Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 19.09.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесети август две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена
Иванова........ …………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00274 по описа
за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на
управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І,
бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС,
срещу И.Й.В., ЕГН ********** ***, за установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи по заповед № 2260 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.10.2018г., издадена по ч.гр.дело № 03937/2018г. по описа на ДРС, сумите: 2 911,88 лева, представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени
за периода от 13.04.2018г. до 13.06.2018г. за обект с аб.№ **********, с
клиентски №********** с административен адрес: град Добрич, ул. „***” № 15,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /01.10.2018г./ до окончателното изплащане
на задължението; 86,47 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на всяко от периодичните задължения до 14.09.2018г.
Претендират се съдебните
разноски в настоящото производство.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е
клиент на ищцовото дружество за обект с аб.№ ********** и клиентски № **********
с административен адрес: град Добрич, ул. „***” № 15 - гараж, като отношенията
се регламентират от ОУ на ищцовото дружество. Във вр. с чл.107 ЗЕ е подедано
заявление по чл.410 ГПК. След връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК
е заведен настоящият иск, което обуславя правния интерес за водене на делото.
В законоустановения едномесечен
срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на
исковата молба. След законовия едномесечен срок за отговор е постъпила молба от
ответника с приложени към нея вносни бележки с издължени суми към ищцовото
дружество в общ размер на 3 141,38 лева.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.дело № 3937/2018г. по описа на ДРС се установява, че със
заповед № 2260 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.10.2018г. длъжникът И.Й.В., ЕГН ********** ***,
е осъден да заплати
на кредитора „Енерго
про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район
„Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК
*********, представлявано от двама от УС, следните суми: 2 911,88 лева, представляваща
незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 13.04.2018г. до
13.06.2018г. за обект с аб.№ **********, с клиентски №********** с
административен адрес: град Добрич, ул. „***” № 15, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /01.10.2018г./ до окончателното изплащане на задължението; 86,47
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на
всяко от периодичните задължения до 14.09.2018г.; 59,97 лева, представляваща
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. С искова молба вх.№ 1716 от 25.01.2019г., по което е образувано
гр.дело № 00274/2019г. по
описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си.
От представеното извлечение по сметката на ответника към 14.09.2018г. и
извлечение по издадени фактури и плащания към 17.01.2019г. се установява, че
същият дължи сума на обща стойност 2 911,88 лева по издадени 4 броя
фактури както следва: Ф-ра № **********
от 13.04.2018г. с падеж на 02.05.2018г. на стойност 1 099,25 лева; Ф-ра № **********
от 29.05.2018г. с падеж на 29.05.2018г. на стойност 19 лева; Ф-ра № **********
от 14.05.2018г. с падеж на 01.06.2018г. на стойност 971,86 лева; Ф-ра №
********** от 13.06.2018г. с падеж на 02.07.2018г. на стойност 821,77 лева,
както и мораторна лихва в размер на общо 86,47 лева за периода от падежа на всяка
от издадените фактури до 14.09.2018г. От приложената справка за потреблението
към датата 18.01.2019г. се установява, че с изключение на посоченото по-горе
задължение, електромерът на длъжника след 29.05.2018г. не е отчел никакви
стойности.
По делото са представени ОУ за продажба на ел.енергия на „Енерго
про-продажби”АД, одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР и
публикацията им в ежедневници.
С молба вх.№ 5048 от 11.03.2019г. ответникът прилага вносни бележки за
издължени суми към ищцовото дружество в общ размер на 3 141,38 лева.
Първоначално ответникът е поискал допускане на ССчЕ във връзка с
твърденията си, че е платил всички претендирани по заповедта вземания, но
впоследствие се отказва от това искане и с молба вх.№ 15540 от 30.07.2019г.
предлага да се посочат от ищеца точните суми за разноски в заповедното и
исковото производство, за да бъдат заплатени по посочена сметка.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С оглед доказателствата по делото
и твърденията на страните съдът намира за безспорно, че ответникът е бил
потребител на енергийни услуги по договор за продажба на ел.енергия с ищцовото
дружество за обект с адрес
град Добрич, ул. „***”
№ 15, с аб.№ **********, с клиентски № **********, което не се нуждае от
доказване. Спорно между страните е било основанието и дължимостта на вземанията
по издадените фактури за процесния период.
Налице са претендирани суми по договор за продажба на ел.енергия, а съгласно
чл.183
и сл. ЗЗД същият е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на
съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от
съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и
цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да
заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването
на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на
търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от
договора задължения, като при липса на други договорености поставя плащането в
зависимост от предаването. В случая в тежест на ищеца е да докаже наличие на
дължимо изпълнение от страна на ответника за процесния период за претендираната
стойност на извършената доставка на ел.енергия с оглед нормата на чл.154 ГПК
при условията на пълно главно доказване. Ответникът е представил писмени
доказателства за плащане на дължимото по отношение на процесните фактури,
предвид нормата на чл. 77 ЗЗД – 4 броя фискални бонове. В съдебно заседание от
26.07.2019г. пълномощникът на ищцовото дружество е направил признание, че
плащането действително е извършено, но само по отношение на главницата и
мораторните лихви. С подаване на молба вх.№ 15540 от 30.07.2019г. ответникът
предлага да се посочат от ищеца точните суми за разноски в заповедното и
исковото производство, за да бъдат заплатени по посочена сметка. Налице е признание на факт по смисъла на чл.175 ГПК и от
двете страни, което се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото.
С оглед
констатираното по-горе, настоящият състав намира, че искът по отношение на
претендираното вземане за главница в размер на 2 911,88 лева и мораторни
лихви в размер на 86,47 лева следва да се отхвърли, тъй като същото е погасено
в хода на настоящото производство. Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният по чл.86, ал.1 ЗЗД за законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/01.10.2018г./ до окончателното изплащане на задължението. Същевременно, предвид обстоятелството, че ответникът е
станал причина за образуване на заповедното производство и настоящото, същият
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в
двете производства.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски и представен списък по чл.80 ГПК в размер на
106,51 лева -държавна такса за
образуването му и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. №
4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноските в заповедното производство в
размер на 109,97 лева, от които 59,97
лева държавна такса за образуване на заповедното производство и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна,
район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258,
ЕИК *********, представлявано от двама от УС, срещу И.Й.В., ЕГН ********** ***, иск за признаване за установено, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 01.10.2018г., по което е образувано
ч.гр.дело № 03937/2018г. по описа на ДРС, ответникът дължи на ищеца сумите: 2
911,88 лева, представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода от 13.04.2018г. до 13.06.2018г. за обект с аб.№ **********, с клиентски
№********** с административен адрес: град Добрич, ул. „***” № 15, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /01.10.2018г./ до окончателното изплащане на
задължението, за което са издадени фактурите: Ф-ра № ********** от 13.04.2018г. с падеж на
02.05.2018г. на стойност 1 099,25 лева; Ф-ра № ********** от 29.05.2018г.
с падеж на 29.05.2018г. на стойност 19 лева; Ф-ра № ********** от 14.05.2018г.
с падеж на 01.06.2018г. на стойност 971,86 лева; Ф-ра № ********** от
13.06.2018г. с падеж на 02.07.2018г. на стойност 821,77 лева; 86,47 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяко от периодичните
задължения по издадените фактури до 14.09.2018г., поради изплащане на вземането в хода на процеса.
ОСЪЖДА И.Й.В., ЕГН ********** ***, да заплати на „Енерго про-продажби”АД със
седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна
Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от
двама от УС, сумата от 206,51 лева (двеста и шест лева и петдесет и една стотинки), представляваща разноските в производството по
гр.дело № 00274/2019г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА И.Й.В., ЕГН ********** ***, да заплати на „Енерго
про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район
„Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК
*********, представлявано от двама от УС, сумата от 109,97 лева (сто и девет
лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща разноските в производството по ч.гр.дело № 03937/2018г. по описа
на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :