РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500467 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 192/25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 545/2023 г. по
описа на РС - Костинброд, Софийски районен съд е осъден заплати на С. Б.
П., ЕГН ........., сумата от 700,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, вследствие нарушаване на правото му на
разглеждане в разумен срок на гр.д. № 62805/2018 г. по описа на СРС, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба ( 16.05.2023
г.) до окончателното заплащане. Със същото решение СРС е осъден да заплати
сторените от ищеца разноски в размер на 560,00 лева – 10,00 лева за заплатена
държавна такса и 550,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство, в която се излагат съображения за
неправилност на обжалвания акт. Изразява се несъгласие с решаващия извод
на районния съд за наличие на забавено производство по горепосоченото дело
на СРС. Излага се, че липсват мотиви защо първоинстанционният съд е приел
исковата претенция за основателна и доказана. В тази връзка се твърди, че
настъпването на неимуществените вреди било недоказано, като също
липсвала и причинно-следствена връзка между забавеното разглеждане на
делото и претендираните от ищеца вреди. Определеното от
1
първоинсатнционния съд обезщетение, в пълния предявен размер, не
отговаряло на критерия за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД. По същество
моли решението да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен, а при
условията на евентуалност - размерът на присъденото обезщетение, да бъде
намален.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от С. Б. П., чрез адв. П. П. от САК, с който оспорва жалбата.
Контролиращата страна - С. о. п. не изразява становище по жалбата и не
изпраща представител в проведеното на 13.11.2024 г. въззивно съдебно
заседание.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на иска с
правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ – изчерпана е
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
"а" от Закона за съдебната власт, като липсва постигнато споразумение -
абсолютна процесуална предпоставка ( арг. чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ).
Според изложеното в исковата молба ищецът е претърпял
неимуществени вреди в размер на по 700,00 лева, поради нарушаване на
правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на производството по
гр. д. № 62805/2018 г. по описа на 160-ти състав на СРС. Твърди се, че
посоченото производство е образувано по повод искова молба подадена от С.
П. срещу ЗАД „А.“ АД на 26.09.2018 г., като поводът е застрахователен спор
между страните. Според изложеното в исковата молба, посоченото дело се
отличавало с нисък материален интерес и ниска степен на правна сложност.
Въпреки това производството пред СРС (първа и единствена инстанция)
продължило 2 години, 1 месец и 11 дни, който срок ищецът счита за
прекомерен.
Безспорно е във въззивното производство, че гр.д. № 62805/2018 г. по
описа на СРС, е образувано на 27.09.2018 г. по искова молба на С. Б. П. от
26.09.2018 г., с която срещу ЗАД „А.“ са предявени претенции по Кодекса на
застраховането за имуществени вреди по МПС.
С Разпореждане № 20908 от 22.01.2020 г. исковата молба е оставена без
движение с указания ищецът да внесе дължимата за производството държавна
такса. Посочените указания са изпълнени от ищеца в срок, като доказателства
за това по делото са представени с молба от 31.01.2020 година.
Следващото действие по делото е извършено на 01.07.2020 г. и се
изразява в преразпределението му на друг съдия-докладчик.
С Разпореждане № 140826 от 06.07.2020 г. препис от исковата молба е
2
изпратен на ответната страна, с което е поставено началото на процедурата по
чл. 131 ГПК.
Отговор на исковата молба е депозиран по делото на 12.08.2020 година.
С Определение № 191538 от 04.09.2020 година, постановено по реда на
чл. 140 ГПК, първоинатнционният съд е изготвил проект за доклад по делото,
произнесъл се е по доказателствените искания на страните и е насрочил
делото за разглеждане в открито заседание на дата 12.10.2020 година.
Делото е разгледано и решено в това първо и единствено заседание, като
първоинстанционното решение е постановено на 20.10.2020 г., същото не е
обжалвано и е влязло в законна сила на 07.11.2020 година.
При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.
Решението на районния съд освен валидно и допустимо е и правилно.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите
(имуществени и неимуществени), причинени на граждани и на юридически
лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Това право се отнася до всички
видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни.
Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Следователно за да бъдат уважени исковете е необходимо
да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/
това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от
забавянето ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица; 4/ да е налице причинноследствена връзка
между забавянето и неблагоприятните последици (вредите). Посочените
елементите трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване
от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на
граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна
и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без
значение кой е причинил вредоносния резултат. Тази отговорност на
държавата се реализира чрез нейните органи – в случая Софийски районен
съд. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и
решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и
за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите,
определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в
практиката на ЕСПЧ (виж. Решенията на ЕСПЧ по делото Димитров и
Хамънов срещу България от 10 май 2011 г.). Тези критерии са обща
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. Преценката дали е спазено изискването за
разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси
баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
3
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
съдебното производство.
В случая въззивният съд приема за доказано, че изискването за
разглеждането на делото пред СРС в разумен срок действително е нарушено.
Касае се за исково производство, което не се отличава с фактическа и правна
сложност, разгледано е и решено в едно съдебно заседание, но въпреки това е
с обща продължителност над 2 години. Тази продължителност на делото се
дължи най-общо на недобрата организация на СРС при проверка на
редовността на исковата молба и извършване на процедурата по размяна на
книжата по делото. Констатира се необосновано забавяне за периода от
образуване на делото на 27.09.2018 г. до 06.07.2020 г., когато с разпореждане е
указано препис от исковата молба и приложенията към нея да бъдат изпратени
на ответника. Предвид спецификата на този първоначален етап на исковото
производство (към който момент процесуалното правоотношение съществува
само между съда и ищеца) именно съдът е органът, който следва да положи
максимални усилия, за да предотвратяване на ненужно забавяне, като
извършва своевременно дължимите действия по движение на делото.
Обстоятелството, че Софийски районен съд е един от най-натоварените в
страната, с намален човешки ресурс и значителен брой дела, разпределение на
един съдебен състав, не е в съС.ие да доведе до обратен извод. Нещо повече:
следва да се посочи, че съгласно чл. 1 КЗПЧОС, държавите членки са длъжни
да организират правните си системи по начин, който да гарантира спазването
на чл. 6 ЕКЗПЧОС, като позоваването на финансови или практически
затруднения не може да оправдае неизпълнението на изискванията на чл. 6
ЕКЗПЧОС (в този смисъл например - Salesi v. Italy, 1993).
Предвид гореизложеното следва несъмнено да се приеме, че
съществено е нарушен разумният срок за разглеждане на производство по гр.
д. № 62805/2018 г., по описа на Софийски районен съд.
По отношение на възражението на въззивника за недоказаност на
неимуществените вреди следва да се посочи, че е налице съдебна практика на
ВКС, съобразена с практиката на ЕСПЧ, според която по отношение на
неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че
неразумната продължителност на производството винаги причинява такива. В
този смисъл - Решение № 122 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 611/2020 г.,
III г. о., ГК, Решение № 6 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2021 г., IV г.
о., ГК, Решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г.
о., ГК. В посочените актове се приема, че по начало не е необходимо да се
доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се
търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките
на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост
и на доверието му в държавността поради забавяне на делото. В настоящия
случай ищецът не твърди настъпването на вреди над обичайните, а от страна
на ответника презумпцията не беше оборена.
По отношение на размера на обезщетението за репариране на
претърпените от ищеца обичайни неимуществени вреди, настоящият състав
намира, че същият следва да бъде определен в размер на 700,00 лева. Този
размер се явява справедлив съблюдавайки принципа, заложен в чл. 52 ЗЗД,
4
като при определянето му съдът съобрази и примерно изброените критерии в
чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, както и други фактори от значение за правилното
решаване на спора – предмета на исковото производство, обстоятелството, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, нито с необходимост
от събиране на значителен обем доказателства, периодът на необоснованата
забава, както и социално-икономическите критерии в страната към относимия
период.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав счита, че
предявеният иск е изцяло основателен и доказан.
Крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд съвпадат,
поради което обжалваното решение, като правилно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
въззиваемата страна искане за разноски, въззивникът следва да бъде осъден да
й заплати сумата от 550,00 лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192/25.03.2024 г., постановено по гр.д. №
545/2023 г. по описа на РС - Костинброд.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, Булстат ........., да заплати на С. Б. П.,
ЕГН **********, сумата от 550,00 (петстотин и петдесет) лева,
представляваща сторените от него разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5