (л.14-16 от делото).
Ето защо твърденията на ищеца не е доказано. Няма нарушение на
чл.16, ал.1,5 ЗУЕС.
По нарушението на чл.5 и чл.17, ал.1 ЗУЕС - на общото събрание
присъстват лица, които не са собственици
Видно от заключението на СТЕ се установява, че апартаментите са 23 на
брой от номер 97 до 119.
В първото по делото съдебно заседание, ищецът уточнява, че оспорва
собствеността на апартаментите и представителната власт на собствените на
апартаменти в ОС, а именно № 99,102,115. Посочва, че в списъка на
гласувалите не са посочени пълномощници или собствениците на апартаменти
(л.87-88 от делото).
Видно от договор за продажба на недвижим имот апартамент № 99 е
собственост на М. М* и Н* М*а (л.84 от делото). С пълномощно
собственикът на апартамента е упълномощил С*, собственик на апартамент
111, да го представлява на процесното събрание (л.82 от делото).
Видно от справка от АВ се установи, че собственик на апартамент 102 е
Т* и И* (л.83 от делото). С пълномощно собственикът на апартамента е
упълномощил И*, собственик на апартамент 105, да го представлява на
процесното събрание (л.81 от делото). Неоснователно е възражението на
ищеца, че справка от АВ не доказва право на собственост. В случая е налице
справка не от личната партида на лице, а от имотната партида. Това е
5
доказателства, което може да се кредитира в настоящото производство, което
съвкупно с пълномощното доказва собственост за нуждите на ЗУЕС. Ето защо
възражението не е основателно.
По делото е представен н.а., от който се установява, че Б* дарява на И*
собствената си 1/2 идеална част от апартамент 115. Видно от представена
пълномощно, И* е упълномощила Б* да я представлява пред ЕС. В цитирания
н.а. е приложено удостоверения за наследници, а в пълномощното е
упоменато, че имотът е наследствен от майка им. При това положение, съдът
направи извод, че двете са се извършили делба на апартамент 115, като
изключителен собственик е И*, а Б* е упълномощена да бъде неин
представител в ОС на ЕС (л.94-96 от делото).
Видно от представена пълномощно Б* е преупълномощила С* да
представлява апартамент 115 (л.56 от делото). Действието е допустимо, тъй
като същата като несобственик е упълномощена във форма с нотариална
заверка на подписите по чл.14, ал.3 ЗУЕС. Същата е преупълномощила, с
оглед учредената й представителна власт, апартаментът, т.е. собственикът да
се представлява от друг собственик в ЕС С* по реда на чл.14, ал.1 ЗУЕС.
Видно от протокола от ОС на ЕС, апартамент 99 се е представлявал от
С* като пълномощник. Същият е упълномощен от собственика на имота и
присъства като представител по чл.14, ал.1 ЗУЕС.
Апартамент 102 се е представлявал от И* като пълномощник. Същият е
упълномощен от собственика на апартамента и присъства като представител
по чл.14, ал.1 ЗУЕС.
Апартамент 115 се е представлявал от С* като пълномощник. Същият е
упълномощен от собственика на имота и присъства като представител по
чл.14, ал.1 ЗУЕС вр. чл. 43 ЗЗД.
Спазено е ограничението по чл.14, ал.4 ЗУЕС, тъй като С* е
представлявал само двама други собственици от ЕС.
С оглед изложените факти, съдът приема, че посочените апартамента са
се представлявали от лица, с надлежно учредена представителна власт. Не са
налице твърдените от ищеца пороци.
По нарушение на чл.15 ЗУЕС - липса на кворум
Съгласно чл. 15, ал.1 ЗУЕС Общото събрание се провежда, ако
присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 51
на сто идеални части от общите части на етажната собственост.
Когато се сумират идеалните части на присъствалите апартаменти,
съгласно таблицата от СТЕ, се установява, че тези апартаменти
образуват 66.897 %. Следователно са присъствали повече от 51 %.
Спазена е разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗУЕС.
Неоснователно е твърдението на ищеца.
По чл.50 ЗУЕС - средствата от фонд „Ремонт и обновление“ не
могат да се изразходват за заплата на домоуправителя, тъй като тези пари
6
се разходват за определена цел – ремонтни дейности (цел на разходване).
Съгласно т.2 от решенията на ОС на ЕС, заплащането на професионален
домоуправител се осъществява от Фонд „Ремонт и обновление“. Съгласно
чл.50, ал.4, т.4 ЗУЕС средствата от Фонд „Ремонт и обновление“ могат са се
разходват за други разходи, определени с решение на общото събрание.
Съгласно чл.11, ал.1, т. 16, чл.11, ал.7 ЗУЕС възнаграждението на
управителя (професионален домоуправител) се определя от ОС. При това
положение, възнаграждението му е разход на ЕС, съгласно §1, т.11 ДР на
ЗУЕС.
Съгласно чл.50, ал.5 ЗУЕС разпореждането със средствата от Фонд
„Ремонт и обновление“ се извършва от председателя на управителния съвет
(управителя) въз основа на решение за тяхното използване, прието от общото
събрание.
С оглед приетите факти съдът приема, че ОС е имало компетентност да
вземе решение част от сумите от Фонда по чл.50 ЗУЕС да се разходват за друг
разход, какъвто е възнаграждението на управителя .
По чл.50 ЗУЕС - Нарушен е принципът за съответствие с идеалните
част на собствениците при формиране на фонда
Съгласно чл.50, ал.2, т.2 ЗУЕС средствата по фонда по чл.50 ЗУЕС се
набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един
процент от минималната работна заплата за страната.
Видно от протокола, ОС не е взело решение как се събира сумата по
фонда от чл.50 ЗУЕС. При това положение твърдението на ищеца е
неоснователно.
По нарушение на гласуване при поемане на текущи разходи,
Съгласно т.3 от проведеното ОС, е взето решение да се събере сума от
3000 лева, съгласно притежаваните идеални части. Решението по точки 3 е по
определяне на извънредни вноски за обновяване на асансьор. Така
направеният разход на следва да се квалифицира като основно обновяване по
§1, т.10 ДР на ЗУЕС
Определянето на месечната вноска не може да бъде равна на разходите
по поддръжката (чл.51, ал.1 ЗУЕС). Вноската във фонд „Ремонт и обновяване“
е по-ниска от нормативно установената, защото не от дейностите по ЗУТ. С
оглед употребената дума извънреден ремонт, този вид разход следва да се
квалифицира като неотложен ремонт по смисъла на 1, т.9 ДР на ЗУЕС, защото
се отстраняват повреди, водещи до опасност за живота и здравето на
собствениците, ползвателите, обитателите и други лица. Съгласно 49 ЗУЕС
разходите по неотложен ремонт се събират от фонда но чл.50 ЗУЕС, а той се
сформира пропорционално на притежаваните идеални части. Съгласно чл.48,
ал.3 ЗУЕС всеки един ремонт, независимо дали е необходим или неотложен, се
7
поемат от собствениците, като тези разходи се разпределят съразмерно с
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
Видно от направеното гласуване, ОС е взело решение да е съобразно
идеалните части.
Дали приетите идеални части отговаря на действителността, то не е
предмет на настоящото оспорване. Същото е предмет на оспорване, когато
има решение на ОС по реда на чл. 17, ал.6 ЗУЕС. При това положение ако
собствениците не са съгласни със сега определените идеални части следва да
се свика ново събрание и да се вземе решение, което решение подлежи на
оспорване по реда на чл.40 ЗУЕС
Извършеното гласуване е в съответствие със закона по идеални части, а
не съгласно броя собственици.
По нарушение: по т.3 от решението – нарушен е чл.51, а1 ЗУЕС;
неясно формулирано; липса мотиви, от които да се разбере волята на
гласувалите; неясно разписана таблица; не е ясен размер, брой на вноски,
падежи и принципи за разпределение.
Неоснователно е твърдението, че решението по т.3 е в нарушение на
чл.51, ал.1 ЗУЕС. Ремонтът на асансьора не представлява разход по
управление и поддържане на общите части, а ремонт по смисъла на чл.48
ЗУЕС, тъй като е част от общите части на сградата и увеличава цената на
сграда при продажба на апартамент, която цена се получава от собственика
като продавач. Освен това парите по т.3 не са събрани за поддържка на
асансьора, а за негов ремонт.
Недоказано е твърдението на ищеца, че липсва мотиви и не е ясно
формулира. На чист прост български език е взето решение, че следва да се
събере сума в размер от 3000 лева за ремонт на асансьора, съгласно идеалните
части. Упоменат е принципът на разпределение. Не е необходимо протоколът
да се мотивира. Важно е собствениците да са гласували. Няма законово
задължение същите да посочват мотивите си при гласуване. Волята им се
разбира от приложения присъствен списък, в който е отрезня кой апартамент
как е гласувал. Следователно е ясна волята на всеки собственик или
представител на обект. Ясно е кой как е гласувал. В приложената таблица (л.17
от делото) се установява кой апартамент каква вноска трябва да плати от
тези 3000 лева. Видно е от таблицата, че сумата е разпределена, съгласно
идеални части. Същите могат да се оспорят по реда на чл.40 ЗУЕС след
решение по чл. 17, ал.6 ЗУЕС. Неоснователно е твърдението на ищец, че не е
ясно разписана таблицата и размера, както и принцип на разпределение.
По отношение на брой вноски и падежи, основанията също не са
основателни. Първо ОС не е взело решение дали тази сума следва да се
отсрочи. Липсва решение по чл.11, ал.1, т.13 ЗУЕС – решение за отсрочване
или разсрочване на финансови задължения. Следователно, това може да стане
или с ново решение и като се тълкува сегашното оспорено решение, че сумата
дължи еднократно, без разсрочване. Няма взето решение кога се дължи
8
процесната сума, поради което важат общите правила на чл. 69, ал.1 ЗЗД. При
този случай вземането е изискуемо след искането от страна на ЕС (покана за
плащане) и длъжникът изпада в забава след поканата, на основание чл.84,
ал.2 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът е изцяло неоснователен и
недоказан. Следва да се отхвърли изцяло.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ЗУЕС.
Етажната собственост претендира следните разноски:
1700.00 лева адвокатско възнаграждение (л.121-123 от делото)
300.00 лева за депозит (л.93 от делото)
Видно от представения договор, адвокатът е поел защитата на ответника
за сумата от 1200.00 лева. Ищецът се е договорил за възнаграждение от
1000.00 лева. При това положение двете страни са се договорили в
съизмерими хонорари. Разликата е от 200.00 лева. При това положение съдът
приема, че възнаграждението на ответника не е прекомерно, тъй като ищецът
също претендира 1000.00 лева, което е доказателства, че за този вид дела и по-
точно конкретното, свободният пазар определя 1000 лева възнаграждение.
Освен това с оглед свободния пазар на труда на адвокати, същите не следва да
уговарят еднакви възнаграждение с оглед вероятната обоснованост за картел
между тях и пречене на пазара по чл.101 и сл. ДФЕС. При този вид
разсъждания, с оглед факта, че е приета СТЕ, определят се идеални части, има
допуснато обезпечение, делото не е лесно от фактическа и правна страна.
Нещо повече, твърдените от ищеца пороци не са малко и ответникът е
следвало да се защитава по всички от тях. Това също определя правната
сложност на делото. В ИМ ищецът е посочил почти всички основания от
ЗУЕС. С оглед принципа за процесуална икономия същият е следвало да
избере най-подходящото основание, за да докаже твърденията си за
незаконосъобразност на решенията и по този начин да намали фактическата и
правна сложност по делото, на основание чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо съдът
приема, че възнаграждение от 200 лева, повече от ищеца не е прекомерно и
съответства на фактическата и правна сложност по делото.
Ответникът се е договорил за възнаграждение в размер на 250.00 лева за
явяване в о.с.з., след първото по делото съдебно заседание. Ищецът се е
договорил само за третото явяване, което да бъде в размер на 250.00 лева. Т.е.
разликата между двете страни е, че ответникът е заплатил за всички о.с.з. след
първото, а ищецът само за третото. Така разликата е само в размер на 250.00
лева.
Съгласно чл.5 ГПК, обичаят в практиката е адвокатите да се договарят
за възнаграждение за явяване в о.с.з. след второто съдебно заседание, а не след
първото. Освен това за третото с.з. ищецът е заплатил сумата от 250.00 лева на
адвоката на ръка, което създава обосновано предположение за укриване на
9
доходи, с оглед факта, че другите плащания от 1200 и 250 са станали по банков
път, който е най-сигурният начин. При това положение съдът приема, че
действително възнаграждението на адвоката е прекомерно за всяко, след
първото с.з. да претендира сумата от 250.00 лева. При това положение, след
като обичаят в практиката е да има възнаграждение от третото явяване в о.с.з.,
то съдът приема, че следва да се присъди само едната от двете суми от 250.00
лева.
Общият размер разходи, които следва да се признаят на ответника са
1750.00 лева.
Ето защо М. Г. Г., ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати на
Е*, находяща се в гр. София, ж.к. Л* сумата от 1750.00 лева (хиляда
седемстотин и петдесет лева), представляващи разноски по гр. д. № 9862/2024
г. по описа на СРС.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, изцяло като неоснователен и недоказан, предявения от
М. Г. Г., ЕГН: **********, в качеството му на собственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на е*, находяща се в гр. С* срещу Е* на сграда,
находяща се в гр. София, ж.к. Л*, конститутивен иск с правна
квалификация чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения на по т.2 и т.3 от ОБЩО
СЪБРАНИЕ собственици, проведено на 21.01.2024 г., и обективирани в
Протокол № 3 от 21.01.2024 г.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН: ********** да заплати на Е*, находяща се в
гр. София, ж.к. Л* сумата от 1750.00 лева (хиляда седемстотин и петдесет
лева), представляващи разноски по гр. д. № 9862/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10