Решение по дело №112/2019 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И

Към решение по НАХД № 112/2019 г. по описа на КРС

 

 

По отношение на обвиняемия Т.П.Т. е внесено предложение от Р.п.К. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.191 ал.1 от НК,  за това че на 28.01.2018г. в гр. Б., обл. П., като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески  с  лице  от женски  пол, ненавършило 16- годишна възраст .

Р.п.К. представлявана от прокурора Кирил Мавродиев счита вината на обвиняемия за безспорно доказана, поради което пледира същият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК като му бъде наложено административно наказание в минималния размер.

         Обвиняемият Т., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание в първо съдебно заседание. Обвиняемият се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, не оспорва фактическите положения, изложени в постановлението на прокурора.

Съдът като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в постановлението на РП- Карлово и след преценка на доказателства, събрани по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Т.П.Т., ЕГН **********, е роден на  *** ***.Работи във фирма „И.“ ООД, с. В.. ***Живущ ***, П. обл., ул. „С.“ № **.

Пострадалата Д.С.М., ЕГН **********, е родена на *** ***, ***.  Живуща ***. *** .

Обвиняемият Т.П.Т. към 28.01.2018 г. бил пълнолетен, навършил 18- годишна възраст.

Пострадалата Д.С.М.била родена на *** г. и към 28.01.2018 г., не била навършила 16- годишна възраст. Същата навършила 14- годишна възраст на 28.01.2017 г. 

Обвиняемият Т.Т. ***. През месец декември 2017 г. се запознал със св. Д.С.М., която живеела в гр. Р., обл. П.. По това време св. М. била на четиринадесет годишна възраст. Двамата се запознали, докато обв. Т. бил в гр. Р. на гости при сестра си. Двамата се харесали и започнали да се виждат. В началото на месец януари 2018 г. обв.Т. предложил на св. М. да се съберат и да заживеят заедно в къщата на родителите му в гр. Б.. Св. М. се съгласила.

На 28.01.2018 г. св. М. напуснала дома си в гр. Р. и заживяла в дома на обв. Т. ***. На същата дата св. М. се обадила на родителите си- св. С.М.и св. М.И.и им казала, че се пренесла в дома на обвиняемият в гр.Б., и двамата щели да заживеят като мъж и жена. Родителите й дали своето съгласие.

Обв. Т. и св. М. имали собствена стая в къщата на родителите на Т.. Същите, след като разбрали, че свидетелката М. е дошла в дома им по собствена воля, се съгласили двамата да заживеят в дома им.

След като заживели заедно обвиняемия Т. и св.М. започнали да правят секс и същата забременяла. На 05.01.2019 г. им се родил син. 

Обвиняемият съзнавал, че към януари 2018 г. пострадалата не била навършила 16- годишна възраст, но въпреки това заживял с нея на съпружески начала. Обв. Т. и св. М. от 28.01.2018 г. живели заедно като съпрузи, грижели се общо за домакинството си, имали общ бюджет, имали и редовни полови контакти.

От заключението на съдебно- психиатричната експертиза се установява, че по време на инкриминираното деяние Д.С.М.била непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на случилото се и могла да ръководи постъпките си. Нейното психично състояние преди, по време и непосредствено след половите контакти с Т.Т. било обичайното за нея и нямало болестен характер. Д.С.М.могла да участва в наказателното производство като свидетел и да отговаря на въпроси, които касаят разследването.  

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства- обясненията на обвиняемия Т., прочетените показанията от досъдебното производство на свидетелите Д.С.М., С.А.М., М.А.И., П.И.Т., Т.П.Т., прочетеното на осн. чл.283 от НК заключение на изготвената съдебно- психиатричната експертиза, както и прочетените и приобщените писмени доказателства- сигнал от ДСП- К., Отдел „Закрила на детето“, социален доклад от ДСП- К., удостоверение за раждане, справки АИС БДС, характеристична справка и справка за съдимост.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на изготвената експертиза, съдът кредитира при постановяване на решението, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи предмета на доказване по делото. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствения, категоричен и безспорен извод за това, че обвиняемият Т.П.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191 ал.1 от НК.

Обект на престъпление по чл.191 от НК са обществените отношения, свързани с нормалните брачни и семейни отношения и отношенията, свързани с нормалното развитие на подрастващите субект на престъплението е пълнолетно лице от мъжки пол. Изпълнителното деяние се изразява в заживяване на съпружески начала с ненавършило 16- годишна възраст, непълнолетно лице от женски пол. Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се осъществява чрез съпружеският живот на двамата.

От субективна страна  деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Обвиняемият, съзнавайки запретеността на поведението си и възрастта на свидетелката Д.С.М., въпреки това е заживял на семейни начала с нея.

Доказателства относно приложение на привилегията на материално- правната норма на чл.191 ал.4 от НК във връзка с приложение на по- благоприятния закон, действал по време на извършване на инкриминираното деяние по отношение на обвиняемия не са ангажирани.

            При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия Т.П.Т. за извършеното от него престъпление по чл.191 ал.1 от НК е лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание. Обвиняемият е неосъждан, към момента не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съдът, като взе предвид изброените по- горе обстоятелства намира, че по отношение на обвиняемия Т.П.Т. са налице всички императивни изисквания на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба. При определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете невисоката степен на обществена опасност на деянието по чл.191 ал.1 от НК, което не осъществява признаците на „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпление, както и ниската степен на обществена опасност на дееца, който има добри характеристични данни и при извършване на престъплението е мотивиран от културата на етноса, към който принадлежи, както и че е полагал грижи за свидетелката М., както впоследствие и за роденото от съжителството им дете. Тези обстоятелства, съдът отчита като многобройни, смекчаващи отговорността на подсъдимия, които предпоставят определяне на наказание в минималния, предвиден от закона размер, а именно глоба от 1000 лв. С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се изпълнят целите на наказание, като преди всичко ще се въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на обвиняемия, и същевременно ще се въздейства възпитателно и предупредително по отношение на останалите членове на обществото.

         На основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид установената вина на обвиняемия в извършване на престъплението, за които му е повдигнато обвинение в настоящото производство, същият следва да  заплати по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОД на МВР- П. направените по делото разноски за експертиза от досъдебното производство в размер на 93,48 лева.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ПВ