Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

                                  №

 

                               град Свиленград, 12.11.2018 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 602 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

 Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 648/2018г. от 27.09.2018 година на Началника на Митница - Пловдив, с което на Н.М.Й. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 126, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието, поради което в изложението по-долу ще се ползва именно тази редакция на нормата) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието) са отнети в полза на Държавата 100 л. нефтено гориво.

Жалбоподателят Н.М.Й. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – НП не му било връчено лично; горивото бил закупил с лични средства и трябвало да е на съхранение в град Свиленград до завръщането му от Турция; не бил крал от собственото си гориво; наложило се да източи част от горивото в резервоара, тъй като в Турция не можело да се пренася повече от 200 л. и в момента на изземването тубите с гориво не били запечатани, което можело да доведе до промяна в показателите им до момента на пробовземането, който бил след 10 месеца.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н.М.Й. не се явява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващия орган (АНО) (въззиваемата страна) – Началникът на Митница – Пловдив, редовно призовани, изпращат процесуален представител - Старши юрисконсулт Невена Кънчева, която сочи, че НП е издадено законосъобразно. От Съда се иска същото да бъде потвърдено изцяло с правни аргументи за отсъствие на процесуални нарушения и правилно приложен материалния закон, предвид безспорно доказано, от събраните в хода на процеса доказателства, извършването на нарушението по ЗАДС и установени съставомерните обективен и субективен признак на същото при възведената правна квалификация, както и авторството на деянието.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 23.11.2017 година около 18.00 часа служители на РУ – Свиленград във връзка с провеждаща се специализирана полицейска операция и по получен предварително сигнал извършват проверка на бившия полигон на СБА, находящ се в град Свиленград, област Хасково, в непосредствена близост зад комплекс „Галакси”. Проверката е извършена в момент на източване на дизелово гориво от резервоар на товарен автомобил (влекач) с държавен регистрационен номер СВ 22 79 ВТ, собственост на фирма „Леватон” и управляван от жалбоподателя. До влекача има паркиран микробус марка „Форд” с държавен регистрационен номер Х 12 36 АР, управляван от Наско Маринов Недев. Служителите констатират, че в микробуса има 5 броя туби, всяка с вместимост от 35 л., като 3 от тях са пълни с жълтеникава точност с мирис на дизелово гориво с общо количество 100 л.   

За така извършената проверка и резултата от същата, е съставен надлежния Протокол от 23.11.2017 година за доброволно предаване, приложен в Административнонаказателната преписка (АНП), съдържащ описание на предмета на нарушението – вид, брой и количество. Данните от последния са идентични и съвпадат с идентификация на предмета на нарушението. С Протокол от 27.11.2017 година стоките са предадени на свидетеля И.. Със Складова разписка № ********** от 29.11.2017 година задържаната стока е заприходена в Митница – Пловдив.

Преписката е изпратена в Районна прокуратура – Свиленград, която с Постановление от 04.01.2018 година отказва да образува Досъдебно производство поради несъставомерност от обективна страна на инкриминираната деятелност и я връща по компетентност на Митница – Пловдив, т.е. на компетентния наказващ орган по смисъла на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС - Началника на Митница - Пловдив, за произнасяне. На 10.01.2018 година в АНО се получават Постановлението за отказ да се образува наказателно производство, ведно с материалите по преписка № ЗМ-549/23.11.2017 година по описа на РУ – Свиленград.

Жалбоподателят е поканен да се яви на 30.01.2018 година за вземане на проба от задържаната стока и даване на обяснения, но той не се явява. Поканата, редовно връчена по пощата на 22.01.2018 година, видно от приложената Разписка - Известие за доставяне - надлежно оформена - датирана и подписана с посочване на получателя й - майката на жалбоподателя, се намира в АНП. На посочената дата са взети три броя сборни проби от трите пласмасови туби – една контролна проба и два броя проби за Централната митническа лаборатория (ЦМЛ). Трите крайни проби са опаковани, маркирани с етикет и запечатани с пломби по начин, който да не позволява тяхното разрушаване и манипулиране. Последните две крайни проби са изпратени за лабораторен анализ в ЦМЛ. За вземането на пробата е попълнен Протокол по образец съгласно Приложение № 1 към Наредба № 3 от 18.04.2006 година за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки (Наредба № 3 от 18.04.2006 година). Лабораторните проби са изпратени в ЦМЛ, придружени със Заявка за анализ по образец, съгласно Приложение № 3 от посочената Наредба. Видно от изготвената Лабораторна експертиза изпратената проба представлява нефтопродукт – нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, несъдържащо биодизел и отговорящо на изискванията за „тежки масла – газьол” с тегловно съдържание  на сяра, непревишаващо 0.001 %. Видно от Становище за тарифно класиране във връзка с резултатите от Лабораторната експертиза, за процесния енергиен продукт тарифният код съгласно Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз е 2710 1943.

Изпратена е покана до жалбоподателя да се яви на 28.03.2018 година за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), но той не се явява. Поканата, редовно връчена по пощата на 19.03.2018 година, видно от приложената Разписка - Известие за доставяне - надлежно оформена - датирана и подписана с посочване имената на получателя й - Дафинка Николова Сиракова (майката на жалбоподателя), се намира в АНП.

При тези фактически обстоятелства и в резултат от осъществения контрол от страна на полицейските органи, митническите органи приемат, че е извършено нарушение на ЗАДС, като въз основа на представените документи определят процесното количество гориво за персонално държано от жалбоподателя - в личното му, индивидуално качество на физическо лице.

 Предвид разкритото нарушение на ЗАДС, направените констатации в момента на проверката, отразени в съставения Протокол, материализиращ данни за откриването на деянието, неговия извършител, изяснените негови форма и изпълнителен механизъм и установения точен предмет, митническите органи предприемат действия във връзка със съставянето на АУАН. Предвид констатираното нарушение, в кръга на службата си, свидетелят Д.М.И. – Митнически инспектор (към датата на съставяне на АУАН) в Митница - Пловдив, съставя против жалбоподателя при условията на чл. 40, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН АУАН с № 228 от дата 03.04.2018 година. В така съставения констатиращ акт, свидетелят И. излага подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма, както и другите обективни признаци, наред и с обстоятелствата по извършването, откриването и установяването на същото. В съответствие с обективираните в Акта фактически твърдения, жалбоподателят Н.Й. е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че държи в микробус марка „Форд” без данъчен документ по ЗАДС или Фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, акцизни стоки – нефтопродукт, индивидуализиран според описаното в Акта относно количеството и вида, а именно: нефтено масло (нафта, газьол, дизелово гориво), в което преобладават неароматните съставки, несъдържащо биодизел и отговорящо на изискванията за „тежки масла – газьол” с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001 %. Така описаното деяние, по време и място се твърди да е осъществено на 23.11.2017 година в град Свиленград, област Хасково и конкретно на бившия полигон на СБА в непосредствена близост зад комплекс „Галакси”. Досежно правната квалификация на същото – посочена е разпоредбата на чл. 123, т. 1 от ЗАДС. АУАН е връчен на жалбоподателя Й. на 05.05.2018 година, който вписва, че няма възражения против изложените в него фактически констатации, като личното му връчване удостоверява с подписа си. В изложения смисъл е и Докладна записка на МлПИ Красимир К. – служител на РУ – Угърчин.

Срещу Акта извън законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Впоследствие въз основа на този АУАН, Началникът на Митница - Пловдив на 27.09.2018 година издава обжалваното НП № 648/2018г., с което налага на Н.М.Й. административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 126, т. 1 от ЗАДС. Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят Н.М.Й. е извършил нарушение по чл. 126, т. 1 от ЗАДС, тъй като е държал без данъчен документ по ЗАДС или Фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, акцизни стоки. АНО постановява също така на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС и отнемане в полза на Държавата на предмета на това нарушение. НП, редовно връчено по пощата на 03.10.2018 година, видно от приложената Разписка - Известие за доставяне - надлежно оформена - датирана и подписана с посочване имената на получателя й Дафина Николова Сиракова (майката на жалбоподателя), се намира в АНП.

 Видно от приетата справка, наименована Служебна бележка с рег.индекс № 32-230973/09.08.2018 година на Митница - Пловдив, приложена в АНП, дължимият акциз за процесното количество нефтен продукт възлиза в общ размер 64.60 лв. В този смисъл е и Експертната справка, изготвена от вещото лице Огнян Бюлбюлев. Доколкото жалбоподателят не възразява и не релевира възражения за неправилното определяне размера на акциза, липсва основание за различни фактически изводи относно неговата стойност, твърдяна от АНО.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 555/32-127892 от 11.05.2017 година на Директора на Агенция „Митници”, Началниците на Митници имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗАДС. Т.е. Началникът на Митница – Пловдив се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗАДС – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед. Налице и материалната компетентност на актосъставителя Д.М.И., заемаща към датата на съставяне на АУАН длъжността „Митнически инспектор”, която несъмнено е митнически орган по смисъла на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, поради което и този факт се явява установен.

В АНП е приложена справка, видно от която жалбоподателят няма задължения към митническата администрация.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприетите от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 06.11.2018 година свидетели – Д.М.И. и А.Д.К.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелят Д.М.И. да има личностно отношение към жалбоподателя, което да я провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното й качество – служител на Митница - Пловдив, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от нейна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. Посочените лица (митнически и полицейски служители) достоверно пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на двамата свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на държане без данъчен документ по ЗАДС или Фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, на акцизни стоки. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

       С доверие се възприе и Заключението по извършената Лабораторна експертиза, назначена във фазата, развила се пред АНО, въз основа на която се установява вида на стоките - предмет на нарушението – нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, несъдържащо биодизел и отговорящо на изискванията за „тежки масла – газьол” с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001 %. Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното производство. Доколкото лицето изготвило експертизата е държавен експерт няма основание за каквото и да е съмнение относно нейната квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена от специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключението, поради това Съдът намира за обоснована и правилна Лабораторната експертиза и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи. Заключението съдържа необходимите минимум реквизити, позволяващи индивидуализацията на експертизата по вид и предмет, респ. изследваните обекти, както самоличността на лицето, което я е извършило. Също така то съдържа обективирано ясно и точно Заключение с направени изводи по поставената задача, последната и цитирана в него. Поради това, Съдът приема за формално спазени правилата и изискванията към този доказателствен способ - експертиза, съгласно субсидиарно приложимите в настоящото административнонаказателно производство процесуални разпоредби на НПК – чл. 144 и сл. до чл. 154 от НПК, съответно даденото с нея експертно Заключение се явява валидно и годно като доказателствено средство и същото се кредитира, тъй като и е надлежният способ за идентификация и тарифно класиране на конкретните стоки, обуславящо необходимост от специални знания и умения с каквито органът не разполага.

Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Експертната справка, изготвена от Огнян Николов Бюлбюлев, приобщена по правилата на чл. 283 от НПК в открито съдебно заседание. Изготвена е след извършване на необходимите проучвания. Изготвена от специалист в съответната област, респ.включен в Списъка на вещите лица за 2017 година и за 2018 година за Хасковския съдебен район, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът приема Експертанат справка за извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост. Съдът ползва същата във връзка с определяне акциза на процесното дизелово гориво.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

 

                 ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично жалбоподателя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

 

         ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

       

        При служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното НП, Съдът не констатира наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на Н.М.Й. е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП и в съответствие на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

       НП е издадено в надлежната форма, по съответния ред и има необходимото съдържание, съгласно изискванията на чл. 57 от ЗАНН. От своя страна, предпоставилият го констатиращ акт - АУАН, също обективира изискуемото съдържание и задължителни реквизити, съгласно процесуалното изискване на чл. 42 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си.

        За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят не е присъствал при съставяне на АУАН и същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН след като служителите на АНО са предприели всички възможни действия за осигуряване присъствието на жалбоподателя при съставяне на АУАН. Дори да се приеме, че при съставянето на Акта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и по-специално на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то не е довело до ограничаване правото на нарушителя да се защити във връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е била ангажирана и неговата административнонаказателна отговорност, тъй като Актът (според приложените по делото материали) на 05.05.2018 година е бил подписан и надлежно връчен лично на Й., който е имал възможност да се запознае с него. С оглед на изложеното и тъй като поради тази причина не се явява съществено, това нарушение не е довело и до незаконосъобразност на НП, издадено въз основа на него. Т.е. жалбоподателят е организирал адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалба срещу същото. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. Което в случая не е така.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 128, ал. 2 от ЗАДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 128, ал. 2 от ЗАДС. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания нормативен акт, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 03.04.2018 година Д.М.И. заема длъжността „Митнически инспектор” в Митница – Пловдив, т.е. била е митнически орган. Иначе казано Д.И. е компетентен орган по смисъла на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, която норма пряко оправомощава митническите органи да съставят АУАН за констатирани от тях нарушения по ЗАДС, включително за нарушения по чл. 126, т. 1 от ЗАДС, каквато правна квалификация се сочи и за процесното санкционирано с обжалваното НП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността Началник на Митница – Пловдив, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по ЗАДС се доказва от приетата по делото № ЗАМ – 555/32 - 127892 от 11.05.2017 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗАДС – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед.

      Съобразени са и приложимите давностни срокове, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН за всеки от актовете, съставени при спазване на съответния срок. Съгласно разпоредба на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, като ал. 2 на същия член въвежда забрана без приложен Акт АНП да не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от Съда или Прокурора и е препратено на наказващия орган. Анализът на цитираната разпоредба обуславя извод, че не може да бъде образувано административно наказателно производство без издаване на АУАН, като единствено изключение от това правило е образуването на административнонаказателно производство когато производството е прекратено от Съда или Прокурора и е изпратено на наказващия орган. Не е налице обаче забрана за издаване на АУАН при прекратено наказателно производство, а само една правна възможност за органа да издаде НП само въз основа материалите от Досъдебното производство (ДП).

В конкретния случай правилно АНО е издал АУАН, тъй като ДП изобщо не е било образувано, т.е. няма и повдигнато обвинение. В хода на предварителната проверка, не са били установени достатъчно данни за извършеното престъпление. В този смисъл, не може да се приеме, че Постановлението за отказ за образуване на наказателно производство, замества АУАН. Посоченото Постановление, ведно с преписката, са изпратени по компетентност на Митница - Пловдив с оглед произнасяне относно наличието на административно нарушение, а не за образуване на административнонаказателно производство и налагане на административно наказание. Последното изисквало цялостна проверка по установяване на факти и провеждане на пълно административнонаказателно производство. Настоящият състав споделя мнението, че в случаите в които наказателното производство се прекратява преди привличането на обвиняем, Постановлението за прекратяване или за отказ от образуване на ДП (както е в случая), следва да се ползва само като повод за образуване на административнонаказателно производство по общия ред на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН – със съставянето на АУАН. Това е така тъй като нарушителят не бил субект на процеса, не е имал възможност да даде обяснения, да проведе активната си защита в процеса, да разбере в какво се обвинява и каква санкция го застрашава. За пълнота следва да се посочи, че пречката по чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, няма да е налице, тъй като разпоредбата изрично изисква спрямо същото лице за същото деяние да е налице Постановление за прекратяване, докато в случая не е налице привлечено лице. В контекста на изложеното при липса на водено наказателно производство и повдигнато обвинение, не може да се приеме, че извършителят е бил известен на съответните контролни органи до момента на изпращане на преписката на Митница - Пловдив, тъй като проверката на 23.11.2017 година е била извършена не от служители на тази Агенция, а от полицейски служители при РУ - Свиленград. За контролните органи на Митница - Пловдив нарушителят е станал известен при получаването на Постановлението на Прокурора на 10.01.2018 година и от тази дата до съставянето на Акта на 03.04.2018 година, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е изтекъл.

Дори да не се възприеме изложената теза относно началния момент, от който започва да тече срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и се възприеме изложеното в Решение № 53 от 22.03.2017 година, постановено по КАНД № 349/2016 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка Желева: „ … административното нарушение не може да се счита открито на 18.03.2016 година, тъй като към тази дата не е имало безспорни данни относно съществен елемент от фактическия състав на същото, какъвто се явява вида на държаната от нарушителката стока. Такива са получени от актосъставителя едва с изготвянето на Митническа лабораторна експертиза № 02/15.06.2016 година, установяваща, че стоката представлява тютюн за пушене. Едва от момента, в който компетентният да състави АУАН орган разполага с доказателства, че стоката е акцизна, той може да установи, че държането на същата без данъчен документ по ЗАДС или Фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ ... или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, е в нарушение на чл. 126 от ЗАДС.” (в този смисъл е и Решение № 762 от 26.10.2018 година, постановено по КАНД № 648/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова), то в конкретния случай АУАН е съставен правомерно на дата 03.04.2018 година в тримесечния срок, считано от 22.03.2018 година, когато е изготвена Лабораторната експертиза.

       Словесното описание на твърдяното нарушение, дадено в Акта и съответно в НП - констативносъобразителна част, позволява безспорна му индивидуализация като изпълнително деяние и правната му квалификация на административно нарушение, осъществяващо всички признаци на фактическия състав на чл. 126, т. 1 от ЗАДС – държи акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, както и времето и мястото на извършването му. Съдържими се в описателната част са фактически твърдения за тези обективни признаци, така и за предмета на нарушението – нафта (енергиен продукт и акцизна стока). Налице е пълно правно и фактическо единство между съдържанието на АУАН и НП, както досежно описаното деяние, така и дадената му правна квалификация, липсват привнесени нови, различни факти относно деятелността. А що се отнася до изложените в НП твърдения за размера на дължимия акциз за процесното количество нефтено масло, вярно за първи път, но тъй като този факт е релевантен за преценката относно наказанието, обвързва единствено компетентността на АНО и в крайна сметка не касае пряко деятелност за която лицето е привлечено към административнонаказателна отговорност, поради което и не може да обоснове противоречие между обстоятелствата в НП и възведените в АУАН, явяващо се предпоставка за незакосъобразността на санкционния акт и неговата отмяна.

       За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че действително НП е връчено в нарушение на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН на майката на Й., но последният е имал възможност да се запознае с него. Т.е. жалбоподателят е организирал адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалба срещу същото, поради което Съдът не намира, че това нарушение представлява съществено такова, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

       Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. 

 

                ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

      Съгласно Решение от 22.02.2017 година, поставено по КАНД № 361/2016 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията  Цветомира Димитрова, изпълнително деяние с форма „държане”  представлява установяване на трайна фактическа власт върху определена вещ, независимо от мястото и начина на съхранението й. По съществото на спора, Съдът намира, че с деянието си жалбоподателят Н.Й. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, административнонаказателния състав, вменен му в отговорност, а именно: предвидения в чл. 126, т. 1 от ЗАДС, първи фактически състав – „държи акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза”. Същият той е реализирал държейки, т.е. в своя фактическа власт, нефтеното масло в автомобил. Фактът, че енергийния продукт се е намирал в туби в микробус, управляван от друго лице, не променя посочения извод на Съда, тъй като в писмените си Сведения и жалбоподателят и лицето, управлявало микробуса, сочат че горивото е на Й.. Такава е и правна квалификация, възприета от АНО, която е изцяло правилна, както правилни са и направените изводи за извършеното деяние, неговото авторство в лицето на жалбоподателя и съответно за съставомерността на последното, консумиращо съвкупните признаци на съответната санкционна норма - горе посочени, които ясно, конкретно и точно е обективирал в постановения от него санкционен акт - НП. Правната норма на чл. 126 от ЗАДС (в редакцията й към датата на деянието) е санкционна и предвижда наказание – „Глоба” за всяко физическо лице, извършило дейност и/или действия, с предмет акцизни стоки и за същите установена е пряка, изрична забрана в закона, съгласно чл. 126 от ЗАДС (в редакцията й към датата на деянието), според чиято новела се забраняват държането, предлагането, продажбата или превозването на акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС или Фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Правните изводи за осъществяване на съставомерното изпълнително деяние - държане, което е чисто фактическо действие, се налагат от факта за местонахождението на нефтеното масло в микробуса и разкрива, че с поставянето им там Й. е продължил да упражнява фактическа власт върху процесните нефтопродукти (в тази насока са и данните от писмените Сведения, приложени в полицейската преписка, както и показанията на свидетеля А.к.). С това безспорно е обективирал възможността да се разпорежда с тях, а с това субсумирано е и тяхното държане. В тази допустима изпълнителна форма, предвидена и в чл. 126 от ЗАДС се е изразило конкретното нарушение, покриващо признаците от фактическия състав на самостоятелно административно нарушение, очертано с диспозицията на цитираната правна разпоредба. И поради това, че тази му деятелност е в пряк разрез с установената забрана в чл. 126 от ЗАДС (да не се държат, предлагат, продават или превозват акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза), неизпълнението на която се санкционира от същата норма, от тук налага се безпротиворечив правен извод да е осъществено твърдяното - внемено му административно нарушение. Налице е съставомерно деяние, покриващо признаците на нарушение по ЗАДС, с посочената правна квалификация. От тук и категоричният пряк извод за противоправното поведение на жалбоподателя Н.М.Й.. И тъй като по делото, категорично доказано е и обстоятелството, че процесните стоки са акцизни, всички те държани от жалбоподателя Н.Й., същевременно не се установи, същият в качеството на физическо лице да е имал документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциз, поради това напълно обосновано и безспорно Съдът формира правния си извод за неизпълнение на задължението на субекта (физическо лице) и за нарушаване на законовата забрана, произтичаща от специалния закон - ЗАДС. По изложените съображения, решаващият Съдебен състав приема, че деянието на жалбоподателя Н.Й. е съставомерно от обективна страна и със същото той е консумирал административнонаказателния състав на чл. 126, т. 1, предложение първо от ЗАДС. В подкрепа на изложеното е и твърдението, изложено в Жалбата, че акцизната стока е закупена с лични средства.

          За пълнота на настоящото изложение с оглед доводите, наведени в Жалбата следва да се отбележи, че настоящото административнонаказателно обвинение не касае кражба.

        Съгласно Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, „само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено друго.” (аргумент от чл. 1, ал. 3). В чл. 5 от същия закон е предвидено, че акредитация могат да получат еднолични търговци и юридически лица. Следователно цитираният по-горе закон не намира приложение по отношение на държавни органи, които по силата на нормативни разпоредби са им вменени функции по извършване на анализи и изследвания. Съгласно чл. 19, т. 8 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”, ЦМЛ е Дирекция в структурата на специализираната администрация на Агенцията с компетентност да изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на класирането им в номенклатурата на митническата тарифа. След като ЦМЛ е част от структурата на Агенцията именно тя е оторизираният орган да извършва анализи и контролира стоките за извършване на контрол за правилното им обмитяване. Компетентността на ЦМЛ да извършва химически анализ на веществата е за нуждите, както на митническия контрол, така и за нуждите на ЗАДС, което произтича директно от разпоредбата на чл. 27 от Устройствения правилник на Агенцията. Т.е. законодателят въвежда изискване за акредитация относно лаборатории, които проверяват съответствието на стоки, продукти и вещества с въведените изисквания за съответствие с приетите Български държавна стандарти, а не и в случаите на проверка на стоките за нуждите на  ЗАДС. Разпоредбата на чл. 24 от Наредба № 3 от 18.04.2006 година изрично сочи, че пробите се изпитват в ЦМЛ на Агенция „Митници” в София или в регионалните митнически лаборатории на Агенцията в Пловдив и Русе по компетентност, т.е. в подзаконов нормативен акт е регламентирано кои са легитимните лаборатории за изпитване на проби, взети в хода на проверки на структури на Агенция „Митници”. Наличието или липсата на акредитация именно поради това, не се отразява върху крайния резултат. При изготвяне на Лабораторната експертиза са спазени правилата на посочената чл. 24 от Наредба № 3 от 18.04.2006 година. С оглед изложеното и резултатите от лабораторното изпитване, които не са оспорени от жалбоподателя, следва да се приеме, че по качествени характеристики и химичен състав процесното гориво представлява тежко масло - газьол с код по КН 2710 1943. По отношение наведеното възражение в Жалбата, касаещо времето на пробовземането следва да се посочи, че е неоснователно, тъй като от момента на изземване на горивото до датата на пробовземането са изминали малко повече от 2 месеца, през който период не е налице възможност за промяна на показателите на горивото, тъй като срокът на годност на подобни горива е около 5 години – в този смисъл са и държавните стандарти за смяна на горивото, съхранявано в Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.

       Субект на нарушението по чл. 126 от ЗАДС може да бъде всяко лице, което осъществи някое от алтернативно предвидените в състава му изпълнителни деяния, като в текста на разпоредбата не се визират специални изисквания досежно качеството на този субект. Т.е. адресат на обсъжданата забрана са всички административнонаказателно отговорни лица, без значение от правосубектността им – физически или юридически лица и ЕТ.

Налице е и субективния елемент от състава на нарушението – вината. Н.Й. знаейки естеството на забраната да не се държат акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциз, а ако не е знаел трябвало е да знае, от друга страна и съзнавайки наличието на такива енергийни продукти в лично притежание, несъмнено жалбоподателят Й. е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от неправомерното си поведение, като пряко е целял същите. Т.е. жалбоподателят Н.Й. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Изводите на АНО в насока, че извършеното деяние, осъществява фактически състав по чл. 126 от ЗАДС, в първа хипотеза на изпълнително деяние „държи”, както и за неговото авторство, са напълно обосновани и се споделят от настоящата инстанция. При тези обстоятелства няма как, Н.Й. и да не е знаел и формирал точна представа за липсата на документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциз. От тук, напълно обосновано е виновното му поведение, респ. и вината му във формата на умисъл. Ето защо, Съдът приема, че НП е правилно, издадено в съответствие с приложимия материален закон и на съответното правно основание, в този смисъл и законосъобразно от материалноправна страна. Т.е. поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Й..

За конкретното административно нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не се установяват основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН, който правен институт обуславя отпадане на наказуемостта, поради маловажност на случая. И това е така, по пряк аргумент от действащата изрична разпоредба в специалния приложим закон - ЗАДС, чл. 126б от същия, която норма в своята ал. 2 съдържа легална дефиниция на маловажните случаи на нарушения, в хипотези на лимитативно изброени в нея административнонаказателни състави, установявайки обективен критерий за тях, а именно двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, да не надвишава 50 лв. в редакцията на разпоредбата към датата на деянието и 100 лв. – към настоящия момент. В кръга на визираните в чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС нарушения е включено и това по чл. 126 от ЗАДС, каквато е водещата квалификация. И тъй като доказаният по делото дължим акциз на държаните от жалбоподателя енергийни продукти - общо, в двойния си размер възлиза на сумата 129.20 лв., в която си стойност, безспорно надвишава указания минимум от 50 лв., респ. 100 лв., поради което по дефиниция от закона изключено е квалифицирането му за „маловажен случай”. В случая ирелевантни са всички останали смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито действително се установяват в конкретиката на казуса - стоките не са били укривани по специален начин - в тайник, добросъвестното поведение на жалбоподателя – не възпрепятствал проверката или опитал се да я осуети по някакъв начин, няма задължения към митническата администрация, като изброените не подлежат на обсъждане от Съда и не биха могли да се съобразяват, по пряк аргумент от закона, на основание чл. 126б от ЗАДС, както вече се посочи, тъй като процесното нарушение не попада в хипотезата на действащо легално определение за маловажен случай, установено в цитираната правна норма от специалния нормативен акт. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване и като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата. Ето защо, Съдът намира за съответна на закона преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН, поради което не е налице това материалноправно основание за отмяната на НП, като неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение. От тук и крайният правен извод да е законосъобразно, правилно и обосновано издаденото НП, поради което не са налице предпоставки за неговата отмяна в резултат на неправилно приложение на материалния закон. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 126б от ЗАДС, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

От 01.01.2018 година е в сила изменение, публикувано в ДВ, брой 97 от 2017 година, на нормата на чл. 126 от ЗАДС, като действащия до тогава текст става алинея първа (без да се изменя неговото словесно изписване) и се добавят още три алинеи, поради което правилно АНО в текста на НП е приложил и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.     

 

                        ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

За така установеното и доказано за извършено в хода на съдебното производство, административно нарушение, на жалбоподателя Н.Й. е наложено и съответното административно наказание, съгласно предвиденото в приложимата санкционна норма, а именно: на основание чл. 126, т. 1 от ЗАДС – „Глоба” в размер на 1 000 лв.. Санкцията, регламентирана в закона, според новелата на чл. 126 от ЗАДС е дефинирана, обвързано с двойния размер на дължимия акциз, за предмета на нарушението, като е фиксирани и конкретен минимален праг, не по-малко от 1 000 лв. Наложената „Глоба” е индивидуализирана в размер, равен на установения фиксиран минимум в разпоредбата на осъществения административнонаказателен състав, конкретно в т. 1 от чл. 126 от ЗАДС – 1 000 лв., тъй като двойният размер на дължимия акциз за дизеловото гориво предмет на това нарушение е равен на 129.20 лв, при единична стойност на акциза - общо 64.60 лв. Посочената сума е определена според стойността на размера на акциза - дължимия, пресметнат от митническите органи за процесния газьол, законосъобразно, според правилата на действащото материално законодателство – чл.13, ал. 1, т. 2, вр.чл. 28, ал. 1, т. 6, вр.чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, формирана на базата на акцизна ставка, както е видно от приложените справка - Служебна бележка от 09.08.2018 година с рег.индекс № 32-230973 и Експертна справка на вещото лице Огнян Бюлбюлев, касаещи определяне на акциза и според индивидуалното конкретно количество. Поради това и при липса на наведени възражения от страна на жалбоподателя, както и събрани обратни доказателства, Съдът приема за доказан този размер на дължимия акциз за процесното нефтено масло.

Вече се посочи, в цифровото си изражение на двойния размер на дължимия акциз, при доказаните стойности съответно 129.20 лв./64.60 лв. - единичен, очевидно е под законоустановения праг на минимума на санкцията, поради което приложимото наказание е размерът на минималното, предвидено. В този смисъл санкцията е законосъобразно и правилно определена, съответно справедлива, като АНО е индивидуализирал наказанието, отчитайки смекчаващите обстоятелства. А предвид установеният в закона минимум, не е налице и правна възможност за неговото намаляване. В контекста на последния аргумент ирелевантно и не подлежи на съобразяване и имотното състояние на жалбоподателя Й., а то не и доказано. Последното наред с отчитане и на други смекчаващи обстоятелства, каквито несъмнено са налице съобразно установеното по делото, свързани със съдействие на контролните органи, така и не особено голямото количество газьол (общо 100 л.), не могат да обусловят определяне на наказанието в друг различен по-нисък размер, нито квалификация „маловажност на случая” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както вече бе посочено. Според Съда, в смисъла на предходните разяснения, не се установяват материалноправните предпоставки на института на маловажността с оглед размера на акциза. Изложените правни съображения, налагат и потвърждаване на НП в частта по наложената санкция по т. 1 – „Глоба” в размер 1 000 лв. Така определеното административното наказание в минималния размер Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

 По отношение на постановеното отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението – нефтопродукт, то тази мярка също е законосъобразно наложена, при наличие на разпореждане с регламента на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, в лимитативното изброяване на който фигурира и административнонаказателния състав на чл. 126 и др. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й. Поради това НП е правилно, обосновано и законосъобразно в частта си по т. 2 - относно отнемането на 100 л. дизелово гориво. 

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно НП № 648/2018г. от 27.09.2018 година на Началника на Митница - Пловдив, с което на Н.М.Й. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 126, т. 1 от ЗАДС (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието) са отнети в полза на Държавата 100 л. нефтено масло.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                                                               (Кремена Стамболиева)