РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. ХАСКОВО, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20235600500722 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от М. И. П. решение №498 от 27.07.2023г.
постановено по г.д. №546/2022г. по описа на Районен съд Хасково, с което се
осъжда М. И. П., ЕГН **********, от ****, да заплати на Т. М. И., ЕГН
**********, от ****, с адрес за призоваване -***, адв. Д. Н., сумата от 6 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
696.85 лева - обезщетение за имуществени вреди, вследствие непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху сумата от 6 000 лева, считано от
датата на увреждането - 21.10.2017г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба на се сочат нарушения на материалния
закон,както и съществени процесуални правила при постановяване на
обжалваното решение.Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се приеме съпричиняване на 90% от страна на
въззиваемия.Съображенията за това са,че на практика не е взето предвид
поведението на пострадалия,което да обосновава изплащане на присъденото
обезщетение в такъв размер.На следващо място присъдената сума е
значително завишена.
В срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна .
1
Хасковският окръжен съд след преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото и проверка на решението намира следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана
по същество , жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта
на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират
същото като нищожно или недопустимо.
Пред Районен съд Хасково се е развило производство по искове на
Т. М. И. против М. И. П. с правно основание чл.45 от ЗЗ за присъждане на
обезщетенвие за неимеществени и имуществени вреди, обусловено от
определение № 7/10.01.2022г. по НОХД № 13/2022г. по описа на Районен съд
- Хасково, влязло в сила на 10.01.2022г.,с което е одобрено споразумение, по
силата на което ответникът М. И. П. бил признат за виновен в това, че на
21.10.2017г. в град **** му причинил средна телесна повреда на Т. М. И.,
изразяваща се в нараняване, проникващо в ***, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 1, вp. ал. 2
НК, поради което му било наложено наказание „Пробация".Правния интерес
на иска по чл.45 от ЗЗД обосновава на база понесените неимуществените му
вреди, представляващи болки и страдания от **** нараняване, оперативната
интервенция, затрудненията в движението и видимите белези и цитиранато
определение, с което е ангажирана наказателната отговорност на
ответника,поради което иска присъждане на сума в размер на 6 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 21.10.2017г. до
окончателното изплащане на сумата,както и за имуществени вреди в резултат
на разликата,която би получавал трудовото си възнаграждение по
допълнително трудово споразумение с работодателя,ако е бил работил по
трудовото си правоотношение.
Ответникът М. И. П. оспорва претенцията по основание и
размер. Твърди, че изключителна вина за започване на конфликта имал
ищецът, който в нетрезво състояние предизвикал конфликта поради което
било налице 90 % съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, а
исковата сума счита за прековмерна.
Спорният момент в исковото производство и предмет на
въззивен контрол е налице ли са предпоставките на чл.45 от ЗЗД ,налице ли е
съпричиняване и размера на търсеното и присъдено обезщетение за
неимуществени вреди.
Тезата на ищеца е, че са налице основанията на чл.45 от
ЗЗД,липсва каквото и да е съпричиняване от негова страна и че присъденият
2
размер е справедлив.
Събраните и анализирани доказателства от районният съд са
установили фактическа обстановка,обосновала и крайният извод за
основателност на иска. В производството са установени категорично
предпоставките на чл.45 от ЗЗД деяние, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина за ангажиране на отговорността на ответника.Налице
е споразумение ,одобрено с определение № 7/10.01.2022г. по НОХД №
13/2022г. по описа на Районен съд - Хасково, влязло в сила на
10.01.2022г.,включващо съставомерните противоправно поведение,вина и
причинна връзка.Безспорно ищецът е понесъл болки и
страдания,възстановителния период от 12 месеца,които се извеждат от
заключение на съдебно медицинската експертиза. Твърдението за
съпричиняване по никакъв начин не се установява по делото,същото е
голословно и лишено от доказателствено покритие.По присъдения размер не
се налага неговото ревизиране,поради правилната преценка на съда в
съответствие с изискванията на чл.52 от ЗЗД. По отношение на присъдените
имуществени вреди поради невъзможността ищецът да работи по трудовия
договор, също не се налага ревизиране на решението в тази
посока.Доказателствата установени в първоинстанционното производство
включително и посредством съдебно икономическа експертиза категорично
установяват,че ищецът е бил лишен от възможността да работи по
допълнително споразумение по увеличен размер на трудово възнаграждение
от 460 на 510 лв.с работодателя,от която разлика поради отсъствие е бил
лишен за времето от 01.11.2017г. до 31.03.2018г.
При пълното съвпадане на установена фактическа обстановка и
правни изводи на въззивната инстанция с тези на районния съд,на основание
чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд,поради което
жалбата се явява неоснователна, а решението на районният съд като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и неоснователността на жалбата на
въззивника М. П.,последният следва да заплати разноски за въззивна
инстанция в размер на 900лв в полза на Т. М. И..
Решението на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
3
Потвърждава решение №498 от 27.07.2023г. постановено по
г.д. №546/2022г. по описа на Районен съд Хасково.
Осъжда М. И. П., ЕГН **********, от ****, да заплати на Т. М.
И.,
ЕГН **********, от ***, с адрес за призоваване - ***. Д. Н., направените по
делото разноски в размер на 900 лева.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4