№ 8531
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110100557 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 20.09.2023г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против С. И. К. за сумата 738,68 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в **********************, за периода м. май
2020г.- м. април 2022г., сумата 139,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.02.2021г.- 07.09.2023г.; сумата 9,52
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2020г.-
30.04.2022г., сумата 2,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.10.2020г.-
07.09.2023г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело
№ 51743 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.10.2023г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
1
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в
**********************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на С. И. К. за сумата 738,68 лева, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в **********************, за
периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 139,45 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.02.2021г.- 07.09.2023г.;
сумата 9,52 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.08.2020г.- 30.04.2022г., сумата 2,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
16.10.2020г.- 07.09.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
12.10.2023г. по ч.гр. дело № 51743 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение. Същата развива доводи, че
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ противоречи на Директива 2011/ 82/ ЕС, чл. 17 Конституцията на
Република България, чл. 38 Хартата за основните права на ЕС. Счита, че тази конструкция на
ЗЕ противоречи и на ЗЗП. В отговора са наведени доводи, че между страните не е сключен
писмен договор. § 1, т. 2а ДР на ЗЕ противоречи на Закона за защита на потребителите.
Сочи, че в случая е налице недопустима държавна помощ по см. чл. 101 и чл. 102 ДФЕС.
Ответницата отрича да е потребител на услугите на ищеца, тъй като в имота няма
радиатори. Оспорва и начина на определяне на лицата, които ще поемат тежестта от
загубите на сградната инсталация. Ответницата навежда доводи, че разпоредбата на чл. 153,
ал. 1, вр. чл. 150 ЗЕ противоречи на чл. 6 и чл. 7 от Директива 2011/82 ЕС. Твърди, че
разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е потребител на топлинна
2
енергия и клиент на ищеца, противоречат на правото на ЕС. Оспорва да е приемал общите
условия. Отделно поддържа, че разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 на същите съдържат
неравноправни клаузи. Сочи, че в случая е налице хипотеза на непоискана доставка.
Ответницата оспорва общото събрание на ЕС да може да сключва договори относно
потребление от името на собствениците. Оспорва цената и начина на начисляване на ТЕ.
Оспорва ТЕ да е начислена въз основа на реален отчет на уредите, доколкото липсвали
такива. Прави възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез
което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувача.
Навежда доводи, че от представените доказателства не може да се направи извод, че ищецът
действително е продал на ответника топлинна енергия.
Относно иска за цена на услугата дялово разпределение се развиват съображения, че
същият е недопустим, тъй като се предявяват чужди права.
В обобщение, ответникът счита искът за цена на услугата дялово разпределение за
недопустим, а исковете за цена на доставената топлинна енергия и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главниците за цена на топлинна енергия и услугата дялово
разпределение за неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства. съдът установи следното от
фактическа страна:
Видно от представения ************************** ответницата С. И. К. е придобила
правото на собственост върху недвижим имот-апартамент № 65, ****************
На 19.11.2010г. ответеницата е подала заявление- декларация, с която е изразила желание
да бъде открита партида за процесния недвижим имот.
Относно доставеното количество топлинна енергия пред настоящата инстанция е
назначена съдебно- техническа експертиза (СТЕ).
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен
период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 313,06 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 407,68 лева.
Съгласно заключението на СТЕ, през процесния период в имота има един водомер за
топла вода. В имота няма радиатори. Абонатната станция в процесната сграда е
автоматична, с пластинчати топлообменници. Общият топломер се отчита по електронен
път в 0 часа на месеца чрез електронно устройство. От отчетеното количество топлинна
енергия се приспадат технологичните разходи. Вещото лице дава закючение, че стойността
на доставената топлинна енергия (за БГВ и толонна енергия, отдадена от сградната
инсталация е 749,09 лева
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
3
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане. При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже правоизключващите/правопогасяващите отговорността му факти.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Конкретиката на случая
сочи, че ответницата С. И. К. се придобила правото на собственост по силата на договор за
покупко- продажба
В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност-
нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на
договора. Следователно ответникът е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имот.
По въпроса за непоискани доставки и съотношението между нормите на ЗЕ и ЗЗП е
постановено Тълкувателно решение № 2/ 2016 от 25.05.2017г. по т.д. № 2/ 2016г. ОСГК на
ВКС, съгласно което „За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда- етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите“. Непоискана е тази
доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява,
че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за
потребителя задължение за плащане (чл.62 ал.2 ЗЗП). Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката. Разпоредбата на
чл.133 ал.2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на общото
събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа. В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към
топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл.133 ал.2 ЗЕ), като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). Поради
4
това не може да става въпрос за приложението на пар.1 ДР ЗЗП– двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не
си противоречат.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на
избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането
за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат
използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата. Поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано
мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то
обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него. Съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява
„искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на пар. 1 ДР ЗЗП.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът да
е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца е възникнало облигационни правоотношение, възникнало
въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м.
5
05.2020г.- м. 04.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице-помагач „Х.Р.” ЕООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно- техническата
експертиза, че през процесния период за имота е начислена топлинна енергия за БГВ по
показанията на един водомер. Според вещото лице за процесния период в имота е доставена
топлинна енергия за БГВ на стойност 749,09 лева.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В съответствие с диспозитивното начало на ищеца следва да бъде присъдена сумата
738,68 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ 01/
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава
6
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени
в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2021г. падежът на вземанията за
отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. е настъпил на 14.09.2021г., а задълженията по
фактура № **********/ 31.07.2022г. за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. са станали
изискуеми, считано от 14.09.2022г. Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия е 139,45 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна. Изложеното обуславя и извод за отмяна на обжалваното решение в
посочената част.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноските в заповедното и исковото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1
ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Искането за присъждане на разноски е направено до приключване на устните състезания,
като са представени доказателства за действително извършване на разноските.
Конкретиката на случая сочи, че в заповедното произодство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя същото в размер на 50 лева, съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25,
ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. Съразмерно с уважената част от исковете, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 74,80 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25
лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева, съгласно правилата на
чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. Съразмерно с
уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
сумата 523,57 лева.
Относно разноските на ответника:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Конкретиката на случая сочи, че защитата на ответника е осъществена при условията на
чл. 38 Закона за адвокатурата (ЗА).
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
7
помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени
лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
8
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че фактическата и правна сложност на настоящото производство не
е висока, осъществената защита от адвоката, относима към предмета на спора, събраните
доказателства, счита, че на процесуалния представител на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 400 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете,
на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на сумата 1,10 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. К., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ************, за сумата 738,68 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в
**********************, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение20.09.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 139,45 лева, представляваща обезщетение
за забава.в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода от 15.02.2021г. до 07.09.2023г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата
9,52лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20.09.2023г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед № 30332
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.10.2023г. по ч.гр. дело № 51743/
2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявенията от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ************, против С. И. К., с ЕГН
**********, за установяване съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД за сумата 2,43
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 07.09.2023г., с правно
9
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. И. К., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ************,
сумата 74,80 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 51743/ 2023г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с уважената част от исковете и
сумата 523,57 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Х.Р.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10