Решение по дело №1220/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от И. С. Г. от [населено място] поляна, [община], срещу Решение №91 от 14.04.2025г., постановено по анд №72 по описа за 2025г. на Районен съд Хасково. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът неправилно бил установил всички правно значими факти и извел неправилни правни изводи за да потвърди обжалваното пред него наказателно постановление. Кредитирани били несъответствия в описанието на нарушението и в правната квалификация на деянието. Неоснователно били кредитирани с преимущество едни гласни доказателства и игнорирани други такива. Неоснователно не било взето предвид и несъответствие на описаното в акта за установяване на административно нарушение изпълнителното деяние, като тази непълнота не била отстранена с НП. Това несъответствие се отнасяло за идентификацията на категорията МПС, което управлявал жалбоподателят. Допълнително в с.з. се излагат съображения, че при наличие на безспорни гласни доказателства от пасажера в автомобила, управляван от касатора – че същият бил с предпазен колан към момента на проверката, неправилно съдът кредитирал показанията на полицейския служител, свидетел по акта, както и на актосъставителя, които към момента на спиране на автомобила за проверка също били установили, че водачът бил с колан. Това че нарушението било установено при разминаване, при изпреварване, и при друг подобен случай, не съответствало с фактическата обстановка, описана както в АУАН, така и в НП. Тези несъответствия били игнорирани от първоинстанционния съд. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени постановеното решение от ХРС, като бъде отменено и НП, както и да бъдат заплатени направените разноски.

Ответната страна – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 24-1253-003160 от 16.10.2024г. на Началник група, Сектор Пътна полиция към ОДМВР Хасково, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на И. С. Г. е наложена глоба в размер на 50,00 лева.

За да постанови решението си районният съд, след като е установил фактическата обстановка по случая, вкл. е кредитирал показанията на свидетелите И. и П., които били еднопосочни с останалия доказателствен материал, изложил съображения за потвърждаване на наказателното постановление. Показанията на свидетеля С., в частта относно момента на сваляне от жалбоподателя на предпазния колан, съдът не кредитирал, тъй като не кореспондирали в с показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели И. и П.. Посочил, че при съставяне на АУАН не били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като актът отговарял на изискванията на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН. НП било издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а в процеса на ангажиране на административнонаказателната отговорност не било допуснато процесуално нарушение, налагащо отмяна на санкционния акт. От материалноправна страна, изложените в акта и НП обстоятелства, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установявали по недвусмислен и категоричен начин. Доказано било, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят управлявал товарен автомобил Фоксваген Кади с рег. № [рег. номер], което било категория N1, без да използва обезопасителен колан, след като било установено, че било оборудвано с такива. Това обосновавало извод за осъществяване от обективна страна на признаците на състава на административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7 във вр. чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което била ангажирана отговорността на водача, както деянието било правилно квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото било извършено виновно от дееца, при наличието на пряк умисъл, тъй като той съзнавал общественоопасния му характер и като правоспособен водач следвало да изпълни задължението си по чл.137а, ал.1 ЗДвП, чиито адресат се явявал. Съдът отчел и че водачът не попадал в категориите, за които било предвидено изключение по чл.137а, ал. 2 ЗДвП. От събрания доказателствен материал се установил от субективна страна умисълът за извършване на административното нарушение. Освен това, изискването било ползването на обезопасителен колан да става при упражняване на правно регламентираната дейност по управление на МПС, по време на която именно неизпълнението на това задължение било констатирано и установено от контролните органи, и водачът съзнавал нейното осъществяване. Размерът на наложената глоба за установеното нарушение, съответствал на материалния закон и предвидено в приложимата санкционна разпоредба.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за законосъобразността на НП, като касационният състав споделя изложените мотиви и на основание чл.221, ал.1 от АПК Хасковски административен съд препраща към мотивите на въззивната инстанция.

Районният съд е обсъдил всички доказателства – гласни и писмени такива, поотделно в тяхната съвкупност, и правилно е установил относимите факти и обстоятелства за решаването на спора. Изводите на РС Хасково са направени след обсъждане на значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя в производството доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, а във въззивното производството не са оборени фактическите установявания в проведеното административнонаказателното производство.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение с оглед неточно и непълно описание на нарушението, доколкото в описанието за управляваното МПС е посочено единствено, че е товарен автомобил Фолксваген Кади и не ставало ясно от коя категория било процесното МПС. Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по безспорен начин, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач на товарен автомобил Фолксваген Кади, рег.№ К 98 06 АН, оборудван с обезопасителен колан, не го е използвал по време на движение. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание глоба. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП. Неотразяването в АУАН и наказателното постановление на конкретната категория на товарния автомобил не води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна. Последното по никакъв начин не нарушава правото на жалбоподателя да научи за какво нарушение е образувано административнонаказателното производство и за какво следва да понесе отговорност. Посочването на марката, модела и категорията на МПС – товарен, е напълно достатъчно, за да се индивидуализира деянието от обективна страна, като се има предвид и че съгласно чл.149 от ЗДвП превозните средства се делят на категории, обозначени с латински букви, а в категория N – моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари, са включени и трите подкатегории: категория N1 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t; категория N2 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече от 12 t; категория N3 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 12 t, за които се предвижда по чл.137а от ЗДвП водачите да използват обезопасителните колани. В конкретния случай следва да бъде отбелязано, че няма спор, че автомобилът е бил оборудван с колан, но не е бил използван от водача. В този смисъл въззивната инстанция правилно е приела за доказано от обективна и субективна страна административното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че нарушението не е доказано, тъй като неправилно са били кредитирани едни доказателства, а други не са споделени. Въззивната инстанция е обсъдила всички доказателства по делото, в т.ч. и показанията на свидетелите И. и П., а също и на Р. С., като след обстойното им обсъждане аргументирано част от показанията на С. /относно момента на сваляне на предпазния колан/ не са кредитирани, което касационният състав споделя и на основание чл.221, ал.2 АПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Като е достигнал до тези изводи районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, пр.първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №91 от 14.04.2025г., постановено по анд №72 по описа за 2025г. на Районен съд Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1253-003160 от 16.10.2024г., издадено от Началник група към ОД МВР Хасково, Сектор ПП, с което на И. С. Г. за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е определено наказание глоба в размер на 50,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.