Р Е Ш Е Н И Е
№ 260024 гр.Пазарджик 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Лилия Кирякова
като разгледа докладваното от
съдията Трънджиева В гр. д. №532 по
описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на
Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 4415 по описа за 2019 година са
отхвърлени предявените от Я.С.А. ЕГН ********** *** срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните
работи с административен адрес гр.С., ул.“П.“№171А, представлявана от главен
комисар Н.Н., искове за заплащане на сумата от 1622,24 лева. , представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през периода
04.11.2016г до 04.11.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и на
обезщетение за забава в размер на 142,13 лв., дължимо за периода от първо число
след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното
време до датата на подаване на исковата молба.
Осъден е Я.А. да заплати на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с
административен адрес гр.С., ул.“П.“№171А, представлявана от главен комисар Н.Н.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В срок така
постановеното решение е обжалвано от Я.А. , чрез процесуалния му представител.
Излагат
се оплаквания за неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност .
Моли
да бъде отменено и предявените искове – уважени ,като претендира разноски.
PC -Пазарджик възприел
становището изложено в представената „ писмена консултация „ от ответника ,
изготвена по нарочно възложена правна поръчка за обосноваване на становище на
страна в процеса .Според отразеното в
нея положения нощен труд бил 8 часа, поради което и не следвало да се
извършва приравняване с коефициенот 1,143.
Нормата на чл.
187,ал.1, ЗМВР не установявала разрешената продължителност на труда през нощта
8 часа , а предвиждала ,че работните часове на положеният труд през нощта не
следва да надвишават 8 часа на всеки 24-часов период.
В тази норма не
се съдържала разпоредба относно допустимата продължителност на нощния труд и не се въвеждало различно правило за нормална
продължителност на нощния труд от 8 часа .Такава разпоредба нямало в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове , но тя не била и необходима, , тъй като
нормата на чл. 188, ал.2, от ЗМВР съдържала изрична препратка към КТ .
Част от
специалната закрила била нормата на чл.140 от КТ.
Съдът не
направил разлика между времевия интервал
, в който полаганият труд се счита за нощен такъв и законово уредената
максимална продължителност.
Поради това
следвало да се приеме, че нормалната продължителност на полагания от ищеца
нощен труд следва да бъде до 7 часа, а той е полагал труд през нощта от 8 часа,
като разликата не е отчетена и изплатена като извънреден труд.
При сумирано
изчисляване на работното време ,нощните часове труд следва да се приравняват
към дневните / тъй като това е нормалната продължителност на работното време
при подневното му отчитане-8 часа /. Това налага и съотношението 8 : 7 и
съответно преизчисляването с коефициента 1.143 - за определяне на броя на надвишените
работни часове за
съответния отчетен период-от което ще се прецени и налице ли е полаган
извънреден труд при превишаване на нормата за триместър . В случая ,тъй като
работодателят не е прилагал този коефициент , работните часове , заложени в графиците
му са в рамките на допустимото .След прилагането на този коефициент / каквото е
нормативното изискване / броят на отработените часове се увеличава ,при което
се е стигнало до полагане на извънреден труд.
Нормата
на чл. 187, ал.1 и 3 от ЗМВР не
установявала разрешена / нормална / продължителност на труда през нощта , а нормира обща
продължителност на работното време при положен нощен труд в определения времеви
диапазон. Тази норма имала защитна функция по отношение на правото на служителя
да почива в достатъчно дълъг период , след като е полагал нощен труд, като и в
този случай, съобразно броя отработени часове , не следва да се надвишава
нормалната продължителност на работното време от 8 часа за всеки 24-часов
период. Цитираната разпоредба изисква след всяка 24-часова смяна на служителя
да бъде осигурена 48-часова почивка
Императивната
норма на чл. 140 , ал1, от КТ била единствена
в трудовото законодателство, съдържаща реалната времева продължителност на
полаганият нощен труд във времевия интервал , в който се счита такъв.
През
относимия към претенцията период - нито в ЗМВР , нито в подзаконовите актове по
прилагането му - се съдържа алгоритъм за изчисляването му. Приложима била
нормата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ.
При разрешени 7 часа за работа през
нощта -
горницата до 8 часа през които служителят е работил би могла да се изчисли единствен
чрез прилагане на коефициент .В този смисъл ако общата
продължителност на работното време на въззивника за тримесечния период на
сумирано изчисляване на работното време съответстваше на изискването за седем
часово работно време през нощта ,прилагането на коефициента би послужило
единствено за определяне на възнаграждение , равностойно на дневното . В
конкретния случай обаче е налице превишение на тази
продължителност ,
тъй като не е спорно , че тя се определя на база осемчасово работно време през
деня и нощта , поради което горницата следва да бъде заплатена по правилата за
заплащане на извънредния труд Същите правила регулирали продължителността на
работното време при работниците и служителите по трудово правоотношение ,
поради което не бил основателен
доводът, че ползването на коефициента създава привилегия за служителите в МВР.
Съдът
постановил своя съдебен акт в
противоречие с възприетата за меродавна правна логика- в ТР № 6/ 06.11.2013г. ,
постановено по ТД № 6 / 2012г. на ОС на ГТК на ВКС .Така например държавните
служители в звената ГД „ ИН „ - към Министерство на правосъдието работили при
абсолютно същия сменен режим на дежурства , съответно организиран в 8-, 12- или
24-часови дежурни смени . Но на тази група държавни служители - подчинени
ведомствено на МП – се заплащало преизчисленото с коефициент 1.143 парично
уравняване на действително отработените часове нощен труд след превръщането на
нощните часове в дневни с посоченият коефициент. Тази група държавни служители
- съгласно чл. 1ба , ал.7 от ППЗИНС : „ Държавните служители от ГДИН и
териториалните и служби получават компенсация за нощен труд съгласно Закона за
МВР и ППЗМВР .". Тоест предвиден е еднакъв законов режим , на който се
подчиняват двете групи държавни служители - и съответно се уреждат техните
взаимоотношения по повод полагането на нощен труд.
Жалбоподателят
се позовава и на основни принципи и
норми в правната уредба , съдържаща се в правото на ЕС - формираща
трудовоправните отношения .В Директива
75 / 117 / бил въведен принципа на равно третиране на работниците и служителите
и забраната за дискриминация.
В допълнителна
молба преди първото заседание са изложени и още съображения, основаващи се на
законодателни промени след релевантния период.
В срок е
постъпил писмен отговор.
Ответникът ,
чрез своя процесуален представител намира жалбата за неоснователна и излага
съображения.
Съдът
правилно приел,че по отношение на ищеца е приложим ЗМВР, който се явява специален и
уреждащ обществените отношения свързани със служебното му правоотношение и
изключващ прилагането на ЗДСл и КТ и подзаконовите актове по неговото
прилагане/съгл. чл. 142, ал. 2 ЗМВР/.
Липсата
на регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен не представлявала
празнота в правото, както твърди ищеца, и не съставлявала липса на специален
регламент за служителите на МВР, което да води до приложение по аналогия на
чл,9, ал.2 от НСОРЗ.
Позовават
се на представената по делото правна консултация , изготвена от професор М..
За
периода на претенцията действала Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. ,която
уреждала реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Тя следвало да намери приложение и не
било доустимо прилагането по аналогия на други нормативни актове.
Правоотношенията
по служба, уредени в специален закон били създадени, за да може, поради
специфичният статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс
между правата и задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142,
ал. 1, т.1от ЗМВР/, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно
специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. За
работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12-
или 24-часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда е
записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано
изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността
на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и
служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно
време. В настоящия случай ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа, а не
12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност
на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Това само
по себе си доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е
изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с
разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Всяка от обособените групи
служители има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни
отговорности и задължения.
Позоваването
на цитираното в жалбата ТР било несъстоятелно.
Неоснователно
се подържало и ,че тази категория служители е поставена в неравностойно
положение в сравнение с други такива. С оглед спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР били
предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено
време (чл.178, ал.1,т.] ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск
(чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234,
ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234,
ал.1 ЗМВР), по- благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по
неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ап.5,6 и 7 ЗМВР и
други. Така те не били поставени в
по-неблагоприятно положение. Заплащането на трудово възнаграждение за
положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените
условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондирали и с
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по
въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд.
Видът
и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното
време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл. XV,
раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. В чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 е
регламентирана основната заплата: в чл. 201 - допълнителното възнаграждение за
продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат допълнителни
възнаграждения, като следва изброяване на 5 вида възнаграждения. Част от тях са
приложими за системата на МВР (т. 1 - изпълнение на специфични дейности), а
друга част са сред типичните по Кодекса на труда и Закона за държавния служител
(ЗДСл) - за прослужено време; за извънреден труд, постигнати резултати.
Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията за изплащането на
допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на
МВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от
2009 г., е добавена ал. 5, според която извън допълнителните възнаграждения по
ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в ал. 1 е
въведена т. 5 - възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал. 5
е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата е
реорганизирана - старите чл. 201 и 202 по отношение на видовете възнаграждения
са обединени в чл. 178; обособен е нов чл. 179, чиято ал. 1 предвижда
допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време
на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо значение, като ал. 3 възпроизвежда
последната редакция на ал. 5 на стария чл. 202.
Проследяването
на развитието на законодателството водело до извода , че законотворческият
разум предполага изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в
противен смисъл е безсмислено в ЗМВР от 2006 да се включва възнаграждение за
извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на Кодекса на
труда или ЗДСл. Излишно е и прибавянето в ЗМВР от 2014 г. на възнаграждение за
труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на разположение, които също
биха следвали от КТ или ЗДСл.
Допълнението
в чл. 202, ал. 5 ЗМВР от 2006, касаеща характера на изброяването, на текста „за
държавните служители от МВР” показвала желанието на законодателя недвусмислено
да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни
актове, които не са насочени специално към слузните ли на МВР. Последващото,
нарочно добавяне на изричен текст не може да бъде отдадено на нормотворческо
излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне, едновременната
отмяна на § 1а от ЗМВР- 2006, препращащ към ЗДСл, и предвиждането на нов вид
допълнително възнаграждение - за специфични условия на труд. Думите в чл. 202,
ал. 5 от ЗМВР-2006 „със закон или акт на Министерския съвет” съществуват и към
момента на това изменение, поради което не може да се приеме, че добавката
касае само подзаконовите актове. Законодателят не е изключил възможността
допълнително възнаграждение да бъде предвидено на друго място в ЗМВР или в друг
специален закон. Сходно е положението и с отчитането на работното време и
възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите правила по ЗДСл (и
съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР-2006 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра на
вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на
нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не са
налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към
които препращат. Освен това в ЗМВР-2014 е посочено препращане към Кодекса на
труда (чл. 39 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, обн.
ДВ, бр. 39 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.) само в следните норми:
чл. 142, ал. 5; чл. 159, ал. 2; чл. 175, ал. 2; чл. 180, ал. 1; чл. 188, ал. 2;
чл. 190 и чл. 245, ал. 2. Но редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен
или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези
елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Още повече че нито в
ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ н за неуредените в
тези закони случаи КТ се прилага „съответно”, а напротив, във всички случаи, в
които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в
КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми.
Държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се ползвали в пълна степен от
закрилата на разпоредбите на КТ, в случая чл. 140, ал. 3 и ал. 4 от КТ, които
всъщност са свързани именно с обособяване на задължения на работодателя да
осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други
облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд, както и изричната
забрана за полагане на труд от определена група работници/служители. Именно
последните две алинеи на чл. 140 от КТ, следва да се свързват с предоставената
от закона закрила.
Нормалната
продължителност на нощния труд в МВР е регламентирана в законовата норма на чл.
187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал. 3, изречение
последно от ЗМВР определяла, че продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем
часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. Това е
идеята на законодателя и смисъла на тази норма. Иначе тя би била напълно
излишна, защото нощен е трудът (и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални
закони) полаган между 22 часа и 6 часа. Законодателят отбелязва, че работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е
достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това
пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа. Освен това те полагат труд на 24-часови смени като този труд
е по график, същият е изплатен и не може да става дума за претенция за
извънреден труд.
Постъпила
е писмена молба от процесуалния представител на ищеца.
Подържа
се жалбата ,като се излагат допълнителни аргументи в подкрепа на оспорване на
решението , касаещи последваща промяна в законодателството , както и доводи ,
изхождащи от мотивите на постановеното от СЕС решение по преюдициално запитване
, касаещо идентичен спор.
Изрично
в последваща молба е отразено
несъгласието на ищеца за спиране на производството по общо съгласие на страните
,за да се постигне уеднаквяване на съдебната практика след постановяване на
тълкувателно решение , разрешаващо спора.
Производството
по делото е било спряно , поради отправено преюдициално запитване, имащо
значение са спора.
След
постановяване на решението на СЕС по това запитване , производството е
възобновено , като на страните са дадени указания , според прочита от съда на
това решение.
Страните
са изложили доводи ,като нови доказателства не са представени.
От
ответника е постъпило писмено становище , в което се обсъжда приетото в
решението на СЕС. Считат, че в отговора на въззивната жалба са изложили доводи
относно мерките за компенсиране или ограничаване влиянието върху организма на
тежестта на нощни труд. Сравнение с работещи в частния сектор не можело да бъде
направено , поради липсата на сходство. Дейността на служителите на МВР била
специфична , свързана с опазване правата и свободите н гражданите, противодействие
на престъпността , осигуряване на пожарната безопасност. Следва да се отбележи
,че именно спецификата на тази дейност би следвало да има въздействие върху
критериите относно мерките за закрила на
полагания труд.
Още
според ответника оценката на нощния труд по начина по който ищците претендират
не представлявала всъщност защита ,защото с възнаграждението не се ограничавало
въздействието на този труд върху работниците.
Тук
отново следва да се отбележи ,че има известно неразбиране на приетите от съда
принципи. Ако за тази категория работници са предвидени повече и по – адекватни
мерки /извън заплащането/ за полагания от тях труд , в частност през нощта,то и
се явява оправдана по-голямата продължителност на този вид труд при тях в
сравнение с общата разпоредба на КТ. Ако обаче за тях са предвидени същите
мерки ,както и за останалите категории работници , то тогава , полагането на
по-продължителен нощен труд от тях се явява извънреден труд и единствения
възможен начин за компенсиране е именно заплащането му. Тоест с по-високото
заплащане не се постига защита от вредното влияние върху организма на полагане
на този труд , а се постига справедливото му възмездяване.
Компенсаторния
механизъм , който е описан в това становище е свързан с характера на труда на
служитеите на МВР, значимостта на този труд , съответно условията и наличието
на риск, при полагането му и съответно тежестта. Те не могат да бъдат отнесени
обаче конкретно към обсъждания въпрос – продължителността като време на нощния
труд , отнесена към общите разпоредби на КТ.
Коментара
на разпоредбите на ППЗИНЗС показва ,че и
за други категории служители се поставят идентични въпроси , тъй като
законодателят е подходил „небрежно“, уреждайки трудово-правните , респективно
служебните правоотношения.
Всъщност
и не става ясно , каква допустима от закона цел се преследва чрез различното
третиране на този вид служители, в сравнение с останалите , по отношение на
които се прилага КТ.
Съдът
,като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се
произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
В исковата си молба против Главна дирекция „Пожарна и аварийна
безопасност“ към МВР ищецът Я.А. твърди, че работил в ответната дирекция като
„старши пожарникар“ при РС ПБЗН гр.Пазарджик, като работата била организирана
на 12 и 24-часови смени.
През
периода 4.11.2016 – 4,11.2019 година изпълнявал задълженията си ,
полагайки нощен труд. За периода
отработил общо 230 нощни смени.
Позовава
се на разпоредбите на чл.187 ал.3,съответно ал.5 и 6 от ЗМВР.
Счита,
че следва да намери приложение разпоредбата на
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Действащите
са посочения период Наредби на Министъра
на вътрешните работи , към приложението на които препращала нормата на 189 ал.1 от ЗМВР не съдържали изрична
регламентация за приравняването на нощни
труд в дневен.
Касаело
се за празнота , която следвало да се преодолее, чрез прилагане на НСОРЗ- чл.9
ал.2
Неприлаганите
на тази наредба би довело до поставяне в неравностойно положение на служителите
на МВР спрямо другите държавни
служители.
Неизчислен
и неизплатен труд от работодателя за исковия период възлизал на 250 часа, в
парична равностойност 1500 лева.
Тъй
като с не изплащането работодателя изпадал в забава след изтичане на първо
число на всеки тримесечен период, то се
дължало и обезщетение за забава за този тригодишен период в размер на 220 лева.
Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата 1500 лева , дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 4.11.2016 – 4.11.2019
година, сумата 220 лева – обезщетение за забава до предявяване на иска и
законната лихва върху главницата.
Допуснато
е изменение на иска , изразяващо се в увеличаване на главния иск и намаляване
на акцесорния , съответно до размер на 1622,24 лева за първия и намаляване до 142,13
лева за втория.
Претендира
разноски.
В
срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът
оспорва иска , като излага подробни доводи, че следва да намерят приложение
разпоредбите на ЗМВР и няма основание за субсидиарно приложение нормите на КТ
,респективно на НСОРЗ .В закона бил а определена именно продължителност на
нощния труд от 8 часа.
Освен
това ЗМВР правел ясно разграничение между нощен и извънреден труд.
Съдът
, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за
установено следното:
Не
се спори по делото , установено е и от представените писмени доказателства , че
за периода , посочен в исковата молба ищецът е бил на длъжност „Старши
пожарникар“ при РДПБЗН Пазарджик и е изпълнявал служебните си задължения на 24
часов сменен режим.
От
ответника са представени многобройни писмени доказателства , установяващи
графика на работа на ищеца, отчитането на положения труд и съответно извършени
плащания.
По
делото е прието заключение на експерт ,който е изследвал въпросите колко часа нощен труд е положен за заявения период
и съответно как е извършено изчислението и заплащането му.
За
да отговори на въпросите , експерта е имал предвид приложените по делото
документи, като е извършил и проверка в счетоводството на ответника.
От
заключението на експерта е видно ,че за
периода ищецът е положил 1621 часа нощен труд, като е начислено допълнително
възнаграждение 0,25 лева на час , съгласно заповед на Министъра и изплатено
такова в размер на 390,83 лева.
Изчисленията
, съответно заплащането , видно от заключението на експерта е извършено при
предпоставяне нормална
продължителност на нощния труд от 8 часа.
При
приложението на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата- чл.8 и чл.9 ал.2,респективно при
прилагане на коефициент от 1,143 на ищеца биха се дължали 1622,24 лева за
периода.След приспадане на изпллатеното му възнаграждение в размер на 364,73
лева дължимото възнаграждение възлиза на
1257,51 лева.Дължимата лихва за забава възлиза на 142,13 лева.
При
тази фактическа обстановка , за да се произнесе съдът по основателността на
претенцията , следва да се обсъди ,както
законодателството относимо към спора и действащо за исковия период, доводите на
ищеца в тази връзка , както и съответно съображения , изложени в решението на
СЕС по този основен въпрос.
Спорно
между страните е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служителите на МВР са приложими разпоредбите на специалния Закон за МВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или са приложими
общите граждански норми на КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време.
По този въпрос, поради наличие на противоречива
съдебна практика, с Разпореждане от 26.02.2020 г. на ВКС е образувано т.д. № 1/2020
г. на ОСГК на ВКС, по което дело все още не е постановено тълкувателно решение
и поради приетото ,че висящото тълкувателно дело не е основание за спиране на
настоящото производство, съдът излага съображенията си по този спор.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В разпоредбата на чл.143, ал.1
от КТ се съдържа легално определение за извънреден труд – това е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време.
Действащата към релевантния
момент разпоредба на чл.187 от ЗМВР е предвиждала:
(1) Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
(2) За държавните служители,
които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за
живота и здравето, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския
институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
(4) За държавните служители
в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран
работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си
задължения и след изтичане на редовното работно време.
(5) Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира със:
1. допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен
ден;
2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
(6) Извънредният труд по ал.
5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(7) Извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
(8) Държавните служители в
МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична
почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата
по ал. 9.
(9) Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Именно тази и непрецизна
според съда редакция е породила неясноти и е предизвикала правния спор.Съдът
приема еднозначно този текст в смисъл – н е определена в този закон нормална
продължителност на труда ,полаган през
нощта.
Към настоящия момент , след
изменение от 2020 година този текст има следната редакция:
(1) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.)
(2) (Изм. – ДВ, бр.
14 от 2015 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр.
14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила
от 14.10.2016 г., относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г., изм., бр. 60
от 2020 г.)
(4) (Нова – ДВ, бр.
60 от 2020 г.)
(5) (Предишна ал. 4 –
ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм., бр. 85 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.)
(6) (Изм. и доп. –
ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 5, бр. 60 от 2020 г., изм., бр. 85 от 2020
г., в сила от 1.01.2021 г.)
(7) (Предишна ал. 6,
изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., бр. 85 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.)
(8) (Изм. – ДВ, бр.
14 от 2015 г., предишна ал. 7, бр. 60 от 2020 г.)
(9) (Предишна ал. 8,
изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.)
(10) (Предишна ал. 9,
изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.)
Това изменение
косвено потвърждава тезата , че в закона
е имало празнота ,като законодателя не е уредил изрично нормалната
продължителност на труда през нощта – съзнателно приемайки ,че намира
приложение общата разпоредба на КТ или поради пропуск.
За процесния период
,въз основа на делегацията на закона е
издадена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
време за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В чл.31 и 34 от тази
Наредба е предвидено , положеният труд в периода от 22,00 ч. до 06,00 ч. при
сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия
отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период.
Тази
Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015 г. Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане (Наредба от 2015 г.), с разпоредбата на чл.32
от която е посочено, че извънредния труд се компенсира по реда, посочен
в ЗМВР,като не е предвидено прилагането на коефициент.
Тази
Наредба от 2015 г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016 г. решение
на ВАС по дело № 5450/2016 г. и новата Наредба по чл.187 от ЗМВР е обнародвана
на 02.08.2016 г. със заглавие Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане
(Наредба от 2016 г.), като уредбата на извънредния и на нощния труд в нея е
идентичен с начина, посочен в Наредбата от 2015 г.
Тази
Наредба от 2016 г. е отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019 г. по дело
№ 8601/2019 г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020 г. Приета е Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд
през нощта от 22,00 ч. до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и
за времето на разположение (Наредбата от 2018 г.), влязла сила на 14.08.2018
г.
Приета
е и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г.
за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните
служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 06,00
ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение
(Наредбата от 2019 г.), влязла сила на 04.10.2019 г., с която е отменена
Наредбата от 2018 г. Двете Наредби – от 2018 г. и от 2019 г. са с идентично
уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22,00 ч. до 06,00
ч., за който съгласно чл.9 се дължи допълнително възнаграждение за положен
нощен труд. Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните
работи Заповеди от 2017 г. и от 2020 г., сочещи размер на допълнителното
възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лв. на час съгласно заповедта от 2017 г. и 1.00 лв.
съгласно заповедта от 2020 г., за които по делото не се спори, че са
издадени, които са съобразени и от заключението по счетоводната експертиза.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2016 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2019 г., както и в последно приетата Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г., липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч. за
отчетния период се умножава по 1,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
С
определение от 22.06.2022 г., постановено по настоящото дело, ПОС е приел, че в
§ 51 от Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С-262/2020 г.,
съдът, мотивирайки първия преюдициален отговор, е подчертал, че когато
определят необходимото равнище на защита на здравето и безопасността на
работниците, които полагат нощен труд, държавите членки трябва да следят дали е
гарантирано спазването на принципите на защитата на безопасността и здравето на
работниците. Поради това те трябва да следят в полза на полагащите нощен труд
работници дали има други мерки за закрила
под
формата на ограничения в продължителността на работното време, по-високо
заплащане, осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки или сходни
средства, които да позволяват да се компенсира или да се ограничи влиянието
върху организма на особената тежест на този вид труд, по-голямата и по-бързо
натрупвана умора, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да се
съобрази естеството на нощния труд.
При
мотивиране на втория преюдициален отговор, в § 71 - 72 СЕС е дал насочващи
пояснения за допълнителните проверки, които националният съд следва да извърши,
а именно: следва да определи каква категория работници ползва общия правен
режим по член 140 от Кодекса на труда и каква друга категория е изключена от
обхвата му. Указал е, че ще трябва да се провери дали националният законодател
е решил да изключи тази втора категория предвид в частност обективните
характеристики на функциите, които изпълняват работниците от нея.
СЕС е
указал, че едва след такъв анализ може да бъде отговорено конкретно на въпроса
дали различното третиране е обосновано, т.е. дали се основава на обективен и
разумен критерий. Посочил е, че различното третиране трябва да е свързано с
допустима от закона цел и да е съразмерно (пропорционално) на тази цел.
Поради
това съдът е указал на страните, че в своето решение съдът ще извърши преценка
налице ли е сходство в правната уредба на сходни длъжности с тази на ищеца в
частния и публичния сектор по отношение на всички характеризиращи ги елементи,
като в тази връзка е дал на страните указания, че имат възможност да изразят
своята позиция по очертаните по-горе спорни въпроси в писмени становища, както
и да представят или поискат доказателства, по следните въпроси:
1.
Какъв е пакетът от закрилни мерки
(напр. формата на намалена продължителност на работното време, допълнително
заплащане, предоставяне и осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки,
предпазно облекло или други сходни придобивки), които позволяват да се
компенсира или да се ограничи влиянието върху организма на особената тежест на
нощния труд, полаган от ищеца, за да се гарантира защитата, безопасността и
здравето на работниците, упражняващи подобна професия?
2.
Кои работници от частния сектор имат
сходни функции като тези на полицаите и пожарникарите, и каква защита на нощния
труд ползват същите?
3.
Какви съображения, наред с
икономическите, са мотивирали промяната в нормативната уредба относно
отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители в МВР.
Страните
не са предприели конкретни действия.
За да
направи извод за наличието или липсата на неравно третиране на държавните
служители по ЗМВР, съдът анализира правния статут и уредбата на нощния и
извънредния труд и наличието на закрилни мерки за работещите по ЗМВР и
работещите в частния сектор или други държавни служители със сходни функции,
каквито са лицата, извършващи частна охранителна дейност и лицата, заемащи
длъжност „горски инспектор“ по действащия Закон за горите.
Съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) частната охранителна дейност е
търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на
физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица,
гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки
и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и
вид мероприятия. Очевидно е сходството на регламентираната с този закон дейност
и тази, изпълнявана от служителите на МВР и регламентирана в ЗМВР.
Съгласно
чл.50, ал.1 от ЗЧОД ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност
по чл.
5, ал. 1, т. 1 – 8 може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност,
съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с
едноличния търговец или юридическото лице.
Според
ал.2 ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 9 може
да бъде лице, което работи по основно
или допълнително трудово правоотношение на длъжност, съответна на
изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния
търговец или юридическото лице.
А
съгласно ал.3 на същия член физическото лице, регистрирано като едноличен
търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на
юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява,
може да сключи трудов договор
по ал. 1 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от средно
образование – за ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност,
което отговаря на посочените в закона условия.
Според
цитираните императивни правни норми лицата, осъществяващи частна
правоохранителна дейност работят по трудово правоотношение, което се подчинява
на нормите на КТ, в т.ч. и нормите, уреждащи нощния и извънредния труд,
отпуските и почивките и целият пакет от закрилни средства, свързан с полагането
на този вид труд.
Дейността
на лицата, заемащи длъжността „горски инспектор“, се регламентира от Закона за
горите и ал.
2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии (обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г., в сила от 7.02.2012
г.). Съгласно чл. 196, ал.1 от ЗГ Изпълнителната агенция по горите и
нейните структури осъществяват контрол по прилагането на закона по отношение на
всички дейности в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането
и преработването на дървесина и недървесни горски продукти.
Според
ал.3 във връзка с осъществяването на контролните функции по ал. 1
Изпълнителната агенция по горите и Министерството на вътрешните работи могат да
сключат договор за сътрудничество.
Съгласно
чл.200, ал.1 от ЗГ при изпълнение на служебните си задължения
горските инспектори имат право да:
1.
отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото
районно управление на Министерството на вътрешните работи;
2. използват
физическа сила и помощни средства само ако не могат да изпълнят служебните си
задължения по друг начин, при:
а)
противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
б)
задържане на правонарушител;
в)
нападения срещу служителите или граждани;
г)
групови нарушения на обществения ред.
Така
регламентираната дейност на ИАГ и в частност на горските инспектори сочи на
сходство с дейността, осъществявана от органите на МВР във връзка с опазване на
обществения ред, но по отношение на горските територии в Република България.
Съгласно
разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии назначаването
на горски инспектори се извършва след провеждане на конкурс. Конкурсът за
длъжности по чл.
35, ал. 1, т. 1 - 3 се провежда по реда на ЗДСл.
Назначаването
на горски инспектори на длъжностите по чл.
35, ал. 1, т. 4 - 6 се извършва след провеждане на
конкурс в съответствие с реда, определен
в Кодекса на труда (КТ), и
изискванията на наредбата.
В параграф 4 от ПЗР от
посочената наредба законодателят е предвидил в срок до шест месеца от
влизане в сила на наредбата служителите на ИАГ и нейните структури, които
отговарят на изискванията за заемане на длъжностите по чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 6 (главен специалист
- горски инспектор, старши специалист - горски инспектор и младши специалист -
горски инспектор) от същата наредба и желаят да я заемат, да
могат да се преназначават без провеждане на конкурс.
При
тази законова регламентация за заемане на длъжността следва да се приеме, при
назначаването си горските инспектори сключват трудов договор по КТ или договор
по служебно правоотношение съгласно ЗДСл, което означава, че полагането на
извънреден и нощен труд, както и на закрилните мерки, свързани с този вид труд,
се подчиняват на нормите на ЗДСл и КТ.
За да прецени дали е налице
неравно третиране на служителите на МВР с работниците и служителите, чиито
трудови правоотношения са подчинени на ЗДСл и КТ, съдът следва да направи
анализ на правната уредба на нощния и извънредния труд в тези законови и
подзаконови нормативни актове и да ги сравни с уредбата на този вид труд в ЗМВР
и относимите подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл.140, ал.1 от КТ
нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е
до 7 часа.
Според ал.2 на чл.140 нощен е
трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и
служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч.
Ал.3 пък разпорежда, че работодателят е длъжен да
осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и
други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
В
чл.143, ал.2 от КТ е дадена легална дефиниция на извънредния труд, а ал.2 на
същия член сочи, че извънредният труд е забранен. Изключения от тази забрана са
предвидени в чл.144 от КТ, като в т.2 се съдържа изключение, относимо за
работещите в МВР - за извършване на работа от служители на Министерството на
вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и
психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на
критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване
на обществения ред. Съгласно чл.146, ал.1 от КТ продължителността на
извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не
може да надвишава 150 часа, а ал.2 сочи, че с колективен трудов договор тя може
да бъде увеличена до 300 часа годишно. В чл.262 от КТ пък е посочен размерът на
заплащане на извънредния труд - 50 на сто - за работа през работните дни; 75 на
сто - за работа през почивните дни; 100
на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - за работа
при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно
чл.8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата в
редакцията към релевантния период за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С изменението с бр. 66 от 24.07.2020 г., в
сила от 1.01.2021 г., чл.8 от Наредбата гласи, че за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев.
Съгласно
разпоредбата на чл.67, ал.7 от Закона за държавния служител вр. с чл.20 и
чл.21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в
сила от 01.01.2017 г., допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен
час или част от него (след 22,00 ч. до 06,00 ч.) е до 0,25 лв; за положения
извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време,
изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер 50% върху индивидуалната основна заплата. Тези размери не са
променяни в следващите редакции на наредбата.
И по
трите разглеждани закона на работниците или служителите, полагащи нощен труд,
се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната равностойност.
Сравнителният
анализ на нормативната уредба на нощния труд сочи, че ако регламентацията му в
ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите,
регламентиращи този вид труд в КТ защитават в по-висока степен правата на
работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този
закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват
на ЗМВР. Така например освен, че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа,
заплащането на същия според този нормативен акт предвижда увеличение в размер
на 15% от минималната работна заплата, но не по-малко от 1 лев на час, а със
Заповед № 8121з-156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е
фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на
база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм в отделни
случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по-високо от 1 лев на час.
В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР нощният труд е
фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на
нощния труд според КТ. Следователно частен охранител, работещ на трудов договор
съгласно изискванията на ЗЧОД
и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран
по-благоприятно от служителя на МВР. Същото се отнася и за горските инспектори,
назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Единствената компенсаторна
мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в
чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби.
В тази връзка не може да бъде
споделено възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване
на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден,
защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители
в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми - допълнително
възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на
основния платен годишен отпуск /чл.189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6
и 7 от ЗМВР/ и др. Тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в
самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат
изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен и извънреден труд
при работа
с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на
служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи дали
по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин
с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време допълнително заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от служителите на МВР нощен труд. Такива доказателства обаче не бяха
представени по делото, независимо от изричните указания, дадени с определението на
ПОС от 22.06.2022 г.
От
друга страна нито в Закона за МВР, нито в мотивите за изменението му са
посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на
продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента 1.143
при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически
и да са свързани с допустима от закона цел. Или ако се вземе предвид отново
регламентацията на труда на частния охранител съгласно ЗЧОД (който препраща към
КТ за уреждане на трудовите правоотношения с тези служители), остава без
отговор въпросът на базата на какъв разумен критерий трудовите правоотношения
на служителите на МВР касателно нощния труд са уредени по-неблагоприятно в
сравнение с трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от
частния охранител.
Както сочи СЕС в своето решение по
коментираното по-горе преюдициално запитване, макар че чл.8 и чл.12, буква
"а" от Директива 2003/88 да не налагат да се приеме национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на допълнително
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Като е приел,че намират приложение
нормите на специалния закон ЗМВР,в който няма празнота и е уредна различна
продължителност на нощния труд за служителите на МВР в отлика от КТ , съдът е
постановил едно неправилно решение ,което следва да бъде отменено и предявените
искове – уважени в посочените в мотивите размери ,според заключението на
експерта.
Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и съдът го намира за основателно.
Общия размер на адвокатското възнаграждение пред двете инстанции е 1330 лева.
Съдът го намира за прекомерно .Действително е налице известна правна сложност по делото , но не
може да не се оцени факта , че адвоката представлява множество ищци с напълно
идентични спорове, не се явява по делата и представя само писмени становища.
Всичко това мотивира съдът да намали този размер до 600 лева , съобразявайки
установените минимални размери.
Ответникът дължи направените
разноски от бюджета в размер на 200 лева за експерт. Въпреки изхода на спора ,
на основание чл.84 т.1 от ГПК държавна такса не се дължи.
Мотивиран от изложеното ,
Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на
Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 4415 по описа за 2019 година, с
което са отхвърлени предявените от Я.С.А.
ЕГН ********** *** срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните
работи с административен адрес гр.С., ул.“П.“№171А, представлявана от главен
комисар Н.Н., искове за заплащане на сумата над размера от 1257,51 лева до 1622,24 лева. , представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през периода
04.11.2016г до 04.11.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и на
обезщетение за забава в размер на 142,13 лв., дължимо за периода от първо число
след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното
време до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните
работи с административен адрес гр.С., ул.“П.“№171А да заплати на Я.С.А. ЕГН ********** *** 1256,21
лева. , представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд през периода 04.11.2016г до 04.11.2019г., ведно със законната
лихва върху нея ,считано от 1.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и
обезщетение за забава в размер на 142,13 лв., дължимо за периода от първо число
след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното
време до датата на подаване на исковата молба, като ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
Осъжда Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на
вътрешните работи с административен адрес гр.С., ул.“П.“№171А да заплати на Я.С.А.
ЕГН ********** *** 600 лева разноски по делото , а в полза на Бюджета на
съдебната власт 200 лева – разходи за експерт.
Решението е
окончателно.