№ 4141
гр. Варна, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100502162 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 2576/01.08.2022 год., постановено по гр.д. № 15011/2021
год., ВРС – 48-ми състав е осъдил „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София да заплати на Н. К. Н.–П.а, ЕГН
**********, с адрес в *** сумата в размер 1299,55 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по щета №
*********/12.04.2019г., № *********/12.04.2019 г. и № *********/12.04.2019
г. в резултат на настъпило застрахователно събитие на 12.04.2019г. по
договор 0312180187006608/ „КАСКО на МПС“, на лек автомобил Мерцедес Е
270 с рег. номер В 9939 НС, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда-15.10.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, като е отхвърлил иска за горницата над 1299,55 лв. до
претендираните 2179,08 лв.
Недоволен от горното решение е останал ищеца, който обжалва
постановеното решение в отхвърлителната му част като неправилно.
Конкретните оплаквания са свързани с извода на съда, че приложение следва
да намери разпоредбата на т.58.1 от ОУ на застрахователя. Излага се, че
неправилно съдът е приел, че ищцата е запозната и е приела именно тези
приложени ОУ, които не са неразделна част от договора за застраховка и не
обвързват страните. Същевременно, се твърди, че клаузата на която
ответникът се позовава не е индивидуално договорена с ищцата, поради което
1
не може да дерогира приложението на чл.386, ал.2 вр. чл.402 КЗ относно
начина на определяне на застрахователното обезщетение. Същата счита, че
противоречи на императивни правни норми на ЗЗП и чл.345, ал.1 т.1 КЗ,
неясна и противоречива, тъй като от една страна ограничава застрахователя
по размер за конкретно събитие, а от друга, че уговореното обезщетение от 15
% практически изключва отговорността му за всяко следващо събитие. Тази
неяснота води до невъзможност заинтересованото лице да разбере
икономическите последици. И след като не се установява някое от хипотезите
на чл.408 КЗ относно възможностите за отказ за изплащане на обезщетение и
при наличие на индивидуално договорени вида на застрахователно покритие,
застрахователна сума и начин на плащане, неравноправната клауза на т.58.1.,
като част от съдържанието на общите условия, не може да е основание за
частично изплащане на обезщетение.
Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго по същество
на спора, с което се уважи предявения иск в претендирания размер, ведно с
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Счита постановеното решение за правилно в
обжалваната му част, като излага, че валидността на клаузата на т.58.1 от ОУ
се извежда от доброволния характер на застраховката. Оспорва твърдението
на въззивницата, че не е приела ОУ с оглед изявлението й в обратния смисъл
в представената застрахователна полица, както и твърдението й, че
процесната клауза влиза в противоречие с императивна правна норма. Моли
за потвърждаване на решението и присъждане на юрисконуслтско
възнаграждение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – всяка една е подадена от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на
основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Н. К. Н.–П.а, ЕГН
2
**********, с адрес в *** срещу решение № 2576/01.08.2022 год.,
постановено по гр.д. № 15011/2021 год. на ВРС – 48-ми състав, В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявения от Н. К. Н.–П.а, ЕГН **********, с адрес в ***
срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София иск за горницата над присъдените 1299,55 лв. до претендираните
2179,08 лв., като обезщетение за причинени имуществени вреди по щета №
*********/12.04.2019г., № *********/12.04.2019 г. и № *********/12.04.2019
г. в резултат на настъпило застрахователно събитие на 12.04.2019г. по
договор 0312180187006608/ „КАСКО на МПС“, на лек автомобил Мерцедес Е
270 с рег. номер В 9939 НС, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда-15.10.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.д. 2162/2022 год. на ВОС за
19.01.2022 год. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, а на
въззивника се връчи препис от постъпилия писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3