РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 7.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
- III гр. състав, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря Е.Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №877 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.26, ал.2 ЗЗД, съединен с иск по
чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата Т.Д.Д. чрез
процесуалния си представител твърди, че повече от десет години живее и работи в
Италия, където в средата на месец юни 2008г. я посетили ответникът заедно с
лицето С.П. Р и нотариус Г. Л Г.. Уведомили я, че ответникът М.Г.Р. желае да
изкупи собствените й идеални части от имот в гр. Русе по ул. “Г. Сава Раковски“
№15, представляващ дворно място с построените в него сгради. Уверили я, че е
изкупил съответните идеални части на другите съсобственици с намерение да
строят върху терена. С впечатлението, че подписва някакви предварителни
документи и че сделката ще бъде реализирана при завръщането й в България,
подписала вече изготвени документи за прехвърлянето. Оказало се, че е подписала
пълномощни на името на ответника и декларации за прехвърлянето на имота. Въз
основа на тях с нотариален акт №184/16.06.2008г., том IV, рег. №11813, на русенския
нотариус Г.Г., вписан в СВ с акт 171, том ХХI, дело №5498, вх. рег.
№8801/18.06.2008г., ответникът, договарящ сам със себе си, е прехвърлил
притежаваната от нея 1/16 ид.ч. от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч.
от дворно място в гр. Русе по ул. “Г. Сава Раковски“ №15 - имот пл. №3 в кв.
264, цялото с площ 490 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна
сграда с площ 63.10 кв.м., а съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор
63427.2.1498 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-18/16.05.2007г., с площ 503 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер
по предходен план 1498, кв. 264, съседи: 63427.2.1497, 63427.2.1499,
63427.2.927 и 63427.2.926. С нотариален акт №97/11.04.2013г., том I, рег. №1244, дело
№66/2013г. на русенския нотариус Петя Трендафилова ответникът е извършил
поправка на горепосочения нотариален акт. На посочената в пълномощното дата -
16.06.2008г. и ден на подписване на нотариалния акт не е била в България, не е
ходила в кантората на нотариус Г.Г., подписите върху представените й документи
положила в Италия. Счита извършеното действие - нотариалната заверка на подписа
й извън района на действие на нотариус Г.Г., макар и вписано в нотариалната
кантора, за нищожно по смисъла на чл.576 ГПК и не може да породи правно
действие, поради което сделката, извършена с това пълномощно, е нищожна. Моли
съдът да признае нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа й върху
пълномощното, да приеме самата упълномощителна сделка за нищожна, както и да
бъде призната за собственик на 1/16 ид.ч. от недвижим имот - дворно място,
представляващо 209/503 ид.ч. от имот с идентификатор 63427.2.1498 в гр. Русе по
ул. “Г. Сава Раковски“ №15 с посочените в нотариалния акт идеални части от
сградите с идентификатори 63427.2.1498.4, 63427.2.1498.3, 63427.2.1498.5. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът М.Г.Р. счита предявените искове недопустими като ненадлежно
предявени, тъй като не е известно лицето Г Т, упълномощена от ищцата Т.Д. да
преупълномощи адвокат М.Р. да притежава качества по см. на чл.32 ГПК. Оспорва
основателността на предявените искове. Заявява, че с пълномощно от 14.06.2008г.
е упълномощен от ищцата да я представлява пред нотариус и пред всички
административни и съдебни органи, като има право от нейно име и с последици за
нея да извършва всякакви действия на управление и разпореждане при условия,
каквито уговори, вкл. и да договаря сам със себе си на основание чл.38, ал.1 ЗЗД със собствените й идеални части от описания в исковата молба недвижим имот.
От обстоятелството, че подписът й е положен и изписването на пълното й йме е
извършено в Италия на 14.06.2008г., не следва нищожност на нотариалното
удостоверяване. Същото е законосъобразно и ищцата е била наясно, че подписва
документи, с които да бъде прехвърлен собствения й недвижим имот. Била е
съгласна с извършената продажба и в следващите осем години не е имала претенции
спрямо извършената сделка. Позовава се и на придобивна давност - за целия
период е действал добросъвестно и е заплащал дължимите данъци и такси за имота.
Моли да се отхвърлят като неоснователни предявените искове с присъждане на
разноски.
По делото са
представени писмени доказателства, в т.ч. заверен препис от нот. дело №66/11.04.2013г.
на русенския нотариус П Т, разпитани са свидетели и е прието заключение на почеркова
експертиза.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Възражението
за недопустимост на предявените искове поради невалидно представителство по
пълномощие не се поддържа от ответника.
Същото е
неоснователно. С приложената на л.68 писмена молба вх. №19435/12.05.2016г.,
адресирана до Русенски районен съд по делото, ищцата Т.Д. Д е потвърдила всички
правни действия, извършени от адв. М.Р. във вр. със завеждането му. Заявява, че
упълномощава адв. М.Р. да я представлява по гр. дело №877/2016г. на РРС, ІІІ-ти
гр. състав до приключването му във
всички инстанции, като неин процесуален представител. Заявява, че поддържа
предявените искове за прогласяване нищожността на извършеното упълномощаване
извън териториалните компетенции на нотариус Г.Г. и за нищожност на сделката по
прехвърлянето на имота, както и за признаването й за съсобственик на
припадащите й се идеални части от описания в исковата молба имот.
От
заключението на почерковата експертиза, потвърдено от вещото лице Н.М. в
съдебно заседание на 11.10.2016г., се установява, че подписът в ред “С
уважение” и трите имена под него в молба с вх. №19435/12.05.2016г. са изпълнени
от Т.Д.Д. - ищцата. Заключението е прието от съда без възражения от страните.
По
основателността на исковете:
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот №184/16.06.2016г., том ІV, рег. №11813, дело №653/2008г. на
русенския нотариус Г.Г. (акт 171/18.06.2008г., том ХХІ, дело №9498/2008г. на СВ
Русе), Т.Д.Д., чрез пълномощника си М.Г.Р., е продала на М.Г.Р.,
изрично упълномощен да договаря сам със себе си, съгласно чл.38, ал.1 ЗЗД, 1/16
ид.ч. от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч. от дворно място в гр. Русе
по ул. “Г. Сава Раковски“ №15 - имот пл. №3 в кв. 264, цялото с площ 490 кв.м.,
заедно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ 63.10 кв.м., а
съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор 63427.2.1498 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-18/16.05.2007г., с
площ 504 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 1498, кв. 264,
съседи: 63427.2.1497, 63427.2.1499, 63427.2.927 и 63427.2.926, заедно с
попадащите в този имот сгради: сграда 63427.2.1498.4 със застроена площ 34
кв.м., сграда 63427.2.1498.3 със застроена площ 69 кв.м., сграда 63427.2.1498.5
със застроена площ 21 кв.м. и сграда със застроена площ 49 кв.м.
С нотариален акт за поправка на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №97/11.04.2013г., том I, рег. №1244, дело
№66/2013г. на русенския нотариус П Т ответникът е извършил поправка на
горепосочения нотариален акт.
При
сключване на сделката Т.Д.Д. е действала чрез пълномощника си М.Г.Р.,
упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителката
рег. №11717/16.06.2008г., като удостоверяването е извършено извън кантората на русенския нотариус Г.Г. и с нотариално заверено съдържание на
документа от същия нотариус с рег. №11722/16.06.2008г., том 2, Акт 193.
Упълномощаването
е едностранна сделка, насочена към представителна власт и съгласно чл.44 ЗЗД
правилата относно договорите намират приложение към едностранните
волеизявления. Конкретното пълномощно отговаря на изискването за форма при
издаването му - направено е писмено с нотариално удостоверяване на подписа и
съдържанието. В него изрично е отбелязано, че подписът на упълномощителката е
заверен извън кантората на нотариуса. Волеизявлението на упълномощителката е
определено точно и пълно: М.Г. *** да я представлява пред нотариус и пред
всички административни и съдебни органи, като има право от нейно име и с
последици за нея да извършва всякакви действия на управление и разпореждане
(продажба, замяна, дарение, прехвърляне срещу издръжка и гледане и др.), при
условия, каквито уговори, включително и да договаря сам със себе си на
основание чл.38, ал.1 ЗЗД със собствените й идеални части от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч. от дворно място в гр. Русе
по ул. “Г. Сава Раковски“ №15 - имот пл. №3 в кв. 264, цялото с площ 490 кв.м.,
заедно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ 63.10 кв.м., а
съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор 63427.2.1498, с площ 503 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при граници и съседи: 63427.2.1497, 63427.2.1499,
63427.2.927 и 63427.2.926, заедно със следните попадащи в имота сгради: сграда
63427.2.1498.4 със застроена площ 34 кв.м., сграда 63427.2.1498.3 със застроена
площ 69 кв.м., сграда 63427.2.1498.5 със застроена площ 21 кв.м., сграда
63427.2.1498.1 със застроена площ 69 кв.м. и сграда 63427.2.1498.2 със застроена
площ 49 кв.м.
Следователно в съдържанието на пълномощното е отразена потвърдената от
упълномощителката воля за продажба на описания имот.
Неоснователно
е твърдението, че нотариалното действие е нищожно, тъй като пълномощното не е
подписано от упълномощителката в нотариалната кантора, както и че тя не е
изявила валидно воля, защото в момента останала с впечатление, че подписва
“някакви предварителни документи”.
Безспорно
пълномощното е подписано в присъствие на нотариус извън канцеларията му (в дома
на ищцата-упълномощителка - гр. Неапол, Италия) и в неработно време, но това е
изрично позволено от разпоредбата на чл.573, ал.3 ГПК. Безспорно доказана е и
необходимостта пълномощното да бъде заверено извън нотариалната кантора на
нотариус Г.Г. поради трайно установеното местоживеене на ищцата в Италия. Самата
тя заявява, че от 10 години живее и работи в Италия, Сан Мартино Вале Каудина,
ул. “Джовани Фалконе” №6, ет.3, заедно със своя незрящ син, за когото се грижи
(вж. писмената декларация от 14.01.2016г. и представеното в препис от
италиански на български език удостоверение от 18.01.2016г.). Налице е
уважителна причина, която е попречила за явяването на ищцата в нотариалната
канцелария за извършване на нотариалното удостоверяване, а непосочването в
удостоверителното изявление на уважителната причина не опорочава самото
нотариално удостоверяване.
От
показанията на свидетеля Г. Л Г. се установява, че подписът на
упълномощителката е приет (заверен) от него в качеството му на нотариус на
14.06.2008г. в Италия в присъствие на ответника, свидетеля С.П.А. и сина на
ищцата, живущ в България, който ги е придружил. Преди подписване на
пълномощното страните по упълномощаването обсъждали “...пари, цени, за колко
продават, броиха си пари”. След като свидетелят проверил самоличността на
упълномощителката, “...тя съвсем с чисто съзнание подписа”.
Свидетелят С.П. Р, в присъствие на когото и на
нотариуса Г., ищцата положила подпис върху пълномощното, установява, че
нотариалното удостоверяване е извършено в Италия, защото ищцата “...от доста
време не беше идвала в България”, както и че двамата с М.Р. имали уговорка за
продажба на идеални части от нейното дворно място в гр. Русе, ул. “Г. Раковски”
№15, във връзка с което след полагане на подписа върху документа “...М. й даде
някаква сума пари”.
Показанията на свидетелите, които депозират
лични впечатления от събитието, не са оспорени, нито опровергани с противни
доказателства, поради което съдът ги кредитира.
Следователно, няма основание да се приеме
нищожност на нотариалното удостоверяване поради липса на форма, нарушена
процедура или липса на воля - няма данни, че към момента на подписване на
пълномощното Т.Д. е била неспособна да формира валидна воля, не е можела да взема
правилни решения и да преценява последствията от извършването им, изявлението й
да е направено несериозно, без намерение за обвързване, при насилие или в
състояние, изключващо въобще формирането на воля. Заверката на подписа е
извършена законосъобразно по реда на чл.573, ал.3 ГПК, както и че по своето
съдържание завереният документ е пълномощно за продажба на имот.
Следва изводът, че процесното пълномощно не е нищожно, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД. Ответникът е притежавал валидна представителна власт да договаря сам със себе си по см. на чл.38, ал.1 ЗЗД, като продаде сам на себе си съответните идеални части от имота на ищцата, тъй като представляваната е дала съгласието си за това. При това положение и прехвърлителната сделка, обективирана в цит. нотариални актове, не е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД - поради липса на съгласие и на валидно овластяване, напротив, те пораждат правни последици.
Искът да се прогласи нищожността на нотариалното удостоверяване от русенския
нотариус Г.Г. на подписа на упълномощителката върху предметното пълномощно и да
се приеме самата упълномощителна сделка за нищожна, като сключена поради липса
на воля, следва да бъде отхвърлен.
Тъй като прехвърлителната сделка, извършена с нот. акт №184/16.06.2016г., том ІV, рег. №11813, дело №653/2008г. на русенския нотариус Г.Г. е породила правни последици, съобразно изложеното по-горе, следва да бъде отхвърлен и иска да се признае за установено, че ищцата е собственица на 1/16 ид. ч. от недвижим имот в гр. Русе, ул. “Г. Сава Раковски” №15 с идентификатор 63427.2.1498, целият от 209/503 ид.ч., заедно с посочените в нотариалния акт идеални части от построените в имота сгради.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника 300 лв разноски по делото.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Д.Д., ЕГН **********, срещу М.Г.Р. ***, ЕГН **********,
иск за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа й
върху пълномощно с нотариална зеверка на подписа на Т.Д.Д. с рег.
№11717/16.06.2008г. от русенския нотариус Г. Л Г. и с нотариално заверено
съдържание на документа от същия нотариус с рег. №11722/16.06.2008г., том 2,
Акт 193 и за прогласяване нищожността на самата упълномощителна сделка.
ОТВЪРЛЯ предявения от Т.Д.Д. иск по чл. 124, ал.1 ГПК да се
признае за установено по отношение на М.Г.Р., че е собственик на 1/16 идеални части от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч. от дворно място в гр. Русе
по ул. “Г. Сава Раковски“ №15 - имот пл. №3 в кв. 264, цялото с площ 490 кв.м.,
заедно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ 63.10 кв.м., а
съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор 63427.2.1498, с площ 503 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при граници и съседи: 63427.2.1497, 63427.2.1499, 63427.2.927
и 63427.2.926, заедно със следните попадащи в имота сгради: сграда
63427.2.1498.4 със застроена площ 34 кв.м., сграда 63427.2.1498.3 със застроена
площ 69 кв.м., сграда 63427.2.1498.5 със застроена площ 21 кв.м., сграда
63427.2.1498.1 със застроена площ 69 кв.м. и сграда 63427.2.1498.2 със
застроена площ 49 кв.м.
ОСЪЖДА Т.Д.Д. да заплати на М.Г.Р. сумата 300 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: